Хайнц Нойкирхен
Из "Пиратите"
Забележително явление в историята на пиратството бил без съмнение майор Стид Бонит, който известно време живял на борда на пиратския кораб на Тийч като съучастник и другар на Чернобрадия. Това странно съдружие продължило почти година, докато Бонит, след като бил изоставен с измама на брега на остров Топсейл, се качил пак на свой собствен кораб.
Бонит, чийто произход е неизвестен, се отличил по европейските бойни полета във войните между Франция и Англия и стигнал до чин майор. След като напуснал военната служба, той отишъл в Западна Индия и се заселил на Барбадос като плантатор. Бил богат и образован и на острова се ползвал с добро име. Неизвестни са също така причините, поради които Бонит — по всяка вероятност в 1717 година — напуснал плантацията си и станал пират. Неколцина негови съвременници го описват като събуден човек със свободен дух, други го смятат за умопобъркан, а трети твърдят, че свадливостта на жена му го накарала да стане морски разбойник.
Подобно на Кид, морският разбойник Едуард Тийч, наричан най-често Черната брада, бил един от най-прочутите и с най-мрачна слава пиратски главатари. Капитан Джонсън, който описва в книгата си подробно живота и смъртта на Тийч, представя външността на този пират така:
Около 1703 година морски разбойници се промъкнали на Бахамските острови, тъй както по-рано на Тортуга и Ямайка. В лабиринта от хиляди острова, повечето ненаселени и често само стърчащи от вълните малки остри скали или рифове, островът Ню Провидънс станал главна база предимно на английските пирати. Той бил два пъти превземан от Англия. Колумб открил Бахамския архипелаг в 1492 година, но за испанците той си останал „безполезен“, та нали те извлекли в Хиспаньола цялото му коренно население индианци като роби в плантациите. От 1629 година на островите се загнездили англичани и започнали да използват роби-негри, най-евтината работна ръка. В 1677-ма испанците прогонили англичаните от островите, ала после ония отново се върнали. По време на войната за испанското наследство французи и испанци в 1703 година нападнали Бахама, изгорили града и пристанището на Ню Провидънс—Насау и пак се изтеглили, като заедно с плантаторите и робите-негри замъкнали като пленник със себе си и английския губернатор. На острова останали само неколцина от жителите му, които по време на нападението се укрили в горите. Островът Ню Провидънс и пристанището му Насау били идеални за морски разбойници. Търговията и корабоплаването все по-интензивно се премествали по североамериканските брегове и северното местоположение на Бахамските острови било географски по-благоприятно, отколкото всички предишни пиратски свърталища. Пристанището Насау предлагало сигурна защита за достатъчно голям брой плавателни съдове. Достъпът до него през една плитчина бил възможен за всички кораби под 500 тона. По-големите трябвало да заобикалят и да се промъкват през два тесни протока отляво или отдясно на разположеното пред него островче. Един форт на същото островче с леснина контролирал двата протока.
Към края на седемнадесетия век от Карибско море в Индийския океан изплували първите пирати. От столетия тук действували арабски, индийски и китайски морски разбойници. Основния камък на европейското пиратство в тази област положили английски корсари, които в спора между Португалия и Холандия за Индия играели ролята на третия, който печели. Английската кралица устроила радушен прием не само за Дрейк, който при своето околосветско пътешествие от изток на запад се отбил и в Индия. Елизабет поздравявала всеки английски пират, който успявал да проникне в тези води и да срази португалски и холандски кораби. В 1600 година тя подкрепила създаването на Англо-Остиндийската търговска компания, официално дружество за организиране на морско разбойничество, ласкаво наричано още от благородните си акционери „Оулд Лейди“ („Старата леди“). След буржоазната революция монополът на „Старата леди“ бил накърнен от основаването на Остиндийската компания. След известно време дворянство и буржоазия постигнали общо съгласие и обединили двете дружества. Наред с португалските и холандските ветроходи също и английските кораби в нарастващо множество транспортирали по море в Европа богатствата на Индия. А прииждащите от Карибите морски разбойници хвърляли око тъкмо на тези тъй наречени „индийски търговци“. Корабите на Великия Могул от Индия, които по правило докарвали поклонниците в пристанищата на Джеда в Червено море и на Мека в Йемен, също представлявали желана плячка. Западноин-дийските пирати се сблъскали в Индийския океан с конкуренцията на дезертьорите от португалски, холандски, английски и френски бойни и търговски кораби, отдали се самостоятелно на морско разбойничество. За оперативна база на пиратите служели Мадагаскар и няколко по-малки острова.
Житейските пътища на Грамон и Морган си приличат. Двамата наченали западноиндийската си кариера като буканиери в горите и после станали флибустиери. Докато Морган бил най-прочутият английски пират на Ямайка, кулминационна точка за френските флибустиери в Тортуга станал Грамон.
Наред с Тортуга Ямайка била главна база на флибустиерите, преди всичко англичани. В 1655 година те завладели острова, а четири години по-късно испанците официално го отстъпили на Англия, По това време коренното индианско население било вече изтребено и заменено от роби-негри. Поради благоприятното си положение Ямайка станала трамплин за всички морски акции на англичаните срещу испанските владения в Америка. Значително влияние върху историята на острова и на главното му пристанище Порт Роял във втората половина на седемнадесетия век упражнила една от най-съмнителните личности в летописа на пиратството, въздигнатият по-късно от английския крал в дворянски сан сър Хенри Морган. Хенри бил роден като син на уелски земевладелец. Още в ранната си младост заминал за Западна Индия и започнал точно както Лолонуа, като буканиер на Тортуга. Тук той се присъединявал към множество пиратски начинания, преди всичко нападения върху Куба. След реставрацията на монархията в Англия през 1660 година, когато вуйчото сър Едуард Морган бил назначен за вицегубернатор на Ямайка, Морган, вече тридесетгодишен, вероятно заминал за острова. На губернатора на Ямайка била подчинена флота от единадесет фрегати общо с осемдесет и един топа и 740 души екипаж. Командир на тази флота с ранг адмирал бил Едуард Менсфилд, за условията в Карибско море един несъмнено надарен флотоводец. Хенри Морган станал заместник на Менсфилд. В 1666 година Менсфилд предприел с флотата една експедиция, при която завладял остров Каталина, за да създаде там укрепена база. Когато испанците сполучили да си възвърнат острова, Менсфилд попаднал в плен. Според испански сведения той бил откаран в Портобело и екзекутиран, други източници говорят за успешно бягство. Негов приемник като командуващ флотата на Ямайка станал Хенри Морган, набързо произведен в чин адмирал.
Омразата към Испания и всичко испанско обединявала безусловно всички флибустиери, безразлично дали се отнасяло за французи, англичани, холандци или индианци. Испанците почти изтребили индианците, безчинствували в Нидерландия с жестокост, каквато трудно човек може да си представи, с благословията на папата се одързостявали да си приписват правото на единствени господари на цял неизмеримо богат континент. По тези причини много флибустиери чувствували морално право да се борят с испанците, за да им отнемат заграбеното злато и сребро и като собствена справедлива плячка да го отнесат у дома. Строго морални мотиви имала например дейността на Даниел Монбар, наричан Изтребителя. Още като ученик в Южна Франция той прочел писанията на Лас Касас, епископ и застъпник на индианците, дошъл в Тортуга да отмъщава на испанските убийци за смъртта на много хиляди индианци. „Не го привличаше нито плячката, нито свободният живот по море, възпламеняваше го само отмъщението“, пише за него Ексквемелин. При нападенията си върху испански кораби и поселища той не прощавал на нито един испанец. Неговият собствен край е неизвестен.
Когато испанците започнали да се разпръскват из американския континент, те постепенно изоставили островите пред него. Почти напълно изтребили коренните жители на Хиспаньола (Хаити), един от първите острови, открити от Колумб. Испанските завоеватели държали още само града и форта Доминго. Гигантските стада от говеда и свини, а също и много коне подивели и препускали волно по безкрайните равнини на острова.