Видим ли една карикатура, няма да се затрудним да я разпознаем. Виждали сме многократно карикатури в най-различни печатни издания, по телевизията, по интернет, посещавали сме изложби. В действителност тя е едно много сложно явление. Този жанр от изобразителното изкуство представлява тенденциозно социално-критична сатира и подлага на осмиване всякакви социални, обществено-политически и битови явления, реални лица или характерни типове на хора. В него комичният ефект се създава чрез съединяването на реалното и фантастичното, от преувеличаването и заострянето на характерните черти, от неочакваните съпоставки и уподобявания. Карикатурата е изображение, показващо характеристиките на своя обект по опростен или преувеличен начин чрез скици, щрихи с молив или други художествени рисунки. Тя е изкривено представяне на човек или предмет по начин, който преувеличава някои характеристики и прекалено опростява други. Те могат да бъдат или обидни, или похвални, и могат да служат на политически цели, да бъдат рисувани единствено за забавление или за комбинация от двете.
Ако наричат онези събития епопея, то съвсем не е за „по-патетично“. Просто Дойранската битка не е само една битка, не е и една операция. Както на Западния фронт има първа и втора битка при Марна, и не по-малко от три битки при Ипр, също така са Дойрански и пет продължителни сражения в три кампании – през 1916, 1917 и 1918 г.1
Конфликтите в човешката история са едни от най-старите проявления на противопоставяне на една група хора на друга. Независимо дали обществата се борят за жизнено пространство или за монопол върху важни икономически източници, винаги се стига до момент на остри противоречия, които неминуемо водят до жесток сблъсък.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил – един от най-емблематичните политици в човешката история и една от най-обсъжданите личности на ХХ век. Човек, въплътил в себе си аристократичност, твърдост, свободолюбие и непоклатима решителност – качества присъщи на английския народ. Съвременник на залеза на „стара“ Европа и свидетел на раждането на „Новия свят“, роден след руините на Втората световна война. Това е само един изключително малък фрагмент от същността на този знаменит държавник, чиято биография остава крайно непозната по нашите ширини, а личността му - обвита в много отрицателни митове, наложени от пропагандата. Но преди да бъде разгърната главната част, в която ще засегна темата за това доколко всъщност той е отговорен за трагедията при Галиполи, смятам че е нужна кратка интродукция, представляваща най-важните факти от живота на Уинстън Чърчил, до съдбовната 1915 година.
Потънал в полумрак двор. От едната страна грамада нахвърляни сандъци, а от другата — осветени прозорци на печатница. В дъното дълга ниска барака — може би изоставен склад. Мандалото на вратата е спуснато. Преминали тихо през двора, те прекрачват прага и застават сред мрачната светиня.
В историята няма друг век, който да е белязан с толкова кръв, страх и насилие, какъвто е двадесетият. Никога човечеството не е било изправено пред толкова съдбоносни за своето оцеляване решения. Едва са заглъхнали залповете на Голямата война, а светът е „умирен“ от Версайския скалпел; едва е стихнал страхът от Голямата депресия, и на хоризонта се изправя нова, още по-черна сянка. Отново трябва да бъде направен страшният избор – между мира и войната. В такива моменти от историята дотогавашните идеологии и ценностни системи трябва да докажат правото си на живот, а новите или претендиращите да бъдат нови, да ударят с юмрук по масата.
Abstract. When the question is about the crimes of the winners of the Second World war are mentioning only the crimes of the Red Army. According to the most recent publications, Soviet soldiers raped one or even two million German women. Only in Berlin, where 5 million Soviet soldiers are in quarters, their number is over 110,000. According to the German researcher Professor Marianne Gebhart, 900,000 German women were victims of violence by soldiers of the Allied armies, and not only of the Red Army but also the US, French and British militaries.
Дълго преди началото на Втората световна война, нацистките ръководители на Германия се запознават с доклад за перспективите на развитието на ракетостроенето. Може да се твърди, че върхушката на НСДАП е много добре запозната с перспективите за използване на ракети в качеството им на бойно оръжие, доста преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Затова през 1933 г., когато фюрерът става канцлер и след като през следващата година отстранява чрез кървава разправа вътрешнопартийните си опоненти, взорът му се обръща към проектите за създаване на ракетно оръжие. Сега вече вождът на националсоциализма, застраховал се от „втора революция", може спокойно да отдели държавни средства за ракетната програма, разчетена да бъде реализирана през следващите няколко години.
В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.
Ще се спра върху първите две години от Втората световна война в морето. Периодът 1939 — 1940 г., специално 1940-та в Райха е наричана „щастливите времена”, в тези първи години са постигнати първите големи успехи за германския подводен флот. Тогава точно е приложена на практика разработената през 30-те тактика „вълча глутница“ и влизат в употреба многогодишните усилия за възстановяването на подводния флот започнали още непосредствено след Първата световна война. Трябва да се отбележи, че подводничарите, влезли във война през септември 1939 г., осъзнавали, че са продължители на делата на германските подводничари от годините на Първата световна война.
За битката при Сталинград е писано извънредно много, литературата по въпроса наброява хиляди страници, всеки един аспект на битката е разгледан във военноисторическата литература. На битката са посветени множество книги (препоръчвам на читателя романа „Горящ сняг“ на Юрий Бондараев) и филми, издигнати са паметници, много улици са кръстени на Сталинград, в прослава на РККА, но по обективни и по-право казано по субективни съображения малко се говори за войниците от 6-та армия. Мисля, че би било коректно да посветим няколко реда и на тях.
Великата трагедия на Сталинградската битка, едно от най-знаменитите сражения на Втората световна война е не само трагедия за немците, но и драматична победа за руснаците, дали за нея стотици хиляди животи. Достатъчно е да споменем, че обръчът около армията на Паулус е „стегнат“ от „наказани“ войници и всеки седми участник в Сталинградската битка е боец от наказателна рота или наказателен батальон. В множество до днес непрепогребани и вече забравени общи гробове лежат заедно костите на руски и германски войници.
След края на Втората световна война есесовското подразделение с това название, носител на гръмка слава и известност в Третия райх, става толкова легендарно, колкото планинско-егерската дивизия „Еделвайс". „Мъртвешката глава" често се споменава в художествените произведения и фолклора, свързани с боевете по време на Втората световна война. Известно е като отличаващо се с необичайна жестокост и твърдост в сраженията воинско съединение. По времето на Третия райх в Германия еснафът шепне:
Ото Скорцени (1908-1975) е най-известният в света командир на диверсионно спецподразделение на Главното управление по имперска безопасност на нацистка Германия. Знае се, че почти всичко планирано от знаменития диверсант на Третия райх Ото Скорцени, наричан още „личния диверсант на фюрера", приключва успешно. Дръзките му операции, внезапните и неочаквани замисли винаги постигат целите си. Това само по себе си вече има привкус на загадъчност - как така е успявал да се справи и с най-трудните задачи. Освен това, не всички обстоятелства около биографията на известния терорист на РСХА са изяснени докрай.
Обикновено, когато стане дума за опитите да се ликвидира Адолф Хитлер, повечето хора си спомнят за несполучливото покушение през юли 1944 година, когато взривила се под заседателната маса бомба само леко контузва фюрера. След този драматичен инцидент, през Райха преминава вълна от жестоки репресии, която коства главите на доста високопоставени лица, сред тях и издънки на аристократични родове. Страната междувременно, все по-бързо пропада към ужасното поражение.
Един от най-близките съратници на фюрера - Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 година в град Райдте в Райнланд. Той е смятан за най-близкия му приятел, доколкото коварният и непоследователен в отношенията си с хората Адолф Хитлер, който винаги преследва само и единствено собствените си интереси, би могъл да има приятели.