Родна история

Съдбата на средновековното българско документално наследство

Написана от Илиян Карабойчев
Посещения: 3273

 

 

1Темата за средновековните ни ръкописи е популярна сред професионалните исторически и филологически среди, но твърде малко дискутирана сред любителите на средновековното ни минало. В „модерните“ времена историята сякаш се мери с аршина на военните победи, на славните битки, на времената на войнолюбивите и винаги побеждаващи владетели, ала както казва един любим историк – „няма красива война1. Думи на същия този историк са, че българите са много по-силни чрез перото и словото, отколкото чрез войната. Един бегъл, съвсем не задълбочен поглед върху ръкописното дело и запазеното документално наследство на българите може да ни убеди в тази теза, а дори нещо повече – да ни покаже, че и ние сме дали нещо на света, без то да бъде поставяно под научна дискусия, под спорове, под хипотези. Защото то е тук – пренесено през времето от музата на историята и подарено ни като завет, като спомен за едно отминало величие и като урок за стойността и смисъла на словото. Апропо, настоящото изследване няма претенции за всеобхватност и обективност на разисквания проблем. То по-скоро прави един кратък оглед върху съдбата на българските средновековни ръкописи, техните пътища извън пределите на родината, опитите за съхранението и опазването им, както и неизброимите опити те да бъдат подложени на умишлено унищожение, заграбване или преправяне за нуждите на чужди политики и идеи.

Прочети още...

Дипломатическите отношения на славяни и българи с Византийската империя през VI - VII век

Посещения: 5396

 

Илиян Михов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. 9, април, 2016

 

Темата за дипломатическите отношения между славяни и българи води своето начало още отпреди създаването на  Българската държава. В този период двете етнически групи играят важна роля в политическите взаимоотношения между държавите и племенните общности в Европа.

Прочети още...

Алциок — прабългарски вожд от нач. на 30-те години на VII в.

Посещения: 4390

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алциок — прабълг. вожд от нач. на 30-те години на VII в. Някои учени приемат, че той е петият син на хан Кубрат, който според виз. летописи напуснал родината си и се установил в Панония. Други са на мнение, че А. е живял 30 години по-рано от Кубратовия син с предполагаемо име Алцеко и е имал по-различна полит. съдба.

Прочети още...

Алцеко (Алцек) — прабългарски вожд през 60-те години на VII в.

Посещения: 4323

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алцеко (Алцек) — прабълг. вожд през 60-те години на VII в., вероятно пети син на хан Кубрат. Виз. летописи отбелязват, че след смъртта на владетеля на „Велика България“ синовете му си поделили властта и се разделили. Петият син, чието име не се споменава, стигнал до т. нар. Пентаполис (Петоградие) в областта Равена, която обхващала приблизително изт. крайбрежие на Сев. Италия. Там той се подчинил на „царството на християните“, т.е. преминал на виз. служба.

Прочети още...

Българската средновековна историопис

Посещения: 1091

 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история"

 

1024px 57 manasses chronicleВ увода към историята на бащиното си царуване Анна Комнина пише: „Времето, което тече неудържимо, с вечно движение, повлича и отнася всичко съществуващо, за да потъне то в пропастта на забвението - както събитията, недостойни да задържат вниманието, така и тези от тях, които са велики и достойни за паметта. Или както е казано в трагедията, то (времето) ражда скритото и открива откритото. Но историческият разказ е неопределимо препятствие за потока на времето; той възпира донейде неудържимото течение; той задържа в прегръдката си събитията, всичко, което може да се забележи по повърхността, и не ги оставя да потънат в дълбините на забравата.“1

Прочети още...

От „варварската“ държава до царството. България от средата на IX в. до първите десетилетия на X в.

Посещения: 858
 
 
Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история" 

 
 
Убеждението, че един народ притежава предварително даден „характер“
и че историята му е еманация от този характер, не позволява дори да
се започне такъв разговор. „Националният характер“, както и всичко
човешко, не е дар божи, а творение. В хода на историята националният
характер се изгражда, руши се и отново се изгражда.“
 
Хосе Ортега-и-Гасет
 
 

650px Saint Theodore Ceramic iconКорените на българската държавност - така поне сочат сигурните извори, с които разполагаме - трябва да се търсят в първите столетия на средновековието (IV - VII в.). Това са столетия, когато българите постепенно се приобщават или са приобщени към чужди държавни структури (хунски, аварски, тюркски); когато се раждат, съзряват и започват да действат собствените им държавно-творчески процеси, довели логично до изграждането на Стара Велика (Голяма) или Кубратова България. Окончателното изграждане на българската средновековна държава се извършва през следващите две-три столетия, като разделителната линия между тях минава през 864 г., тогава, когато България най-сетне е християнска държава. Преди да разгледам този мъчителен, но и в същото време блестящ период от българското минало, бих искал да представя с няколко думи онзи държавен модел, който се създава между края на VII и средата на IX в. модел, който аз наричам „варварски“; модел, който се разрушава или в някои случаи преобразява, за да се сътвори обликът на християнска България.

Прочети още...

Асеневци: Renovatio imperii Bulgarorum et Graecorum

Посещения: 1145
 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история" 

 
 
Никога не ще открием истината,
ако се задоволим с това, което вече е открито...
Тези, които са писали преди нас, не са наши
господари, а водачи. Истината е достъпна за
всички; тя все още не е притежавана изцяло.
 
Жилбер от Турне
 
 
Увод: българският апокалипсис

 

Petar and Asen frescoКъм края на първото хилядолетие, точно когато действията на Отон I и неговите наследници довели до един политически феномен, който обикновено се характеризира като Renovatio imperii Romanorum, народите на средновековна Европа били обхванати от поверие, което рисувало картината на бъдните години с мрачни, черни тонове. Наближавала  l’an Mil и заедно с нея обещаното второ пришествие, краят на света. Тази апокалиптична идея, рожба на новозаветната традиция и на средновековния провиденциализъм, овладяла трайно ума и душата на човека и рефлектирала заплашително в книжовните паметници както в западноевропейския, така и във византийския свят1. Ще си позволя само един пример. Ако разлистим малката „История“ на бургундеца Раул Глабер (XI в.), ще видим, че колкото повече неговият разказ наближава 1000-ната година, толкова повече се обогатява със сведения за знамения и последвалите ги нещастия - пожари, глад, дъжд от камъни, разрушения, смърт на най-видните духовници, херцози и графове в „римския свят“... Човечеството с трепет очаквало своята гибел. След като била преодоляна критичната точка, и то без да настъпи очакваната според мълвата разруха, западноевропейското общество не закъсняло да изрази своя възторг от настъпилите промени. А те подсказвали навлизането в нова историческа епоха. Същият Раул Глабер, с други слова и друг тон, пише: „И така, малко след навършването на хилядолетието, в навечерието на третата година се случи така, че в цял свят, и преди всичко в Италия и Галия, бяха обновени църковните сгради... Между християнските общини се разгоря съперничество и всяка искаше да има по-хубава църква от другата. Сякаш светът сам се отърсваше от вехтите си дрипи, захвърляше ги и тук-там намяташе чиста бяла одежда от църкви...“ Тръгвайки от тези възторжени слова, Жак льо Гоф пресъздава убедително новата историческа епоха (той я нарича „формиране на християнството“) - усиленото строителство, прогресът на земеделието и демографският взрив, възраждането на градовете и обновяването на търговията, експанзията на християнството - християнизацията на Севера, кръстоносните походи и испанската reconquista2.

Прочети още...

Раждането на Средновековна България (нова интерпретация)*

Посещения: 1190

 

Студията е част от книгата на проф. Иван Божилов

"Седем етюда по средновековна история" 

 

Историк не е този, който знае;

историк е този, който търси.

Люсиен Февр

 

Madara rider 1157„С вчерашния свят е свършено. Свършено е веднъж и завинаги... Ние загубихме всички или почти всички свои материални блага. Но ние не сме загубили нищо, ако сме сполучили да съхраним своя разум... Имам ли аз, историкът, право да се заловя отново с история? Да ѝ посветя и времето, и остатъка от силите си, в тези дни, когато моите съграждани властно зоват към други задачи? Имам ли право аз, професорът, да възпламенявам другите със своя пример, да увличам младите хора по пътя, който е избран от мен самия?... Искам да отговоря направо, без колебание. Да, да се занимаваме с история е необходимо. В тази мяра, в която тя - и само тя - ни помага да живеем в сегашния свят, загубил и последните остатъци от устойчивост... Историята не обединява хората. Историята никого с нищо не задължава. Но без нея всичко се лишава от основи. Историята - това е отговор на въпроси, които неизбежно си задава съвременният човек...“

Прочети още...

Калоянова България и Латинската империя (1204-1207 г.)

Посещения: 956

 

Васил Гюзелев

 

Theoritical Flag of Bulgaria in 13th centuryЧетвъртият кръстоносен поход (1201-1204 г.) има пряка връзка с историята на Българското царство и твърде интересно и специфично отражение и последици за него. В по-близък план тези последици могат да бъдат разгледани в светлината на събитията в периода 1204-1207 г. Това е необходимо, тъй като динамиката и сложността на отношенията между тогава действащите политически сили в историята на европейския Югоизток доста пъти са водели изследвачите както до непълна и неточна реконструкция на хода на станалите събития, така и до неправилна интерпретация на последиците от тях.

Прочети още...

Историографската стойност на „Български апокрифен летопис“

Посещения: 879

 

Милияна Каймакамова

 

prorok243lВ по-ранния период от развитието на медиевистиката, когато хрониките и историите се оценяват в зависимост от новия фактологичен материал в съдържанието им, стойността на Български апокрифен летопис се поставя под съмнение (Иречек 1897, 87; Иванов 1925, 274). Но със задълбочаването на историзма при анализа на средновековната литература, натрупаният негативизъм по отношение на това старобългарско съчинение все повече се преодолява. На съвременния етап от неговото проучване специалистите потвърждават значението му като важен извор за родната история и най-авторитетно произведение на българската средновековна историопис от времето на византийската власт в българските земи (XI-XII в.) (Дуйчев 1972, 122-132; Петканова 1986, 396-400; Каймакамова 1990, 49; Иванов 1991, 131; Поливянни 2000, 117). Наблюденията върху изследванията от последните години, посветени на средновековната историческа литература, показват все по-ясно, че историографският анализ върху хрониките и историите е също толкова значим, колкото и извороведския, защото дава възможност да се установи по какъв начин през различните периоди от развитието на даден народ и държава книжовниците осмислят историята (Керскен 1995, 731-860; Гоец 1999, 13-39; Дъмвил 2002, 1-24).

Прочети още...

Средновековна България и Скандинавия през IX-XV в.

Посещения: 1770

 

Васил Гюзелев

 

Nicholas Roerich Guests from OverseasВзаимоотношенията на българите с народите от скандинавските страни имат твърде дълга история. Тя все още не е достатъчно проучена. Някои средновековни и по-късни автори ги отнасят към твърде ранни времена. В краткото житие на св. Климент Охридски (†916 г.), написано в началото на XIII в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан, се изтъква една уникална легенда за произхода на българите и тяхната ранна връзка с Александър Македонски (IV в. пр. Хр.) и европейския Север: „Този велик наш отец и български светилник бе от рода на европейските мизи, които многоразумният човек знае и като българи. Първоначално от Олимпийска Пруса [Бруса в Мала Азия] те бяха преселени от Александровата ръка и по негово повеление към Северния океан и Мъртво море. След като премина кратко време, с голямо усилие те прекосиха Дунав и наистина всичко заселиха - Панония и Далмация, Тракия пък и Илирик и много Македонска и Солунска земя.“1

Прочети още...

Куберовите българи и техните потомци

Написана от Тервел Попов
Посещения: 8484

 

Korica KuberМАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА
№ 53

 

ТЕРВЕЛ ПОПОВ

 

КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ 

И

ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ

 

 

 НАУЧЕН РЕДАКТОР 

ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ

 

 

 

 

Рецензенти:

Проф. д.и.н. Илия Г. Илиев

Проф. д-р Пламен Павлов

 

 На корицата: Чаша от съкровището от Врап

Прочети още...

Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България

Посещения: 4572

 

ИВАН БОЖИЛОВ

 

ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927):

  

Златният век на Средновековна България

 

704px Car simeon bulharsky         

„Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923),

картина от цикъла „Славянска епопея“ на чешкия художник Алфонс Муха

 

Прочети още...

Първата българска държава и Византийската ойкуменическа империя (681-852)

Посещения: 4432
 

 

 ФИЛИПОС К. ФИЛИПУ

 

 

PBC VizПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

И

ВИЗАНТИЙСКАТА ОЙКУМЕНИЧЕСКА 

ИМПЕРИЯ

 

(681 - 852)

 

 

Византийско-български
политически отношения

 

 

Превод от гръцки

Янко Димитров

 

На корицата: Поражението на император Михаил I Рангаве в битката с българската войска, предвождана от Крум, при Версиникия (813) - миниатюра от Манасиевата хроника

 

Прочети още...

В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Посещения: 8856

 

 

Христо Матанов

 

В ТЪРСЕНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО ВРЕМЕ

 

Неравният път на българите (VII-XV в.)

 

Юстинианова Византия 527-567
Юстинианова Византия 527-567

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Дунавският лимес около 600 г.
Дунавският лимес около 600 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Образуване и укрепване на Българската държава
Образуване и укрепване на Българската държава

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византия и Балканите, 718-814 г.
Византия и Балканите, 718-814 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византийски мисии и пратеничества
Византийски мисии и пратеничества

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Византийска експанзия 971-1018 г.
Византийска експанзия 971-1018 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

България и първите кръстоносни походи
България и първите кръстоносни походи

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

България и Балканите по време на Четвъртия кръстоносен поход
България и Балканите по време на Четвъртия кръстоносен поход

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Политически размествания, 1276 - 1331 г.
Политически размествания, 1276 - 1331 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Балканите в навечерието на османското нашествие
Балканите в навечерието на османското нашествие

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Османската държава на Балканите, 1402 -  1453 г.
Османската държава на Балканите, 1402 - 1453 г.

Хр. Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.)

Карта на Велика България, ок. 650 година
Карта на Велика България, ок. 650 година

Рашев, Рашо (2005). „Прабългарите през V-VII век“

Покръстване на българите,
Покръстване на българите,

миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис, ХІV в.

Армиите на Крум (горе) и Михаил I Рангаве (долу) преди Битката при Версиникия (813)
Армиите на Крум (горе) и Михаил I Рангаве (долу) преди Битката при Версиникия (813)

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, XII в.

Кръщението на Борис I
Кръщението на Борис I

миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица.

Българите разгромяват ромеите при Булгарофигон
Българите разгромяват ромеите при Булгарофигон

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българи се спасяват от маджарите в Дръстър
Българи се спасяват от маджарите в Дръстър
Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица
 
Регентът Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор с княз Симеон.
Регентът Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор с княз Симеон.

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българите превземат Адрианопол
Българите превземат Адрианопол

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Победата на българите над византийците при Ахелой, 917 г.
Победата на българите над византийците при Ахелой, 917 г.

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

„Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923)
„Българският цар Симеон – Основоположникът на Славянската литература“ (1923)

картина от цикъла „Славянска епопея“ на чешкия художник Алфонс Муха

 Държавен печат на българския цар Петър І
Държавен печат на българския цар Петър І
Нашествието на киевския княз Светослав в България
Нашествието на киевския княз Светослав в България

Миниатюра 63 от Манасиевата летопис, 14 век

Превземането на Преслав от византийците
Превземането на Преслав от византийците

миниатюра от хрониката на Скилица

Триумфалното завръщане на император Йоан Цимисхи в Константинолол с плененото царско семейство
Триумфалното завръщане на император Йоан Цимисхи в Константинолол с плененото царско семейство

Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Българи убиват солунския дук Григорий Таронит
Българи убиват солунския дук Григорий Таронит

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Сватбата на Ашот Таронит и Самуиловата дъщеря Мирослава
Сватбата на Ашот Таронит и Самуиловата дъщеря Мирослава

миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи
Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Среща между Алусиан и Петър Делян
Среща между Алусиан и Петър Делян

миниатюра от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица

Поражението на Алусиан пред Солун, 1040 г.
Поражението на Алусиан пред Солун, 1040 г.

миниатюра от Мадридския препис на Йоан Скилица

Факсимиле от преписка между папа Инокентий ІІІ и българския цар Калоян.
Факсимиле от преписка между папа Инокентий ІІІ и българския цар Калоян.

Детайлът съдържа формулата: "Калоян, цар на българи и власи". Оригиналът се съхранява в Секретния архив на Ватикана.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Иван Асен II пленява Теодор Комнин,
Иван Асен II пленява Теодор Комнин,

художник Николай Павлович

Портрет на цар Михаил II Асен (1246 - 1256),
Портрет на цар Михаил II Асен (1246 - 1256),

от църквата Свети Архангели Митрополитски в град Костур, Егейска Македония, Гърция.

Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава,
Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава,

Боянската църква 1259 г.

Цар Константин Асен и царица Ирина,
Цар Константин Асен и царица Ирина,

стенопис от Боянската църква 1259 г.

Битката при Велбъжд,
Битката при Велбъжд,

фреска в манастира Високи Дечани

 Цар Иван Александър със семейството си,
Цар Иван Александър със семейството си,

миниатюра от Лондонското евангелие на Иван Александър

Деспот Константин (Константин Драгаш ?), Кера Тамара, Кераца и Десислава
Деспот Константин (Константин Драгаш ?), Кера Тамара, Кераца и Десислава

миниатюра от Лондонсокото Четвероевангелие на цар Иван Александър

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 21.09.1378 г.
Рилска грамота на цар Иван Шишман от 21.09.1378 г.

Съхранява се в Рилския манастир.

Конник и пехотинец от българската армия, XIII в.
Конник и пехотинец от българската армия, XIII в.

Съвременна възстановка

Previous Next Play Pause

 

Прочети още...

Личните имена в семейството на Комитопулите като фамилна стратегия за трансформирането на рода им в династия

Написана от Виктор Петров
Посещения: 814

 

 

Tzar Samuil of Bulgaria coat of armsОбект на настоящото изследване са личните имена сред членовете на династията на Комитопулите за периода до падането на Самуилова България под напора на военния гений на император Василий II (976–1025). Извън обсега на проучването остават потомците на Комитопулите, живущи в пределите на Византийската империя.

Прочети още...

Управлението на цар Борил (1207-1218) през нов поглед

Написана от Георги Кънчев
Посещения: 1515

 


Seal of BorilИсторията е един процес. В повечето случаи разглеждаме конкретно събитие, като следствие на друго, или както по-често се случва събитие, фиксирано между две други. Подобно на халка от синджир. Царуването на ярките личности Теодор-Петър (1185-1197), Асен-Белгун (1190-1196) често определяни в историографията като „първите Асеневци“, още повече, че между имената на българските царе, фигурира това на Иван Асен II (1218-1241), игнорирайки името на Борил (1207-1218). 

Възкачването на престола. Узурпатор ли е Борил? Често поставен от класиците на историческите изследвания, както и от някои свои съвременници, като не легитимен владетел. Иван Божилов, който също категоризира управлението на Борил като недалновидно, отбелязва, че по това време все още не е установен начинът на унаследяване на престола1. Смъртта на цар Калоян (1197-1207) при обсадата на Солун отключва враждите между желаещите да заемат царската корона. Липсата на установен ред при унаследяването на властта би могъл да доведе до желанието за заграбване на властта от повече претенденти. След смъртта на Калоян на престола, не се възкача неговият син Витлеем2. Започва междуособна война, вътре в рода на Асеневци – Борил, Стрез (1207-1214) и Алексий Слав, а синовете на стария цар Асен, бъдещият цар Иван Асен II и севастократор Александър3 бягат извън пределите на българското царство. В такъв случай трябва ли да бъде обвинен Борил, за бягството на Асеновите синове, след като всички известни на нас претенденти търсят спасение далеч от Търново, не успявайки да се домогнат до царската корона?

Прочети още...

Статутът на българската държава след пленяването и развенчаването на цар Борис II от византийците

Написана от Виктор Петров
Посещения: 5292




1Добре известно е, че с военната кампанията на византийския император Йоан I Цимисхи (969–976), започната през пролетта на 971 г. против настанилият се силом в България киевски княз Светослав (964–972), за кратко време ромеите успяват да установят контрол над източните български предели под претекста на търсено възмездие за арогантното отношение на русите към императора, водени до известна степен и от изпълнението на поетите през 969 г. от император Никифор II Фока (963–969) съюзни ангажименти към българите, както и отчасти подбудени от „състрадание“ към християнски си събратя, измъчвани от оръжието на придошлите северни езичници1. Но още в хода на бойните действия прикритият коварен замисъл на византийците излиза наяве. След двудневната обсада и превземането на българската столица Преслав на Велики четвъртък (13 април 971 г.)2. Йоан Цимисхи пленява намиращия се дотогава в почетен варяго-руски плен български цар Борис II (969–971)  заедно със семейството му и неговия брат Роман-Симеон, но тъй като офанзивата срещу силите на Светослав е още в разгара си, на първо време василевсът заявява с двулично вероломство, че „не бил дошъл, за да проби българите, а напротив, за да ги освободи“ от общия им враг русите, зачитайки фиктивно владетелските правомощия на Борис II3 и проявявайки чувство на снизходителност, „на всички пленени българи разрешил да отидат безпрепятствено и свободно, където искат“4. Така привидно царското семейство попада под протекцията на Йоан Цимисхи, който прекарва известно време в българската столица, докато я поукрепи и затегне от нанесените ѝ при обсадата щети и междувременно да прегрупира силите си за по-нататъшно настъпление срещу русите и респективно – срещу българските крепости. Наративните източници са лаконични за по-нататъшния ход на събитията. Така в този момент не става ясно какви са по-сетнешните взаимоотношения между император Йоан Цимисхи и цар Борис II като негов заложник. Средновековните автори наблягат основно на победоносното настъпление на императора в страната, която, според византийската политическа теория, по право принадлежи на Византия, тъй като ѝ е била отнета несправедливо още през VII в.5 След като урежда нещата си в българската столица, василевсът най-накрая разкрива истинските си намерения – да инкорпорира набързо придобитите български територии в ромейската държава и окончателно да разтури съществуването на България. Това Цимисхи заявява по най-категоричен начин с преименуването на Преслав в своя чест на Йоанопол6. Оттук, след като отпразнува в града Великден (16 април)7, той се насочва към укрепилия се в Доростол (Дристра, Дръстър; дн. Силистра) княз Светослав, като по пътя си не пропуска да завладее и старата престолнина Плиска8, с което символично ознаменува фактическия крах на българската държавност. Завладявайки сърцето на българската държава и справяйки се по най-категоричен начин с русите на Светослав само в рамките на една брилянтно изпълнена четиримесечна кампания от април до юли 971 г.9, Йоан I Цимисхи се завръща победоносно в Константинопол в края на лятото или през ранната есен на същата година.

Прочети още...
X

Right Click

No right click