Симеон Кулиш
Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.
„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1
С подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. България губи Южна Добруджа. Така Клио отрежда една от изконните български територии да останат извън пределите на страната ни цели 27 години. Безспорно е стопанското значение на този регион, но още по-важно е населението му, което е съставено основно от българи. Те са принудени да изтърпят четвърт век чуждо господство, придружено с много насилие и асимилационна политика. Хиляди българи са принудени да напуснат родните си места и да потърсят спасение в Царство България. Едва през 1920 г., с приемане на „Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им”, в известна степен се урегулират отношенията между бежанците и местното българско население.
Дългоочакваният момент настъпва през 1940 г., когато след близо едномесечни преговори в Крайова на 7 септември Южна Добруджа е върната на България. Месец по-рано в сръбския вестник „Политика” е поместена една любопитна статия, която описва въпросът за Добруджа (Южна Добруджа – б.а.) като легендарен, превърнал се в култ за българите. Нещо повече, според белградската медия на тази територия живеят 282 130 души, от които само 6 348 са румънци.2 Този материал представлява едно свидетелство на времето, но също така и една емоционална прелюдия за българите към всичко онова, което се случва 38 дни по-късно.
Един от членовете на българската делегация в Крайова, свързана пряко с Варна и варненци, е ген.-лейтенант Георги Попов. Той се намира в румънския град още от 17 август 1940 г.3 След подписване на Крайовската спогодба е назначен за генерал-губернатор на Южна Добруджа (11 септември 1940 г.). Той се превръща в един от героите за добруджанци, които го посрещат с килими от цветя.
Любопитен момент, свързан с историческото събитие, представлява картичка, изпратена от епископ Андрей до ген. Попов. Тя е с адрес и дата – Канада, 26 септември 1940 г. Духовното лице поздравява българския офицер за извършеното дело и му благодари с думите: „Бъдете благословен!”4 Това е един малко известен факт, а документът в този му вид се публикува за първи път (фиг.8). Тя е поредното доказателство за ролята и значението на ген. Попов и връщането на Южна Добруджа.
Научавайки за радостната новина, още на следващия ден, 8 септември, варненци окичват улиците на града с националния трибагреник. На пл. „Митрополит Симеон” (пространството пред Катедрален храм „Свето Успение Богородично”) се изгражда естрада, от която кметът на града, началникът на IV Преславска дивизия – полк. Айрянов, кап. I ранг Тошев и др. приветстват гражданите на града, а митрополит Йосиф отслужва благодарствен молебен. След това е изпълнен маршът „О, Добруджанский край”5, дирижиран лично от Александър Кръстев, след което тръгва манифестация до портала пред Морската градина във Варна.6
По всичко личи, че радостта и ентусиазмът на варненци е голям. Той обхваща не само възрастното население, но и децата. Така например във в-к „Утринна поща” от 9 септември 1940 г. е публикувано и стихотворение на ученика Руси Радев Русев, озаглавено „Радост”:
...
Днес Добруджа златиста се дава пак на нас
Настъпи, хей, най-сетне желания тоз час.
Строши се веч ярема на добруджанец – роб
и той ще да живее в блаженство свой живот.7
...
Генерал Попов пристига във Варна на 10 септември 1940 г. в 8.50 ч. на железопътната гара в морския град, където го посреща построената почетна рота на 8-ми Приморски полк със знамето и музиката на полка8, добруджански девойки в народни носии и букети от цветя9, както и множество жители на Варна. Сред официалните лица на тържественото посрещане са кметът на града – Янко Мустаков, полк. Айрянов – началник на IV дивизия10, германският консул в града – Ул и италианския граф Смекия.11 Градоначалникът държи пламенна реч, с която приветства ген. Попов: „Варна от три дни ликува. Тя е радостна и обвзета от възторг, защото златна Добруджа е отново наша... Вие сте наш любимец.”12 От своя страна българският офицер също държи реч, която завършва с думите: „Ура” за Н.В. Царя, Върховният вожд на целокупния български народ.”13
От ж.п. гарата тръгва шествие, което преминава през улиците „Цариградска” и „Преславска”, насочвайки се към общината.14 Десетки хиляди приветстват ген. Попов.15 От централния площад до Военния клуб е вдигнат на ръце и носен от добруджански младежи с народни носии.16 В знак на уважение и признателност една от улиците във Варна – „Войнишка”, е преименувана на негово име – „Генерал Георги Попов”17, а с решение на Варненския градски общински съвет от 2 януари 1941 г. е провъзгласен за почетен гражданин на града.18 Вечерта на 10 септември е организирано факелно шествие. Манифестацията преминава пред германското и италианското консулство, а пред съветското народният представител Аврам Гачев държи реч. От своя страна съветския дипломат поздравява с думите: „Поздравявам българския народ с присъединяването на Южна Добруджа, която има голямо значение за България.”19 След това множеството се насочва към портала на 8-ми Приморски пехотен полк, където поднася венци и цветя. Шествието завършва пред дома на народния композитор Александър Кръстев.20
Така Варна и варненци се превръща в един своеобразен изразител на народната радост от връщането на Южна Добруджа към България. Именно от Варна (последствие и от Русе) ще потеглят и първите военни части, които трябва да заемат освободените български земи. Също така е решено гражданските български власти да заминат с влак за Добрич от морския град на 15.09.1940 г., като това трябва да протече на четири етапа, но не по-късно от 30 септември с.г.21
На 19 септември 1940 г. от Варна потеглят първите български военни части за Добруджа. Още в 8 часа сутринта над града прелитат 5 групи от по 3 самолета22, правейки няколко кръга на Варна23. Те ознаменуват началото на военните редици, които преминават през морския град. На изградената трибуна пред бирария „Кристал” ген. Попов, кметът Мустаков, началникът на флота кап. I ранг Тошев и др. поздравяват войниците.24 Варненци огласят улиците с виковете „На добър час към Златна Добруджа!”25 Най-голям възторг предизвиква преминаването на конницата по ул. „Владислав”.26 Това не е случайно. Тя играе една своеобразна препратка към събитията от 1916 г. и героичното дело на ген. Иван Колев в Добруджа.
На същия ден, 19 септември, от пристанище Варна потегля и първият български параход (влекачът „Раковски”) с 20 души персонал за Балчик, Каварна и фаровете на Шабла и Калиакра.27 Паралелно с това има раздвижване по сухопътната граница на България с Румъния, където при с. Чаушкьой преминават части с високо вдигнати български национални знамена.28
Новината за потеглилите български войници към Южна Добруджа се отразява и на българската интелигенция. Радио Варна предоставя своя ефир, от който на 19 септември прозвучават поздравителни адреси към добруджанци от поетите Никола Фурнаджиев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Змей Горянин и др.29
На 21 септември 1940 г. в 11.30 ч. отново под звуците на „О, Добруджанский край” параходът „Бургас” отплава към Северозападното Черноморие и Добруджа. Той е придружаван и от торпедоносците „Смели”, „Храбри” и „Строги”. На борда на „Бургас” се намират кап. I ранг Тошев и кап. II ранг Цицелков – началникът на Морска учебна база във Варна.30 Два часа преди да потеглят от морския град последният произнася пламенна реч в двора на Морско училище пред моряците. Част от думите му звучат така: „На нас, морското войнство, се пада историческата чест да прекрачим свещените брегове на добруджанското приморие.”31
Първият освободен български град се превръща Балчик, в който на 21 септември следобед влизат частите на 8-ми Приморски полк. Случайно или не, но на същият ден там акостира и първият търговски кораб32, потеглил от Варна.33
След дипломатическата победа от 7 септември 1940 г. лека-полека започва преустройството и възстановяването на областта. По-голямата част от българите в Южна Добруджа се нуждаят от помощ, за да продължат достойно живота си. И тя не закъснява. Варненци са изключително активни в това отношения.
Още на 17 септември предачна фабрика „Цар Борис” дарява 100 хил. лв. на бедното население на Добруджа.34 Няколко дни по-късно Дружество „Любов към Родината” дарява на читалищата в Добрич, Балчик и Каварна 43 тома от съчиненията на Иван Вазов и Йордан Йовков.35
На 13 октомври 1940 г. Общоградския комитет за стопанско повдигане на Варна излиза с призив към гражданите на града да подпомогнат финансово събратята си от Южна Добруджа, внасяйки средствата по сметка във Варненската популярна банка и Варненската приморска популярна банка. Емоционалното послание на акционерите завършва с думите: „Граждани, в този момент е необходимо да се покажем пред всички, колко ни е близка съдбата на добруджанските страдалци защото много и пълни с надежда очи все още гледат към нас.”36
В началото на октомври 1940 г. в бр.52 на в-к „Утринна поща” е публикувана благодарността на генерал-губернатора на Южна Добруджа към всички онези, които са подпомогнали българите в областта. От нея с тава ясно, че дарения са направили няколко предприятия, сред които: Варненска фабрика за чугунени изделия „Партам” (25 хил. лв.), Управителният съвет на Френско-Белгийската банка (25 хил. лв.), Управителният съвет на фабрика „Беров и Хоринек” (25 хил. лв.), Управителният съвет на „Съединените тютюневи фабрики” (25 хи. лв.) и др. Впечатление прави, че освен крупните фабрики, дарения са направили и обикновени хора.37
След 27 г. мъки и несправедливост Южна Добруджа отново става част от Българя. Варна и варненци са сред първите, които вземат пряко участие в този исторически за страната момент. Градът посреща един от героите от Крайовските преговори, като заедно с това се превръща и в отправна точка на военни и администрация, потеглили към изконните български територии през септември 1940 г. Нещо повече, варненци показват и своята съпричастност със своите сънародници от север, подпомагайки ги финансово и морално. Радостта е изключителна, не защото постигаме успех на дипломатическата сцена, а защото възтържествува истината и справедливостта. Именно изразител на тази радост стават и варненци, обикновения човек, който получава капка щастие, а и надежда след кошмарния Ньойски договор.
1Морски сговор, бр.8/октомври 1940, с.141
2Варненски новини, бр.7107/31 юли 1940
3Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2002, с.303
4ДА-Варна, ЧП 820;
5Тази песен се явява своего рода химн на Добруджа. Текстът е дело на Любомир Бобевски, а музиката на Александър Кръстев. Написана е през 1914 г. Първото и изпълнение е дело на Катедралния хор на Варна. По спомените на Радка Стоянова песента става изключително популярна. В дневника си тя пише, че не минава и ден през лятото на 1915 г. да не я свири военната музика в Морската градина на Варна, като всички са ръкопляскали. Нещо повече, добричлии споделяли, че румънците без да знаят текста и, я свирели много често, вместо марш (ДА-Варна, ф.1142, оп.1, а.е.35, л.80).
6Утринна поща, бр.48/09 септември 1940 г.
7Пак там
8Черно море, бр.3854/11 септември 1940
9Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2002, с.309
10Варненски новини, бр.7142/10 септември 1940
11Черно море, бр.3854/11 септември 1940
12Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1923-1944. Част втора., Варна 2013, с.242
13Черно море, бр.3854/11 септември 1940
14Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1923-1944. Част втора., Варна 2013, с.243
15Черно море, бр.3854/11 септември 1940
16Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2002, с.309
17Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1923-1944. Част втора., Варна 2013, с.243
18ДА-Варна, ЧП 820;
19Варненски новини, бр.7143/11 септември 1940
20Пак там
21Варненски новини, бр.7141/09 септември 1940
22Черно море, бр.3862/20 септември 1940
23Варненска поща, бр.7822/20 септември 1940
24Пак там
25Черно море, бр.3862/20 септември 1940
26Варненска поща, бр.7822/20 септември 1940
27Черно море, бр.3862/20 септември 1940
28Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2002, с.311
29Черно море, бр.3862/20 септември 1940
30Пецов, Г. Варна 1920 – 1944 г., Варна 2016, с. 101-102
31Морски сговор, бр.8/октомври 1940, с.144
32Корабът носи името „Варна”
33Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2002, с.313-314
34Варненски новини, бр.7151/ 20 септември 1940
35Варненски новини, бр.7157/ 27 септември 1940
36Варненска поща, бр.7842/ 13 октомври 1940
37Утринна поща, бр.52/ 7 октомври 1940 г.
Използвана литература:
Архивни единици:
1. ДА-Варна, ф.734К, оп.2;
2. ДА-Варна, ф.1141, оп.1;
3. ДА-Варна, ЧП 539;
4. ДА-Варна, ЧП 820;
Монографии:
1. Дряновски, Б. Кметовете на Варна (1923-1944). Част втора, Варна 2013;
2. Стефанов, Ст. Генерал-губернаторът на Южна Добруджа, С., 2020;
3. Пецов, Г. Варна 1920-1944 г., Варна 2016;
Периодичен печат:
1. Варненски новини, 1940 г.;
2. Варненска поща, 1940 г.;
3. Морски сговор, 1940 г.;
4. Утринна поща, 1940 г.;
5. Черно море, 1940 г.;
Във време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.
Превземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.
Една от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.