Рим

Траян

Посещения: 3601

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

334px Traianus Glyptothek Munich 336Тацит, съвременник на Домициан, Нерва и Траян, казва за своето поколение:

„Ние дадохме един наистина велик пример за търпение; и ако миналите поколения са видели какво представлява пълната свобода, то ние видяхме какво означава истинското робство, защото безкрайните гонения ни отнеха възможността да общуваме, да изказваме мислите си и да слушаме другите. И заедно с гласа си бихме загубили и собствената си памет, ако беше във властта ни да забравяме в такава степен, в каквато и да мълчим. Едва сега, най-накрая, се пробуждаме“ (Тац. Агр. 2-3). Тези многозначителни слова са били написани в годините, когато Траян е станал император.

Марк Улпий Траян е роден на 18 септември 53 г. в малкото римско градче Италика в Испания.

Бащата на Траян, който също се казвал Марк Улпий Траян, заемал високи военни и граждански длъжности по времето на Веспасиан: участвал в Юдейската война, по-късно бил управител на Сирия.

Траян започнал своята дейност твърде скромно — като обикновен легионер (Плин. Пан. 89). Той взел участие във войните с юдеите и партите под командването на баща си.

В 91 г. Траян станал консул, а в следващите години се отличил като командир на войските си при Рейн, за което бил похвален от Нерва и в 97 г. получил почетната титла „Германски“.

Траян притежавал огромна физическа сила и невероятна издръжливост. Обичал да се промъква през горските шубраци, да преследва и убива дивите зверове, да се катери по високи планини и канари, да плува и да гребе в неспокойно море (Плин. Пан. 81).

Дори и когато станал император, Траян не загубил издръжливостта на обикновения войник; владеел прекрасно оръжието и понасял твърдо всички несгоди на походния живот; когато се налагало, се задоволявал с проста войнишка храна — сланина, извара и поска (разхладителна напитка, приготвяна от вода, оцет и разбити яйца — б. а.) (АЖА, Адр. X). По време на походите Траян вървял винаги с широка крачка пред цялата войска (Плин. Пан. 10).

Като император Траян продължавал да ходи пеша из Рим, за разлика от предшествениците си, които обикновено ги носели на носилки, защото „боейки се от равенството, те сякаш губели способността да се ползват от краката си“ (Плин. Пан. 24).

Траян бил сериозен, справедлив, скромен и наред с това — жизнерадостен; любезен в обноските си, естествен и достъпен, той бил надарен с рядко срещано здравомислие.

С идването си на власт Траян избавил Рим от измъчващите го доносници. Всички дела за обида на величието на римския народ и личността на императора били прекратени, а доносниците наредил да бъдат хвърлени в морето. За този безпрецедентен случай в римската история разказва Плиний Млади в похвалното си слово (панегирик — б. а.) за Траян:

„Видяхме да съдят доносниците, както се съдят разбойници и бродяги. Ти изкорени това вътрешно зло и със своята строгост и далновидност направи така, че държавата да не се отклони от пътя на законите.

Всички доносници бяха качени по твоя заповед на набързо скованите за целта кораби и предадени на волята на вълните: нека да си пътуват, да се махат от земите, опустошени от доносите им; а ако морските бури и ветровете спасят някои от скалите, нека тогава да се заселят на голите канари на някой негостоприемен бряг и животът им да бъде суров и изпълнен със страхове, и нека скърбят за изгубеното спокойствие, желано от целия човешки род“ (Плин. Пан. 34).

По този начин Траян се разправил с явните доносници. В Рим не съществувала прокурорска институция и държавни обвинители, углавните дела се завеждали от частни лица. Делата за обида на величието се отнасяли към разреда на углавните, затова лицата, завеждащи подобни дела, се смятали за явни доносници.

Наред с явните в Рим имало и тайни доносници. Към тях Траян се отнесъл с не по-малка мъдрост: той парализирал дейността им като просто не обръщал никакво внимание на техните доноси.

Плиний Млади с дълбоко удовлетворение констатира, че при Траян „будят страх не доносниците, а законите“ (Плин. Пан. 36).

Траян се проявил като дееспособен и многостранен владетел; полагал грижи за подобряване на състоянието на пътищата и пристанищата, с което способствал за развиването на търговията. По негова инициатива държавата поела грижата за възпитанието на сираците и на децата от бедните семейства. Той намерил други пътища за редовното снабдяване на Рим с хляб, като последният престанал вече да зависи изцяло от Египет; нещо повече, когато в Египет се случила неплодородна година, Рим му помогнал с хляб. С управителите на провинциите Траян водел редовна преписка и държал под око цялата Римска империя.

Сенатът, към когото Траян се отнасял с уважение, го наградил с титлата „най-добър император“.

Общоизвестни са думите на Траян: „Искам да бъда такъв император, какъвто самият аз бих желал да имам, ако бях поданик“ (Евтроп. VIII, 2).

В 100 г. Плиний Млади написал следните слова в своя панегирик:

„Не ще му въздаваме хвала като на някакъв бог или кумир, защото говорим не за тиранин, а за гражданин, не за господар, а за баща. Самият той идва от нашите среди и нищо не го отличава и възвисява повече от факта, че той осъзнава своя произход и не забравя, че е човек и управлява хора“ (Плин. Пан. 2).

По-нататък следват думи, отправени непосредствено към Траян:

„Ние те обичаме толкова, колкото заслужаваш и те обичаме не от любов към теб, а от любов към самите себе си“ (Плин. Пан. 68).

Траян разгърнал широкомащабна политика на военна агресия, тъй като Рим имал нужда от приток на роби и материални ресурси. Освен това външните врагове започвали да се държат понякога прекалено независимо и Рим искал да им вдъхне страх; за последното Плиний Млади говори с прискърбие: „Нашите врагове се възгордяха, отхвърлиха ярема на подчинението и вече искат да се борят с нас не заради собствената си свобода, а за да ни поробят, сключват примирия само на равни условия и вместо да заимстват нашите закони, натрапват ни техните“ (Плин. Пан. 11).

Особено силни станали даките; те се опитали да влязат в преговори с партите, които заплашвали източните римски владения.

В 101 г. Траян започнал война с даките, която завършила в 106 г. с пълния им разгром и Дакия била превърната в римска провинция. В чест на победата си над даките Траян получил в 102 г. титлата „Дакски“.

1024px 019 Conrad Cichorius Die Reliefs der Traianssule Tafel XIX

Траян отбелязал победата над даките с пищни зрелища в Рим, които продължили цели 123 дни; на цирковите и амфитеатралните арени се сражавали 10 000 гладиатори, били убити 11 000 диви животни.

В памет на тази блестяща победа на римското оръжие Траян наредил да се построи в Рим нов площад, който бил наречен с неговото име — форумът на Траян.

Това бил най-величественият и бляскав площад в Рим (понеже старият републикански Форум не отговарял вече на нуждите на града, наред с него императорите започнали да строят свои форуми, които носели техните имена: форум на Юлий Цезар, на Август, на Веспасиан, на Нерва и т. н. — б. а.).

За да построи форума Траян трябвало да срине до основи част от Квириналския хълм.

Наред с площада, форумът на Траян включвал в себе си и цял комплекс от великолепни сгради.

340px RomaColonnaTraianaBasilicaUlpiaВ центъра на малкия площад се е запазила мраморна колона, обвита от спиралообразен скулптурен релеф с изображение на епизоди от войната с даките. Височината на колоната заедно с цокъла е 39,83 м. Към върха на колоната води вита стълба, изработена от мраморни блокове; тя има 185 стъпала и се осветява от 42 малки светлинни отвора. Върху цокъла на колоната се вижда тържествен надпис:

„Сенатът и римският народ (издигнаха тази колона — б. а.) на император Цезар Нерва Траян Август, син на божествения Нерва, Германски, Дакски, върховен понтифекс, 17 пъти народен трибун, 6 пъти император, 6 пъти консул, баща на отечеството, за да се вижда каква е била височината на хълма, който е трябвало да се срине, за да се освободи място за изграждането на тези значителни постройки“ (УЛЕ, 66).

Откриването на форума на Траян станало през януари 112 г.

В средата на IV в. форумът на Траян продължавал да излъчва предишния си блясък и предизвикал изумление у император Констанций II, за което разказва Амиан Марцелин:

„Когато императорът дошъл на форума на Траян — това единствено, според мен, достойно за удивление на боговете съоръжение, той застинал в почуда, измервайки с поглед величествените сгради, които е невъзможно да бъдат описани с думи и които никога няма да бъдат повторно създадени от ръцете на смъртните. Като нямал никаква надежда да издигне нещо подобно, Констанций казал, че иска и може да възпроизведе единствено коня, върху който гордо се извисявала насред самия площад фигурата на Траян. Намиращият се в близост до императора персийски принц Ормизда, с присъщото си остроумие забелязал: „Първо, императоре, заповядай да построят съответна конюшня, ако това е възможно; конят, който искаш да направиш, трябва да има същата широка походка като този пред нас“. Същият този Ормизда на въпроса, дали му харесва Рим, отговорил, че не му харесва единствено това, че и в Рим, както му казали, хората били смъртни“ (Ам. Марц. XVI, 10, 15-16).

В 106 г. Рим превзел Набатейското царство и го превърнал в провинция Арабия.

През есента на 113 г. Траян предприел поход срещу партите, който в 115 г. завършил с разгрома на Партия и с превземането на столицата ѝ Ктезифонт; на партския престол Траян поставил свое протеже.

В 114—115 г. към Рим били присъединени две нови провинции — Месопотамия и Армения.

На територията на древния Арташат, бившата столица на Армения, през 1967 г. бяха открити фрагменти от тържествен надпис на латински, свидетелстващ за строителната дейност на Траян. Днес този надпис може да се види в Историческия музей на Армения в Ереван.

Съдейки по титлата на Траян, надписът датира от 116 г. Ето съдържанието на текста:

„Император Цезар Нерва Траян, син на божествения Нерва, Най-добрия Август, Германски, Дакски, Партски, върховен понтифекс, 20 пъти народен трибун, 13 пъти император, 6 пъти консул; при щастливи обстоятелства Четвърти Скитски легион построи...“ (УЛЕ, 181).

Буквите от тези три реда са прилежно издълбани върху пет плочи от местен варовик, с обща дължина осем метра и половина при височина на плочите 80 см. За съжаление, не можем да твърдим със сигурност, що за съоръжение е красял този надпис; може би — арката на водопровода. Властта на римляните в Армения била кратка, а римляните като начало изграждали практични съоръжения: прокарвали пътища (такъв път съществувал и в Армения; запазил се е километричният камък с името на императора — б. а.) и строели водопроводи.

Военните успехи на римляните на Изток не били продължителни. В 115—116 г. започнали големи вълнения във Вавилония, Месопотамия, Сирия, Палестина, Кипър, Египет и Кирена (в Либия — б. а.), настъпило раздвижване и сред партите.

Благоразумието принудило Траян да отстъпи и да изтегли войските си.

През август 117 г. на връщане към Рим Траян умрял в Киликия (в Мала Азия — б. а.).

Roemischeprovinzentrajan

Прахът му бил докаран в Рим и погребан в златна урна в цокъла на колоната, носеща неговото име. На върха на колоната била поставена статуя на божествения Траян, който останал завинаги в паметта на поколенията като най-добрия император. Оттогава станало традиция при връчването на пълномощията на новия император, да му се пожелае да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян.

В чест на Траян в Рим били издигнати няколко триумфални арки, но до днес не се е запазила нито една. Оцеляла само триумфалната арка на Траян, намираща се на територията на античния град Беневент (дн. Беневенто — б. а.) в Италия; надписът от 114 г. върху нея гласи:

„На император Цезар Нерва Траян, Най-добрия император, Германски, Дакски, син на божествения Нерва, върховен понтифекс, 18 пъти народен трибун, 7 пъти император, 6 пъти консул, баща на отечеството, на най-храбрия принцепс, сенатът и римският народ“ (ЛН, 194).

 

X

Right Click

No right click