Център за славяно-византийски проучвания
"Проф. Иван Дуйчев"
Франсоа Шаму, Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, С., 1979
За повечето от нашите съвременници гръцката религия е преди всичко сбор от легенди, от които поетите и художниците от Ренесанса насам често са черпили вдъхновение по подражание на гръцките и римските си предшественици. Тези митологични възпоминания са свързани с няколко величествени места като Делфи, атинския Акропол и нос Сунион, където сред изоставените светилища все още се издигат красиви и патетични руини. Още от времето на Льоконт дьо Лил и парнаските поети истинските имена на гръцките богове, транскрибирани повече или по-малко точно, са заменили имената на съответните римски богове, с които дълго време те са били идентифицирани. Но макар вече да говорим за Зевс, а не за Юпитер, за Афродита вместо за Венера, за Хермес вместо за Меркурий, ние обикновено продължаваме да ги виждаме така, както би ги видял по-скоро един читател на „Метаморфозите“ на Овидий, отколкото някой атинянин от V век. Това схващане се обяснява с дългата училищна традиция, чийто авторитет е трудно да бъде разколебан. Но тя далеч не отговаря на истината за религиозното чувство на гърците през класическата епоха; а именно до тази истина искаме да се доберем ние. Достъпна ли е тя за нас и по кой път?
Публикувано с разрешението на Древен Изток
Някога, много отдавна, в североизточната част на Древна Персия (областта, където днес се срещат границите на Иран, Таджикистан, Пакистан и Афганистан) живял Заратуштра, син на Поурушаспа от жреческия род Спитама. Той е заемал относително невисоко положение в своята общност - името му буквално означава "Този, който язди стара камила", макар да е бил пълноправен свещеник (заотар, атаурван). Имал е правото да поддържа свещения огън и да приготвя божествената напитка - хаома. Имал е семейство и деца. Принадлежал е към индоевропейско номадско скотовъдно племе - тура (известни в науката като саки).
Източните Родопи са земя древна и неразгадана; земя, по която са живели множество народи и племена. Земя, обвита с мистериите на древни религиозни култове. Тук са съхранени традиции и ритуали, възникнали в зората на човешката цивилизация. Светилища, почитани преди хилядолетия, се почитат и днес. Ритуалите, за които четем от писанията на древните автори, виждаме и днес.
Едни от пазителите на тези древни тайни са къзълбашите1, днес наричани алиани или алевии, те се самоназовават като „Ахл хак" - хора на Истината. Това e тюрко-говорящо население с тюркско (турско) самосъзнание, изповядващо хетеродоксен - неортодоксален суфи ислям, изтъкан от шиитски възгледи, езически (тангристки-шамански) практики, повлияни от християнски, зороастрийски и будистки идеи. Те са наследници на селджукски, карамански, сефевидски турци, които се сливат с наследниците на древните балкански, анатолийски, персийски и кавказки народи. Унифицират се в една общност по време на Османската империя, когато различните етноси и племена се обединяват по силата на общата религия, език, бит и традиции. Исляма приемат под формата на суфи учение от потомци на Пророка по линия на Дванадесетте имама, които наричат „сеиди“ и на които са издигнали гробници – тюрбета, които ревностно пазят и почитат. Алианите са последователи на мистичния, езотеричен ислям, те са групирани в суфи братства и са привърженици на шиитските догми в исляма. Алиани е верско название, а не етническо. В днешно време алиани има сред турците, албанците, българите помаци, кюрдите, арабите, ромите, арменците и други народи попаднали под властта на Османската империя. Алиани (Алевии) ще рече привърженици на имам Али, зет и братовчед на Пророка Мухаммед. След смъртта на Мухаммед се получава разкол сред мюсюлманите по отношение на това, кой трябва да е законният наследник на Пророка. Обособява се групата на Абу Бекър и Али. Привържениците на първите три халифа се наричат сунити, а привържениците на четвъртия халиф-шиити (алиани). Алианите не признават първите халифи за законни и смятат, че законните наследници на Пророка са неговите кръвни потомци по линия на дъщеря му Фатима и Али, и внуците му Хасан и Хюсеин. С течение на времето с разпространението на исляма сред други народи това разделение се задълбочава и „оцветява“ с традициите на новоприелите исляма народи. Тюрките, приели исляма в земите на днешен Иран, се сблъскали с това разделение. Някои приели сунизма, други шиизма. С възхода на мистичното течение на исляма-суфизма, те се обособили в различни братства, ръководени от шейхове.