Илбер Ортайлъ
Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"
Превод от турски: Хюсеин Мевсим
„Султанахмед“ е площад, който е начална точка на света. Когато слизаме към площада, между него и „Айасофия“, там, откъдето се влиза в цистерната (водохранилището) Йеребатан, се намира колоната „Милион“. Това е началната точка на пътищата, разпростиращи се в четирите посоки на империята. От IV в. насам Истанбул е една световна столица и с историята и шанса си продължава да съхранява тази си особеност. Притиснатият някога натясно от икономически кризи, обедняване и разруха от две войни голям и красив град, днес отново е на път да стане културна столица. Дотолкова, че в някои дни се провеждат по два-три паралелни концерта, поради което почитателите на изкуството са затруднени кой от тях да предпочетат. Същевременно Истанбул е едно пространство на голяма бедност, нищета и несправедливо разпределение на благата. Когато намерим разрешение на всички тези проблеми, като страна ще сме разрешили проблемите на тази голяма културна столица.
Рицарят Рюи Гонзалес де Клавихо закъснял. Закъснял с двеста години — той не заварил Афрасиаб, нито стените му, нито минаретата, нито мавзолеите, нито дворците. И все пак, когато вечерта на горещия, дълъг, прашен ден испанското пратеничество при двореца на великия Тимур видяло в далечината Самарканд, рицарят бил смаян. „Толкова градини и лозя има тук, че когато наближаваш града — писал той, — виждаш сякаш гора от високи дървета, а сред тях и самия град.“
През пролетта на 1097 година шестдесет хиляди кръстоносци, събрани от цяла Европа, стигнали до Хераклея. Там ги очаквала турската армия. Храбрият Боемунд начело на нормандците се хвърлил срещу езичниците. Турците се изплашили от широкия строй на рицарите и напуснали полесражението. Пътят към Сирия, към Ерусалим бил открит.
Ще започнем с дълъг цитат:
Родоският колос е по-млад съвременник на мавзолея и храма на Артемида. Идеята за създаването му се родила през пролетта на 304 година пр.н.е., когато жителите на малкия остров, намиращ се край самия бряг на Мала Азия, стоейки върху натрошените от дългата обсада стени, гледали как се скриват в морето корабите на единия от наследниците на държавата на Александър Македонски, сина на управителя на Предна Азия и Сирия — Деметрий Полиоркет.
ериодът на султан Сюлейман Законодателя е известен като най-високата точка и най-бляскавата епоха в историята на Османската империя, дори на цялата турска история. В изпълнената с подеми и спадове история на могъщите народи съществуват такива периоди. Един век ли продължава той, век и половина ли, не е определено. И на Османската империя, както и на другите големи империи, се отрежда възраст от два и половина века. Останалото се възприема като период на основаване и период на застой. Тук нямаме намерение да се спираме върху географията и историческите особености на империите. Но носталгията, с която хората се отнасят към такива периоди, не е характерна само за епохата на Законодателя.
В началото на миналия век Отоманската империя още здраво държала в ръцете си Близкия Изток. Европейските пътешественици, които прониквали в дълбочината на турските владения, рискували главата си. И все пак интересът към източните страни, който пламнал в Европа с експедицията на Наполеон в Египет, бил толкова голям, че все нови и нови пътешественици, шпиони, мисионери слизали в ливанските и сирийските пристанища и заедно с керваните, преоблечени като мюсюлмански търговци, дервиши или пилигрими се стараели да се доберат до Мека, Медина и до забравените приказни градове на пустинята, споменати в библията, но които не били видени почти от никакъв европеец от времето на падането на Римската империя.
Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята. По-забележителни няма да намериш. Освен това те са и най-древни от известните. Гигантските гробници на фараоните от IV египетска династия — Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) — са издигнати преди около пет хиляди години и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе, но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, си останали най-могъщите съоръжения в страната, както и в целия свят.
До затворническия прозорец стоял Великият Могол Шах-Джахан, владетелят на Индия, чието величие било безгранично, името му хвърляло в трепет, а погледът му бил по-страшен от мълния.
Тива — столицата на фараоните от XVIII династия, се намира на седемстотин километра южно от Кайро, на брега на Нил, върху земите на четвъртия ном на Горен Египет. Оттам вече е близо до първите прагове на Нил, до нубийските земи, чужди по времето на строителството на пирамидите, но покорени към средата на второто хилядолетие преди нашата ера.