Втората световна война

Ракетните залпове на фюрера

Посещения: 697

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"


Bundesarchiv Bild 146 1978 Anh.024 03 Peenemnde Dornberger Olbricht Brandt v. BraunДълго преди началото на Втората световна война, нацистките ръководители на Германия се запознават с доклад за перспективите на развитието на ракетостроенето. Може да се твърди, че върхушката на НСДАП е много добре запозната с перспективите за използване на ракети в качеството им на бойно оръжие, доста преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Затова през 1933 г., когато фюрерът става канцлер и след като през следващата година отстранява чрез кървава разправа вътрешнопартийните си опоненти, взорът му се обръща към проектите за създаване на ракетно оръжие. Сега вече вождът на националсоциализма, застраховал се от „втора революция", може спокойно да отдели държавни средства за ракетната програма, разчетена да бъде реализирана през следващите няколко години.

Отначало немските конструктори се обръщат към идеята за крилата ракета* - хибрид между безпилотен реактивен самолет и натъпкана с взрив бомба, с проектирана маса на заряда един тон тротил - според изчисленията на инженерите, така ще се нанесат сериозни разрушения на противника и ще се унищожи много от живата му сила.

Предполагало се, че такава ракета ще заличи от лицето на земята градче с население десет хиляди жители.

Първоначално всичко това е само на теория, „на хартия“, по чертожните и проектантски маси на военните специалисти. Но скоро започват и практическите изпитания - към 1935 г. нацистките инженери изстрелват успешно сто и петдесет килограмова ракета. И въпреки че по онова време Съветският съюз разполага с добри оперативни позиции и солидни източници на информация, немските ракетни проекти остават неизвестни за спецслужбите на Сталин!

Нацистите отделят много грижи за спазване на секретността на оръжейните си разработки и старателно прикриват ракетните си изпитания. Над мерките за сигурност бди ведомството на Химлер, а сътрудниците на Гестапо си знаят работата, макар че пряко отговорни за ракетния проект са други институции, чак по-късно райхсфюрерът на СС Химлер оглавява тези разработки. В Москва дълго време дори не подозират за проекта и изпитанията на ракети, затова и не са провеждани специални действия за снабдяване с информация. Несъмнено, това е много голям пропуск на съветското ръководство от предвоенния период, който може да бъде обяснен с множество причини. Но фактът си остава факт - съветското военно разузнаване не е знаело нищо за ракетните опити в Райха. Германците успяват да надхитрят руското разузнаване.

Когато Хитлер се запознава с резултатите от пробните изстрелвания и сам посещава полигона, той изпада във възторг от видяното и нарича ракетите оръжие на бъдещето. Използвайки благоприятния момент, министърът на промишлеността и учените молят фюрера да отдели още финансови средства за продължаване на програмата.

- Какво, пари? - повишил тон Хитлер. - И дума не може да става за пестене на пари! От днес вашата дейност ще се финансира преди всичко останало! Ще получите всичко, което ви е необходимо, господа!

През 1937 година Адолф Хитлер дава зелена светлина на обширна и сериозна научно-конструкторска програма за създаване на ракетно оръжие. За неин главен научен ръководител е назначен барон Вернер фон Браун. Младият учен, старателно проверен от сътрудници на РСХА, е смятан за много перспективен конструктор, с доста дръзки замисли. Ракетостроителят е на двадесет и пет години, поклонник на руския учен Циолковски, който прокламирал, че Земята е люлка на човечеството, но не бива цял живот да се остава в люлка, затова трябва да се усвоява космическото пространство. Фон Браун искрено и горещо мечтаел пръв да прати към звездите междупланетна експедиция.

Но Хитлер и нацистката върхушка поставят пред него далеч по-земни цели - да конструира такова оръжие, с помощта на което Райха да постави на колене целия свят. За целта в конструкторското бюро на фон Браун са назначени отлични специалисти, експериментиращи с ракетна техника, като Курт Дебус, Артур Рудолф и Валтер Дорнбергер.

Първите модификации на ракетата А-3 са произведени и тествани в Кумерсдорф, но съпътстващите аварии и мощни експлозии тревожат не само съня на населението в околностите. Началството разбира, че ако желае да съхрани тайната, е необходимо полигонът да се премести на някое по-отдалечено място, до което трудно ще достигнат чужди уши и очи. Химлер нарежда спешно да се намери такова място и много бързо подчинените му долагат, че за полигон е доста удобен остров Узедом в Остзее, както германците наричат Балтийско море. В това забравено от бога кътче имало само едно малко рибарско селце на име Пеенемюнде, което впоследствие се прочува. Взето е решение да преместят секретният полигон на острова.

Peenemunde 165515По онова време Химлер вече активно се занимава с въпросите за създаване на свръхсекретни скривалища, затова веднага предлага на остров Узедом да се изградят мощни подземни бункери, което е направено от строителите. Цялото парче земя, обградено от водите на Балтийско море е опасано с няколко реда бодлива тел, подготвили стартовите площадки и работата закипяла. На ракетите е дадено кодовото название „Фау“ - по първата буква от „Фергелтунг“ („Възмездие“). Инспекции от висшето ръководство често посещавали полигона „Пеенемюнде“ и също толкова често лазели по нервите на фон Браун, изисквайки конструктора да идва в Берлин, за да докладва за свършеното по проекта - разстоянието до столицата на Германия е малко повече от сто и петдесет километра.

Под ръководството на запаления млад и честолюбив учен работата вървяла спорно и бързо, въпреки че фон Браун не припирал подчинените си с някакви строги срокове. Средства и материали не липсвали, всичко поискано се доставяло почти светкавично. Но при все това, немските инженери са постоянно преследвани от технически несполуки от най-разнообразно естество. Към началото на войната „Фау“-1 все още не покривала проектираните изисквания.

Самолетът-снаряд не е надежден и лесно управляем в бойни условия. Крилатата ракета не можела да се издигне над тавана от хиляда метра надморска височина, не е достатъчно маневрена и скоростна, затова доста лесно е унищожавана от изтребителите и зенитните оръдия на противовъздушната отбрана на подстъпите към целта.

- Дадох им всичко! - не издържал веднъж Хитлер, след като в края на 1941-а Вермахтът претърпява първото си сериозно поражение край Москва. - Всичко! А какво получавам в замяна? Само празни обещания! Така повече не може да продължава - нямаме време!

Въпреки това му се налага да се въоръжи с търпение и да почака още почти цяла година. През октомври 1942 година Вернер фон Браун тържествено му докладва:

- Мой фюрер, изпитанията на новата управляема ракета минаха успешно. Мишената е поразена точно. Бойният заряд е осемстотин и петдесет килограма. „Фау-2“ е готова да удари врага!

- Това е оръжие-чудо - зарадвал се Хитлер. - Ще накарам проклетата Англия да склони глава, без да пролея кръвта на нито един немски войник, свещената арийска кръв! Вече не е необходимо и да мислим за десант на островите, британците сами ще се предадат.

Фюрерът пожелал лично да отиде на полигона. Ракетата-чудо му направила голямо впечатление - тринадесет тона стартова маса, дължина четиринадесет метра. Неуязвима за вражеските самолети и зенитните ракети, „Фау-2“ се издига на височина около 90 километра и развива средна скорост от шестстотин километра в час - всичко това е направо фантастично за времето си. Фон Браун обяснявал на Хитлер характеристиките на ракетата, когато последвал въпросът, който конструкторът се надявал да избегне:

- Каква е далечината на полета? Мога ли с това нещо да ударя Москва?

Примрял вътрешно, фон Браун отвърнал:

- За съжаление, не, мой фюрер... - и добавил спешно, за да подслади горчивия хап. - Не достига гориво. Тази ракета има обсег четиристотин километра. Но това е само засега, следващите модификации ще са по-далекобойни. Но дори с този модел, с лекота можем да засипем с ракети Париж или Лондон.

- Отлично! - сухо казал Хитлер. Като че ли бурята отминала, фюрерът дори се усмихнал след миг. - Най-накрая чувам добри новини.

Съкрушителният удар по британската столица е отдавнашна мечта на райхсканцлера. В Лондон са настанени практически всички емигрантски правителства на окупираните от германците страни в Европа, да не говорим за британските управници. Да ги унищожи с един удар би бил невероятен политически и военен успех. Новата ракета можела да превърне мечтата на фюрера в действителност. Но въпреки оптимизма на конструктора, трябвали още няколко месеца за доусъвършенстване на опитния образец на оръжието, преди да стартира към Лондон. Едва през август 1943-а година германците са готови да бомбардират английската столица със страшното ново оръжие.

И тогава става нещо абсолютно неочаквано - над Пеенемюнде се появяват ята английски бомбардировачи, които буквално засипват острова с фугасни бомби. Атака след атака - британците явно са решени да подложат опасния остров на дълбока фугасна оран и да вдигнат във въздуха секретния ракетен полигон.

Според официалната версия, изтребители от Кралските военновъздушни сили, които извършвали разузнавателен полет, случайно забелязват на остров в Балтийско море, недалеч от крайбрежието на Германия, явно замаскирани съоръжения, които фотографират от въздуха. Когато филмите са проявени и анализирани, специалистите са изненадани - по всичко личало, че обективите на разузнавачите са заснели таен ракетен полигон. Веднага е уведомен премиер-министърът. Уинстън Чърчил получава доклад за вероятната поява на нов тип ракетен снаряд и си дава сметка какви ужасни последици може да има този факт не само за Великобритания и Европа, но и за целия свят. Затова веднага заповядва, полигона на всяка цена да бъде унищожен от бомбардировачите.

Ясното време благоприятства операцията и ятата английски самолети връхлитат остров Узедом вълна след вълна, бомбардировачите са съпровождани от изтребители за прикритие. Въпреки ожесточените бомбардировки, подземните бункери, построени по заповед на Химлер, оцеляват, но стартовите площадки са повредени безнадеждно. Ракетните атаки срещу Британските острови стават невъзможни.

Извън всякакво съмнение е, че в откриването на немския секретен обект, първа цигулка свири една от най-старите и опитни разузнавателни служби в света - Интелиджънс сървис. Но, за да прикрият своите агенти, от които са получили информацията англичаните обявяват, че германският секретен полигон е забелязан от авиоразузнаването. Това е странно. Излиза, че над този район английските летци никога не са преминавали по-рано! И изведнъж заснемат от пределно ниска височина превъзходно маскиран суперсекретен обект, а в Лондон проницателния Чърчил веднага разбира, какво е това!

Сър Уинстън скоро праща на Йосиф Сталин подарък - цветни диапозитиви на разрушените от британската авиация немски ракетни площадки. „Бащата на народите" силно притиска разузнаването и веднага заповядва да се ускори работата по създаването на новото съветско оръжие.

След яростните бомбардировки над Пеенемюнде Хитлер предава производството на ракети и надзора над проекта на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. На свръхсекретно съвещание в Берлин е повикан и фон Браун. „Верният Хайнрих“, който вече има опит в създаването на свръхтайни обекти, делово и без да увърта, предлага проекта да се пребазира в един планински горист район на Тюрингия, до малкото градче Нордхаузен. Там концлагеристи трябвало да построят цял подземен град със завод. Изсечени коридори в планинския масив ще водят до повърхността, която е обрасла с гъста гора.

Работата започва и изведнъж през март 1944 г. Химлер лично заповядал да арестуват... фон Браун. Хитлер в рязка форма изразява своето недоумение, на което райхсфюрерът обяснява, че конструктора е престанал да си изпълнява задълженията, и вместо това се е заел да проектира ракета за пощенски доставки от Америка за Европа.

- Америка!!! - фюрерът веднага разбрал всичко. - Той да не чака идването на американците!?

Над главата на фон Браун надвисва ножът на гилотината и само намесата на министъра на въоръженията и боеприпасите Шпеер, който се ползва от неизменното благоволение на Хитлер, спасява живота на учения. Но Гестапо вече дебнело конструктора за погрешна стъпка.

The V2 Rocket BU11149През есента на 1944 година подземният завод е готов и Хитлер дава дългоочакваната заповед за бомбардиране на Лондон с ракетите „Фау-2“. По официални данни, ракетите излитали от територията на Белгия и Холандия. Но в цяла Германия се изпитва катастрофален недостиг на материали и суровини, финансирането почти е прекратено - разположеният на около 60 метра под земята секретен завод за производство на „Фау“ замира.

В очакване на американската армия, фон Браун с няколко свои близки сътрудници бяга и се скрива в хижа в Алпите, а след това се предава на победителите. Когато разбират, кой е пленникът им, американците незабавно преместват фон Браун и колегите му в замъка Гармиш, където ги държат под строга охрана и провеждат интензивни разпити. Резултатите от показанията на конструкторите веднага се превръщат в действия - в различни краища на Германия се изпращат спецгрупи за изземане на техническа и друга документация, материали и образци, издирване на хора.

В този случай съветското разузнаване не закъснява, в Москва разбират кой е задържан в замъка Гармиш и чрез обслужващия персонал в кухнята предават на фон Браун предложение за сътрудничество. Отговор обаче не последвал. Изглежда болшевишкото ръководство не е било в състояние да предложи и една десета от онова, което им обещава Америка, а от трудови ордени и звания германците изобщо не се интересуват. Скоро конструкторите са закарани на неизвестно летище, откъдето тайно заминават за Съединените Щати**. Там фон Браун, Дебус, Дорнбергер и Рудолф взимат непосредствено участие в създаването на серията ракетоносители „Сатурн“ и космическите апарати „Аполо“.

Като че ли за тези хора е написано и казано достатъчно много, така че не са останали никакви тайни и загадки, но... Но никой още не е попадал, или поне не се е похвалил с това, в цеховете на подземния завод в Тюрингия! Входовете са взривени и затрупани, а тайните и секретите фон Браун отнася със себе си в Америка. От американските власти са пощадени и някои високопоставени есесовци, отговаряли за ракетния проект - срещу сведения естествено.

Що се касае до Пеенемюнде, на острова, под слой пясък и натрошен бетон, бункерите все още са запазени, но в тях липсва документацията за ракетните изпитания - тя изчезва безследно. Съвършено неясна е ролята на някои консулства и разузнавания в унищожаването и плячкосването на наследството на германските ракетни инженери...

 

*Именно така е направен ракетният снаряд „Фау-1“, обстрелите с който отнемат живота на около 7000 души лондончани и раняват над 18000 души, като срещу британската столица са стартирани от наземни рампи почти девет хиляди пратеници на смъртта - предшественици на съвременните крилати ракети. - Б. пр.
**Принудително-доброволното наемане“ на „трофейни“ специалисти не е практика само на американците. Така например, в СССР попадат много от инженерите от конструкторското бюро на „Юнкерс" и БМВ, които се занимавали с разработване на реактивни двигатели, например създателя на най-мощния в света турбовитлов мотор НК-12 с мощност 15000 конски сили (11000 кВт) австриецът Фердинанд Брандер. Тези полупленници-полусътрудници продължават дейността си в град Савелиево, северно от Москва. Резултатите от работата им са турбореактивните и турбовитлови двигатели, издигнали във въздуха самолети като МиГ-19, Як-25, Ту-95, Ту-114 и гиганта Ан-22 „Антей“ (Виж Иван Бориславов „Реактивните самолети“ том 1, стр. 119). - Б. пр.