По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич
През 1543 г., малко преди смъртта на автора, било издадено съчинението на неизвестния тогава полски астроном-любител Николай Коперник (1473–1543 г.) «За въртенето на небесните сфери». Въпреки че било посветено на папа Павел III и било написано във формата на традиционното уважение към каноните на Църквата, то коренно се различавало от общоприетата по онова време библейско-птолемеевска картина на света, съгласно която Земята е център на Вселената.
Откритието на Коперник отначало не привлякло особено вниманието на йерарсите на католическата църква, тъй като в предисловието на неговия труд, написано наистина не от автора, а от издателя на книгата — протестантския богослов Осиандър, откритието на полския астроном се поднасяло на читателите само като хипотеза. Нещо повече — първите, които се опълчили против откритието на Коперник, били Лутер и Калвин. Едва половин век по-късно, когато се сблъскали с еретичните възгледи за Вселената на Джордано Бруно, католическите богослови започнали да си изясняват, че хелиоцентричната система на Коперник подрива основата на основите на религиозния мироглед.