РЕЛИГИИ

Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І (ХІІІ век)

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 991

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI

 

360px PatriarshiaЖитийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.

Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.

Прочети още...

Монахинята в българското средновековие – между греха и светостта (X-XIV в.)

Посещения: 3712


Петя Крушева

 

Доклад от кръгла маса "Монашеството по българските земи", проведена в СУ "Св. Климент Охридски" на 15 февруари, 2017 г.

Публикуван в сп. „Времена“, бр. 13, декември, 2017 г.

 

Tomichov psaltir list292b monahiniОпитите за изследване на женското монашество в средновековна България срещат винаги затруднение от липсата на достатъчно изворов материал. Запазените епитимийни въпросници и законодателни актове очертават идеалната представа за монашеството. Посочените тук сведения за реалния манастирски живот са откъслечни. Въпреки това дават известна възможност да се изгради един културологичен образ на Монахинята, а с него и да се представят едни от най-болезнените въпроси на българското монашество, споменати от Васил Гюзелев1. Голяма част са съпоставени с тези във Византия, Сърбия и Западна Европа, за да се очертаят характерните православни черти на българското общество и мироглед.

Прочети още...

Свитъкът-амулет от колекцията на проф. Иван Дуйчев и неговото място в традицията на апотропейната книжнина

Посещения: 3264

 

Вася Велинова

 

Амулетът – същност, форми и механизъм на действие

 

1234Още в зората на своето самоосъзнаване като разумно същество човекът е почувствувал и самотата си в един свят, който често пъти му е показвал враждебното си лице. Нашите далечни прадеди са изработили свои специфични инструменти, с които да въздействат на неблагоприятните фактори от обкръжаващата ги среда като природни стихии, бури, гръмотевици, светкавици; болести, епидемии, психосоматични смущения; отделни прояви в социалния живот на колектива като магии, клетви, ходене в съда, и пр. Те са вярвали, че всички беди, от които не е бил застрахован никой, са били неутрализирани от амулетите. Това са сакрални предмети, за които се е смятало, че поради силата на вложената в тях човешка енергия, тайнствена информация и преди всичко – вяра, са в състояние да повлияят на висшите сили, управляващи света.

Прочети още...

Начало, развитие и крах на Крупнишката епископия

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 3556

 

 

“... Мисленето и социалният живот са доминирани от монашеската идеология, работата е била свързвана с падението:  това е наказанието за първородният грях. Адам и Ева са изгонени от земният рай по заповед на Бога и принудени да работят...”1  Това са думи, изречени през 2008 г. от медиевиста Жак льо Гоф – представител на френската историографска школа „Анали”.

Прочети още...

Култът към светците в България и Византия през ХІІІ–ХV век

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 3555

 

Текстът на статията е прочетен като съобщение на XXII-я Международен конгрес за византийски изследвания, проведен в гр. София на 22–27 август 2011 г.

Публикувана в сп. "Времена", бр. VIII, 2016

Прочети още...

Гръцката религия - обреди и богове

Посещения: 7919

 

Франсоа Шаму, Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, С., 1979

 

Meeting Gods In The Clouds by Cornelis van PoelenburchЗа повечето от нашите съвременници гръцката религия е преди всичко сбор от легенди, от които поетите и художниците от Ренесанса насам често са черпили вдъхновение по подражание на гръцките и римските си предшественици. Тези митологични възпоминания са свързани с няколко величествени места като Делфи, атинския Акропол и нос Сунион, където сред изоставените светилища все още се издигат красиви и патетични руини. Още от времето на Льоконт дьо Лил и парнаските поети истинските имена на гръцките богове, транскрибирани повече или по-малко точно, са заменили имената на съответните римски богове, с които дълго време те са били идентифицирани. Но макар вече да говорим за Зевс, а не за Юпитер, за Афродита вместо за Венера, за Хермес вместо за Меркурий, ние обикновено продължаваме да ги виждаме така, както би ги видял по-скоро един читател на „Метаморфозите“ на Овидий, отколкото някой атинянин от V век. Това схващане се обяснява с дългата училищна традиция, чийто авторитет е трудно да бъде разколебан. Но тя далеч не отговаря на истината за религиозното чувство на гърците през класическата епоха; а именно до тази истина искаме да се доберем ние. Достъпна ли е тя за нас и по кой път?

Прочети още...

Наследството на Зороастър

Посещения: 7206

 

Публикувано с разрешението на Древен Изток

 

639px Farvahar001Някога,  много отдавна, в североизточната част на Древна Персия (областта, където днес се срещат границите на Иран, Таджикистан, Пакистан и Афганистан) живял Заратуштра, син на Поурушаспа от жреческия род Спитама. Той е заемал относително невисоко положение в своята общност - името му буквално означава "Този, който язди стара камила", макар да е бил пълноправен свещеник (заотар, атаурван). Имал е правото да поддържа свещения огън и да приготвя божествената напитка - хаома. Имал е семейство и деца. Принадлежал е към индоевропейско номадско скотовъдно племе - тура (известни в науката като саки).

Прочети още...

Бит и култура на алианите от Източните Родопи

Посещения: 5831

 

Мухарем Алиосман

 

1Източните Родопи са земя древна и неразгадана; земя, по която са живели множество народи и племена. Земя, обвита с мистериите на древни религиозни култове. Тук са съхранени традиции и ритуали, възникнали в зората на човешката цивилизация. Светилища, почитани преди хилядолетия, се почитат и днес. Ритуалите, за които четем от писанията на древните автори, виждаме и днес.

Едни от пазителите на тези древни тайни са къзълбашите1, днес наричани алиани или алевии, те се самоназовават като „Ахл хак" - хора на Истината. Това e тюрко-говорящо население с тюркско (турско) самосъзнание, изповядващо хетеродоксен - неортодоксален суфи ислям, изтъкан от шиитски възгледи, езически (тангристки-шамански) практики, повлияни от християнски, зороастрийски и будистки идеи. Те са наследници на селджукски, карамански, сефевидски турци, които се сливат с наследниците на древните балкански, анатолийски, персийски и кавказки народи. Унифицират се в една общност по време на Османската империя, когато различните етноси и племена се обединяват по силата на общата религия, език, бит и традиции. Исляма приемат под формата на суфи учение от потомци на Пророка по линия на Дванадесетте имама, които наричат „сеиди“ и на които са издигнали гробници – тюрбета, които ревностно пазят и почитат. Алианите са последователи на мистичния, езотеричен ислям, те са групирани в суфи братства и са привърженици на шиитските догми в исляма. Алиани е верско название, а не етническо. В днешно време алиани има сред турците, албанците, българите помаци, кюрдите, арабите, ромите, арменците и други народи попаднали под властта на Османската империя. Алиани (Алевии) ще рече привърженици на имам Али, зет и братовчед на Пророка Мухаммед. След смъртта на Мухаммед се получава разкол сред мюсюлманите по отношение на това, кой трябва да  е законният наследник на Пророка. Обособява се групата на Абу Бекър и Али. Привържениците на първите три халифа се наричат сунити, а привържениците на четвъртия халиф-шиити (алиани). Алианите не признават първите халифи за законни и смятат, че законните наследници на Пророка са неговите кръвни потомци по линия на дъщеря му Фатима и Али, и внуците му Хасан и Хюсеин. С течение на времето с разпространението на исляма сред други народи това разделение се задълбочава и „оцветява“ с традициите на новоприелите исляма народи. Тюрките, приели исляма в земите на днешен Иран,  се сблъскали с това разделение. Някои приели сунизма, други шиизма. С възхода на мистичното течение на исляма-суфизма, те се обособили в различни братства, ръководени от шейхове.

Прочети още...
X

Right Click

No right click