По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич
През 1543 г., малко преди смъртта на автора, било издадено съчинението на неизвестния тогава полски астроном-любител Николай Коперник (1473–1543 г.) «За въртенето на небесните сфери». Въпреки че било посветено на папа Павел III и било написано във формата на традиционното уважение към каноните на Църквата, то коренно се различавало от общоприетата по онова време библейско-птолемеевска картина на света, съгласно която Земята е център на Вселената.
Откритието на Коперник отначало не привлякло особено вниманието на йерарсите на католическата църква, тъй като в предисловието на неговия труд, написано наистина не от автора, а от издателя на книгата — протестантския богослов Осиандър, откритието на полския астроном се поднасяло на читателите само като хипотеза. Нещо повече — първите, които се опълчили против откритието на Коперник, били Лутер и Калвин. Едва половин век по-късно, когато се сблъскали с еретичните възгледи за Вселената на Джордано Бруно, католическите богослови започнали да си изясняват, че хелиоцентричната система на Коперник подрива основата на основите на религиозния мироглед.
На 17 февруари 1600 г. на Кампо ди фиоре (площада на цветята) в Рим по присъда на папската Инквизиция бил изгорен един от най-забележителните мислители от епохата на Възраждането — Джордано Филипо Бруно. В момента на смъртта си той едва бил навършил 52 години, осем от които прекарал в затворите на Инквизицията.