ХАЛИЛ ИНАЛДЖЪК

 

ЕПОХАТА НА СУЛТАН

МЕХМЕД II ЗАВОЕВАТЕЛЯ

(ИЗСЛЕДВАНИЯ И МАТЕРИАЛИ)

Превод от турски: Евгений Радушев

Превод на приложенията: Мария Калицин

Научна редакция: Христо Матанов 

 

Тази книга е издадена с подкрепата на

Годишнината от завладяването на Константинопол през 1453 г. бе време, когато се направиха множество изследвания и публикации върху султан Мехмед II и неговата епоха. От 1950 г. нататък аз също съсредоточих вниманието си върху този период. По-специално започнах да изследвам систематично малко използваните дотогава сиджили на кадийския съд в Бурса, а също и други колекции документи за този период от Истанбулския османски архив. От кадийския съд в Бурса имаше регистри за наследства от 50-те години на XV в. и един по-късен регистър за периода от 1478 г. до края на управлението на Мехмед II (1481). Част от документите в тази сбирка съм публикувал на различни места. По същото време на Запад бяха направени важни проучвания върху периода на Мехмед Завоевателя, по-специално от Фр. Бабингер и Дж. X. Кислинг, които се базираха на италиански архивни материали. Изброените от мен извори обаче не бяха използвани в книгата на Фр. Бабингер за Завоевателя и тя естествено бе с много пропуски. Авторът не се позоваваше и на такъв основен източник като хрониката на Турсун бей - историк и финансов министър, прекарал дълги години на служба при Мехмед II и при неговия велик везир Махмуд паша. В моята статия „Мехмед Завоевателя и неговата епоха“, публикувана в американското списание „Speculum", аз се опитах да посоча основните грешки в произведението на Бабингер. В английския превод на книгата му тези поправки са взети под внимание. От изключително значение бе и новооткритият извор „Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан“ за периода преди второто възцаряване на Мехмед II. Публикувал съм различни изследвания за всички тези исторически източници. По-късно ги събрах и публикувах в една книга под заглавие „Епохата на султан Мехмед II Завоевателя. Изследвания и документи“.

Докторската ми дисертация, която завърших през 1942 г. на тема „Танзиматът и Българският въпрос“ (II издание Istanbul, 1992), както и редица други мои изследвания се отнасят за историята на България през османския период. Затова бих искал да изразя удоволствието си, че тази книга бе преведена от Евгений Радушев в сътрудничество с Христо Матанов и Зара Костова.

Както е известно, част от сериите на османския архив се намират в България и изследванията на българските османисти Гълъб Гълъбов, Николай Тодоров, Борис Недков, Вера Мутафчиева, Бистра Цветкова, Стр. Димитров, А. Велков, Евг. Радушев и Хр. Матанов върху османската история и историята на България през османския период са публикации от изключително значение. Досега никой, който работи върху османската история, не е могъл да мине без техните трудове. Необходимо е те да бъдат преведени и на турски език.

За мен е голямо удоволствие да видя в публикуването на книгата ми за епохата на Мехмед Завоевателя едно начало на по-тясно сътрудничество между учените на нашите две държави.

Искам да поднеса и своите благодарности на членовете на „Lions’ Club" Истанбул, които подкрепиха финансово издаването на този превод.

Изключително съм щастлив, че тази моя книга е представена на вниманието на българския читател.

 

14 април 2000 г.                                                  Проф. д-р Халил Инълджък