Рим

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Друз Цезар или Друз Юлий Цезар, влязъл в историята под името Друз Млади, бил единственият син на Тиберий и Випсания Агрипина, дъщерята на Агрипа.

Друз Млади съществено се отличавал по характер от баща си. Това бил един енергичен, наивен, отстъпчив и общителен младеж, голям любител на веселия живот.

„Лекомислието у този млад човек не предизвиквало осъдителни изказвания: нека по-добре да се забавлява, наблюдавайки денем градежа на постройките си и прекарвайки нощите си в пирове, отколкото да се отдръпне от всички и, лишен от всякакви развлечения, да изпадне в мрачно настроение и из главата му да се въртят лоши мисли“ (Тац. Ан. III, 37).

Общителен по характер, Друз наследил обаче жестокия нрав на баща си и съвсем не бил склонен към добродетел. „На гладиаторските игри, които давал от името на братовчед си Германик и от свое собствено, Друз Млади прекалено откровено се наслаждавал при вида на кръв; това ужасило хората и принудило Тиберий да го порицае“ (Тац. Ан. I, 76).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тиберий Клавдий Нерон, влязъл в историята под името Тиберий, най-големият син на Ливия от първия ѝ брак, е роден в 42 г. пр. н. е.; след осиновяването му от Август в 4 г. започнал да се нарича Тиберий Юлий Цезар; след провъзгласяването му за император официалното му име станало Тиберий Цезар Август.

Тиберий не бил глупав по природа, имал сдържан и прикрит характер. Както казва Дион Касий „това бил човек с много добри и с много лоши качества, и когато проявявал добрите, изглеждало, че у него няма нищо лошо — и обратното“ (Дион Кас. 58, 28).

Август си играел със съдбата на Тиберий със същата лекота, както и със съдбите на всички свои роднини. Като намислил да го ожени за дъщеря си Юлия, той не взел под внимание, че Тиберий бил много привързан към жена си Випсания Агрипина, от която имал син — Друз Млади — и която чакала второ дете.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Ливия Друзила, жена красива и от знатен произход, станала трета съпруга на Октавиан, когато била деветнадесетгодишна (в 38 г. пр. н. е. — б. а.). От първия си брак имала син — Тиберий, а три месеца след сватбата ѝ с Октавиан се родил вторият ѝ син — Друз Стари, смятан официално за син на първия ѝ мъж. Двамата с Октавиан нямали деца.

Ливия била амбициозна, хитра и твърде активно се намесвала в държавните работи, въпреки че си придавала вид на добродетелна матрона, изцяло погълната от семейни грижи.

Тацит казва за нея следното:

„Светостта на домашното огнище пазела безупречно според обичаите на страната, но била по-приветлива, отколкото било прието за една жена по онова време; била страстно любеща майка, снизходителна съпруга и добра помощничка в хитроумните замисли на мъжа си и в притворството на сина си“ (Тац. Ан. V, 1).

Октавиан имал толкова високо мнение за нейния ум, че „разговорите по сериозни въпроси с отделни хора, та дори и с жена си Ливия, предварително написвал в бележника си, та да не говори неподготвен повече или по-малко от необходимото“ (Свет. Авг. 84).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Юлия Старата е родена в 39 г. пр. н. е. и била единствената дъщеря на Октавиан Август и втората му жена Скрибония. В деня на раждането на дъщеря си Октавиан се развел със Скрибония и през януари 38 г. пр. н. е. се оженил за Ливия.

Юлия живяла в семейството на Октавиан и Ливия.

Октавиан, който винаги излагал на показ своята нравственост и скромност, много внимавал за възпитанието на дъщеря си, а след време — и за възпитанието на внуците си.

„Дъщеря си и внучките си възпитавал така, че можели дори да предат и тъкат; позволявал им да говорят или вършат само това, което може да се направи общо достояние и да се запише в дневниците на двора. Забранявал им да общуват с чужди хора дотолкова, че веднъж с писмо укорил в нескромност знатния красив младеж Луций Виниций, задето отишъл да поздрави дъщеря му в Бая“ (Свет. Авг. 64).

Октавиан бил сигурен, че Юлия ще се подчинява на волята му, както сестра му Октавия Младата. Когато Юлия била още съвсем малка, той вече се бил споразумял с Марк Антоний като дойде време да я даде за жена на неговия син от Фулвия. Но след разрива с Антоний Октавиан намислил да даде Юлия на Котизон, цар на племето гети, които населявали бреговете на Дунав; това се случило в средата на тридесетте години пр. н. е., когато Октавиан толкова се нуждаел от съюз с Котизон срещу илирийците, обитаващи източната част на Адриатика, че бил готов да се отплати на варварина с единствената си дъщеря.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Марк Випсаний Агрипа, човек с незнатен произход, бил близък приятел и верен съратник на Октавиан Август; те били почти връстници и дружбата им възникнала още в ранни години.

Агрипа бил талантлив пълководец и под неговото командване войските на Октавиан удържали почти всичките си победи. В 30 г. пр. н. е. Октавиан се сродил с Агрипа като му дал за жена племенницата си Марцела, дъщеря на Октавия.

В 29 г. пр. н. е., след края на гражданската война Октавиан се посъветвал с Агрипа и Меценат, дали да се откаже от властта си, или да я запази. Според Дион Касий в речта на Агрипа се съдържали следните думи:

„Не се учудвай, Цезаре, че ще те посъветвам да се откажеш от едновластието, въпреки че лично аз извлякох множество блага от него, докато то беше в ръцете ти.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Октавия Младата била по-голямата сестра на Октавиан Август. Наричали я „Младата“ за разлика от доведената ѝ сестра Октавия Старата (римляните нямали лични женски имена — жените носели и името на рода, към който принадлежали; затова всички жени от рода на Октавиите се наричали Октавии, всички жени от рода на Юлиите — Юлии и т. н.; понякога името на жената могло да бъде образувано от третото име на нейния баща).

Октавиан Август се отнасял много добре към Октавия Младата, която според думите на Плутарх била „едно рядко същество“ (Плут. Ант. 31).

Октавия била не само красива, но и добродетелна. Тя самоотвержено се принесла в жертва на политиката и позволила на брат си да се разпорежда със съдбата ѝ.

И Юлий Цезар, и Октавиан разглеждали семейния живот като част от политиката и принуждавали близките си да го жертват в нейно име.

Октавия била женена за Гай Клавдий Марцел, от когото имала две дъщери и син (Марцела Старата, Марцела Младата и Марцел).

В 54 г. пр. н. е., когато внезапно починала Юлия, дъщеря на  Юлий Цезар и съпруга на Гней Помпей, Цезар, готов на всичко, за да запази родството си с Помпей, започнал да му предлага за жена Октавия, макар че тя била женена (Свет. Юл. 27).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Гай Октавий се е родил на 23 септември 63 г. пр. н. е. в Рим. Загубил рано баща си решаваща роля в живота му изиграло родството с Юлий Цезар, който му се падал правуйчо (Гай Октавий бил внук на сестрата на Цезар).

Октавий получил добро възпитание. Майка му Атия следяла действията на сина си, дори когато станал пълнолетен и облякъл официално мъжка тога — обичайното облекло на римския гражданин.

Водел трезвен и умерен начин на живот. За неговата младост Николай Дамаски казва: „Макар по закон да се числял към възрастните мъже, майка му не му давала да ходи навън на места, различни от тези, където ходел като дете. Принуждавала го да води предишния си начин на живот и да спи в старата си стая. Само по закон той бил мъж, във всичко друго си останал с правата на дете“ (Ник. Дам. 114, IV (8).

Юлий Цезар, който нямал законни синове и бил загубил единствената си дъщеря, се отнасял добре към своя племенник, отличаващ се не само с примерно поведение, но и със съобразителност. Когато тръгнал на война срещу синовете на Помпей, Цезар го взел със себе си в Испания, а после го изпратил в Аполония Илирийска (град на източното крайбрежие на Адриатическо море — б. а.), за да подготви похода срещу даките и партите.