Рим

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Юлия Домна, родена във финикийския град Емеса (на сирийското крайбрежие — б. а.), била втората съпруга на Септимий Север.

Септимий Север се оженил за нея, когато още не бил император. Ето как станало това:

„Когато той овдовял и решил да се ожени повторно, започнал да разузнава хороскопите на девойките, бидейки сам изключително сведущ в астрологията. Когато разбрал, че в Сирия живее девойка, чийто хороскоп показва, че ще се омъжи за цар, положил всички усилия да се ожени за нея и с посредничеството на приятели успял да го направи“ (АЖА, Сев. III).

Юлия Домна, красива и образована жена, била запозната с философията и покровителствала интелектуалците, но не проявявала склонност към добродетел. Биографът на Септимий Север казва:

„В дома си Септимий Север не проявявал достатъчно бдителност и оставил при себе си жена си Юлия, която се прославила със своите любовни похождения и била съпричастна към заговора“ (АЖА, Сев. XVIII).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

След убийството на Комод за император на Рим бил провъзгласен Пертинакс, човек на почтена възраст (минавал шестдесетте — б. а.) и ползващ се с добра репутация. Пертинакс сложил край на своеволията, съсипващи Рим, и обуздал преторианците, като им забранил да се занимават с грабежи и разбойничество.

На 28 март 193 г. освирепелите преторианци нахлули в двореца, убили Пертинакс, върнали се в преторианския си лагер и залостили вратите. След това войниците се изкачили на крепостния зид на лагера и започнали високо да огласяват, че „ще продадат императорската власт на този, който им брои най-много пари и със силата на оръжието ще го въведат безпрепятствено в императорския дворец“ (Хер. II, 6).

Това откровено заявление на преторианците стигнало до ушите на богаташа Дидий Юлиан, който прекъснал богатия си пир, отправил се незабавно към стените на преторианския лагер и встъпил в преговори. „Войниците спуснали стълба и го качили на крепостния зид; не искали да му отворят вратите, докато не разберат каква сума пари ще им бъде дадена“ (Хер. II, 6). Бързо се споразумели и Дидий Юлиан бил провъзгласен за император.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Комод, синът на Марк Аврелий и Фаустина Младата, бил „по-скоро гладиатор, отколкото император“ (АЖА, М. Ант. XIX).

„Казват, че Марк Аврелий желаел смъртта на сина си, защото се страхувал, че той ще прилича на Тиберий, Калигула и Домициан, както и се оказало след смъртта му“ (АЖА, М. Ант. XXVIII).

Комод имал красива външност, стройна фигура, голяма физическа сила и изключителна сръчност — с това достойнствата му се изчерпвали.

„Войната, почти доведена до край от баща му, той прекратил, приемайки условията на враговете, и се завърнал в Рим. Пиянствал до ранни зори, прахосвал средствата на Римската империя, а нощно време се скитал по кръчмите и публичните домове. За управители на провинциите назначавал или своите съучастници в позорните си похождения, или хора, препоръчани му от тях. Омразата между сената и Комод станала толкова голяма, че последният започнал жестока разправа с това велико съсловие; от презиран се превърнал в страшен“ (АЖА, Ком. III).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Луций Цейоний Комод Вер, влязъл в историята под името Луций Вер, бил син на осиновения от Адриан — Елий Вер. Луций Вер бил осиновен от Антонин Пий и започнал да се нарича Луций Елий Аврелий Комод Вер; като император носел името Цезар Луций Аврелий Вер. В 161—169 г. делял властта с Марк Аврелий и бил женен за дъщеря му Луцила.

По характер Луций Вер бил пълна противоположност на Марк Аврелий:

„Не се отличавал с особени пороци, но нямал и достойнства. Делял властта наравно с Марк Аврелий, но живял в двора му, без да се ползва изцяло от императорските си права. За разлика от придържащия се към принципите на философията Марк Аврелий, Луций Вер се отличавал с разпуснати нрави и прекомерна склонност към разгулен живот. Бил наивен и не умеел нищо да скрива“ (АЖА, В. I).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Марк Аний Катилий Север, влязъл в историята под името Марк Аврелий, е роден в Рим на 26 април 121 г.; в 139 г. бил осиновен от император Антонин Пий и започнал да се нарича Марк Елий Аврелий Антонин Август; по-късно като император носел официално името Цезар Марк Аврелий Антонин Август (или Марк Антонин Август — б. а.).

Марк Аврелий получил блестящо образование. От деветнадесетгодишна възраст пристъпил към изучаване на философията и я обикнал за цял живот. След смъртта му намерили написано от него на гръцки език философско съчинение „Към себе си“ — затова влязъл в историята като император-философ.

От детските си години Марк Аврелий възприел принципите на стоическата философия и бил образец за стоик: благочестив, скромен и твърдо понасящ превратностите на съдбата.

„От най-ранна възраст притежавал толкова спокоен характер, че нито радост, нито мъка се изписвали на лицето му“ (Авр. Викт. Извл. XVI).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тит Аврелий Фулв Бойоний Арий Антонин е роден на 19 септември 86 г. в град Ланувий (дн. Ланувио — б. а.), в околностите на Рим; родът му водел началото си от град Немаус в Галия (дн. Ним, в Южна Франция — б. а.). Той бил осиновен от Адриан на 52-годишна възраст. Като император носел официално името Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август Пий (или Антонин Август Пий — б. а.).

При всичките тъмни страни на своя характер Адриан бил далновиден и честен човек (благото на държавата поставял над всичко — б. а.) и тези негови качества се проявили с пълна сила при окончателното му решение по въпроса за избора на наследник: Антонин, получил прозвището Пий (Благочестиви — б. а.), притежавал наистина рядко срещани качества.

„Откроявал се със своята външност, славел се с добрия си нрав, отличавал се с благородно милосърдие, изразът на лицето му бил спокоен, притежавал необикновени дарби, блестящо красноречие, бил отличен познавач на литературата; бил с трезв ум, грижел се нивите да се обработват добре; бил благ, щедър, не посягал към чуждото; наред с това имал добре развито чувство за мярка и бил лишен от всякакво тщеславие. По природа бил много милостив и по време на управлението си не извършил нито една жестока постъпка“ (АЖА, Ант. П. II).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публий Елий Адриан е роден на 24 януари 76 г. в Рим. Баща му бил братовчед на Траян. На десетгодишна възраст Адриан останал сирак; Траян, който нямал деца, поел грижата за неговото възпитание и с годините започнал да го приобщава към държавническата дейност — както към военната, така и към гражданската.

След като станал император, Адриан категорично и окончателно се отказал от политиката на военна агресия и се примирил с факта, че Партия и Армения отново станали независими.

„По времето на Адриан нямало големи военни походи и войните, които се водели, завършвали почти тихомълком. Войниците го обичали заради изключителните грижи, които полагал за тях и за голямата му щедрост. С партите бил в приятелски отношения, защото отстранил царя, наложен им от Траян. На арменците разрешил да имат свой цар, докато по времето на Траян ги управлявал римски легат. Народа на Месопотамия освободил от данъците, с които го бил обложил Траян. В лицето на албаките и иберите (грузинците — б. а.) имал верни съюзници, защото възнаградил богато царете им, въпреки че те отказали да му направят посещение“ (АЖА, Адр. XXI).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тацит, съвременник на Домициан, Нерва и Траян, казва за своето поколение:

„Ние дадохме един наистина велик пример за търпение; и ако миналите поколения са видели какво представлява пълната свобода, то ние видяхме какво означава истинското робство, защото безкрайните гонения ни отнеха възможността да общуваме, да изказваме мислите си и да слушаме другите. И заедно с гласа си бихме загубили и собствената си памет, ако беше във властта ни да забравяме в такава степен, в каквато и да мълчим. Едва сега, най-накрая, се пробуждаме“ (Тац. Агр. 2-3). Тези многозначителни слова са били написани в годините, когато Траян е станал император.

Марк Улпий Траян е роден на 18 септември 53 г. в малкото римско градче Италика в Испания.

Бащата на Траян, който също се казвал Марк Улпий Траян, заемал високи военни и граждански длъжности по времето на Веспасиан: участвал в Юдейската война, по-късно бил управител на Сирия.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

В деня на убийството на Домициан, 18 септември 96 г., римският сенат провъзгласил за император знатния и величествен сенатор Марк Кокцей Нерва, който бил тогава на 66 години.

При новия император изтерзаният от Домициан Рим въздъхнал с облекчение. Както казва Тацит, годините на управление на Нерва и на приемника му Траян „били години на рядко щастие, когато всеки можел да мисли, каквото си иска и да говори, каквото си мисли“ (Тац. Ист. I,1). „Нерва съединил в едно цяло несъвместими дотогава неща — принципата и свободата“ (Тац. Агр. 3). „Характерна черта на новото време бил фактът, че започнали да се издигат хора, чието най-силно желание в предишните времена се изразявало в стремежа им да останат незабелязани от императора“ (Плин. Пан. 90).

Нерва изразходвал много икономично държавните средства — той бил най-пестеливият от всички дотогавашни императори (Плин. Пан. 51).

Но въпреки редицата свои достойнства, Нерва успял да спаси живота си само с цената на подялба на властта.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

След смъртта на Тит властта преминала към по-малкия му брат Тит Флавий Домициан, който не наследил нито ума, нито добродетелите на своя баща и на по-големия си брат.

Подражавайки на баща си и брат си, той устройвал парични раздавания и бляскави зрелища, разгърнал широко строителство и се опитвал да води завоевателна политика.

По времето на Домициан римските войски за пръв път в историята си достигнали бреговете на Каспийско море в района на Баку; паметник на тяхното пребиваване там е един латински надпис (най-източният от досега известните на науката надписи — б. а.), издълбан в скала в подножието на планината Беюк-Даш в Кобистан: „По време на управлението на император Домициан Цезар Август Германик Луций Юлий Максим, центурион от Дванадесети Мълниеносен легион“ (ЛЕ, 277—288).

Разностранната дейност на Домициан изисквала големи разходи, но за да можел да ги покрие той трябвало да притежава изобретателността на Веспасиан и здравомислието на Тит.