Казват, че всеки човек гради собствената си съдба. Това е вярно, но само отчасти. Човекът е творец и на историята – създава я и я обитава, понася възходите и паденията.
Литературата и историята са много тясно свързани. Как в една творба се интерпретират събития, които действително са се случили? Къде е границата между художествената творба и документа? Какво превръща сухите факти в увлекателно четиво? Как читателят съпреживява миналото, осмисляйки го чрез настоящето? Мисля, че много продуктивно би било да се види как едни и същи исторически факти биха се анализирали от историка и от филолога. Смята се, че литературата черпи материал от историята. Но не би ли могло ученият историк да открие на страниците на художествена творба информация, която да го подтикне да потърси нова гледна точка към онова, което е смятал за безспорно и безалтернативно?
