Османска империя

Османската конституция. 23. XII. 1876 г.

Посещения: 215

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Constitution ottomane, promulguée le 7 zilhidjè 1293 (11/23 Décembre 1876). Constantinople, 1876.

 

Kanun i EsasiЧлен I. Османската империя се състои от сегашните области и владения и от привилегированите провинции. Тя образува едно неделимо цяло, от което никаква част не може да бъде откъсната под какъвто и да било предлог...

Член V. Н. В. султанът не носи отговорност; личността му е свещена.

Член VII. Н. В. султанът има следните суверенни права и прерогативи: назначава и уволнява министри; раздава титли, служби и отличия; дава инвеститура на господарите на привилегированите провинции според определените привилегии, които са им дадени; сече монети; името му се произнася в джамиите по време на обществената молитва; сключва договори със силите; обявява война; сключва мир; командва сухопътната и морската армия; ръководи военните действия; провежда нарежданията на шериата и на законите; определя правилата за обществената администрация; отхвърля или потвърждава наказанията, произнесени от криминалните съдилища; събира или отсрочва събирането на Генералното събрание; разпуска, ако счете за необходимо, камарата на депутатите, освен когато се провежда преизбирането на депутатите.

Член VIII. Всички поданици на империята се наричат без разлика османци, каквато и религия да изповядват...

Член XI. Ислямът е религия на държавата. Спазвайки този принцип, държавата същевременно покровителства свободното упражняване на всички признати култове в империята и запазва религиозните привилегии, дадени на различните общини, при условие, че те не противоречат на обществения ред или на добрите нрави.

Член XII. Съществува свобода на печата в границите, отбелязани от закона.

Член XIII. Османците имат право да образуват търговски, индустриални и селскостопански съюзи в границите на закона...

Член XVII. Всички османци са равни пред закона. Те имат еднакви права и задължения пред държавата без всякакви предразсъдъци по отношение на религията.

Член XVIII. Допускането до обществени длъжности има за условие познаването на турски език, който е официален държавен език.

Член XIX. Всички османци се допускат до обществени служби според наклонностите си, заслугите и способностите си.

Член XX. Определянето и събирането на данъците стават в съответствие със законите и разпорежданията, пропорционално на имота на всички данъкоплатци.

Член XXI. Гарантира се движимата и недвижимата собственост, която е законно установена. Не може да се проведе никаква експроприация освен за обществена нужда; в този случай се установява предварително заплащане съобразно със закона, което се равнява на стойността на имуществата, подлежащи на експроприация.

Член XXIV. Забранени са конфискуването на имущество, ангарията и джеримето (събиране на данъци под формата на парично наказание).

Член XLII. Генералното събрание се състои от две камари: сенат и камара на депутатите.

Член XLIII. Двете камари се събират на 1 ноември всяка година. За откриването на събранието се издава специално ираде.

Член XLVII. Членовете на Генералното събрание са свободни да излагат мнението си и да гласуват.

Член LIV. Законопроектите, изработени от Държавния съвет, се внасят първо в камарата на депутатите и после в сената. Тези проекти не са в сила, докато не се приемат от двете камари и не се санкционират със султанско ираде...

Член LX. Председателят и членовете на сената се назначават пряко от Н. В. султана. Броят на сенаторите не може да надвишава една трета от броя на членовете на камарата на депутатите.

Член LXII. Сенаторите се назначават пожизнено...

Член LXV. Броят на депутатите е определен на един депутат на 50 000 мъже, принадлежащи към османската нация.

Член LXVIII. Не могат да бъдат избирани:

1. Тези, които не принадлежат към османската нация.

2. Онези, които по силата на специалните правила се ползват с имунитет, свързан с изпълняваната от тях служба.

3. Тези, които не знаят турски.

4. Тези, които не са навършили 30 години.

5. Хората, които се намират на служба на някое лице.

6. Фалиралите, които още не са възстановени.

7. Онези, които с поведението си са загубили доброто си име.

8. Онези, които са засегнати от юридическа забрана, дотогава, докато забраната бъде вдигната.

9. Тези, които нямат граждански права.

10. Тези, които се представят за принадлежащи към друга нация.

След изтичане на един първоначален срок от четири години едно от условията за право на избиране ще бъде умението да се чете и по възможност да се пише на турски.

Член LXIX. Генералните избори се провеждат всеки четири години. Мандатът на всеки депутат продължава четири години, но той може да бъде преизбран.

Член LXXII. Избирателите следва да избират депутатите си сред жителите на своята провинция.

Член CVIII. Администрацията на провинцията се основава на децентрализацията...

Член СIХ. Един специален закон ще определи избора на административен съвет за вилаетите, санджаците и казите, както и генерален съвет, който ще се събира ежегодно в главния град на провинциите.

Член CXIV. Първоначалното образование е задължително за всички османци.