Превод: Теодосий Георгиев, програма „Изкуствознание и артмениджмънт”, НБУ
Оригинална публикация: Federico Garcia Morales, Medicine in Ancient Mesopotamia - Indiana State University, USA
Историческа обстановка.
Името Месопотамия (означаващо „земята между двете реки“) се отнася за географския регион, който се разпростира между реките Тигър и Ефрат, а не собствено към някоя отделна цивилизация. Всъщност, в продължение на хилядолетия, редица цивилизации са били във възход, падение или се взаимоизмествали в рамките на този изобилен регион. Плодородието на Месопотамия се дължи главно на спорадичното и често стихийното разливане на двете реки. И въпреки, че тези разливи улесняват земеделския труд, като добавят богати на минерали наноси всяка година, обработката на земята отнема внушителен човешки труд, за да могат тези земи да бъдат успешно напоени и да бъдат защитени младите растения от прииждащите води.
Сравнително малко западноевропейци с някакви претенции за цивилизован живот са в състояние да живеят далеч от града с неговия замърсен въздух и ярко осветени улици, два фактора, които почти ни лишават от възможността да наблюдаваме нощното небе. Но, кажи-речи, на цялата територия на Ирак тези фактори не съществуват и през по-голямата част от годината там е много приятно да седиш навън, след като се мръкне, и подир жегата през деня да се наслаждаваш на прохладната вечер. Ето защо често се случва туристите или археолозите от Европа, които са пристигнали в Ирак и са приспособили начина си на живот с тамошните обичаи, да видят нощното небе за пръв път и да останат смаяни от гледката. Нерядко асиролозите и други автори дават невероятни описания на сияйното нощно небе във Вавилония. Ето какво пише например един датски учен:
Върху гравюрите от епохата на Възраждането го рисували от дясната ръка на алегоричната фигура на науката, сред най-великите учени на света, тъй като нито един астроном в течение на столетия не може да се сравни с великия самаркандец по точността на изчисленията и наблюденията, които извършил в обсерваторията си.
Астрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила — големи и малки — както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля „праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал „да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван „звездоброец", което наименование предава гръцката дума „астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства — земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на „персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство".
През 1543 г., малко преди смъртта на автора, било издадено съчинението на неизвестния тогава полски астроном-любител Николай Коперник (1473–1543 г.) «За въртенето на небесните сфери». Въпреки че било посветено на папа Павел III и било написано във формата на традиционното уважение към каноните на Църквата, то коренно се различавало от общоприетата по онова време библейско-птолемеевска картина на света, съгласно която Земята е център на Вселената.
На 17 февруари 1600 г. на Кампо ди фиоре (площада на цветята) в Рим по присъда на папската Инквизиция бил изгорен един от най-забележителните мислители от епохата на Възраждането — Джордано Филипо Бруно. В момента на смъртта си той едва бил навършил 52 години, осем от които прекарал в затворите на Инквизицията.