Борислава Ставрева
Виното е неизменна част от човешката култура. Именно пиенето на алкохол ни разграничава от животинския вид. Алкохолът е белег на култура. Все пак преди да се превърне в акт на порочност, пиенето на алкохол е било ритуален акт, чрез който хората са искали да се свържат с божественото.
Винарството е една традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Тази свещена напитка била разпространена до Месопотамия, Израел и Египет. Тя е неизменна част от Финикийската, Гръцката и Римската цивилизации.
Съществуват многобройни легенди за първото отглеждане на лозата и създаване на виното.
Виното в Древна Гърция
Много от сегашните сортове грозде в модерна Гърция произтичат или са близки с тези от Древна Гърция. Лозата предшества Минойската и Микенската култури.
През ІV в. пр. Хр. гръцкият писател Теофраст оставя детайлен запис на някои от гръцките влияния и иновации в лозарството. Един от тези записи е учението за лозарските почви и тяхното правилно съчетание с лозите. Друга иновация, която гърците прилагали, било намаляването на продукцията. Това се правило с цел да се засили аромата и качеството на виното. Теофраст говори и за подрязването на лозниците, за да се създадат нови лозови насаждения.
Елините са практикували тъпкане на гроздето в неговата ранна форма. Плетени кошници, пълни с грозде, са били поставяни в дървени или глинени каци. Над тези каци е имало въже или дъски. Винарите се хващали за въжето или за дъската, за да имат баланс, и започвали да мачкат гроздето с краката си. Обикновено това тяхно действие е било съпроводено с празнична мелодия, изпълнявана от флейта.
След смачкването на гроздето, то е било поставяно в големи питоси и се е чакало да ферментира. Още в Омировата “Илиада” се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да
изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало. Елините смятали, че ако добавят различни съставки като билки, стафиди, морска вода и прочее към виното, могат да подобрят вкуса му.
Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Халкидики, Исмарос, Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Но освен тези вина имало две, които били с неизвестен произход - Библин и Прамниан.
Има вероятност виното Библин да е направено от тракийския сорт лоза Библине. Прамниан пък е било откривано както в Лесбос, така и в Смирна.
Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. Също така вярвали, че неразреденото вино може да убие човек.
Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.
Виното в Древен Рим
Лозарството на Италийския полуостров се дължи на елински влияния. Римляните смятали, че виното е било всекидневна нужда. То трябвало да се пие демократично. Всеки имал правото да пие вино – от роба до аристократа. Лозарството и производството на вино били разпространени из цялата империя.
Процесът на производство на вино започвало веднага след набирането на гроздето. Римляните също мачкали гроздето, като често го правели с крака. Сокът, който се изцеждал по този начин, бил много скъп и затова е отделян от това, което щяло да се получи от смачканото грозде.
Катон описва процеса на мачкане на гроздето. Той се е извършвал в специално помещение. В него имало издигната бетонна платформа с плитък басейн и повдигнати бордюри. Басейнът е имал лек наклон и в края е изтичал. Хоризонтално през басейна е имало дълги дървени греди. На тези греди предните части са били завързани с въжета към хаспел.
Смачканото грозде е било поставяно между гредите и с натиск се е задвижвал хаспела. Сокът е потичал между дъските и се е събирал в басейна.
Когато този метод се е използвал, гроздето е било смачквано от един до три пъти. От гроздето, което е било мачкано три пъти, се е произвеждало нискокачественото вино Иора. След смачкването, гроздето е съхранявано в глинени долиуми. Долиумите са били заравяни под земята. Ферментацията е протичала две седмици. След тези две седмици от долиумите виното се присипвало в амфори за съхранение.
Ранната римска култура е била силно повлияна от елинската. Виното се е използвало в религиозните обреди, в медицината и в обществото. На виното се е гледало като всекидневна нужда, отколкото на нещо допустимо само за елита.
На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус. По време на Вакханалните фестивали са се извършвали животински жертвоприношения и масови оргии. Затова и през 186 г. пр. Хр. тези ритуали били забранени.
Римляните вярвали, че виното имало силата да лекува болести. При депресия, загуба на памет и други различни болести, тогавашните лечители препоръчвали пиенето на вино.
Виното в Тракия
Траките пиели много вино. Пеопомп разказва как те се отдавали на пирове, леност и голяма полова несдържаност. Те лакомо пиели виното си от широки чаши. И въпреки това античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки за да подобрят вкуса на виното.
След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.
Освен с виното си, Тракия е била известна и с други две напитки. Това са бритон и парабия. Бритонът е ечемичено вино. Парабията е направена от просо с добавка ароматна трева. Възможно е траките да са познавали и кикеон. Това е халюциногенно питие. То е било употребявано само от посветени. За приготвянето му са използвали брашно от препечен ечемик, прясна мента и пчелен мед. Според Ив. Венедиков за напитка от подобен вид е използван триделният съд от Вълчитрънското съкровище.
Един от продуктите с който тракийците търгували е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка.
Сред малкото достигнали до нас тракийски думи е тази за вино. Според Хезихий тракийското название на виното било zelas,zilai,zeila. Названието е сходно с гръцкото khalis, което означава "несмесено вино" и със славянското "зелье"- отровно магично питие. Названието произхожда от индоевропейски- "блестящ", "жълтеникав", "зелен". Но трябва да се запитаме защо виното е зелено? Дали това е само метафора или всъщност цветът на виното наистина е бил зелен? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да се задълбочим в тракийските, славянските и даже и гръцките обичаи. Защото в много от техните ритуали присъства зеленият цвят. Зеленият цвят има двойствен характер — от една страня то се отъждествява с живота, раждането, новото начало, младостта. Но неговата негативна страна отразява отвъдното, магичните свойства на "зелената" отровна отвара. Зеленото се свързва и с всички митични сфери които формират идеята за безсмъртие и подмладяване. Връзката между "зеленото" и виното е пряко изявена в някои паметници на тракийската торевтика. Върху една кана от Рогозенското съкровище е изобразена богиня с разцъфнала клонка и фиала в ръце. В една апликация от Летнишкото съкровище е изобразена Великата богиня как бичува млади девойки със зелена вейка. Вероятно това е ритуално действие за плодородие. "Зеленото" вино на траките е само един от множеството ликове на бога.
Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици. Съществуват и сведения за съвместно пиене. Този акт се тълкува като израз на побратимяване. В тракийските представи виното се отъждествява с кръвта. Затова пиещият поръсва останалите капки в чашата му по себе си. При погребални угощения също се е пиело вино. Не е изключено това действие да е свързано с веселия характер на тракийските погребения.
За разлика от древните елини, траките нямали навика да разреждат виното си. Античните ав-тори са забелязали склонността към пиянството на траките. Според тях, тракийците са били издръжливи на алкохол и дори са били пияници. Трезвеността за тях е било необичаен случай.
Според Теопомп, Котис устроил пиршество, сякаш щял се жени за богинята Атина. Той приготвил брачната стая и зачакал богинята да се появи. Когато се напил още повече той пратил един от стражите си да види дали богинята е пристигнала. Когато стражът му отвърнал негативно, той го убил с една стрела. Направил същото и със следващия изпратен. Третият пратеник спасил живота си като се досетил да каже на Котис, че богинята го очаква.
Селевк ни разказва за една странна тракийска игра. Когато пирували, те обичали да играят на обесване. Окачвали една примка и точно под нея слагали лесноподвижен камък за тези, които стъпвали на него. Друг се приближавал незабелязано и бутвал камъка. Който успеел да отреже със сърпа си въжето, печелил. Който губил, останалите му се смеели на смъртта.
В тракийския свят, дори и жените пиели. Това е една от причините Платон да упреква много траките. Макар че има и изключения от това правило. В един мит се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат.
Всъщност трябва да си зададем въпроса дали тракийските жени наистина пиели. В някои паметници жените са изобразени като участници в пира, но в други пък ги виждаме, държейки предмети като фиала и ритон. За съжаление, все още нямаме доказателства, които да ни помогнат да отговорим на този въпрос.
Виното е неизменна част от нашия бит и култура и днес. И днес ритуализацията на пиенето се спазва. Нека не забравяме и българския празник Трифон Зарезан, който всеки от нас очаква с нетърпение. Все пак алкохолът служи за радикална промяна у човека, макар и понякога фатална.
Библиография:
Георгиева, Р., Етнология на Траките, София, 1999
Gatley, Iain (2008). Drink: A Cultural History Of Alcohol. New York: Penguin Group.
Jellinek, E. M. (1976). „Drinkers and Alcoholics in Ancient Rome“. Journals of Studies on Alcohol
Маразов, Ив., Траките и виното, Русе, 2000.
Никитюк Е. В. Быт античного общества. Пища и питьё греков и римлян. — Спб., 2005.
H. Johnson Vintage: The Story of Wine, pp. 35–46 Simon and Schuster 1989
R. Phillips A Short History of Wine, pp. 29–34 Harper Collins 2000
