Средновековна България

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Анна-Мария - бълг. царица, втора съпруга на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Бълг. извори я наричат Анна, а виз. — Мария.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Анна (Анисия) - бълг. царица (1218 -1221), първа съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). За нея е записано славословие в Синодика на бълг. църква като една от правосл. бълг. царици. Виз. летописец Георги Акрополит съобщава, че била наложница, незаконна жена на Иван Асен II, но поне засега не разполагаме с други сведения, които да потвърдят или да отхвърлят това твърдение.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Ирина — бълг. царица, трета съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). Тя била дъщеря на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин (1215 — 1230). Била пленена при разгрома на епирските войски в битката при Клокотница на 9.III.1230 г. и отведена в Търново заедно с баща си и други свои роднини и близки. Там преживяла седем безметежни години като знатна пленница.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Витлеем — син на цар Калоян (1197 - 1207). Някои смятат, че може би е бил незаконороден, но по-вероятно е да е бил син на царицата куманка, чието име е неизвестно. Роден ок. нач. на 90-те години на XII в., преди баща му да е станал цар на България.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Власий — епископ на Браничево през 1202 — 1207 г. Вероятно бил един от онези духовници, издигнати в архиерейски сан след възстановяване на независимата бълг. държава и архиепископия (1186 — 1188). В. бил един от най-приближените лица на цар Калоян (1196 — 1207) и примас Василий и няколко пъти му били поверявани важни дипломат. мисии. В. споделял възгледите на царя за уния с Римската църква, поради което бързо се издигнал в духовната йерархия. През 1202 г. бил избран за епископ на Браничево. Браничевската епархия била една от най-важните, тъй като била обект на спорове и въоръжени конфликти между България и Унгария. Нейният предстоятел трябвало да притежава не само преданост към църквата, но и дипломат. заложби, толерантност и едновременно с това неотстъпчивост и вярност. По всичко личи, че тези качества били щастливо съчетани у В. През 1203 г. той вече бил посветен за епископ, което означава, че започнал ефективно да изпълнява пастирските си задължения в Браничевската епархия.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Стрез — бълг. севастократор, самостоятелен владетел в Македония през 1207 — 1214 г. Вероятно е брат на цар Борил (1207 — 1218), макар някои сведения да сочат, че е само негов сродник. С. бил племенник на цар Калоян (1197 — 1207) по женска линия и първи братовчед на друг могъщ български феодал — деспот Алексий Слав.