ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
Текст и превод у Κ. Μ. Куев, Азбучната молитва в славянските литератури, С, 1974. с. 170 - 174.
Текст и превод у Κ. Μ. Куев, Азбучната молитва в славянските литератури, С, 1974. с. 170 - 174.
Гледайки в петък парламентарния контрол по телевизията, със сигурност сте забелязали масата, намираща се пред трибуната, на която стоят по един или няколко души „забили поглед“ в лист, на който пишат нещо. Доста дълго си мислех, че това е causa perduta, защото никой не е в състояние да записва с бързината на говора и само мъчат горките хора при положение, че така или иначе се прави видеозапис. Именно това обаче е работата на стенографите, седящи пред трибуната – да записват всичко, без да изпускат и дума. За да смогнат на темпото на говорещите те използват специални знаци – съчетания от точки, дъги и чертички. Това обаче съвсем не е ново изобретение, тъй като стенографията е съществувало още в античността.
Произведение на Константин Философ – Кирил. Запазено е в четири преписа. В оригинал творбата съдържа 110 стиха, издържани в дванадесетосричен размер. Творбата е прослава на славянската азбука и на първите преводи на Евангелието и останалите богослужебни християнски книги. Тя представя пред славяните красотата на писаното слово и значението му за духовното просветление на човека.
По превода на Е. Георгиев.
Публикувано с любезното съдействие на проф. Вася Велинова, ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев"
„Физиолог“, или „Естествословник", е съчинение, което е съставено от раннохристиянски автор. През II в. преминал във византийската литература. Преведен бил на старобългарски през Χ—XI в. и добил широко разпространение в различни преписи. Той е популярно съчинение, което било широко четено в средновековна България. Текст и превод у Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, с. 162—181.
За значението на Серес и прилежащите му земи, включващи и Светогорските манастири, е писано многократно и този въпрос заема полагащото му се място при изучаването на историята на културата на православния свят на Балканите. Не бих искала да повтарям добре известни факти и събития, свързани както с политическата и културна историята на Византийската империя, така и с тази на славянските държави, граничили с нея през Средновековието.
Публикувано по: Х. Сагс, Величието на Вавилон
Съществена група в шумерската литература е посветена на едуба, в буквален превод „дома на плочките“, тоест „училището за писари“. Тези съчинения, характерни със сатиричните си нотки, ни разказват за обучението на писарите. Училищата за писари не са непременно свързани с храмовете и повечето литературни текстове са намерени не в светилища, а в частни домове.
Из "7 и 37 чудеса"
Царят на царете Дараявауш, царят на персите, властелинът на много народи, когото враговете му — гърците — наричали Дарейос (Дарий), пръв избрал за своя паметник най-хубавото място, което изобщо може да се измисли.
В долината на Керманшах се простира тесен хребет, който завършва с двуглава планина на мястото, където е минавал пътят на керваните от Хамадан за Вавилон. В подножието на стръмната планина чисти извори се вливат в езеро. От него изтича ручей, минава покрай селото Бехистун и изчезва в долината.
Планината също се нарича Бехистун.
Керваните винаги са се спирали до изворите и старите камили няколко километра преди това знаели, че ще почиват, и бързали към водата, към гъстата група дървета под скалата. Тук са спирали да почиват и армиите, минаващи през Персия, и войниците дълго време помнели двуглавата скала над тихата долина и чистия прохладен ручей.