Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
Октавия Младата била по-голямата сестра на Октавиан Август. Наричали я „Младата“ за разлика от доведената ѝ сестра Октавия Старата (римляните нямали лични женски имена — жените носели и името на рода, към който принадлежали; затова всички жени от рода на Октавиите се наричали Октавии, всички жени от рода на Юлиите — Юлии и т. н.; понякога името на жената могло да бъде образувано от третото име на нейния баща).
Октавиан Август се отнасял много добре към Октавия Младата, която според думите на Плутарх била „едно рядко същество“ (Плут. Ант. 31).
Октавия била не само красива, но и добродетелна. Тя самоотвержено се принесла в жертва на политиката и позволила на брат си да се разпорежда със съдбата ѝ.
И Юлий Цезар, и Октавиан разглеждали семейния живот като част от политиката и принуждавали близките си да го жертват в нейно име.
Октавия била женена за Гай Клавдий Марцел, от когото имала две дъщери и син (Марцела Старата, Марцела Младата и Марцел).
В 54 г. пр. н. е., когато внезапно починала Юлия, дъщеря на Юлий Цезар и съпруга на Гней Помпей, Цезар, готов на всичко, за да запази родството си с Помпей, започнал да му предлага за жена Октавия, макар че тя била женена (Свет. Юл. 27).
Въпреки че този брак не се състоял, Октавиан добре усвоил поведението на Юлий Цезар спрямо роднините си и след време се разпореждал със съдбите им сякаш това не били хора, а марионетки.
Когато Октавия овдовяла, той много бързо я дал за жена на Марк Антоний (в 40 г. пр. н. е.), за да постигне поне временно примирие с могъщия си противник. Едва ли Марк Антоний, този скандален пияница с груб войнишки характер, бил по сърцето на добродетелната и скромна Октавия. Но тя не се възпротивила на волята на могъщия си брат, тъй като мислела, че бракът ѝ може да спаси държавата от ужасите на гражданската война.
В Рим възлагали големи надежди на този брак.
„Всички го съветвали да се съгласи на брак с Октавия, надявали се, че тази жена, надарена освен с красота също с добродетелност и разум, ако се свърже с Антоний и той я заобича, а тя била достойна за него, ще донесе мир и съгласие в държавата. Понеже и двете страни се съгласили, отишли в Рим и сключили този брак. Законът не позволявал да се сключва брак преди да са изтекли десет месеца от смъртта на съпруга, затова с решение на сената този срок бил счетен за минал“ (Плут. Ант. 31).
Октавия полагала всички усилия, за да помири мъжа си със своя брат. Тя им казвала: „Но ако победи злото и избухне война, независимо на кого от вас е съдено да победи или да бъде победен, и в единия, и в другия случай аз ще бъда нещастна“ (Плут. Ант. 35).
Антоний напуснал Италия и заминал на война с партите. На Изток той отново се срещнал с Клеопатра.
Октавия искала да го откъсне от Клеопатра, угаждала му във всичко, била безупречна съпруга и му родила две дъщери (Антония Старата и Антония Младата — б. а.). Но Клеопатра, която по хитрост и честолюбие не отстъпвала на Октавия, не бездействала.
Плутарх казва следното:
„Клеопатра усетила, че Октавия същевременно иде да се бори с нея, и се уплашила да не би да ѝ стане непобедима съперница и напълно да спечели Антоний, ако прибави към грижите си за него и към удоволствията своя чист нрав и авторитета на Цезар. Затова започнала да се преструва, че страда от любов по Антоний: хранела се малко, отслабнала съвсем, влизал ли при нея, погледът ѝ ставал въодушевен, когато излизал, печален и угнетен. Правела тъй, че да я заварва обляна в сълзи и уж че закрива очи и се крие, за да не види. А той се готвел да тръгва от Сирия за Мидия. Ласкатели действали в нейна полза, укорявали Антоний, че е студен и безчувствен човек, че погубва тая жена, толкова силно свързана единствено и само с него. Октавия дошла за делата на брат си, а можела да се ползва от името на съпруга. А Клеопатра, царица на толкова люде, наричат негова любовница и тя не се срамува от това име, нито го смята позорно, докато може да го вижда и живее. Но тя нямало да преживее разлъката си с него. Накрая така го размекнали и разнежили, че от страх да не би Клеопатра да умре, се върнал в Александрия...“ (Плут. Ант. 53).
За да задържи Антоний, Октавия тръгнала от Рим и се отправила при него, но в Гърция получила писмо от Антоний и била принудена да се завърне в Рим.
„Цезар решил, че името на Октавия е опетнено, и като се върнал от Атина, наредил да напусне дома на Антоний. Но тя отказала и го помолила ако не е намерил друг повод да започне война с Антоний, да не я започва заради нея, защото било недостойно дори да се слуша, че двама велики императори сложили начало на гражданска война в Рим — единият от любов към жена, другият за накърнена сестринска чест. Тия думи тя доказала и с дела. Живяла в дома на Антоний, все едно, че и той живее в него. Грижила се честно и великодушно не само за своите деца, но и за родените от Фулвия. И всички приятели на Антоний, които идвали в Рим при магистратите или по друга работа, тя приемала и им съдействала в молбите им пред Цезар. Без да иска, с тия си дела вредяла на Антоний. Намразили го, задето е несправедлив спрямо толкова благородна жена“ (Плут. Ант. 54).
Клеопатра до такава степен съумяла да подчини Антоний на волята си, че в 37 г. пр. н. е. той се развел с Октавия и се оженил официално за египетската царица.
„Тогава пратил (Антоний — б. пр.) хора в Рим да изгонят Октавия от дома му. Казват, тя напуснала, като взела със себе си всички деца на Антоний с изключение на най-възрастния син, роден от Фулвия. Той бил при баща си. Напускайки, плачела и виняла съдбата, задето и тя станала една от причините за гражданската война. Римляните съжалявали не нея, а Антоний, особено тия, които виждали Клеопатра и знаели, че не стои по-горе от Октавия нито по хубост, нито по младост“ (Плут. Ант. 57).
Октавия повече не се омъжила. Тя живяла в Рим и отглеждала не само своите деца, но и децата на Антоний от Фулвия и от Клеопатра (общо девет души — б. а.). Октавия умряла в 11 г. пр. н. е., обкръжена от всеобщо уважение и почит.
В 1927 г. при разкопките на мавзолея на Октавиан Август в Рим е намерена надгробната плоча на Октавия и нейния син Марцел, на която е издълбан лаконичният надпис: „Марцел, син на Гай, зет на Август Цезар; Октавия, дъщеря на Гай, сестра на Август Цезар“.
В чест на Октавия и в памет на сина ѝ Марцел Август построил в Рим театъра на Марцел и портика на Октавия (той представлявал покрита двойна колонада, обхващаща значително пространство, където се намирали два храма, зала, библиотека и градина с фонтани и статуи на знаменити гръцки скулптори — б. а.). От театъра на Марцел се е запазила само част от външната стена, а от портика на Октавия — фронтонът и няколко колони.
