Йордан Николов
Епохата на униите на Скандинавския полуостров и произтичащите от тях събития не могла да прекъсне самостоятелното развитие на Швеция, тръгнала неудържимо по пътя на независимостта. В началото Швеция била активната страна, защото аристокрацията се надявала да поеме в свои ръце управлението на обединението. Диктатурата на датската монархия разочаровала магнатите и те, обхванати от негодувание и гняв, започнали да търсят начини да излязат от унията. В заседанията на Риксдага, общосъсловното събрание на Швеция, продължили да се обсъждат вътрешнополитическите и стопанските въпроси на страната. Депутатите — светски магнати, епископи и абати — разисквали не само размерите на данъците, но и насоката на борбата за отхвърляне на зависимостта от датската държава. След сключването на Калмарската уния през 1397 г., две главни тенденции движели политическия живот на Швеция. Едната била идеята да се отхвърли унията и успяла да възтържествува през 1521–1523 г., а другата — за изграждане на централизирана държава чрез налагане на абсолютизма.