Османска империя

Из обвинителния акт по делото на участниците в Кюлелийския инцидент. 1859 г.

Посещения: 200

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Uluğ İğdemir. Küleli vakasi hakkinda bir araştirma. Ankara, 1937, s. 43–44, 48–49, 56, 64.

 

kuleli vakasiВ четвъртък, на 16 ден на месец сафер [26. IX. 1859 г.], се получи известие, че някои хора са организирали таен заговор, с цел да възбудят метеж срещу августейшия султан. В същия ден посочените лица бяха хванати по един и по двама и отправени в Кюлелийските казарми. След това беше учредена специална комисия, на която беше възложено да проведе необходимите разследвания и разпити...

Както се вижда от документите по следствието, в заговора са били замесени 41 души. Техен глава, пръв подстрекател и истински автор на метежа е бил шейх Ахмед, родом от санджака Сюлейманийе и който понастоящем живееше в медресето при джамията „Баязид“. Споменатият шейх пристъпил към изпълнението на своите планове преди 5–6 месеца. След завръщането на дивизионния генерал Черкез Хюсеин паша от Румелия, шейх Ахмед сключил с него и с другите му близки лица — Джафер Дем паша, майор Расим бей, писаря от Топхане Ариф бей — съюз с цел организирането на заговор. Той сам, а също със съдействието на посочените лица привлякъл към заговора останалите участници, произлизащи от различни слоеве на народа. От болшинството били взети разписки, заверени със собствените им подписи. Това богопротивно сборище на бунтовници взело решение да проведе метежа, с цел да вдигне народа и войската срещу султана, да свали правителството, да унищожи съществуващите порядки и закони и да причини кръвопролитие...

№ 2 (дивизионният генерал Черкез Хюсеин паша)

Както се вижда от протоколите на разпита, шейх Ахмед отначало разкрил недостойните си и скверни замисли на Хюсеин паша и когато постигнали съгласие, шейх Ахмед, от една страна, и Хюсеин паша, от друга, започнали да създават отряди. След това Джафер паша, Ариф бей, Расим бей, муфтията Бекир ефенди, Хуршид ефенди и други подобни на тях се събрали всички заедно в дома на Хюсеин паша и скрепили съюза си с клетва. След като Ариф бей собственоръчно написал всички документи, отнасящи се до заговора, по съвета и указанията на Хюсеин паша той написал специални обявления, които трябвало да бъдат разпръснати в момента на започване на въстанието пред посолствата, патриаршията и сред народа.

№ 11 (Мехмед, ученик в медресето Синекли)

Според изложението на споменатия Мехмед шейх Ахмед призовавал [в проповедите си] народа да се обедини в името на защитата на шериата, да създаде съюз, подобен на организирания от шейх Шамил1, и да унищожи всички ония, които се противопоставят на осъществяването на това решение.

№ 23 (Кютахюлъ шейх Исмаил)

Според показанията на шейх Ахмед споменатият Исмаил ефенди е бил в течение на всичко, което се отнася до заговора и до начина на неговото осъществяване, сам е бил сред участниците му и имал на свое разположение 6 хиляди мюриди2.

 

1Шейх Шамил организирал военнотеократична държава в планините на Дагестан (1834–1859).
2Воини, фанатично предани на вожда си.