РЕЛИГИИ

Езичество, ереси, секти, разколи, схизми

Посещения: 2317

 

Йордан Николов

 

Nicaea iconПрез ранносредновековния период от историята на човечеството, когато възникнали световните религии, се появили и техните алтернативни учения — ереси, секти, разколи и др. Продължили да отстояват своите позиции и различните езически религии като цялостни митологични, нравствени и култови стойности, вкоренили се дълбоко в съзнанието, живота, поведението и бита на различните етнически общности. Запазването на старите езически вярвания, празненства, традиции в новия етап от развитието на континентите, както и зараждането на ереси и секти в организираните религиозни институции били едни от забележителните явления в системата на социалните и етническите отношения. Процесът, интересен и комплициран, е изключително многолик и сложен за изследване.

Между двата полюса на установените порядки — официалните религии и различните ереси и секти, били издигнати прегради, макар и в името на боговете. При неизбежния риск да бъдат подложени на ожесточени преследвания и лишени от живот мнозина вярващи избирали сами своята религиозна принадлежност, своя бог. Това превръщало индивидуалната ориентация в обществено значимо явление дотолкова, доколкото ересите ставали не само акт на съзнанието, но и на обществото, на народностите, на държавите.

Прочети още...

Възникване на световните религии

Посещения: 4614

 

Йордан Николов

 

552px Molnr brahm kikltzse 1850В края на Древността и началото на Средновековието настъпили дълбоки промени в съдържанието и формите на големите религии. Корените на трансформациите криели своето начало далеч във вековете, но конкретните им модификации намирали своята обективация на сцената на историята. Вярващите започнали да отделят боговете от монарсите и жреците и да ги преселват от Земята в небесата, където те станали недосегаеми. В Китай философът и педагогът Конфуций (551–479 пр. Р. Хр.) създал своята етична система, превърната в навечерието на новата ера в религия. В Индия Буда поставил началото на своето религиозно учение. В Иран Заратустра (VII–VI в.) обосновал дуалистичната си религия, носеща неговото име. В Юдея Иисус Христос проповядвал своето учение и създал най-мощната религия на Земята. В Арабия Мухаммад основал исляма.

Прочети още...

Легенда за Семирамида

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 11940

 

Легендата е достигнала до нас, благодарение на древногръцкия историк Диодор Сицилийски (І в. пр. Хр.). Митологизацията на историческия образ на Шамурамат, води началото си от Ктесий Книдски – гръцки лекар в двора на персийския цар Артаксеркс ІІ, в края на V в. пр. Хр. Гръцките учени в списването на легендите се опират на мидийски източници.

Прочети още...

Енума Елиш

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 13502

 

"Когато там горе"

 

e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu1904037 1463896737161700 1233323089 n
šap-liš am-ma-tum šu-ma la zak-rat
Ap-su-ma reš-tu-ú za-ru-šu-un
Mu-um-mu Ti-amat mu-al-li-da-at gim-ri-šú-un
A-MEŠ-šú-nu iš-te-niš i-hi-ķu-ú-ma
gi-pa-ra la ki-iş-şu-ru şu-şa-a la še-'u
e-nu-ma ilani{pl} la šu-pu-ú ma-na-ma
šu-ma la zuk-ku-ru ši-ma-tú la ši-ma
ib-ba-nu-ú-ma ilani{pl} ķe-reb-šú-un

Прочети още...

Слизането на Инана в Подземния свят

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 6194

 

Публикувано по превода на Вероника Константиновна Афанасиева, доктор на историческите науки, асиролог.

Превод от руски: Любомир Грозданов

 

Ea Babilonian EnKi SumerianИнана, Царица на Небето, Честолюбивата богиня на любовта и войната, която се омъжила за царя – пастир Думузи, решава да стане владетелка на подземния свят. Там управлявала нейната сестра Ерешкигал, богинята на смъртта и мрака. Очевидно в отношенията между двете сестри имало какво още да се желае, така че, за всеки случай, преди да тръгне към „Страната от която няма връщане назад”, Инана дава наставления на слугата си Ниншубур. Двамата се договарят, че ако Инана не се върне в течение на три дни, Ниншубур трябва незабавно да се отправи към Нипур да влезе в храма на Енлил Екур и да моли Енлил за помощ. Ако Енлил откаже, трябвало да отиде със същата молба в Ур при бога на луната Нанна. Ако и Нанна отхвърли молбата му, Ниншубур трябвало да замине за Ериду и да се яви при Енки.

Прочети още...

Следствия от унията при цар Калоян за българската църква

Посещения: 676

 

проф. протопрезвитер Николай Шиваров

 

prepiscaИнициативата за кореспонденцията между Рим и Търново поема папа Инокентий III2 — една от най-силните личности на папския престол. За успехите му спомагат добре организираната Римокатолическа църква и натрупаният вековен опит от нейната активност на Изток. Междувременно в резултат на продължителен процес на Запад се постига папско върховенство и в светската област. Папа Инокентий го прокарва аргументирано и дипломатично, като увещаването на един или друг владетел той придружава понякога и с църковна заплаха.3 От тези позиции папа Инокентий III влиза в писмена кореспонденция с цар Калоян. В Рим е известно политическото положение на Балканския полуостров в този исторически момент, както може да се заключи от цялата преписка. Надеждата българският владетел да бъде привлечен навярно се подкрепя и от политическо предвиждане в Рим. Основната цел на Калоян е пък да бъде международно признат като независим владетел, но тъй като царство без патриаршество не може да съществува, независимостта на държавата трябва да се съчетае с признание и на независима (автокефална) Българска църква. Това е дълбоко убеждение още по времето на цар Симеон. А патриаршеско достойнство може да се признае чрез една от двете инстанции — Рим и Константинопол.4 Преговорите завършват с това, че цар Калоян дава клетвено уверение, искано от папата, „да бъде верен и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква“.5 Той връчва на легата Йоан Каземарински клетвеното си уверение със златопечатаник (хрисовул). В него проличават и политическите мотиви, които движат владетеля. Той не насочва вниманието към държавната си власт и към нейните отношения с Рим, но към църквата в България, като обещава нейното притежание, йерархията и свещениците ѝ „да бъдат под властта на Римската църква“.6 В случая Калоян постъпва типично източно цезаропапистично. В 870 г. по същия начин св. княз Борис възприема съществуването в България на архиепископия, която да се числи към юрисдикцията на Константинополския патриарх, но продължава да запазва независимостта на българската държава, тъй че и църквата в България на практика се радва на автономия.

Прочети още...

Късноантичният епископ – харизма, лидерство и престиж

Написана от Любомир Цанков
Посещения: 1305

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XXI, 2021 г.

 

1Периода на Късната aнтичност  (IV – VI) бележи дълбоки политически, социални и религиозни промени1 в Римската империя. Те са причинени от редица фактори, които разклащат сериозно целостта на  империята. Промените разтърсват из основи всички слоеве на огромната държава, които създават усещането за несигурност в населението. В това враждебно и несигурно време населението има опора, фигурата на епископа – стожер на християнството.

Преживявало няколко века преследване и опити за унищожение, християнството бързо набира скорост след издаването на едикта за толерантност на Галерий през 311 в Никомедия2 и Медиоланският през 313 г. Никейският събор през 325 г, бетонира постулатите на християнството, които стават равносилни на закон. Съборът успява да реши много належащи проблеми надвиснали над християнството, но се проваля с разногласията, които циркулират в църквата. Никейският събор издига и приема фигурата на епископа като основна единица на църквата. Три са основните фигури през Късната античност: императора, светеца и епископа. Тези три фигури са натоварени с огромна сила, влияние и отговорности3. Никейският събор взема решение църковната йерархия да се дели на свещеници, дякони, презвитери и епископи. В годините след събора влиянието и авторитета на епископите нараства. Епископът е свързващото звено между светската и църковна власт, представител на миряните пред Христос, който е длъжен да се нагърби с техните грехове.

Прочети още...

Ранноантичната реторика и развитието на християнската проповед

Посещения: 1965

 

Мария Красимирова Антонова-Вапцарова

 

491px Plato Aristotle della Robbia OPA FlorenceЕдин подобен преглед по необходимост ще има в значителна степен реферативен характер. Но той е много важен, за да разкрие някои специфични моменти от развитието на реторическата практика от нейното зараждане до момента, в който тя става неотменна част от църковната практика. За да се разбере добре смисълът на църковното красноречие и проповед, както и тяхното оформление, е нужно да се познава основата, на която те стъпват, а това именно е античната реторика. Това важи и за българската църковна ораторска проза през средновековието. Въпреки че тя е моделирана основно според византийските образци, много често изясняването на специфични проблеми и на някои авторски решения ни отвежда далеч назад в миналото, към корените на християнското красноречие.

Прочети още...

Константин Велики и Христовата църква

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 16403

 

 

Църквата и Империята до началото на IV в.

 imperia carkva

 

Нито едно религиозно общество на Древността не изпитва драматизма, който преживява Християнската църква в първите три века от своята история. Непризнавана и хулена, подложена на репресии от страна на държавната власт, атакувана от тълпа, философи и интелектуалци, Църквата води борба за своето съществуване, в която се леят потоци християнска кръв. Изпитващо връз себе си  мощта на езически Рим, християнското общество не само оцелява, но непрекъснато печели нови привърженици и се разраства. В тежкия си път, напоен с кръвта на мъчениците за Вярата, Църквата уверено и победоносно вървяла към своя триумф, за да се превърне след време в най-влиятелната институция в човешката история…

 

Прочети още...

Български светци във византийската агиография

Посещения: 1031

 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история"

 

Svetci bolgПроблемът за присъствието на български светци във византийската житийна литература е част от големия проблем, който би могъл да бъде формулиран по следния начин: „Чужди светци във византийската агиография“. Това е един голям проблем - както за византийската литература, така и за историята на православната църква, който по мое мнение все още не е получил задоволително научно решение1. Причините за това състояние не са една и две, но все пак сред тях изпъква сложността на темата. Невинаги е лесно да се проследи позицията на константинополската църква по въпрос с изключителна важност: включването на чужди (в случая славянски, български) светци в православния пантеон. Защото написването на една житийна творба е само част от официалния култ към един светец - идеалния образ в християнското средновековие.

Прочети още...
X

Right Click

No right click