Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995
I Из султански ферман от 18-27 февр. 1636 г., изпратен до санджакбеговете на Левия ръкав в Румели. Сиджил № 4 на битолския кадия, л. 32 б II. - Турски документи за исторjата. Т. 3, с. 6-7.
На отделни лица от отредите на шестте бюлюци, които живеят във вашите кадилъци, няколко пъти е изпращана моя свещена заповед, на всеки поединично, да тръгнат веднага и да се присъединят към техните аги, без оглед на това че е зима и има сняг, за да стигнат на помощ на крепостта Реван.
Ако и да са предупредени, някои от тях още не са тръгнали от техните места, а някои въобще не са излезли от къщите си и по този начин проявяват непокорност.
Поради това се издаде свещена заповед за вземане строги мерки във връзка с неотчитането и неизпълнението на тяхното задължение, съгласно нарежданията и бератите, според които трябва да вземат участие във военния поход и да помогнат в борбите около крепостта Реван. Между другото те не са пристигнали там. Поради това ония, които се намерят в къщите си, да бъдат обесени пред собствените им порта.
Нареждам, когато пристигне, да постъпите според моя щастлив ферман. Онези, на които със заповед или берат не им е определена някоя специална служба, и тези, които бяха длъжни заедно с техните аги да пристигнат на помощ на Реван, както и другите от отредите на шестте бюлюци, които са излезли от къщите си и се намират по пътищата, да бъдат наказани и веднага да бъдат изпратени при агите им. Да не се позволява никому да се съпротивлява или да се двоуми поради това, че е зима и има сняг.
Онези, които се намерят в къщите им и още не са тръгнали, безмилостно и веднага да се накажат с обесване пред собствените им порти, за да служат като пример и поука на другите.
Знайте, че ако протакате изпълнението на моя царски ферман и по някакъв начин вземете под закрила някои от онези, които намерите в техните къщи, кълна се в светите души на моите велики предци, че вие самите веднага и без всяка милост ще бъдете строго наказани.
II Из султански ферман от 7-16 апр. 1636 г., изпратен до везира Хюсеин паша, отговорник за мобилизацията в Румелия. Сиджил № 4 на битолския кадия, л. 29 a II. - Пак там, с. 15.
Решено е през тази щастлива година Моето царско величество лично да тръгне към източните страни. Наредено е, щото онези, които действат противно на моята заповед, и онези, които бъдат небрежни и които се намерят по къщите си, да се обесят пред техните порти без отлагане и без милост, а техните имоти да се конфискуват и да се вземат за мирие. Да нямаш милост и да ги накажеш толкова строго, че да служат като предупреждение и като пример за другите!
III Из султански ферман от 17-26 май 1636 г., изпратен до мюселима на София. Сиджил № 4 на битолския кадия, л. 30 a I. – Пак там, 29-30.
Нареждам, когато пристигне, да постъпиш според този мой възвишен ферман, издаден по този случай; да изпратиш хора до алайбеговете, черибашиите и черисуруджиите по всички ръкави; да вдигнат от къщите им военно задължените и да се съберат на определените места. Да изпратиш хора да направят проверка и доколкото тези установят, че някои привеждат някакви причини за несъбиране на военно задължените, това ще се смята за твоя небрежност. Военно задължените за непокорност на заповедта ще бъдат безмилостно наказани от страна на съда, а техните тригодишни приходи, имоти и хранителни продукти ще се отнемат в полза на държавата. На освободените [тимари] ще извършиш преразпределение и ще ги дадеш на способните и храбрите.
IV Из султански ферман от 6-16 февруари 1638 г., изпратен до везира Хюсеин паша. Сиджил № 5 на битолския кадия, л. 31 6 1.— Пак там, 77-78.
Ако след тръгването от Скутари някои от военно задължените, било това войници от моята Порта, било от притежателите на тимари или зеамети, по-раншни бейлербегове, санджакбегове и други, се намерят останали в техните къщи или вилаети, веднага безмилостно да ги накажеш.
Ако някой от тях се оправдава, казвайки: „Аз съм лишен от феодален лен" или „Не съм способен за военен поход, моето име е изтрито от списъка, а аз съм на служба", или „Моят лен е престанал, заплатата ми е прекратена" и подобни, никак да не се вземат предвид техните изказвания, но всички да бъдат мобилизирани и да ги изпратиш в моя царски поход. По-нататък, в зависимост от техните заслуги, ще бъдат съобразени техните заплати и ленове.
Отсега нататък онези, които се съпротивляват на моите свещени заповеди и се намерят в техните къщи; или които са избягали в други места, да ги заловиш и да ги обесиш пред техните порти, а техните имоти и хранителни продукти да ги конфискуваш за мирие. Онези, които са се скрили, да бъдат намерени и заловени от страна на мютеселимите, кадиите, имамите, селските и градски старейшини от съответните вилаети, и да ги накажеш. Ако пък онези, които ги защитават и не ги предадат, в този случай заслужените наказания да се приложат върху тия, които ги защитават.
V Из султански ферман от 16-25 февр. 1638 г., изпратен до кадиите от двата ръкава на Румелия, до заместниците на мирмираните и санджакбейовете и други длъжностни лица. Сиджил № 5 на битолския кадия, л. 28 б I. - Пак там, с. 80.
Онези, които не се включат в моя царски поход и се намерят по къщите им, отдадени на техния разврат, било това хора лишени от феодални ленове или пък такива, които притежават [ленове], както и синовете на войници без ленове при моята гвардия, да ги заловите, затворите, да известите за тях, а след това да бъдат наказани, за да служат като поука и пример за другите.
VI Из писмо от 26 март-5 апр. 1638 г. до кадиите и другите длъжностни лица на Битоля, Прилеп, Лерин, Костур, Хрупище и Населич. Сиджил № 5 на битолския кадия, л. 32 a I. - Пак там. 90-91.
Междувременно се узна, че някои от военните дружини, които се намират в местата под ваше управление, още не са тръгнали от техните места и не са се включили в царския военен поход...
Онези, които не се покорят на свещената заповед, отсега нататък, ако се намерят в техните къщи или ако се появят на други места, такива бунтовници по всякакъв начин да се заловят, да се поставят под строг затвор, а техните имена по опис да ни съобщите, за да се накажат и служат като пример и предупреждение за другите.
VII Из султански ферман от 5-14 юни 1638 г., изпратен до везира Хюсеин паша. Сиджил № 5 на битолския кадия, л. 36 a II. – Пак там, 105-106.
Самият ти без протакане да вдигнеш онези, които са останали, и ония които се крият по планините, чифлиците и по граничните места; а онези, които се съпротивляват, без милост и без бавене да ги обесиш пред техните порти или да ги накажеш според техните провинения с различни унижения...
От моя страна е наредено при тръгването от лагера в Коня да се извърши проверка и на онези, които не присъстват, техните тимари да се отнемат и да се дадат на други, а самите те чрез определени доверени хора да бъдат най-строго наказани в местата, където бъдат намерени.
VIII Из писмо от 14-23 юни 1638 г., изпратено от каймакама на еничарите до кадиите на Одрин, Пловдив, София и Белград, както и до кадиите на Средния ръкав на Румелия. Сиджил № 5 на битолския кадия, л. 37 б IV. - Пак там, 110-111.
По-рано бяха изпратени свети заповеди и аги от оджака [на еничарите] за мобилизация на еничарите, които живеят във вашите кази, символи на правдата, определени за участие във военни походи, да тръгнат за военния поход на изток, и според царския ферман ония, които бяха определени за пограничните места, да тръгнат за защита на крепостите и ония, които бяха определени за коруджии и отураци [инвалиди], да дойдат с техните сердари в царската столица.
Тъй като тези не тръгнаха и не се покориха на царската заповед, носителят на това писмо, един от еничарските чауши, Мустафа чауш, се изпраща при вас.
Когато пристигне, необходимо е веднага да вдигнете от местата им еничарите - борци, които живеят в местата, намиращи се под ваша власт, и да ги изпратите в царския поход...
Онези, които отказват под предлог, че са освободени и нещо подобно и искат да останат [по местата], помогнете на споменатия чауш да ги залови и да ги накаже за пример и поука на другите за това, че не са се подчинили на високата царска заповед...
Ти, споменатият чауш, да заловиш и накажеш онези еничари, които не са взели участие във военния поход, както и онези, които не дойдоха да защитават царската столица, а избягаха и се скриха из царските и везирските хасове. Намирайки закрила при войводите [на хасовете], тези станаха техни измекяри [слуги], за да се скрият от техните забити.
Бележки:
Сиджил - регистър, в който кадиите записват издадените присъди, решения и получените нареждания от централната власт
Бюлюк - подразделение до 100 души - батальон, отряд.
Берат - Заповед или грамота, издадена от султана или султанската канцелария. Бератите за феодални владения се обновявавт при възкачването на всеки нов султан
Мирие - Държавната хазна и прилежащите й приходоизточници; земи, върху които държавата има върховна собственост и събира доходи от обработващите ги земеделци.
Алайбег (алайбей) - командир на отряд спахии в санджак
Черибашия - началник на паравоенна формация
Черисуруджия - подофицер в спахийските части
Тимар - ленно владение с доход до 19 999 акчета. Притежателят му се нарича тимариот (спахия), събира данъци и е длъжен да участва във военните походи
Зиамет - ленно владение с доход от 20 000 до 99 999 акчета. Притежателите им обикновено са висши офицери в спахийската армия или видни столични служители.
Мирмиран - титла, равнозначна на бейлербей.
Оджак - букв. огнище. Наименование на еничарския корпус.
Коруджии - горски пазач, пъдар.
