Англия и Шотландия

Хоукинз и Дрейк, пирати в служба на Елизабет Първа

Посещения: 1746

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

352px 1590 or later Marcus Gheeraerts Sir Francis Drake Buckland Abbey DevonНяма никакво съмнение, че Хоукинз и Дрейк, както мнозина други британски мореплаватели, посветени в дворянски сан, честно са заслужили прозвището морски разбойници, понеже — без сянка от някакво право — грабели наред чуждите кораби, плячкосвали градове и черкви, изтезавали, убивали и насилвали както по време на война, така и в най-дълбок мир. Тези престъпления, извършени в такъв голям размер, не закарали авторите пред съда, понеже едновременно те търсели нови морски пътища, откривали нови земи и острови, създавали картографски материал и съзнателно или несъзнателно помогнали за изграждането на британската колониална империя. И едно нещо те никога и при никакви обстоятелства не забравяли: дали са действали със или без знанието на короната — винаги част от плячката, понякога половината, отивала в кралския двор.

Дрейк учил пиратския занаят при Хоукинз, негов осем години по-възрастен чичо. Хоукинз бил един от първите роботърговци, който карал негри от западноафриканския бряг, за да ги продава в Западна Индия. През октомври 1562 г. Хоукинз с три кораба — „Соломон“ (120 тона), „Суолоу“ (100 тона) и „Джонъс“ (40 тона) — и с по-малко от 100 души екипаж предприел първата си експедиция по африканското крайбрежие. Там плячкосал няколко португалски кораба, отвлякъл от тях 300 негри-роби и отплавал за Хаити, гдето ги разменил срещу кожи, захар и бисери. След завръщането си в родината Хоукинз подготвил второ плаване, за което кралицата му предоставила бившия ханзейски кораб „Исус от Любек“. С няколкостотин роби на борда той в 1565 година стигнал до Венецуела. Ала испанският губернатор му отказал разрешение за продажба на робите. В края на краищата с хитрост и сила, макар и с много мъчнотии, Хоукинз успял да размени „черната стока“ срещу злато, сребро, бисери и скъпоценни камъни. След като и това пътешествие било увенчано с успех, за 1567 година била подготвена трета, по-голяма експедиция. В своя дневник Хоукинз я описва така:

„На 2 октомври лето 1567-о нашите кораби „Исус“ и „Миньон“ с четири по-малки кораба отплаваха от Плимът. До 7-ми имахме хубаво време, сетне северно от нос Финистер се надигна голям щорм, който разпръсна нашата флота и унищожи големите лодки, които влачехме.“

След описание на бурята и няколко подробности около повторното събиране на флотата си Хоукинз продължава бележките си:

„При остров Гомера взехме вода, на 4 ноември плавахме покрай брега на Гвинея и на 18 ноември достигнахме Зелени нос. Тутакси стоварихме на сушата 150 души с тайната надежда да заловим негри. Ала с много мъки и загуби можахме да хванем само малцина. С отровните си стрели туземците ни причиняваха малки, но затова пък още по-опасни рани. Самият аз бях ранен. Доста време прекарахме на гвинейския бряг и до 12 януари старателно търсихме по реките от Рио Гранде до Сиера Леоне. През същото това време не взехме повече от 150 негри на борда.“

В помощ на Хоукинз дошъл тогава слепият случай. При една племенна разпра го повикали на помощ срещу обещание да му оставят като роби всички военнопленници. По време на битката с вражеското племе в ръцете на англичаните попаднали кръгло 300 пленници, така че Хоукинз можел вече да отплава към Западна Индия с около 500 роби на борда. Преди заминаването той предал на своя племенник Дрейк командата на 50-тонния „Джудит“, единия от четирите по-малки кораба на ескадрата. При продажбата на негрите в Америка пак възникнали затруднения. Затова Хоукинз свалил в пристанището Рио де ла Хача една дебаркационна команда, плячкосал и опожарил част от града и заплашил, че ще вземе на борда и ще превърне в роби гражданите, ако те не купят от него „черната стока“. Търговията веднага потръгнала.

При завръщането у дома флотата попаднала сред силен щорм, „Исус“ получил пробойни и трябвало да го изоставят. Когато Хоукинз потърсил спасение в пристанището Сан Хуан де Улоа, там се натъкнал на испанска флота от 13 кораба, които веднага открили огън срещу омразните лютерански корсари. В сражението Хоукинз загубил три кораба, измъкнали се само „Миньон“ и „Джудит“ с Хоукинз и Дрейк на борда, двамата твърдо решени да отмъстят за поражението.

Много грижливо се подготвял Дрейк за своето първо самостоятелно плаване. Той не искал да търчи за американското злато покрай Африка и да се занимава с лов и търговия на роби, а решил да си го набави направо от испанците в Америка.

В 1572 година Дрейк с два кораба „Паша“ и „Лебед“ отплавал за Панамския провлак. С хората си изгорил и плячкосал града Портобело и само с 30 души от своя екипаж и 20 хугеноти, които се присъединили към него, навлязъл във вътрешността на страната. При Номбре де Диос нападнали един испански керван от катъри на път от Перу за Портобело, който пренасял златни монети и други съкровища. После Дрейк отплавал покрай американския бряг и нападнал Веракрус, но с незначителен успех. Още веднъж се върнал на юг, в една дръзка схватка абордирал няколко испански кораба. С богата плячка и с половината екипаж той се завърнал в Англия и там вече привлякъл вниманието на кралския двор. Екипирал три фрегати и като капер участвал в борбата срещу въстанала Ирландия. По време на един прием у кралицата той й предложил нов примамлив план: южно от Америка да търси Terra Australis, Южния континент, за чието съществуване науката само предполагала, и сетне да нападне испанците от западната страна на Америка. Кралицата не само одобрила намерението на Дрейк, но заедно с мнозина висши благородници се заела с финансирането на това начинание.

Приготовленията за новата експедиция се държали в най-строга тайна. На 13 декември 1577 година с флота от пет кораба: „Пеликан“, „Елизабет“, „Мериголд“, „Лебед“ и „Кристофър“ и със 164 души Дрейк потеглил от Плимът в открито море. Флагманският кораб „Пеликан“ бил дълъг само 26 метра, широк 7 метра и около 200-тонен. Преди да навлезе в Магелановия проток, Дрейк изоставил двата снабдителни кораба „Лебед“ и „Кристофър“, наредил да прегледат и ремонтират из основи „Пеликан“ и го прекръстил на „Златната кошута“. С трите кораба, които му оставали, той преплавал протока и на 6 септември 1578 година навлязъл във водите на Тихия океан. Преди това, подобно на Магелан, Дрейк бил принуден да потуши бунт на борда на своя кораб. Назначил съд, изправил пред него подстрекателя на метежа — един пътник вън от състава на екипажа — и наредил да го екзекутират.

В силен щорм край западния бряг на Южна Америка той загубил „Мериголд“, а „Елизабет“ бил отнесен толкова надалеч, че капитанът му на своя глава решил да потегли обратно за Англия. Бурята носила цял месец на юг и „Златната кошута“, последния кораб от флотата. Ала там Дрейк направил географското откритие, че южно от Магелановия проток се намира само един тесен нос, който очевидно е част от американския континент. От търсената Terra Australis нямало и следа. Сега Дрейк се насочил към втората част от своята задача. Със „Златната кошута“ плавал на север до Валпарайсо, влязъл в пристанището и плячкосал града и черквите. Напълнили кораба с провизии и вода, ремонтирали ги и продължили плаването на север покрай брега, като разграбвали всички срещнати по пътя си населени места. На 13 февруари 1579 година „Златната кошута“ влязла в пристанището на Лима. Намиращите се там дванадесет испански кораба били свалили такелажа си на сушата и изобщо не били готови за бой. По западния бряг на Америка испанците се чувствали абсолютно сигурни. Корабите и натрупаните в Лима съкровища станали лесна плячка за Дрейк.

В Лима англичаните дочули за испанския „кораб на съкровищата“ на име „Нуестра Сеньора де ла Консепсион“, който заради силното си въоръжение носел прозвището „Какафуего“ (Огнеплювач) и се намирал на път за Панама. Всяка година този кораб плавал покрай брега на север и вземал на борда си от всички пристанища добива от сребърните мини и заграбените от испанците златни съкровища и други скъпоценности, за да ги откара до Панамския провлак. Дрейк тутакси вдигнал всички ветрила и се впуснал да гони „Огнеплювача“. На 1 март, на косъм северно от екватора, той настигнал испанския галеон и след кратка огнева схватка успял да го абордира и завземе. Плячката възлизала на 26 тона сребро, 26 фунта злато и 13 сандъка, пълни с пари, украшения и други ценности на обща стойност около 200 000 английски лири стерлинги. Когато претоварвали среброто на „Златната кошута“, един британски матрос изрекъл: „Сега отнеплювачът се превърна в среброплювач.“

Дрейк продължил плаването си още на север, абордирал друг голям търговски кораб и един ветроход, на който спипал двама пилоти с морските им карти и с навигационните бележки за прекосяването на Тихия океан. На 15 април 1579 година той влязъл в Мексико през Гуаталко, последното испанско пристанище на западния американски бряг. По това време „Златната кошута“ била вече толкова претъпкана със скъпоценности, че екипажът грабел само злато и бисери, а среброто захвърлял.

Било очевидно, че Дрейк имал намерение да плава все по посока на север и да търси северозападния проток между Пасифика и Атлантика и по този път да се завърне в отечеството. Ала на четиридесет и осмия градус северна ширина, по паралела на Ванкувър, поради постоянно вилнеещата буря той свърнал отново на юг и спуснал котва в един залив, който нарекъл Дрейк. Ремонтирал „Златната кошута“ и се впуснал по дирите на Магелан. След три месеца стигнал Молукските острови, в пристанището на Тернате натоварил скъпи подправки, обиколил нос Добра Надежда и на 26 септември 1580 година, три години след тръгването, пристигнал в Плимът.

Крясъците да бъде наказан пиратът Дрейк били в Испания също така гръмки, както ликуването в Англия пред подвига на морския герой Дрейк. Английската кралица поискала навярно да спечели време, понеже била непрестанно притискана от жалбите и обвиненията на испанския посланик, и заповядала да откарат под стража „Златната кошута“ в Дептфорд.

Ала решението на Елизабет било твърдо. След като почакала няколко месеца да се успокоят духовете, тя тръгнала с гребна лодка по Темза и се качила на борда на „Златната кошута“. На кърмата тя с меч посветила Дрейк в рицарско звание и го назначила за вицеадмирал на своята флота.

За отплата кралицата получила половината от несметната плячка, която оценявали на 2 милиона и 250 хиляди златни лири стерлинги. И все пак останалите акционери се облажили с 4700% печалба от своя дял в капитала.

Лов на пирати в Английския канал била първата задача, която Дрейк получил като адмирал на кралската флота. По същото време испанците затворили своите пристанища за английски кораби. В отговор Дрейк отплавал в 1585 година по заповед на Елизабет начело на 25 кораба и 2300 души отново към Западна Индия, превзел Сантяго и оплячкосал испанските поселища. Сред плячката от това пътешествие имало една диадема в гарнитура със скъпоценен кръст за шия, които кралицата носела на новогодишния празник пред целия свят.

В 1587 година с една флота Дрейк нахлул в пристанището на Кадис и потопил 33 испански кораба, застрашавал пристанището на Лисабон, абордирал и ограбил един португалски търговски кораб от Ост Индия* с товар на стойност сто хиляди лири стерлинги и преследвал кралските испански кораби пред родните им брегове, та дори се похвалил, че „опърлил брадата на католическия крал“.

Голямото пътешествие на Дрейк около света повторил по-малко известният английски пиратски капитан Томас Кавендиш. Очевидно той точно изучил опита и познанията от плаването на Дрейк, докато испанците не научили нищо. Кавендиш избрал същия маршрут, използвал същите места за почивка и ремонт и след двегодишно пиратско плаване донесъл в пристанището на Плимът не по-малко плячка, отколкото преди десет години Дрейк. Елизабет I посетила и Кавендиш на борда на кораба му. За този мил прием испанският посланик докладвал на Филип II:

„Тези дни от Перу се е завърнал капитан Кавендиш. На кораба си той дал банкет на кралицата и надълго и широко разказвал за геройските си подвизи. Плячката му е без съмнение значителна, понеже трапезарията била украсена със злато и среброткани платове. Всеки матрос носел на шията златна огърлица. Ветрилата били от синя дамаска, а щандартите разточително извезани. Навярно тъй е пътувала само Клеопатра! Разправят, че кралицата заявила: „Кралят на Испания е куче, което лае, но не хапе. Не ме е грижа за него, докато той пълни корабите си със злато и сребро за мен.“

Чашата преляла, официалното обявяване на война назряло. През юни 1588 година в открито море излязла „Непобедимата армада“ и била сразена не на последно място и поради способностите на пирата Дрейк. Вицеадмирал Френсиз Дрейк предвождал ескадра от набързо превъоръжени търговски ветроходи и нанесъл на испанците значителни загуби.

В 1595 година Дрейк и Хоукинз потеглили на своето последно пътешествие към Западна Индия. Хоукинз, провъзгласен от кралицата за вицеадмирал и ковчежник на английската флота, бил тогава на 63 години. Дрейк бил 55-годишен. Със силна флота от 6 кралски и 21 други кораба и начело на 2500 души те възнамерявали да нападнат пристанището Пуерто Рико и да отнемат от испанците натрупаните в града сребърни съкровища. Ала след изобилния горчив опит испанците станали по-предпазливи. Испанският адмирал Тело разгромил един от английските кораби и от показанията на пленници узнал за намеренията на вражеската ескадра. Със своите кораби той блокирал пристанището и приготвил града за отбрана. Преди още английските кораби да стигнат Пуерто Рико, на 12 ноември в открито море умрял Хоукинз. При атаката на пристанището Дрейк с оръдеен огън подпалил пет испански кораба, но не могъл да разкъса блокадата. Англичаните отплавали към Рио де ла Хача, пристанищен град, прочут с ловците си на бисери. Дрейк отказва да приеме откупа от бисери на стойност 24 000 дуката, който му предложили, за да пощади града, и го подложил на плен и пожар. После изгорил Тапия, завладял и Сан Марта, гдето пленил испанския комендант, и на края превзел силно укрепеното пристанище Номбре де Диос. Оттук изпратил по суша към Панама команда от 750 души, за да пресрещне и ограби идещото от Перу сребро. Но и тук испанците си били взели добра поука и англичаните си счупили главата. Един хронист от онова време отбелязва: „Тъгата, която се надигаше в душата на Дрейк, на 28 януари лето 1596-о му донесе неизбежния край, ала преди туй той бе посочил за наследник своя братов син Томас Дрейк.“

Двамата — Хоукинз и Дрейк — станали морски герои и обект на възхита за своя народ. Пирати и роботърговци, издигнали се до лордове и адмирали — страница от английската история.

Достоен техен наследник, що се отнася до омразата срещу Испания и пиратството по поръка на короната, станал холандският адмирал Пит Хайн. Прекарал дълги години в испански тъмници, в 1628 година с флотска ескадра той превзел Хавана и поставил под свой контрол морето между Флорида и Куба. Докато командващият южната испанска флота се мъдрел с корабите си в Картагена, командващият северната флота се почувствал достатъчно силен да напусне пристанището Веракрус и да излезе в открито море.

Близо до Куба той влязъл направо в капана, поставен му от Хайн. С оръдеен огън холандската ескадра натикала испанските кораби в един залив. Екипажи и пътници набързо напуснали корабите, самият командуващ се спасил на сушата. Холандците трябвало само да претоварят кюлчетата злато и сребро на своите ветроходи. И докато Пит Хайн бил бурно приветстван като народен герой при завръщането си в Нидерландия, смъртна присъда очаквала в Испания злополучния испански флотоводец.

 

*Ост Индия — Източна Индия — обозначение за Предна и Задна Индия и Малайския архипелаг. Б. ред.