Османско владичество

Православната общност на град София и неговите околности през XV-XVI век.

Написана от Кръстьо Йорданов
Посещения: 599

 

Публикувано в: Дзяло. Е-списание в областта на хуманитаристиката. Х-ХХI в. Год. VI, 2018, брой 12; ISSN 1314-9067.

В студията са използвани снимки от галерия "Църкви и манастири в Югозападна България от XV-XVII в.", ЦСВП "Иван Дуйчев"

 
Krastyo Yordanov

(Bulgaria, Institute of Historical Studies, BAS)

 

The Orthodox community of the town of Sofia and its surroundings
in the XV-XVI century

 

Abstract: The changes in the life of the Orthodox community in the town of Sofia and its surroundings during the first two centuries of the Ottoman ruling are examined in the study. Sources of the research are records of travellers, an Ottoman chronicle, Ottoman tax registers, judicial cadi registers and some works of authors from the Sofia Literary School during the XVI century.

The rich documentary material and literature allow to outline some aspects of the life of the two authors from the Sofia Literary School – Pop Peyo (Peyo the Priest) and Matey Gramatik (Matey the Grammarian), as well as of the New Martyr Saint Nikola Novi, information about whom has also been found on the pages of the Ottoman registers and judicial cadi documents.

Those wealthier and more influential Bulgarians in Sofia, who maintained materially the Orthodox faith and Slavonic-Bulgarian literary culture during that time, have been outlined by the provided information about the changes in the number of the Orthodox Christians in the town of Sofia during the XVI century, and by the data about the Christian craftsmen and their activities. On the other hand, however, the craftsmen, communicating every day with Muslim colleagues at the town’s trade street (charshia), were at risk of entering into conflict, of being accused of insult against the Islam or of being persuaded to change their faith. This explains the appearance of three new martyrs for the Orthodox faith in Sofia just during the XVI century.

The enhanced pressure of the Islamization, which was bigger in towns, explains the main trends in the works of the Sofia Literary School, which are related to the struggle for defending the Orthodox faith and the Bulgarian nationality, to the martyrdom of the saints Georgi Novi and Nikola Novi in 1515 and 1555. The works of Pop Peyo and Matey Gramatik are not just literary works, but ideological weapons by which the Orthodox community opposed the process of Islamization.

 

Кръстьо Йорданов

(България, Институт за исторически изследвания – БАН)

 

Православната общност на град София и неговите околности
през XV-XVI век

 

shirshijaПадането на Второто българско царство под османска власт поставя съществуването на православната култура на българската народност в тежки условия. При една чужда и иноверна власт рухват светските и църковни институции, изчезва българският елит, който преди османското завоевание се е грижел за поддържането на една висока православна култура, дала като най-прекрасен плод художествената продукция на Търновската книжовна школа. Премахването на автокефалната Търновска патриаршия и поставянето на по-голямата част от българските земи под юрисдикцията на Цариградската патриаршия (Тодорова 1997: 38-46) още повече влошава условията за съществуване на българската православна култура. При все това тя, консервирала образците на старобългарската култура от предосманския период, продължава да мъждука в някои манастирски средища, като Рилския манастир например. Сред културните средища от западните български земи, където православната българска култура продължава да дава своите плодове, макар и те често да са скромни и свързани най-вече с църковната книжнина и иконопис, е град София и неговите околности. От втората половина на XV и особено през XVI в. своеобразни огнища на българската духовност са манастирите в подножието на планините, обграждащи Софийското поле, както и православните храмове в самия град (Динеков 1939: 38-42; Нешев 1978: 49-64; Милтенова 1996: 265-274; Динеков 1962: 388-401; Динеков 1989: 138-144).

Прочети още...

Войнушката институция в източния дял на Стара планина и прилежащите райони (XVI-XVII в.)

Написана от Кръстьо Йорданов
Посещения: 2353

 

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XIX, 2020 г.

 

Ottoman Empire 16 17th centuryУчредяването на войнушката институция в хода на османското завоевание е едно от ярките свидетелства за гъвкавостта и адаптивността на османците към местните условия на Балканите. Тук християнското население преобладава по численост спрямо колонизираните тюрко-мюсюлмански групи.1 Преди османските турци да установят своята власт в региона, съществуват военизирани групи население, които са съществена част от въоръжените сили и отбранителната система на Второто българско царство и останалите християнски държави. Поради редица обстоятелства завоевателите решават да включат тези хора в своята военна организация, запазвайки част от техните привилегии, най-вече чрез освобождаването от някои данъци.2 Този подход е едно от ярките свидетелства за готовността на нашествениците да се възползват в максимална степен от потенциала на покорените християни, мобилизирайки го в служба на собствените си завоевателни стремежи. В тази гъвкавост и адаптивност някои изследователи не без основание виждат един от важните фактори за лесното и трайно установяване на османската власт на Балканите.3 За времето на учредяването на войнушката институция и обстоятелствата, при които това се е случило, разполагаме с ограничен брой и твърде несигурни разкази в някои по-късни османски хроники. Но въпреки това в тези наративни източници са използвани данни от по-ранни текстове. Поради това можем до голяма степен да им се доверим. В труда си „Хешт бихишт” („Осемте рая”) Идрис Битлиси  твърди, че войнуците били „стари спахии”,  заварени при османското завладяване на Балканския полуостров, както и че, за разлика от останалите „неверници”, те се били запазили изцяло като конен корпус и били използвани като пазачи на конете4. По малко по-друг начин представя учредяването на войнушката институция Хюсеин (1568/69 – ок. средата на ХVІІ в.), който пише, че „по време на невернишкото управление” войнуците били част от групата на военните (askeri tayfesinden), поради което след завоеванието „понасяли извънредно тежко райетското [си] състояние”. Тогава, според Хюсеин, по инициатива на втория румелийски бейлербей Тимурташ османската власт намерила за целесъобразно да ги включи във военната си организация, като използва уменията им.5 Създаването на войнушкия „корпус” е описано и от Ходжа Садеддин (1536/37–1599). Неговата хроника обвързва хронологически първите по-сериозни нападения срещу българската държава, признаването на цар Иван Шишман за османски васал и учредяването на войнушката институция. За тези събития османският хронист разказва в рамките на няколко последователни страници.6 Обаче, макар да потвърждава версията за основаването на войнушкия корпус на отвоювани от българите територии в днешна Тракия, и то именно по времето на Мурад І и по настояването Тимурташ бей, негов бейлербей в Румелия, вероятно около 1376/1377 г., Садеддин не хвърля светлина по въпроса за произхода на войнуците. Напротив, от неговия разказ читателят остава не с впечатлението, че се създава напълно нова военна формация, която трябвало да отговаря за необходимата екипировка на походите и да се грижи за конете и катърите.7 Но по-важно е не това, че войнушкият корпус е новосъздадена от османците структура, а обстоятелството, че в него са включени представители на военната прослойка на завоюваните балкански християнски държави.

Прочети още...

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 17462

 

КАЛИНА МИНЧЕВА

 

МАНАСТИРИ И МАНАСТИРСКА МРЕЖА

В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК

ПРЕЗ XV-XVII ВЕК

 

STUDIA SLAVICO - BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA VOL. X

 

София 2010 г.

 

coricaИзказвам благодарност на фонд „Научни изследвания“ към МОМН и „Научноизследователски сектор“ към СУ „Св. Климент Охридски“, с чиято финансова подкрепа бяха реализирани три проекта - „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (ФНИ към МОНМ, 2006-2010), „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“ (ФНИ към МОНМ, 2006-2010) и „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“ (НИС към СУ 2006 г.). В рамките на тези проекти се проведоха редица научни изследвания и теренни проучвания в България, Македония, Сърбия и Гърция, като част от резултатите са включени в настоящето издание.

Отпечатването на изданието е финансирано частично със средства на проекта „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (договор № ВУ-ОХН-206/2006 г.).

Специално благодаря на родителите ми за тяхната подкрепа.

© Автор: д-р Калина Николаева Минчева
© Предговор: проф. дин Христо Лука Матанов
© Научен редактор: ст.н.с. д-р Христо Иванов Темелски
© Коректор: Веска Глушкова
© Предпечатна подготовка: Иван Симеонов Патев
© Корица: Иван Симеонов Патев
© Изготвил географските карти: Ангел Давидов
© Превод на резюмето: Мариана Пенчева

Прочети още...

Църква и културен живот след падането на България под османска власт (XV в.)

Посещения: 10043

 

Христо Матанов


proshtavaneПравославната църква и нейните структури в българските земи олицетворяват един от ярките елементи на континуитет в живота на българите след османското завладяване. Въпреки натиска от страна на исляма и неговите институции огромната част от българите запазват православната си вяра, а това несъмнено е най-мощният фактор за запазването на националната им принадлежност. Въпреки това налагането на османската власт предизвиква значителни промени в църковната география на българските земи. В областта на църковните структури настъпват сложни трансформации, породени от наслагваните през предишните векове междуцърковни отношения и политиката на османските власти. Трябва да се отбележи обаче, че завоевателите поне до средата на XV в. все още нямат избистрена политика по отношение на православните църкви и отношението им към тях е смесица от ханифийска традиция и конюнктурни интереси.

Прочети още...

Население, населени места, поселищна структура в българските земи (XV-XVI в.)

Посещения: 7814

 

Христо Матанов


hbek1586selqni1В българското историческо самосъзнание упорито господства представата за демографски срив, който изживяла българската общност по време на османското завоевание, на последвалите го династически междуособици и на войните между османците и различните им християнски противници, разиграли се на българска земя. Специалистите от своя страна обръщат внимание на опустошенията, избиванията, отвличанията в робство и т. н. на българи, с които изобилстват наративните извори за епохата на османското завоевание. Така например съвременниците на събитията в Тракия от средата и втората половина на XIV в. са единодушни за голямото обезлюдяване на областта, предизвикано от гражданските войни и проникването на османските турци в областта. В някои случаи цифрите на демографските загуби в българските земи са повече от внушителни. През 1445 г. 12 000 българи са преселени отвъд Дунав, което води до обезлюдяване на цели райони в днешна Северна България. През зимата и пролетта на 1462 г. влашкият воевода Влад Цепеш опустошава южния бряг на Дунав от Никопол до Дунавската делта. В писмата си до унгарския крал Матиаш Корвин той не крие ужасяващия брой на убитите хора от градовете и селата по брега на реката. Последвалите османски описи на областта говорят за значителни загуби на население в обширна териториална полоса източно от Никопол. Подобни примери могат да се умножат и те несъмнено разкриват една нерадостна картина на значителни, понякога огромни човешки загуби в българското етническо пространство.

Прочети още...

Ранни имперски институции в българските земи (XV в.)

Посещения: 4362

 

Христо Матанов

 

Principatele 1450Втората половина на XV в. е изключително успешен период за османската военна и териториална експанзия. След завладяването на Константинопол през 1453 г. и унищожаването на Византия османските войски прегазват и завладяват с ужасяваща последователност Сърбия, Пелопонес, Босна, албанските земи, Черна гора. Към края на века само Дубровнишката република и дунавските княжества Влашко и Молдова успяват да се спасят от пряка османска власт. И там обаче политическото влияние на набиращата мощ ислямска империя става преобладаващо. При тази обстановка българските земи заемат средищно положение в границите на империята и играят ролята на непосредствен хинтерланд на новата османска столица Истанбул.

Завладяването на Балканския полуостров дава на османските султани и на пълководците им стратегически простор за настъпление към Централна и Източна Европа и Средиземноморието. В държавно-идеологически аспект завземането на вековния имперски град на Босфора и превръщането му в столица на султаните, огромните завоевания и перспективата за присъединяване на нови земи дават имперско самочувствие на османските владетели. В хода на експанзията се ражда Османската империя, която освен имперската идеология изгражда и имперски структури в новата столица и в провинциите, в това число и в българските земи. Основната роля на тези институции е да осигурят стабилност на властта и да извличат приходи за финансирането на скъпо струващите военни кампании в Европа, Средиземноморието и в Азия.

Прочети още...

Походите на Янош Хунияди и Владислав III Ягело в българските земи 1443 - 1444 г. Битката край Варна

Посещения: 4824

 

Христо Матанов


Battle of Varna Jan MatejkoОт края на 20-те години на XV в. за около две десетилетия в северните и северозападните балкански земи се създава специфична военна и политическа обстановка. В тази контактна зона между отбраняващото се християнство и напредващия ислям всички събития се проектират на фона на османско-унгарското съперничество. Държавите, разположени в полосата между Адриатика и Долен Дунав, стават арена на сблъсък между двете големи сили на епохата и са принудени да лавират между тях. В този период от време унгарци и османци нямат стратегически простор за директно противопоставяне, тъй като общата им граница включва незначителен сектор от р. Дунав в областта на Северин. Борбата се води за надмощие в буферните държави, които понякога се оказват в странното положение на двойни васали. Във всички тях се оформят проунгарски и проосмански групировки сред аристокрацията, които чрез боричканията помежду си пренасят на локално ниво конфликта между основните противници.

Прочети още...

Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Посещения: 19659

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

Предговор

 

SUDGTL BOOK 2013 261Тази книга трябва да се схваща като логично продължение на едно мое монографично изследване, публикувано през 1997 г.1 В него аз се опитах да събера и коментирам всички достъпни сведения за възникването и историята на едно териториално княжество в североизточно и източна Македония, което - поради липса на собствено название - нарекох с името на фамилията, която го владее: княжеството на Драгаши.2 Това княжество просъществувало като обособена политическа структура само за около четвърт век в последните десетилетия на XIV в. (от началото на 70-те години на века до пролетта — лятото на 1395 г.). То било съвременник на Търновското и Видинското царства, на Добруджанското княжество и на много други държави, държавици и княжества, които изпъстрят политическата карта на Балканския полуостров от средата на XIV в. насетне.

Прочети още...

Първите десетилетия на османското владичество

Посещения: 6021

 

Христо Матанов


340px NikopolisSchlachtСпоред анонимния автор на Българската хроника от началото на XV в. след превземането на Никопол през лятото на 1395 г. султан Баязид поставил свои управители по цялата българска земя. Авторът е имал предвид онези български територии, които към това време падат под османска власт: Търновска България, княжеството на Константин Драгаш в Северна и Източна Македония и владенията на крал Марко и неговия брат Андриаш в областта между Прилеп и течението на р. Треска.

По принцип първите контакти на българското население с представителите на османската власт са слабо документирани. Отношението на българите към новите и чужди по традиции и религия властници по места, засвидетелствано в редица документи от епохата, до голяма степен зависи от технологията на завладяването. Така например назначеният в Търново измаилтянски воевода и местната светска и духовна аристокрация влизат в остър конфликт и не успяват да надмогнат натрупаната по времето на обсадата неприязън. Търновските първенци и лично патриарх Евтимий отказват да сътрудничат с османския управител и са подложени на жестоки репресии. Патриарх Евтимий е прогонен от Патриаршеската църква в Царевец и се установява в църквата „Св. Петър и Павел“. Много търновски граждани са прокудени към Тракия, където основават нови селища. Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир и там, продължавайки пастирската си дейност, склапя очи в началото на XV в. Част от османските бойци, участвали при овладяването на Търново, са заселени в Царевец и формират първата мюсюлманска махала на старопрестолния град. Нищо обаче не може да се сравни с трагичната участ на 110 търновски първенци, които според думите на Григорий Цамблак били повикани от измаилтянския воевода уж за да обсъдят някакви общополезни въпроси. Зад тази неясна формула като че ли се крие опитът на местния мюсюлмански първенец да привлече търновската аристокрация към сътрудничество с новата власт. След като получава достоен отказ, той заповядва те да бъдат избити. „Кръвожадният звяр ги изкла сред църквата - разказва старобългарският писател — или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта..." Подобни случки стават и в други български градове, които са нямали своя Цамблак, за да ги опише.

Прочети още...

Исторически клишета и исторически реалности

Посещения: 8194

 

Христо Матанов


Ottoman Empire 16 17th centuryВ българското историческо съзнание няма друго събитие, което, подобно на завладяването на българските земи от османските турци, да предизвиква толкова трайни и противоречиви исторически емоции. В историческия поврат от края на XIV и началото на XV в. има всичко, което може да катализира национални вълнения: трагизъм и усещане за пропуснати възможности, героизъм и съпротива, предателство и недалновидност. Над всичко доминира усещането, че завоеванието тласка българското развитие в различно историческо русло и го отдалечава от европейските стандарти.

Прочети още...
X

Right Click

No right click