Индекс на статията
Падането на Цариград под османска власт (29 май 1453 г.) е предпоследният трагичен момент от голямата драма на балканските държави, които водят кървави борби през XIV — XV в., за да опазят самостоятелното си съществуване. Тази мъчителна драма, започнала през една тъмна нощ на 1352 г. с османското трайно настаняване на Галиполския полуостров, приключва с капитулацията на непокорната Черна гора в 1499 г. Гибелта на Цариград е само прелюдията към този завършък на съдбоносния двубой между Балканите и османските завоеватели, проточил се с множеството драматични приливи и отливи в течение на век и половина.
„Нека никой историк, провиква се през вопли един от най-изтъкнатите византийски литературни деятели през XV в. Йоан Евгеник, нека никой историк да не изобразява последното разрушение на древния Сион1 и на никой друг град, защото нашето нещастие (покоряването на Цариград — б. м.) е по-достойно за описване!"
И без този сърцераздирателен повик на съвременника печалната съдба на Цариград е привлякла вниманието и съчувствието на целия тогавашен цивилизован свят, интереса, задълбоченото изследване и тълкуване на историците от ново и най-ново време. Едва ли има медиевист, който да не се е докоснал отблизо или по-далеч с развълнувано перо и търсещ ум до покъртителната епопея на обречения град в майските дни на последната му отчаяна самозащита.
Между тях е и Стивън Рънсиман, един от най-изтъкнатите съвременни познавачи на Югоизточна Европа през Средновековието. Видният английски историк е от онези сериозни учени, които, макар и с по-различна методика и виждане на историческия процес, щателно и точно анализират източниците и се стремят да възстановят историческата правда дори при твърде трудно изясними фактически данни. Този непредубеден подход към изворовия материал е довел Стивън Рънсиман до безспорното представяне на важни събития и моменти от развитието на Средновековна България (в излязлата през 1930 г. „История на Първото българско царство").2
Плод на многогодишните му изследователски търсения е капиталният му труд върху византийската цивилизация.3
Изминатият творчески път на един голям учен, натрупаното през годините историческо градиво и придобитото след упорита изследователска работа прозрение и проницателност позволяват на историци като Рънсиман да създадат по-обобщени исторически творби, които едновременно с научните достойнства притежават очарованието и патоса на историческата белетристика. Такъв е в известен смисъл и жанрът на представената пред българския читател книга на Стивън Рънсиман — „Падането на Константинопол". Написана от вещ учен, с дълбоко разбиране и изискано тълкуване на многобройните и разнородни източници и литература, тя тежи и привлича не толкова с нови материали и факти, колкото с раздвижения жив рисунък, с вълнуващата атмосфера на една майсторски възкресена епоха.
Бистра Цветкова
1Наименование на гр. Йерусалим.
2История на Първото българско царство, Лондон, 1930.
3Цивилизацията на Византия, Париж, 1952.