Месопотамия

Шумер и Акад

Посещения: 4149

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр.
Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр.
Разписка за получаване на бира от преди 4060 години.
Разписка за получаване на бира от преди 4060 години.

Разписката гласи: "Ур - Амма получи от пивовара Алулу 5 сила (41/2 л) от най-добрата бира"

Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур.
Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур.

От колекцията на Киркор Минасян, Библиотека на Конгреса.

"Стела на ястребите"

Царят на Лагаш Еанатум предвожда фалангата на тежката пехота, въоръжена с щитове, дълги копия и шлемове (битка между Лагаш и Умма, 2525 г. пр. Хр.)

Медно-сребърна ваза
Медно-сребърна ваза

Изработена по поръчение на Ентемена, енси /управител/ на град Лагаш в чест на бог Нингирсу (2400 г. пр. Хр.). Експонат в Лувъра.

Годишен баланс на държавно земеделско стопанство
Годишен баланс на държавно земеделско стопанство

Трета династия на Ур (2040 г. пр. Хр.).

Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.)
Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.)
Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш
Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш

В тях са записани неговите реформи срещу злоупотребите от "стари времена". Лувър, AO 3149.

Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237.
Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237.
Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш.
Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш.
Договор за покупко-продажба на къща и нива.
Договор за покупко-продажба на къща и нива.

Шурупак, 2600 г. пр. Хр. Експонат в Лувъра.

"Мир" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"

инкрустриран панел, открит при разкопки на гробница № 719, гр. Ур. Датиран към 2600 - 2400 г. пр. Хр. На фон от лазурит с фигури от седеф е показан животът на шумерите в мирно време. Експонат в Британския музей

"Война" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"
Табличка с Кодекса на Ур-Наму.
Табличка с Кодекса на Ур-Наму.

Археологически музей, Истанбул

Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)
Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)

пипетка за парфюм, гривна, обеци, позлатени елементи от огърлица. Музей на изкуствата Нелсън-Аткинс, Канзас сити, САЩ.

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Египетската цивилизация не е уникална със своята дълбока древност; приблизително по същото време (а според някои изследователи дори малко по-рано) аналогични процеси протичали и в друг район със сходни природни условия — древна Месопотамия. Това е исторически утвърдило се наименование (на старогръцки език Месопотамия означава буквално „Междуречие“; на български се използва и равнозначният термин „Двуречие“) на областта около средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат, съвпадаща в общи линии с територията на съвременен Ирак. Алувиалната равнина на двете велики реки, които днес се вливат с общо устие в Персийския залив, била в най-древни времена силно заблатена поради честите им разливания и не предлагала подходящи условия за живот. През IX — VIII хил. пр. н. е., когато в разположените на запад, север и изток съседни територии на т. нар. „плодороден полумесец“ успешно се осъществявала неолитната революция — историческият преход от лов и събирателство към уседнало земеделие и скотовъдство, Месопотамия все още оставала незаселена. Първите немногобройни групи неолитно население започнали да проникват (първоначално главно в северните райони) едва през VII —VI хил. пр. н. е., като постепенно заселвали ограничените площи годна за обработване земя между многобройните езера, блата и речни разливи. По името на едно от проучените от археолозите селища тази най-ранна месопотамска култура се нарича Хасуна. Нейните носители изграждали постоянни селища с постройки от глина и се препитавали предимно с лов, риболов и мотично земеделие; поради недостига на пасища скотовъдството оставало слабо развито.

През V хил. пр. н е. в развитието на древна Месопотамия се наблюдават ред нови черти и особености, които дават облика на Халафската култура (по името на селището Тел Халаф). В тази епоха наред с каменните започнали все по-масово да се използват оръдия на труда, оръжия и други изделия от мед. Друго важно нововъведение било примитивното рало; разпространило се и отглеждането на едър рогат добитък — воловете били използвани като впрегатни животни при оран. Започнало изграждането на локални системи от канали, диги и бентове за предпазване от наводнения, отводняване на заблатените райони и напояване на освободените за селскостопанска дейност терени. Също както в долината на Нил, цялото по-нататъшно културно развитие на древна Месопотамия било пряко свързано с изграждането и поддържането на все по-мащабните иригационни съоръжения. В условията на орно земеделие и системно напояване алувиалните почви на Месопотамия давали много високи добиви и това обусловило както бързото нарастване на броя на населението, така и ускореното овладяване на все по-обширни обработваеми площи. Именно в тази епоха за първи път били заселени и усвоени стопански и най-южните райони на Месопотамия, разположени около долното течение на Тигър и Ефрат в съседство с Персийския залив. Поради своето изключително плодородие тази област, наричана от древните си жители страната Шумер, започнала да се развива особено интензивно.

През IV хил. пр. н. е. в Южна Месопотамия се редуват културните хоризонти Ел-Убейд, Урук и Джемдет-Насър, които бележат последователни етапи на формиращата се шумерска цивилизация. Високопродуктивното поливно земеделие създало условия за разделение на труда и в тази епоха нараснало чувствително значението на специализираните занаяти, строителството и търговията. Било изобретено колелото (като впрегатни животни използвали магаретата и воловете); развило се и корабоплаването по удобните речни пътища. В строителството масово се използвал кирпич, а в края на периода — и печени тухли; били изграждани внушителни храмови комплекси върху предпазващи ги от наводнения землени тераси, появил се и първообразът на типичната за месопотамската архитектура стъпаловидна храмова кула (зикурат). Сред най-ярките прояви на зараждащата се цивилизация била и писмеността, която първоначално си служела с предметни изображения — пиктограми.

Центровете на възникналите многобройни локални иригационни системи постепенно се превърнали в крупни селища, обособени от околната селскостопанска територия чрез преимущественото съсредоточаване в тях на специализираните занаяти, търговията и управленческите функции. Последните имали особено важно значение във връзка с нуждата от единно ръководство при изграждането и поддържането на напоителните съоръжения. Тази дейност обикновено била оглавявана от храмовите жреци, които се налагали като управители в градовете. С усложняването на стоящите пред примитивната териториална община с градски център икономически, социални и политически задачи властта на тези управници — жреци или военни предводители — нараствала и с време се превръщала в наследствена. Така в Шумер постепенно се оформил институтът на царската власт, а селищата от градски тип се развили в градове-държави.

Възникването на държавата било съпроводено и от рязко засилване на социалното неравенство. Съсредоточената в ръцете на оформящата се аристократическа върхушка власт ѝ давала възможност да трупа богатства и да заграбва най-плодородните земи. Имущественото разслоение на ранното шумерско общество намира ярко отражение в проучените по археологически път погребения, при които количеството и качеството на гробните дарове очертават пределно ясно контраста между бедни и богати. В най-ранните шумерски писмени документи, които имат предимно стопански характер, често се споменават роби и робини: използваната за целта пиктограма „човек от планините“ (т. е. чужденец) показва, че робите са били предимно военнопленници.

През първата половина на III хил. пр. н. е. (т. нар. раннодинастическа епоха) в Шумер съществували няколко десетки цветущи градове-държави с обширна селскостопанска територия, които водели ожесточена борба помежду си. По това време окончателно се оформил шумерският клинопис; запазените писмени паметници, допълвани от данните на археологическите проучвания, позволяват да се възстанови в най-общи линии ходът на историческото развитие. Особено многобройни са документите, които хвърлят светлина върху икономическия живот; те произлизат както от храмови архиви, така и от частни домове. Ред документи свидетелстват например за обособяването на големи храмови стопанства, в които работели, зависими от храма земеделци; друга част от храмовите земи била раздавана на жреците, чиновниците и войниците като възнаграждение за службата им или била давана в аренда (срещу определена част от реколтата) на свободни земеделци. В храмовите документи често се споменават и многобройни роби. Извън храмовите стопанства продължавали да съществуват частни земи на селяните — общинници, съставляващи основната част от населението.

В началото на III хил. пр. н. е. начело на шумерските градове-държави най-често стояли върховните жреци, носещи титлата ен. Според запазените документи те ръководели храмовото стопанство и административния апарат, строителството на храмови и обществени сгради и на отбранителни съоръжения, изграждането и поддържането на иригационните съоръжения и всички други крупни обществени мероприятия: в техни ръце били градската хазна и висшата съдебна власт. В документите се среща и терминът лугал (= господар, цар), с който в някои случаи се означава върховният жрец „ен“, а в други — застанал начело на управлението военен вожд; разликата е доста условна, тъй като най-често жреците изпълнявали и функциите на военачалници. По-късно се утвърдила нова титла — енси (според друго четене „патеси“), първоначално също обозначаваща жреческа длъжност. През по-голямата част на III хил. пр. н. е. в някои шумерски градове владетелите постоянно се наричали „енси“, в други — „лугали“, а в трети били използвани и двете титли. При това изглежда, че титлата „лугал“, носена обикновено от владетелите на най-големите и могъщи градове, била смятана за по-почетна и предвиждала по-големи (особено военни) пълномощия. Успоредно с нарастването на властта на управниците все повече губели своето значение традиционните общинни органи (народно събрание, съвет на старейшините) и политическата система на шумерските градове се превръщала в типична деспотична монархия.

Обикновено раннодинастичната епоха се разделя на три последователни периода, отразяващи перипетиите на борбите за хегемония между шумерските градове. В I раннодинаапически период (XXVIII — XXVII в. пр. н. е.) най-могъщ бил разположения далеч на север (недалеко от възникналия много по-късно Вавилон) древен град Киш. Могъщите владетели от I династия на Киш, имената на някои от които са възпети в шумерските митове, оставили незаличим спомен в паметта на поколенията; в по-късно време големите шумерски завоеватели се стремели да прибавят към титулатурата си като особено почетно званието „лугал на Киш“.

През II раннодинастически период (XXVII — XXVI в. пр. н. е.) хегемонията преминала в разположения на десния бряг на Ефрат Урук, който се издигнал особено много при управлението на обезсмъртения по-късно в месопотамския епос Гилгамеш. Провеждайки агресивна военна политика, Гилгамеш и неговите наследници подчинили на властта на Урук Нипур, Лагаш и ред други шумерски градове.

Във втората половина на III хил. пр. н. е. държавнообразувателните процеси в Месопотамия навлезли в нова фаза. Тенденцията към политическо обединение на страната, която се подсилвала от необходимостта от изграждане на единна иригационна система, станала още по-отчетлива през III раннодинастически период (XXV — XXIV в. пр. н. е.). В началото му значително се усилила мощта на южния град Ур, чиито владетели започнали да се наричат „царе на света“. Разкопаните в Ур царски гробници от това време потвърждават писмените сведения за богатството и могъществото на владетелите от I династия на Ур. Особено добре запазено е погребението, принадлежащо (според клинописните надписи и печати) на царица Пуаби (или Шубад). Тя била положена на гробното си ложе завита в обшит със син лазурит плащ, с пищни нанизи и украшения от злато и скъпоценни камъни, огромни златни обици и разкошен накит за глава от златни листа и цветове. В гробницата на Пуаби са намерени голямо количество златни и сребърни съдове и всевъзможни други предмети, сред които изпъкват две необикновени арфи със  скулптурни изображения на бик и крава от злато и лазурит. Но най-голямо впечатление правят не богатите дарове, а намерените в гробницата скелети на десетки прислужнички, стражи и водачи на впрегнати във волове дървени коли, които последвали своята владетелка в последния ѝ път.

В борбата за хегемония в Шумер Ур скоро бил изпреварен от друг силен център — разположеният на р. Тигър Лагаш, където управлявала основаната от Ур-Нанше династия. Лагаш достигнал върха на своето могъщество при управлението на внука на Ур-Нанше, завоевателя Еанатум, който успял да подчини под своя власт по-голямата част на Шумер. Запазена е една победна стела на Еанатум (т. нар. стела на лешоядите) с изображение на царя, предвождащ своята тежковъоръжена (с копия, шлемове и големи правоъгълни щитове) войска, която тъпче телата на победените врагове.

При наследниците на Еанатум Лагаш отслабнал и накрая станал лесна плячка за царя на Ума Лугалзагеси, който в средата на XXIV в. пр. н. е. успял да обедини практически цял Шумер в единно царство, столичен град на което станал Урук. Но опитът на този владетел да разпространи властта си и на север, в населената със семитски племена Централна Месопотамия, завършил с неуспех. Един самозванец със съмнителен произход (според различните версии градинар, син на водоносец или слуга на царя на Киш) се възползвал от разгрома на последния във войната му с Лугалзагеси и завзел престола в Киш, провъзгласявайки се за цар под името Саргон (на акадски Шарумкен, което означава „истински цар“). Подчинявайки един след друг и другите северни градове, Capгон се нарекъл освен „лугал на Киш“ и „лугал на цялата страна“, а също и „лугал на Акад“ — новата столица, която построил между Тигър и Ефрат на мястото, където двете реки са най-близки една до друга (в района на съвременния Багдад). По името на града и цяла Централна Месопотамия започнала оттогава да се нарича страната Акад.

В решителния сблъсък със сборната шумерска армия, в която участвали със свои контингенти 50 подчинени на Лугалзагеси владетели, по-маневрената акадска армия (особено важна роля в нея играели елитните части от стрелци с лъкове) удържала пълна победа. Но ред шумерски градове продължавали да отстояват своята независимост и Саргон трябвало да спечели още 34 големи сражения, преди да може да измие меча си във водите на Персийския залив, ознаменувайки окончателното покоряване на южната страна. Акадските армии нахлули и на северозапад по р. Ефрат към градовете Мари, Тутул и Ебла, на север по Тигър към страната Субарту (Асирия), на изток в страната Елам. В края на дългото си 56-годишно управление (2371 — 2316 г. пр.н.е.) властвал над цяла Месопотамия.

Обединеното Шумеро-Акадско царство достигнало своя най-голям разцвет през XXIII в. пр. н. е. при един от наследниците на Саргон — Нарамсин. То представлявало централизирана бюрократична монархия с деспотично управление. Царската власт и единството на държавата се крепели на постоянната армия и многобройния чиновнически апарат, лично зависим от царя: според един клинописен документ 5400 мъже „ядели хляба“ на Саргон. Владетелите се назовавали „царе на Шумер и Акад“ или „царе на четирите страни на света“ (с което подчертавали претенциите си за световно господство и обосновавали непрестанните си завоевателни и грабителски походи): личността на царя започнала да се обожествява.

В края на XXIII в. пр. н. е. Шумеро-Акадското царство било разгромено и временно покорено от нахлулите от Иранското плато войнствени номадски племена на гутеите, които обложили месопотамските градове с данък. По време на тяхното господство особено много се издигнал град Лагаш, където управлявал като зависим владетел оставилият много свои портрети, посветителни и строителни надписи „енси“ Гудеа.

В края на XXII в. пр.н.е. гутеите били прогонени и Месопотамия отново била обединена под властта на цар Ур-Наму, основател на III династия на град Ур. До края на следващия XXI в. Шумеро-Акадското царство останало под властта на тази династия, изживявайки нов период на политическо могъщество и вътрешна консолидация. От тази епоха са запазени стотици хиляди клинописни документи, предимно със стопански характер, които хвърлят обилна светлина върху обществено-икономическите отношения и организацията на държавата. Царете на Ур възстановили нарушената напоителна система и предприели ново мащабно строителство на иригационни съоръжения и представителни обекти — храмове, дворци и царски гробници. Цялата страна била разделена на териториални единици, управлявани от царски наместници, а градовете-държави окончателно загубили останките от своята някогашна независимост. На царя били подчинени огромният бюрократичен апарат от различни по ранг и длъжност сановници, чиновници и писари и постоянната армия от снабдени с царска земя воини-колонисти и чужденци-наемници. Основателят на династията Ур-Наму издал първия писмен свод от закони, по които царските наместници, чиновниците и жреците раздавали правосъдие в държавата. Унифицирани били мерките и теглилките, което допринесло за активизиране на търговския обмен; външната търговия се превърнала в царски монопол и се осъществявала от пряко подчинени на двореца търговски агенти — тамкари. Многобройни документи отразяват организацията на труда в големите царски и храмови стопанства — списъци на работници, отчети за изпълнена работа, ведомости за разпределяне на хранителни дажби и т. н. В големите селскостопански имения и занаятчийски работилници се трудели десетки и стотици роби, но също и различни категории зависимо население и свободни наемни работници. Високата степен на развитие на робовладелските отношения  в епохата на III династия на Ур се потвърждава и от често срещаните актове за продажба на деца в робство от родителите им, съдебни протоколи по дела за доказване или оспорване на робското състояние и пр. Законите предвиждали специално възнаграждение за залавянето на избягали роби.

Сложната и силно бюрократизирана стопанска система, основаваща се на големите царски и храмови робовладелски стопанства, била ниско рентабилна и скоро изчерпала възможностите си за екстензивно развитие: към края на XXI в. пр. н. е. в недрата на месопотамското общество назрявала криза. Тя била ускорена от напора на външни врагове и в резултат на едновременното нашествие на амореи от запад и еламити от изток, на границата на III и II хил. пр. н.е. Шумеро — Акадското царство рухнало и в Двуречието настъпил продължителен период на политическа децентрализация и стопански упадък. Една група литературни произведения от това време (т. нар. плачове) оплакват гибелта на цъфтящите в миналото богати градове Ур, Акад, Нипур, разрушени и разграбени от нашествениците и доведени до пълно обезлюдяване и запустение.