"Когато там горе"

 

e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu
šap-liš am-ma-tum šu-ma la zak-rat
Ap-su-ma reš-tu-ú za-ru-šu-un
Mu-um-mu Ti-amat mu-al-li-da-at gim-ri-šú-un
A-MEŠ-šú-nu iš-te-niš i-hi-ķu-ú-ma
gi-pa-ra la ki-iş-şu-ru şu-şa-a la še-'u
e-nu-ma ilani{pl} la šu-pu-ú ma-na-ma
šu-ma la zuk-ku-ru ši-ma-tú la ši-ma
ib-ba-nu-ú-ma ilani{pl} ķe-reb-šú-un

{ilu}Lah-mu {ilu}La-ha-mu uš-ta-pu-ú šu-mi iz-zak-ru
a-di ir-bu-ú i-ši-hu
An-šár {ilu}Ki-šár ib-ba-nu-u e-li-šu-nu at-ru
ur-ri-ku U[4]-MEŠ uş-şi-bu MU-MEŠ
{ilu}A-nu a-pil-šu-nu šá-nin AD-AD-šu
An-šár {ilu}A-nu bu-uk-ra-šu ú maš-šil-ma

 

Превод и пояснения: Любомир Грозданов

 

Таблица 1

 

Първата таблица започва с описанието на първобитния хаос, когато не съществували още нито земя, нито небе. Праотецът Апсу (Сладката вода, Бездната) и прамайката Тиамат (Първичният океан) смесвали заедно водите си. В тези незапомнени времена бил създаден могъщият и свиреп съветник Мумму.

Тогава се появили боговете Лахаму и Лахму, а вероятно и други богове от първото поколение. От тях се родили Аншар и Кишар, които създали по свое подобие Ану. След това Ану сътворил Еа (Нуддимуд).

На Апсу никак не се нравили действията на младите богове, които непрекъснато го безпокоили със своето поведение, очевидно желаейки да разделят стихиите и елементите и да създадат ред от хаоса. И той намислил да унищожи своите деца, въпреки, че Тиамат се опитвала да го разубеди. Но Мумму застанал на негова страна и това му дало кураж да започне пъкленото си дело.

Узнали за грозящата ги опасност, боговете изпаднали в ужас. Но мъдрият Еа с помощта на заклинания приспал Апсу и го убил, като го нарязал на парчета, а Мумму пленил и го лишил от магическите му сили. След това Еа построил за себе си разкошен дом в Апсу, където неговата съпруга Дамкина му родила прекрасният син Мардук. Родителите не могли да се нарадват на своята рожба, а богът Ану подарил на малкия бог четири ураганни ветрове. Това твърде много разтревожило Тиамат.

Подстрекавана от други богове, тя решила да отмъсти на младото божествено поколение за смъртта на Апсу. Тиамат създала армия от чудовища - змейове, дракони, страховити песове, хора - риби, хора -скорпиони и прочее ужасяващи творения. На един от боговете от първо поколение - Кингу, когото тя направила свой съпруг, прамайката връчила таблиците на съдбата.

 

1. Когато там горе небето не било назовано,
а земята долу  била безименна,
Първичният Апсу, всесъздателят,
Прамайката Мумму-Тиамат,  която всичко родила

5. Смесвали заедно водите свои.
Тръстикова растителност още нямало,
Блатиста почва още не била се появила.
Когато не съществувал още ни един от боговете,
Нямало ги още техните имена, съдбите им не били предопределени -
тогава точно из недрата се родили боговете.

10. Лахму и Лахаму се появили на света, по име назовани,
Дълго, дълго расли те през вековете и възмъжали.
Аншар и Кишар се родили, останалите превъзхождащи.
Минавали дните, множали се годините.

15. Синът им Ану - съперник на баща си;
Да - на първородния Аншан Ану бил равен!
Ану сътворил по образ свой Нуддимуд,
Този Нуддимуд бил господар на своите отци.
Премъдър, всезнаещ, повелител на могъщи сили,
Много по-могъщ от дядо си Аншар.

20. Нямал той съперници всред боговете, неговите братя.
Божествените братя се събирали заедно,
Тревожили Тиамат, събирайки се тук и там.
Наистина те дразнили Тиамат
със своите веселия в Небесните чертози.

25. Апсу не можел да се справи с виковете техни,
А Тиамат учудена от непристойните им нрави, изгубила дар слово.
Даянията им - омерзителни,
Нравите им - безобразни; нетърпими те били.
Не тръгнали по добър път, но щадила ги тя.
Тогава Апсу - родителят на великите богове,

30. Се обърнал към Мумму, съветника свой:
"О, Мумму, съветник мой, балсам за душата ми,
ела тук и ще отидем при Тиамат!"
Отидоха те и седнаха пред Тиамат.
Съветвали се за боговете , своите първенци.

35. Апсу отворил уста и рекъл на блестящата Тиамат:
"Техните отвратителни нрави ме доведоха до омерзение,
Нито денем имам отдих, нито нощем - покой.
Аз ще ги унищожа,  делата им ще съкруша,

40. За да възстановя тишината. Нека си отдъхнем!"
Тиамат, като чула това,
Развикала се на мъжа си.
Развикала се тя от мъка, разярена и скърбяща:

45."Какво? Да унищожим тези, които сме създали?
Да, те не ни дават покой, но ще бъдем добри с тях!"
Тогава отговорил Мумму, съветникът на Апсу;
Злонамерен и немилостив бил съветът на Мумму:
"Унищожи, татко мой, метежните нрави,

50. И ще имаш отдих през деня и покой през нощта!"
Като чул това Апсу, лицето му засияло
И замисли зло против боговете, синовете свои.
Колкото до Мумму, той го прегърна през шията,
Сложи го да седне на коленете му и го разцелува.

55. Решението, което взели на съвета,
било повторено и пред боговете, техни първородни.
Чули това, боговете изтръпнали в ужас
утихнали,  стояли безмълвни.
Но премъдър, находчив, изкусен и съвършен,

60. Всезнаещия Еа проникнал в замислите им зловещи.
План спасителен измислил и извършил,
Съставил заклинание изкусно, свято, превъзходно.
Произнесъл  го гръмовно и магия отправил в дълбините.
Дрямка се разляла - Апсу заспал непробудно.

65. Когато Апсу лежал, обвит от сънища дълбоки,
Мумму, съветникът не могъл дори да шавне.
Еа поясът му развързал, диадемата му снел,
Отнел сиянието му и на себе си го сложил.
Завързал Апсу и го предал на смърт.

70. Пленил Мумму, оковал го и го затворил.
Построил над Апсу за себе си чертози,
Надсмял се над Мумму, окачил го да виси,
Победил и стъпкал враговете свои,
Напълно възтържествувал над противниците,

75. Еа заспал дълбоко в свещените покои.
Той ги нарекъл "Апсу" и храм им посветил,
В същото това място той намерил своя дом свещен.
Еа и Дамкина - негова жена,  живели там в блясък.
В тез покои на предначертанието и съдбата,

80. Бил заченат бог, всред боговете най-могъщ и мъдър.
В сърцето на Апсу се родил Мардук.
Еа, родителят, там го той създал,
Дамкина, майка му, там го тя родила.

85. От гръдта на богинята бил той кърмен,
Благоговееща, майката го хранила.
Неговият лик бил прекрасен,
очите му - блестящи.
Изначално властна, царствена осанка!
Видял го Еа, отецът-създател -

90. Веселие и радост  изпълнили сърцето.
Той разбрал неговото съвършенство,
вдъхнал му божествена сила удвоена.
Той растял велик, над всички превъзходен,
Като исполин се извисявал той над боговете.
Немислим бил обликът му съвършен -
Трудно да разбереш, невъзможно да си представиш.

95. Четири уши, четири очи!
Щом уста отвори - от нея излиза плам!
Той четворно чува с премъдър слух,
Очите му - всевиждащи - всичко забелязват те.
В сред боговете височайши, най-прекрасен станал,

100. С могъщи мишци, с ръст огромен!
"Малък мой сине! Малък мой сине!
Син-слънце! Слънчице божие!"
Нимбът му - на десет богове сияние!
Петдесет сияния него окръжават!

105. Саздал Ану четири ветрове,
Сложил му ги в ръката - "Подарък за синчето!"
Той сътворил вихри и урагани,
Мрачни блата създал, които гнетели Тиамат.

110. Тежко било на боговете, нямали покой от ветровете,
Зло намислили в недрата,
На Тиамат, прамайката, така говорят:
"Когато убиваха Апсу, твоя любим,
Ти не му се притече на помощ, а стоеше мълчаливо.

115. Четири ветрове ужасни сътвори Ану,
Твоите недра се тресат, а ние сме безсънни!
Апсу, твоят любим да падне на сърцето ти!
И Мумму е пленник - една ти остана!
Ти не си ли наша майка? Стоиш тук и се мъчиш в страх!

120. И ние, които така страдаме, нас ти не ни обичаш!
В безсъние изсъхнаха нашите очи!
Строши ярема и покой да получим!
Срази ги, отмъсти за Апсу и Мумму!
Порази враговете, превърни ги в сенки!"

125. Слушала ги Тиамат - нейна любима реч.
"Добре - по ваш съвет,  ураган ще извисим!
Ще унищожим враговете в разгара на битка!
Сражение ще устроим и с боговете ще се разплатим!"
Те около Тиамат се стълпили,

130. Денем и нощем, вбесени,  за отмъщение мислят,
Като лъвове ревящи, те се готвят за бой.
Свикали съвет да подготви битката.
Майката Хубур, която всичко сътворява,
Неизбежно множи оръжия, създаде исполински змейове!

135. Зъбите им остри, лапите им безпощадни!
С отрова, вместо кръв, телата им напълни,
В ужас свирепи дракони облякла,
С нимбове ги окръжила, към боговете приравнила.
Който ги погледнел - падал без сили!

140. Щом настъпили в битка, отстъпление не знаели!
Хидра, Мешхуш и Лахаму от бездната ги сътворила,
Гигантският Лъв, Свирепият Пес,   
Скорпиони в човешки образ,
Демоните на бурите - Кулилу и Кусарикку.

145. Безжалостни техни оръжия, в битката те са безстрашни!
Могъщи нейни творения, няма равни на тях!
И сътворила още единадесет на тези подобни!
От боговете, своите първенци, които съвета съставяли,
Кингу избрала, издигнала го над всички - военачалници,
Главен в Съвета,

150. С оръжие за борба да ги насърчава в боя,
Имущество да разпределя,
Всичко отдала под негова власт, на трона го поставила.
"Над всички в Съвета те издигам аз,
Всички божии решения в твоите ръце поставям!

155. От всички ти си пръв, мой съпруже единствен!
Над Анунаки ще възнеса твоето име!"
Таблиците на съдбата му връчила тя, на гърдите му ги укрепила.
"Твоите заповеди са неизменни, от устата твоя - нерушимо слово!"
Сега, когато Кингу възвисили,  на Ану му дали сана.

160. Сред боговете, неговите синове, съдба той отсъжда:
"При реч - устата пламък да изригва,
Яростта, що събрахме ние, мощта вража да погуби!"

 

Таблица 2

 

За подготовката на Тиамат за война с младото божествено поколение премъдрият Еа съобщил на Аншар. Неговият разказ е дословно повторение на строфите 129 - 162 от Таблица 1. Аншар се опитва да уговори победителят на Апсу да настъпи срещу Тиамат. Текстът на отговора на Еа е разрушен, но от контекста става ясно,  че той съветва Ану да отиде да преговаря с нея. Ану отива, но само като зърнал Тиамат, се връща обзет от страх. Сред боговете настъпило объркване, чудели се какво да предприемат. Тогава Аншар се сеща за младия Мардук. Той се съгласява да встъпи в борба с Тиамат, но в замяна изисква върховната божествена власт и правото да определя съдбините.

 

123. "Ако аз отмъстител за вас стана,
Да сразя Тиамат и да спася вашите животи, -
Съберете Съвета, възвестете моя жребий,
В Убшукин щастливи заедно седнете,
Моето Слово, като вашето, да решава съдби,
Неизменно да бъде всичко, което аз създам!

129. И никой заповедите от моите уста не отменя."

 

Таблица 3

 

Аншар изпраща Гага, своя посланик, при Лахму и Лахаму. Гага бил длъжен да изложи пред старшите богове, всичко свързано със събитията. Разказът за подготовката на Тиамат за войната се повтаря два пъти - от Аншар като поръчение и след това от Гага, който съобщава и за условията, поставени от Мардук. Узнали за всичко, Лахму и Лахаму се ужасили.

Аншар свиква Събранието на боговете и им разказва за предложението на Мардук. Разкошният пир, великолепните ястия и най-вече огромното количество вино, спомагат за решението на боговете да отстъпят на Мардук върховната божествена власт.

 

129. Те се събрали и се отправили заедно -
Всички велики богове, които решават съдби,
При Аншар отишли, Убшукин изпълнили.
Целунали се един друг, разположили се в Съвета.
Повели беседа,  седнали на пир.
Вкусили ястията, виното изпили.

135. Сладкото питие из тях се разляло,
Натежала плътта им от напитките,
Развеселили се много, заиграла кръвта им,
И на Мардук, отмъстителят, връчили съдбините

 

Таблица 4

 

Мардук се възкачва на трона, останалите богове го славят, но изискват от него все пак да докаже могъществото си. Избират звезда и Мардук трябвало да направи така, че тя първо да се скрие, а след това да се появи отново. От астрономическа гледна точка тук в мита са описани периодичното появяване и изчезване на някои звезди. С една магическа дума богът скрива звездата и не след дълго тя отново заблестяла. Вече никой не се съмнявал във величието му. Всемогъщия бог се въоръжава за битката, взема лък, стрели, боздуган и мрежа. Седем ветрове служат на Мардук, а четирите урагана, подарък от Ану, той впрегнал в колесница и потеглил за бой, стиснал в ръка заклинателни треви.

Заобиколен от боговете, Мардук се приближава към разярената Тиамат. Преди двете страшни войски да се сблъскат, двамата си разменят язвителни подигравки и обвинения. След словесната престрелка Мардук предизвиква Тиамат да влезе в бой. Владетелят хвърля над прамайката мрежата си и пуска в недрата и буйни вихри. След това я пронизал със стрела, разрязал вътрешностите й и извадил нейното сърце. След победата над предводителката, Мардук изтребва цялото й войнство, пленява Кингу и му отнема таблиците на съдбата. Отдалечавайки се от бойното поле великият бог разсякъл тялото на победената Тиамат. Едната половина той издигнал във висините и сътворил небето, а от другата създал земята. На небето построил Ешшара - по подобие на земния дворец на Апсу, и заселил там Ану, Енлил и Еа.

 

Издигнали му престол на честта.
Пред отците седнал той, за участие в Съвета:
"Най-почитан си ти измежду боговете велики,
Несравнима е съдбата твоя, словото ти - Ану!
Мардук, най-славен измежду боговете велики
Несравнима е съдбата твоя, словото ти - Ану!
Неизменна ще бъде оттук насетне твоята воля,
В твоята власт е да възвисиш някого или да го смажеш!
Твоята реч ще бъде истина, думите ти няма да бъдат лъжовни,
Ни един от боговете не ще престъпи владенията твои!
Ти - опора и мъдрост в храмовете божии,
В техните светилища място ти ще заемеш вовеки!
Само ти, о, Мардук, наш отмъстител!
Над цялата Вселена ти даваме властта!
Оглави Съвета, думата ти ще е закон!
Да бъде без пропуск твоето оръжие,  да порази то силата вража!
Комуто вярваш ти, спаси живота му, о, владетелю!
Но бог, който зло е замислили, погуби душата му!"
Звезда между себе си сложили те.
На първородния Мардук казали следното:
"Ти си въздигнат владетелю, над всички богове!
Да се унищожи, да се създаде - заповядай и така ще бъде!
Кажи дума - звездата да изчезне!
"Върни се" - заповядай -  и да се появи тя отново!"
Казал дума - изчезнала звездата.
"Върни се" - наредил, заблестяла тя отново.
Боговете-отци, виждайки силата на Словото,
Възликували и се радвали: "Само Мардук - господар!"
Връчили му жезъл, трон и царствена одежда,
Оръжие победно, що враговете поразява.
"Настъпвай, живота отнеми на Тиамат!
Нека ветровете разнесат кръвта й по тайнствени места!"
Щом боговете — отци решили съдбата на Владетеля,
Изведоха го по пътя на късмета и успеха.
Той лък избра за оръжие в битка,
Стрели си направи, тетива опъна,
Боздуган хвана със своята десница,
Лък и колчан преметна през рамо,
Сложи отпред мълния страшна,
Тялото си изпълни с огън и жупел,
Мрежа изплете, Тиамат да хване,
Четирите хали постави на пост, та тя да не се изплъзне:
Южняка, северняка, източният и западният вятър.
Мрежата, подарък от Ану - баща му, на хълбок постави.
Сътвори Злият вятър, Вихрушката, Пясъчната буря,
Четворномощния вятър,  Седморния вятър,
Циклона, Непреодолимият вятър.
Той създал вихри - всичко седмина, и ги пусна на воля,
Извиха се те - разтресоха отвътре Тиамат.
Сетне богът отприщи потопа, страховито оръжие.
На страшна колесница препусна - буйни хали демони,
Привърза към нея впряг от четири бяса:
Убиецът, Злодея, Похитителя, Крилатия.
Устите им в зловеща усмивка, зъбите им пълни с отрова.
Покой не знаят, унищожението познават.
Той поставил отдясно Боят свиреп и Натиск,
А отляво поставил Отпор - ударите да отразява.
С Ужас като наметало се покрил.
Главата си увенчал със сияние страхотно.
Станал господарят и напред се устремил,
Срещу Тиамат яростно се втурнал.
Сложил в уста своите заклинания,
В ръцете стиснал билките отровни.
И тук около него те се стълпиха, боговете се стълпиха,
Боговете, отците негови се стълпиха, около него се стълпиха.
Господарят приближи, отправи взор към Тиамат,
Кингу, нейния съпруг, разбра плановете.
Гледа го - походката му станала неуравновесена,
Волята му отслабнала, размътил се умът му, той се объркал.
А боговете - помощници, що редом до него стояли,
Лицата им потъмнели, щом погледнали героя.
Заклинание той произнесъл - на Тиамат се сковала шията.
На устата и дива злоба, в ума - вероломство.
"Явно си много важен  владетел, за да не се опълчат срещу тебе!
По тяхна воля ли се събраха, или по твоя?"
В отговор, господарят отприщил Потопа - оръжие могъщо.
На побеснялата Тиамат отвърна така:
"Могъща стана, няма що,  високо се издигна;
Сама повели на своето сърце да възбуди разпри,
За да се отвърнат децата от своите бащи,
И тебе, дето ги роди, те възневидяха....
Ти възвиси Кингу, направи го свой съпруг;
Властта на Ану, която по право не му принадлежи, ти му даде.
Против Аншар, владетеля на боговете, ти замисли зло;
Пред боговете, отците мои, ти доказа своята злоба!
Събрала си войска, отрупана с оръжия.
Стани! Ти и аз да встъпим в битка!"
Щом го чу,
Мислите и се размътиха, разсъдъкът й се изгуби.
Развика се, побесня Тиамат,
От корените до главата цялата се разтрепери,
Магии взе за прави, заклинания изрече.
А боговете за битката оръжието точат.
Един срещу друг тръгнали Тиамат и Мардук, най-мъдрият,
Втурнаха се в битка, влязоха в сражение,
Богът хвърлил мрежа да я хване,
Злият вихър пусна срещу нея,
Тиамат разтвори паст - иска да го глътне,
Той запрати хала по нея - Тиамат не може устата си да затвори.
Ветровете бурни недрата й издуха.
Тиамат се задъха, устата й зейна.
Той пусна стрела, разпра й корема,
Изкорми я, извади й сърцето,
После я завърза, угаси й живота.
Захвърли трупът й и стъпи връз него.
Разпръснала се войската й, разбягали се нейните отряди.
А боговете — съратници, що с нея тръгнали,
Треперещи от страх, назад се върнали,
Побягнали, за да спасят живота си,
Но в обкръжение се оказали, не могли да се измъкнат.
Той в плен ги взел, унищожил им оръжието,
Оплели се в мрежата, попаднали в капан.
Сгушени в ъглите, горко ридаели
Понесли наказание, затворени били.
А единадесет от тях, които всявали страх,
Сбирщина от твари, които вървяха с нея,
Той ги окова, върза им ръцете,
Цялото тяхно войнство, той стъпка пред себе си.
И Кингу, който бил им предводител,
Той го върза, на Демона на Смъртта го предаде.
Отне му таблиците на съдбата, които по право не му принадлежаха,
Запечата ги с печат и на гърдите си ги сложи.
Разбил той, унищожил противниците свои,
Като бик стъпкал враговете надменни.
Разпростря се над враговете славата на Аншар.
Мечтите на Нуддимуд изпълни храбрият Мардук,
Над боговете оковани, закрепи победата.
Към Тиамат, която победил, се върна отново той,
Върху нозете на Тиамат стъпи богът.
С боздуган разби нейният череп.
Разряза й вените, а потоците от нейната кръв,
Севернякът отнесе по места потайни.
Гледали отците - ликували от радост.
Дарове за благополучие те му изпратиха.
Богът спря, погледна тялото нейно,
Реши да разчлени чудовището, да сътвори неща полезни,
Разсече го на две, като черупка,
С едната половина покри небесния свод,
Постави под ключ, часови назначи,
Нареди им да бдят, та водите й да не излязат.
Издигна се в небето и огледа пространството,
Подобие на Апсу, чертогът на Нуддимуд, той измисли.
Очертанията на Апсу богът измери,
Неговото отражение - Ешшара той построи.
В Ешшара, светилището, което на небето издигна,
Ану, Енлил и Еа, в техните съзвездия - покои ги засели.

 

Таблица 5

 

След това Мардук сътворил звездите на небето, съзвездията, определил положението на някои небесни тела, дал сияние на Луната и Слънцето, създал  денят и нощта. В разрушената част на таблицата, може би се разказва за създаването на растенията и животните. Накрая следва възхвала към Мардук и останалите богове.

 

Той устрои жилища на боговете велики,
Звезди-планети, по подобие на боговете, той създаде.
Той годината раздели - начерта картина:
Дванадесет месеца звездни, той положи по три.
Когато начерта на небето картата на дните от годината,
Закрепи положението на Нибиру, определи орбитите на звездите,
Които не можеха да криволичат, или да се движат заблудено,
Встрани от Нибиру, той посочи положението на Енлил и Еа,
От двете страни на небето той отвори порти.
Ключалки направи отляво и отдясно.
Зенитът постави в недрата на Тиамат.
Даде сияние на Месеца - стражът на нощта!
Научи го за сътворението на деня - да разпознава утрото.
"Не спирай,  в продължение на месец, да променяш короната си!
В началото, като се издигнеш над земята,
Роговете на короната износи до шестия ден!
В седмия ден се яви с половин корона!
На петнадесетия ден удвои половината - и така всеки месец!
Когато видиш Слънцето на хоризонта да изгрява,
Намали короната и отстъпвай обратно!
Изчезвай, щом по пътя Слънцето приближава,
И на тридесетия ден отново настъпи срещу него!"

 

Следват около двадесет почти неразпознаваеми строфи.

 

Когато дни справедливи за Слънцето определил,
Поставил стражи на деня и нощта,
Изтеклата  слюнка на Тиамат,
Мардук събрал и  я превърнал в облаци,
Събрал я в облаци купести,
Полъхът на вятъра, дъжд и хлад,
Вихърът на бурята - от нейната слюнка изтекла -
разпределил, под своята власт поставил,
От главата на Тиамат той издигна планина.
Той бездната откри - устремиха се потоците.
Тигър и Ефрат отприщи през нейните очи,
Ноздрите й напълни с вода,
Затрупа гърдите й със стръмен хребет,
За да се събира вода, издълба яма,
Хвана опашката й, усука я като въже,
За да закрепи Апсу под своите нозе,
Превърнал бедрата й в опора на небето,
От другата половина на тялото й - земята сътвори,
Свързал небето и земята, закрепил ги здраво,
След това създаде за себе си ритуали, установи божествени обреди.
Юздите на управлението нареди да поеме Еа,
Таблиците на съдбата, що отне от Кингу-
Дар благополучен - подарил ги на Ану.

 

Таблица 6

 

Накрая, след като установил вселенския порядък и създал земята и небето, Мардук решил да сътвори човека, който да служи на боговете, за да могат те да си почиват. Той споделил своето намерение  с премъдрия Еа. Баща му го одобрява, но отсъжда, че някой от боговете трябва да загине, за да бъде сътворен човекът, но за това трябвало да отсъдят великите богове.

Двамата свикали Съвета. Мардук го призовава да се произнесе кой е подбудил Тиамат да се опълчи срещу боговете.  Всички те обвиняват коварния Кингу и го осъждат на смърт.

Убили Кингу, изпуснали му кръвта, от която Еа създал хората и им вменил задължението да служат на боговете, за да могат те да си отдъхват спокойно.

После Мардук разделя шестстотинте Анунаки на две групи - 300 изпраща на небето, 300 - в Подземния свят.

В знак на признателност за това, че ги е освободил, Анунаките решават да издигнат на Мардук величествен храм. Работят неуморно цяла година и издигат бляскавият Есагил във Вавилон - зикурат, който е огледален образ на дома Апсу.

След завършване на храма, всички богове се събират на пир,  по време на който издигат лъка на Мардук на небето. Аншар, Лахму и Лахаму славят Владетеля на боговете с по три свети имена и зоват останалите да направят същото.

 

Мардук, чул речите на боговете,
Подтикна го сърцето към изкусен план,
Уста отвори и на Еа промълви,
Това, към което  сърцето му се стремеше и в ума намисли:
"Кръв ще събера, ще я скрепя с кости,
ще създам същество, наречено човек.
Наистина ще създам аз човека.
Нека на боговете служи, за да си отдъхват те.
Божият път ще променя и ще подобря:
Почитани поравно, разделям ги на два вида."
Еа отговори, слово промълви,
Съвет добави, за да са спокойни боговете:
"Да бъде избран един от братството,
Той да загине - да се появят хората!
Великите богове трябва да се съберат,
Един да е виновен, за другите - опрощение!"
Мардук събра боговете велики,
Почтително боговете го изслушаха,
Към Анунаки се обърна Владетелят с реч:
"Ако са верни вашите клетви предишни,
Истината вие ми кажете -
Кой замисли този смут,
Подбуди Тиамат, устрои битка?
Да бъде хванат подстрекателят на битката,
Него ще накажа, а вие ще живеете в мир!"
Отвърнали Игиги, великите богове,
На Царя на боговете на небето и земята,
Съветника божи, техния господар:
"Кингу замисли този смут,
Подтикна Тиамат, започна битка!"
Вързали и го и го отвели при Еа.
Обявили присъдата, пролели кръвта му.
Сътвори той хората от тази кръв,
Дал им бреме божие, а на боговете - отдих.
Когато Еа рода човешки създал,
Възложил връз него божие бреме!
Недостижимо за разума е това деяние -
Замисълът на Мардук Нуддимуд изпълнил!
Разделил тогава Мардук, Владетелят божи,
Всички Анунаки на долни и горни,
Към Ану ги причислил - волята на боговете да пазят.
Триста на небето той поставил за стражи.
В долната земя същия брой назначи.
Всичките шестстотин ги засели на земята и небето.
Когато на всички вмени задължения,
На Анунаките небесни и земни определи съдбата,
Анунаките отворили своите уста
И към Владетеля на боговете се обърнали с реч:
"Сега, Владетелю наш, след като ни даде свободата,
Как ние да ти се отблагодарим?
Ще построим светилище, ще го наречем с име!
Дом за твоя почивка, ще отдъхваме в него  и ние,
Там ще направим и място за трона!
В деня, в който ще идваме, и ние ще отдъхваме там!"
Щом чул Мардук тази реч,
Като ясен ден засияло лицето му:
"Вратата на боговете" постройте, както вие сами пожелахте!
Кирпич поставете, светилище създайте!"
Лопати размахаха Анунаките.
Първата година кирпичът за храма слепваха.
При настъпването на втората година,
Гордо извисил глава Есагил - отражение на Апсу.
При Апсу въздигнали зикурат висок.
На Ану, Енлил и Еа съградили там покои.
Величествен, Мардук седна пред всички,
От подножието на Ешарра те гледаха зикурата.
Щом завършили Есагил,
Анунаките светилища издигнали за себе си,
Шестстотинте Игиги от Апсу - всички събрал той,
Владетелят, в светилището, което негово жилище станало,
На боговете, своите отци, пир организирал -  "Ето Вавилон,
"Врата на боговете" - ваше жилище сега,
Радвайте се в него, веселете се, ликувайте!"
Местата свои заели великите богове,
Чашите вдигнали, пирът започнал.
Когато празненството свършило,
Възвишено дело в Есагил сътворили,
Установили правилата, всички предначертания,
Боговете си поделили небето и земята, твърдините си укрепили.
Петдесет велики богове заели своите места -  
Седемте богове на съдбата да отсъждат - тъй решили.
Лъкът, оръжието свое бойно, Владетелят положил пред боговете,
Мрежата, която изработил, отците негови видели.
Огледали лъка - формата му изкусна.
Похвалили творението на неговите ръце,
Лъкът пред Съвета вдигна Ану и рече,
Целувайки го: "Наистина - това  е моето дете"
Нарекъл лъкът Ану с името "Дългодрев" - това е първото,
"Победител" - второто,
Третото било "Съзвездието на Лъка" - дал му сияние в небето,
Измежду съзвездията дал му място, между боговете - неговите братя!
Щом на лъка съдба определил Ану,
Престол издигнал, измежду боговете височайши,
И в съвета на боговете място на този лък отредил.
Събрали се на съвет великите богове,
Отредили, постановили дялът на Мардук -
Изрекли пред себе си проклятие,
Заклели се във вода и елей, докоснали гърлата:
Над всички богове му дали да царува,
Над боговете на земята и небето власт му дали.
Величаел го Аншар - нарекъл го Асаллухи,
"Към изреченото от неговите уста ще се отнасяме покорно,
Като говори - вниманието на боговете да приковава,
Горе и Долу да се изпълняват неговите указания,
Да бъде възвишен нашият син-отмъстител,
Славна да бъде властта му, да няма равна на нея,
На децата свои, черноглавите, истински пастир да бъде,
Вовеки веков, да не забравят да споменават делата му,
Да установят боговете - отци храна в изобилие,
Да се грижат за техните храмове, да бъдат благочестиви,
Да се кади тамян, хората да повярват в заклинания,
Подобно на това, което създаде на небето, да се направи на земята,
Черноглавите да се научат да го почитат боязливо!
Да помнят хората, да се обръщат към бога!
Чрез слово да почитат и богинята!
На божествата да принасят и хлебни дарове!
Да не са небрежни към божествените обреди!
Нека страните свои въздигнат,  нека  храмовете издигат!
Наистина черноглавите да си поделят боговете помежду си
Колкото и имена да му дадем ние, главното е, че той е наш бог!
Ние ще му дадем петдесет имена сега!
Да бъдат славни пътищата му,  да бъдат на тях равни делата му!
Мардук! /1/Така неговият баща Ану го нарече в рождението му!
Той е създателят на водоемите и пасбищата, на тучни ливади!
Той, който със своето оръжие - потоп поразява враговете си!
Който боговете, отците свои, от напаст избави!
Той, Синът-Слънце, измежду боговете блести -
В сиянието на неговия блясък да пристъпват те вечно!
Хората, които той създал, дал им живот,
Дал им бреме божие, а на боговете свобода -
Да създават и разрушават, да наказват и прощават -
Наистина, това е в неговата власт, със страхопочитание да го гледат!
Маррука /2/ - о да, той е техният бог, техният създател!
Той, който радва сърцата на Анунаки, който успокоява Игиги!
Марутукку /3/ - убежище на страни, градове и народи!
С тези имена нека вовеки хората го славят!
Мертакушшу /4/ - яростен и разумен, гневен и великодушен,
Със сърце голямо, с душа добра!
Лугалдимеранки /5/ е неговото име, така е наричан той в Съвета!
Неговата реч ще възнесем над всички богове, негови отци!
Той наистина е Владетел над боговете на земята и небето! Цар!
Неговите заповеди държат в страх боговете Горе и Долу!
Наделугалдимеранки /6/ - с това име го назовахме, него - на всички богове съветник!
Той, който в нашите несгоди и на земята и на небето ни даде приют!
Той, който укрепи твърдините на всички Анунаки и Игиги!
От това име ще треперят боговете!
Асаллухи /7/ - името му, с което го нарече неговият баща Ану!
Измежду боговете той наистина е най-мъдър и най - мощен!
Както и в името му звучи - на страни и богове той е дух — покровител!
Той, който спаси в жестоко единоборство нашите обители от разрушение!
Асаллухинамтила /8/ - бог, съхраняващ живота, както втори път го нарекоха!
Защото, като собствени творения, той боговете от нещастия лекува!
Владетел! Със светли заклинания мъртвите богове съживява!
Той, унищожаващ враговете! Хвала ние да му изречем!
Асалухинамру /9/ - Светлина - за трети път тъй да го наречем!
Сияйният бог, който нашите пътища осветлява!"
Така по три имена му дали Аншар, Лахму и Лахаму,
И на боговете, синовете свои, рекли слово:
"Нарекохме го ние с по три имена, всеки от нас,
Сега и вие, като нас, с имена го наречете!
Възликували боговете, чули тази подкана, в Убшукин обменяли мисли.
"На Синът-воин, отмъстителят наш,
Сега наша опора, ще славим името!"
Седнали в Съвета, да се произнесат съдбовно,
Придържайки се към ритуала, произнесли неговото Име.

 

Таблица 7

 

Тук е изписан химнът, който боговете посвещават на Мардук - Твореца на Вселената. Възвеличен с 50 имена, всяко от което е проява на божествената му сила.

 

Асару /10/, пазител на плодородието, който е установил нивото на водите;
Създател на зърно и билки, който вдъхва живот на растенията.
Асаруалим /11/,  който се почита като съветник, който се въздига до съветник
На който боговете разчитат, без да бъдат обзети от страх.
Асаруалимнунна /12/, милостивият, светлината на бащата, неговия създател,
Който насочва решенията на Ану, Енлил, Еа и Нинигику.
Той е техният водач, който определя техния дял,
Чиято божествена сила расте и се множи....
Туту /13/ е този, с чиято помощ те се възстановяват
Нека пречисти техния храм, за да им олекне
Нека измисли заклинанието, така че боговете да си отдъхнат.
Ако те въстанат в гняв, нека се укротят.
Истина е – той е най-великият в редицата на боговете;
Никой сред боговете не му е равен.
Туту е Зюкинна /14/, животът на всичките богове,
Който сътворил светите небеса за боговете;
Който наблюдава техните пътища, определя техните насоки;
Той не бива да бъде забравян от тези, които са над облаците. Нека те
Да помнят делата му!
Туту също е наричан Зику /15/, който утвърждава святост
Богът на нежното дихание, господарят, който слуша и се съгласява;
Който твори богатство и съкровища, създава множество ;
Който е превърнал всичките ни желания в изобилие;
Чието нежно дихание усещаме в горчива мъка.
Нека говорят, нека възпяват, нека го възхваляват!
Туту, четвърто, нека величаят като Агаку /16/,
Господар на светото деяние, който възкресява мъртвите;
Който се смилил над разгромените богове,
Който е премахнал хомота, наложен върху боговете, неговите врагове,
И който, за да ги спаси, създал човека;
Милостивият, в чиято власт е сътворяването на живот.
Нека неговите думи останат живи, да не се забравят
В устата на черноглавите, когото ръцете му са създали.
Туту, пето, е Туку /17/, чието свято заклинание устата им ще мълвят;
Който със света магия е изкоренил злините.
Шазу /18/, който познава сърцето на боговете,
Който е навлязъл в същността;
От когото злодеят не може да избяга;
Който реди редицата на боговете, радва техните сърца;
Който подчинява непокорните; тяхната въздесъща защита;
Който води справедливостта, изкоренява непочтени слова,
Който разграничава грешното и правилното.
Шазу нека, второ, се възхваля като Зиси /19/,
Който прави непокорния безропотен;
Който изтръгва страха от тялото на боговете, неговите бащи.
Шазу, трето , е Сухрим /20/, който с оръжието си изкоренява всички врагове,
Който руши техните планове, разпръсва ги на вятъра;
Който закриля слабите, които треперят пред него.
Нека боговете се гордеят!
Шазу е, четвърто, Сухгурим /21/, който дал на боговете слух, неговите бащи,
Създател на боговете, неговите бащи,
Който изкоренява враговете, унищожава техните потомци;
Който разнищва техните деяния, без да оставя и следа.
Нека споменават и изричат името му на земята!
Шазу, пето, нека се възхваля като Захрим /22/, господарят на живите,
Който унищожава неприятели и непокорници; преследва злото;
Който върнал падналите богове в техните храмове.
Нека това възслави името му!
Към Шазу, също, нека, шесто, отнасят почитта си като към Захгурим/23/,
Който е победил всичките си врагове в битка.
Енбилулу /24/, господарят, който кара делата им да процъфтяват;
Силният, който е дал имена на боговете, който е въвел жертвоприношението
Който създал земните пасища и напояващите води;
Който отворил кладенците, разпределяйки водите на изобилието.
Енбилулу, второ, нека величаят като Епадун /25/,
Господарят, който поръсва полето,
Този, който напоява небето и земята, който оформя лехата
Който сътворява щедра разорана земя в степта,
Регулира бентове и окопи, който определя границите на браздата;
Енбилулу, трето, нека се възпява Енбилулугугал /26/,
Този, който напоява градините на боговете;
Господарят на изобилието и щедрите посеви,
Осигуряващ  богатство, обогатяващ домовете,
Който доставя просото, кара ечемика да покълне.
Енбилулу е Хегал /27/, който трупа изобилие за нуждите на хората;
Който дава богати дъждове на цялата земя, осигурява растителността.
Сирсир/28/, който е струпал планините над Тиамат,
Той разсече трупа на Тиамат със своето оръжие;
Който управлява земята – верният овчар;
Чиято коса е зърнесто поле, което шапката му с рога набраздява;
В гнева си той прескача необятното Море,
Преминавайки го като мост в единоборство.
Сирсир, второ, е наричан Малах /29/– и така нататък –
Тиамат е неговият кораб, а той го води.
Гил /30/, който съхранява купове зърно – огромни планини –
Който носи ечемик и просо, засажда семето в земята.
Гилма /31/, който пази дома на боговете във висините, Създател на сигурността,
Обръчът, който държи бъчвата цяла, който върши добри дела.
Агилма /32/, възхваляваният, който отнема короната от тези, които не я заслужават,
Който създава над водите облаци, реещи се във висините
Зулум /33/, който разпределя полетата за боговете, разделя сътвореното,
Който награждава с дял и жертвоприношение, грижи се за храмовете.
Мумму /34/, Създател на небето и земята,
Богът, който освещава небето и земята, второ, е Зулуммар/35/,
С когото никой от боговете не може да се сравни по сила.
Гишнумунаб /35/, Създател на всичките хора, който е разделил света на части,
Разрушител на боговете на Тиамат, който е сътворил човека от неговата първооснова.
Лугалабдубур /36/, царят, който осуетил делата на Тиамат,
Изкоренил нейните оръжия;
Неговите основи са непоклатими от всички страни.
Пагалгуенна /37/, водещият сред господарите, чиято сила е изключителна;
Който е най-изтъкнатият в царствените редици, най-възхвалян е сред боговете.
Лугалдурмах /38/, царят, сплотяващият боговете, господарят на Дурмах,
Който е най-бележит в дома на боговете, най-възхвалян сред боговете.
Аранунна /39/, съветникът на Еа, създател на боговете, неговите бащи,
С чието величествено място никой сред боговете не може да се сравни.
Думудуку/40/, чието пристанище е обновено в Дуку;
Думудуку, без когото Лугалкудуга не взима решение.
Лугалланна /41/, владетелят, чиято сила е изключителна сред боговете,
Господарят, силата на Ану, на който е отредена върховната власт от Аншар.
Лугалугга /42/, който е победил всичките в борбата,
Който съдържа цялата мъдрост, той е надарен с богати усещания.
Иркингу /43/, който победи Кингу в разгара на борбата,
Който напътства всички, основава върховенство.
Кинма /44/, който напътства всичките богове, съветникът,
При името на когото боговете треперят от страх като при буря.
Есизкур /45/ нека седне на върха в молитвения дом;
Нека боговете му поднасят своите дарове,
От него те трябва да получават напътствия за делата си.
Никой без него не може да създаде изкусно творение.
Четирима черноглави са сред неговите творения;
Без него никой сред боговете не ще узнае отговора за отредените им дни.
Гибил /46/, който поддържа острия връх на оръжието,
Който създава изкусни творения в битката с Тиамат;
Който притежава безкрайна мъдрост, който е постигнал прозрението,
Чието съзнание е безкрайно и никой от боговете не ще го разгадае.
Адду /47/ да бъде името му, цялото небе той може да покрие.
Нека благотворният му рев се носи по земята вечно;
Нека той, като Мумму, смали облаците;
А долу нека осигури храната за хората
Наричаният като Ашару /48/ нека напътства боговете на съдбата;
Всичките хора са в неговата власт.
Небиру /49/ ще пази мястото, където небето и земята се пресичат
Така че боговете да не могат да преминават,
Те трябва да му се подчиняват.
Небиру е звезда, която ярко свети в небесата.
Истина е – той заема централно място, нека се прекланят пред него,
Изричайки: „Той е, който преминава средата на морето неуморно,
Нека „Преминаващият” бъде името му, който владее морската бездна.
Нека насочва пътя на небесните звезди;
Нека той води всичките богове като овце.
Нека разгроми Тиамат; нека нейният живот бъде кратък!
В бъдещето на човека, когато дните му напреднат,
Нека тя се отдръпне безвъзвратно и завинаги.
Защото той е създал пространства и сътворил твърдата земя,
Бащата Енлил го нарече "Господарят на земята.” /50/
Когато всичките имена, които Игигите изрекоха,
Еа е чул,  възликувал духът му,
Така: „Той, чието име величаеха бащите му,
Той е всъщност като мен; неговото име ще бъде Еа.
Всичките ми ритуали той ще ръководи,
Всичките ми напътствия той ще изпълнява! ”Под названието „Петдесет” великите богове,
Провъзгласиха го, чиито имена са петдесет, за върховен.

 

Епилог

 

Нека водачът се грижи за тях и нека ги напътства.
Нека мъдрият и знаещият ги насочва в спора.
Нека бащата ги изреди и предаде на сина си.
Нека ушите на овчаря и пастира бъдат отворени.
Нека той бъде доволен от Мардук, Енлил на Боговете,
Така че земята му да е плодородна и делата му да процъфтяват.
Строг в своите заповеди, които не подлежат на промяна,
Мълвенето в устата му никой от боговете не ще промени.
Когато поглежда, той не се обръща;
Когато е гневен, никой сред боговете не може да устои на гнева му.
Безграничен е умът му, безкрайно е неговото състрадание,
Грешници и нарушители нека застанат пред него.
Той е записал това и така го е запазил за бъдещето.
Домът на Мардук, който боговете, Игигите, са сътворили,
... нека изричат.
... песента на Мардук,
Който разгромил Тиамат и постигнал върховната власт.