Античност

Алцеко (Алцек) — прабългарски вожд през 60-те години на VII в.

Посещения: 4629

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алцеко (Алцек) — прабълг. вожд през 60-те години на VII в., вероятно пети син на хан Кубрат. Виз. летописи отбелязват, че след смъртта на владетеля на „Велика България“ синовете му си поделили властта и се разделили. Петият син, чието име не се споменава, стигнал до т. нар. Пентаполис (Петоградие) в областта Равена, която обхващала приблизително изт. крайбрежие на Сев. Италия. Там той се подчинил на „царството на християните“, т.е. преминал на виз. служба.

Лангобардският хронист Павел Дякон (IX в.) съобщава, че името на този Кубратов син е А. (Алцек). Произходът и значението на името не са съвсем ясни. Някои приемат, че то означава „шест стрели“, други го сближават във втората му част с друго прабълг. име Цок или Цук. Смята се, че като цяло може би означава „червения Цок“.

Bulgarians and Slavs VI VII centuryПо времето, когато А. пристигнал в Равена, (ок. 662/663), Византия воювала с кралството на лангобардите в Италия. Прабълг. воини веднага били включени във войната, а техният водач бил удостоен с високата титла дукс. Верността на новите наемници не била дълготрайна. Скоро след 663 г. А. преминал с всичките си хора на страната на крал Гримоалд (662 — 671) и му поискал земя за заселване. Кралят го препратил към своя син Ромуалд, който управлявал областта Беневенто в Южна Италия. На прабългарите били предоставени за заселване три града и прилежащите им земи в областта Кампо басо. Постепенно към тях били присъединени и други градове и територии. А. получил титлата гасталдий, която носели кралските управители на градове и области. В отговор на оказаното му благоразположение А. положил клетва за вярност. Не се знае каква била по-сетнешната му съдба.

Павел Дякон отбелязва, че прабългарите на А. „…живеят и до днес (края на VIII в. — б.а.) по тези места и никак не са забравили собствения си език, макар и да говорят латински...“.

 

Литература:

Златарски, В. История, Т. 1, Ч. 1, 170 — 172;
Петров, П. Образуване на българската държава, 135 — 137;
Бешевлиев, В. Първобългари. История, 46 — 47;
Бешевлиев, В. По въпроса за Алциок-Алцеко. ИНМВ, Т. 20, 1984, 29 - 35.

 

X

Right Click

No right click