Рим

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тит Флавий Веспасиан е роден на 17 ноември 9 г. в неголямото село Фалакрина, близо до Реате (дн. Риети), в околностите на Рим. Произходът му бил скромен; неговите предци не се отличавали нито със знатност, нито с богатство и не били извършили нищо значително.

Веспасиан посветил много години от живота си на военното дело; служил в римските войски в Тракия, бил управител на Крит и Кирена, командвал легионите в Германия. Особено се отличил в Британия, където взел участие в тридесет сражения, покорил две мощни племена и превзел над двадесет селища. Именно в Британия, според думите на Тацит (Агр.) „всесилната съдба забелязала за пръв път Веспасиан“. За победите си в Британия той бил удостоен с триумф в Рим, а в 51 г. станал консул.

За успехите си на военното и държавното поприще Веспасиан бил задължен преди всичко на своята енергична натура, на трезвия си ум, на предвидливостта и предпазливостта си; именно тези качества в съчетание със скромния му начин на живот му позволили сравнително благополучно да надживее тежките и опасни времена на управлението на свирепия Калигула, безхарактерния Клавдий и умопобъркания Нерон.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Марк Салвий Отон, който станал император на 37-годишна възраст, се ползвал с добра репутация в Рим. Нагъл, жесток и развратен, той бил от съучастниците на Нерон в неговите оргии. По думите на Тацит „били му присъщи както непосилната дори за един император разточителност, така и нетърпимото дори за обикновения човек безпаричие“ (Тац. Ист. I, 21). Самият Отон признавал, че има огромни дългове и че само като император ще оцелее — иначе го грозяла гибел (Свет. От. 5).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Свалянето на Нерон и провъзгласяването на Галба за император отворило нова страница в историята на Римската империя.

Ето какво разказва Тацит за онези години: „Пристъпвам към разказ за времена, изпълнени с нещастия, изобилстващи от жестоки битки, смутове и разпри, за времена диви и свирепи, дори и в мирно време...

Отначало смъртта на Нерон била посрещната с бурна радост и всеобщо ликуване, но скоро сенаторите, народът и преторианците, от една страна, и легионите и пълководците — от друга, били обзети от съвсем различни чувства, защото някой разгласил тайната, която обвивала идването на новия принцепс на власт, и станало ясно, че изборът на император можел да стане и извън Рим“ (Тац. Ист. I, 2 — 4).

Сервий Сулпиций Галба, човек богат и от много знатен произход, управител на Испания, бил провъзгласен за император от испанските и галските легиони през юни 68 г., а в Рим сенатът и преторианците изразили своето съгласие за избора му.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Нерон, съчетал в себе си жестокостта на звяра с нагло лицемерие, се престорил, че смъртта на майка му дълбоко го е наскърбила. Той пратил от свое име послание до римския сенат, в което я обвинявал в опит да завземе властта и в покушение срещу живота му, заявявайки, че тя сама била сложила край на съществуването си. Текстът на този позорен документ бил съчинен от самия Неронов наставник — Сенека.
Тацит казва:

„Като порицал косвено времената на Клавдий, Нерон стоварил вината за всички безобразия по време на неговото управление върху майка си, твърдейки, че смъртта ѝ била от полза за народа. Нещо повече, той разказал за трагичното произшествие на кораба, но никой, който имал поне капка ум в главата си не повярвал, че то било случайно, както и в това, че една жена, преживяла корабокрушение, би могла да изпрати при Нерон самотен убиец, който да преодолее въоръжените отреди и императорската флота? Ето защо вече не Нерон предизвиквал ропот — от него можели да се очакват всякакви престъпления — а този, който съчинил гореспоменатото послание и вложил в него подобни твърдения: Сенека“ (Тац. Ан. XIV, 11).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Агрипина Младата била най-голямата дъщеря на Германик и Агрипина Старата.

На младини съдбата не била благосклонна към нея. Баща ѝ, майка ѝ и двамата ѝ по-големи братя станали жертва на престъпни интриги, а третият ѝ брат, императорът Калигула, отначало я направил своя любовница, а по-късно я пратил в изгнание на Понтийските острови. Клавдий, родният ѝ чичо, след като бил провъзгласен за император, я върнал в Рим, където Агрипина била принудена да търпи прищевките на Месалина.

Тиберий дал Агрипина Младата за жена на Гней Домиций Аенобарб, внук на Марк Антоний и Октавия Младата, за когото Светоний казва, че „целият му живот будел отвращение“ (Свет. Hep. 5); баща му Луций Домиций Аенобарб бил надменен, жесток и груб човек. Когато на Агрипина Младата ѝ се родил син и приятелите на съпруга ѝ го поздравявали „отговорил, че от него и Агрипина може да се роди само същество, достойно за презрение и опасно за обществото“ (Свет. Hep. 6). Този син бил Нерон, така че думите на баща му, който скоро след това починал, се оказали пророчески.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Клавдий бил най-малкият син на Друз Стари и Антония Младата. В императорското семейство го смятали за малоумен. „Майка му Антония често казвала, че е изрод; че природата не го била завършила, само го била започнала; и ако обвинявала някого в слабоумие, казвала, че е по-глупав от сина ѝ Клавдий. Баба му Ливия Августа се отнасяла към него винаги с най-голямо презрение; говорела му съвсем рядко, давала му съвети със строги и кратки записки или чрез посредници. Сестра му Ливила, като чула, че един ден щял да стане император, пред всички на висок глас проклела тази толкова несправедлива и толкова недостойна за римския народ участ“ (Свет. Клавд. 2). Август смятал, че Клавдий е неспособен за държавническа дейност.

Но Клавдий бил достатъчно учен човек и понякога можел да се изразява ясно и смислено. Следвайки съвета на прочутия римски историк Тит Ливий, той започнал да пише римска история, още докато бил съвсем млад; написал една автобиография и няколко съчинения на латински; написал на гръцки история на етруските и на Картаген. Години наред Клавдий живял незабележимо в императорския дворец и бил изцяло отдаден на научните си занимания; дори и племенникът му, лудият Калигула, който се разправял безмилостно с роднините си, не го закачал.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Гай Юлий Цезар, наричан приживе Калигула и влязъл в историята под това име, бил третият син на Германик и Агрипина Старата. Той се родил в 12 г. и прекарал детството си във военните лагери, тъй като майка му постоянно придружавала съпруга си в походите. С цел да си извоюват популярност сред войниците, те обличали сина си във военни дрехи. Специално ушитите за него малки ботушки предизвиквали такова умиление сред войниците, че те галено го нарекли Калигула, което ще рече „ботушче“.

В 31 г., когато навършил 19 години и баща му отдавна бил мъртъв, а майка му и двамата му по-големи братя — в немилост, Калигула бил повикан от Тиберий на Капри.

„Там бил обект на множество интриги, но никога не се поддал на ония, които го подмамвали или насилвали да се оплаква от Тиберий; така изличил от паметта си съдбата на близките, като че ли с никого нищо не се било случило; а каквото трябвало сам да търпи, приемал с такова невероятно безразличие, така угодничел пред приближените му, че за него било съвсем справедливо казано: „Никой не е бил по-добър роб и по- лош господар.“ (Свет. Кал. 10).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Агрипина Старата, дъщерята на Агрипа и Юлия Старата, била единствената съпруга на Германик.

Тя се славела с целомъдрието си и хората я наричали украшение на родината, ненадминат образец на древната нравственост (Тац. Ан. III, 4).

Германик и Агрипина Старата имали девет деца, от тях оживели шест: Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар Калигула, Агрипина Младата, Друзила и Юлия Ливила.

По характер Агрипина Старата била силна и непреклонна, не умеела да се преструва, в гнева си била упорита и лесно избухвала. Тя винаги помнела високия си произход и това, че е внучка на Август. „Тя била лишена от женски слабости — никога не се задоволявала със скромна роля, жадно се стремяла към власт и била изцяло погълната от мъжки помисли“ (Тац. Ан. VI, 25).

Агрипина притежавала голяма смелост и решителност и постоянно придружавала мъжа си във военните походи.