УВОД
Наполеон Бонапарт безспорно е една от най-великите личности в историята не само на Франция, но и в световната такава. Може би това е едно от най-разпознаваемите имена сред историческите личности, име, останало във вековете и достигнало до нас, за да ни предаде същността на едно време, в което чрез амбицията, устремеността си, чрез неспирния дух и чрез усърдния труд човек може да надмогне себе си, за да достигне до голямата победа. В този ред на мисли е погрешна представата ни за историята като съдник, защото тя няма правото да осъжда, особено от дистанцията на времето. И въпреки това множество са публикациите, в които можем да прочетем оценките за управлението на монарха, като тези оценки преминават от велико преклонение пред могъществото на владетеля до пълно отрицание на неговата политика. Всъщност онова, което се губи сред тези исторически анализи са нюансите, които са основни в живота и политиката на всеки един владетел, в развитието на всяка една страна, в победите и загубите, които търпят народите.
В седмия ден на април 1498 г. в двореца Амблуаз на 28-годишна възраст починал кралят на Франция Шарл VIII (1483 — 1498). Още в същия ден овакантеният престол бил зает от Луи XII (1498 — 1515), син на дука на Орлеан и Милано Шарл и на принцеса Мария Клевска. Смъртта на Шарл VIII поставила края не само на едно управление, но и на една епоха в историята на страната. Слязъл от историческата сцена единственият монарх на континента, създал редовна армия, подсигурена с постоянен бюджет. Новият владетел крал Луи ХII, сам свързан с орлеанската линия на династията Валоа, бил роднина на покойния Шарл VIII по мъжка линия. На 27 май 1498 г. той бил коронясан за крал на Франция в катедралата на гр. Реймс.