Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова
Предложение, внесено от депутата Болней
на заседанието на Френското национално събрание от 18 май 1790 г.
Националното събрание заявява тържествено:
1) че смята целия човешки род за едно единно общество, чиято цел е мирът и щастието на всички и на всеки от неговите членове;
2) че в това голямо общество народите и държавите, разглеждани като личности, се ползват със същите естествени права и се подчиняват на същите правила на правосъдието, както личностите в отделните общества;
3) че следователно нито един народ няма право нито да навлиза във владенията на друг народ, нито да го лишава от свобода и от естествените му изгоди;
4) че всяка война, предприета с други цели, освен защитата на справедливото право, е насилствен акт, който великата общност трябва да задушава, тъй като навлизането на една държава в друга заплашва свободата и безопасността на всички.
По тези съображения Националното събрание установява като член на френската конституция, че френската нация си забранява отсега нататък да започва война, имаща за цел увеличаване на сегашната ѝ територия.
Ключников и Сабанин, I, стр. 1.
Декрет на Френското национално събрание от 29 юли 1790 г.
за разглеждане договорите с чуждите държави
Националното събрание... постановява, че ще бъде свикан комитет от шест члена, на който ще бъде възложено да се запознае с договорите, съществуващи между Франция и чужди държави, и със задълженията, които произтичат от тях, за да докладва на събранието, когато то поиска.
Ключников и Сабанин, I, стр. 3.
Австро-пруски споразумения против революционна Франция,
сключени в Пилниц на 27 август 1791 г.
Техни величества императорът (на Австрия) и пруският крал, като изслушаха пожеланията и заявленията на Monsieur1... и на негово височество граф Артоа2, заявяват съвместно, че гледат на положението, в което се намира сега кралят на Франция, като на въпрос, интересуващ еднакво всички владетели в Европа: те се надяват, че този интерес не може да не бъде признат от държавите, чиято помощ се изисква, и че вследствие на това те (тези държави) няма да откажат да вземат съвместно с (двете монархии)... най-ефикасни мерки според своите сили, за да създадат възможност на френския крал да укрепи напълно свободно основите на монархическото управление, което отговаря еднакво както на правата на владетелите, така и на благополучието на френската нация. Императорът и пруският крал са решени да действат бързо по взаимно споразумение с необходимите за това сили, за да постигнат поставената обща цел. Засега те ще дадат на своите войски съответни заповеди да бъдат готови за действие.
Ключников и Сабанин, I, стр. 6.
Из Френската конституция, приета от Френското национално събрание
на 3 септември 1791 г.
Дял 6. За отношението на Френската република към другите нации
Френската нация се отказва от всяка война с цел за завоевания и не ще употреби никога своите сили против свободата на друг народ.
Конституцията не допуска droit d'aubaine3.
Чужденците, независимо от това, дали имат или не постоянно местожителство във Франция, наследяват своите родственици, чужденци или французи.
Те могат да сключват договори за имущества, намиращи се във Франция, да притежават и да получават такива и да разполагат с тях на равни начала с френските граждани по всички начини, които са разрешени от законите.
Чужденците, които се намират във Франция, се подчиняват на същите наказателни и полицейски закони, както френските граждани, освен в случаите, когато с чуждите държави са сключени договори. Тяхната личност, тяхното имущество, техните занятия и вярвания се защитават еднакво от закона.
Ключников и Сабанин, I, стр. 6.
Декларация на Френското национално събрание от 29 декември 1791 г.
към всички народи във връзка с намесата на
монархическата коалиция във френските работи
...Френската нация се отказва да предприема войни за завоевания и никога няма да употреби своите сили против свободата на друг народ. Такъв е текстът на конституцията, такъв е свещеният завет, с който ние свързахме нашето щастие с щастието на всички народи и на който оставаме верни.
Но кой би могъл още да счита за приятелска територията, на която има армия, очакваща само благоприятен момент за нападение? И нима не е равносилно на обявяване война срещу нас доброволното отстъпване на крепости не само на враговете, които ни обявиха война, но и на заговорниците, които отдавна вече са я започнали.
Поради това всичко решително повелява на властите, установени от конституцията, да употребят сила против бунтовниците, които, криейки се на чужда земя, заплашват да разкъсат своето отечество...
Обаче френската нация, както и преди, ще вижда приятелски народ в лицето на жителите в териториите, заети от бунтовниците, и в тези, които се управляват от господари, покровителстващи бунтовниците. Мирните граждани, чиито страни бъдат окупирани от нейни армии, не ще бъдат за нея врагове. Те няма да бъдат дори нейни поданици. Силите на държавата... ще бъдат използвани само за осигуряване на тяхното спокойствие и за поддържане на техните закони. Горда, че възстанови естествените си права, тя няма да потъпква тия на други хора: пазеща своята независимост, решена по-скоро да загине под нейните развалини, отколкото да търпи да ѝ диктуват закони..., тя няма да накърни независимостта на други нации... Убежището, което тя дава на чужденците, няма да бъде затворено за жителите на страни, чиито господари подбуждат към нападение срещу нас. Вярна на задълженията, поети от нейно име, тя ще побърза да ги изпълни с най-голяма точност. Но никаква опасност не може да я принуди да забрави, че земята на Франция принадлежи напълно на свободата и че законът за равенството в нея трябва да бъде общ. Тя ще покаже на целия свят един действително свободен народ, подчиняващ се на законите на справедливостта сред бурята на войната и съблюдаващ навред и всякога по отношение всички хора права, еднакви за всички...
Мирът, който бе отдалечен чрез лъжа, интриги и предателство, ще остане винаги първо наше желание.
За своята сигурност Франция ще вземе оръжието въпреки желанието си... и всички ще видят как тя ще го остави с радост в деня, когато бъде уверена, че няма защо да се страхува вече за свободата. Тя не се бои от войната, но обича мира... Когато моли народите да уважават нейното спокойствие, тя поема лично задължение да не нарушава тяхното спокойствие...
...Да отхвърли силата, да се съпротивява на насилието, да забрави всичко, когато няма да има от какво вече да се страхува, и да вижда само братя в победените и пленени или разоръжени врагове — ето какво искат всички французи, ето каква е войната, която те обявяват на своите врагове.
Ключников и Сабанин, I, стр. 7.
Декларация на Френското национално събрание
против намесата на държавите във вътрешните работи на Франция,
приета по доклад на Кондорсе на 22 април 1792 г.
...Всяка нация притежава изключителна власт да си създава сама закони и неотменимо право да ги изменя по свое желание. Такова право или не принадлежи нито на една нация, или принадлежи на всички и на всяка от тях по началата на пълното равенство. Да се отрича това право на някоя нация значи да се обявява, че това право не се признава на никоя друга... Френският народ, свободен да установява формата на своята конституция, не може, използвайки това право, да наруши нито безопасността, нито честта на чужди държави. Нима държавните глави на другите държави искат да обявят за своя прерогатива правото да принудят френската нация да даде на шефа на своята изпълнителна власт права, еднакви с тези, които имат те в своите държави? Искат ли, като имат поданици, да не съществуват никъде другаде свободни граждани?
...Чуждите държави, щом техните поданици не са пострадали от събитията (на революцията)..., нямат право нито да се оплакват от тези събития, нито да предприемат враждебни мерки против тяхното повтаряне. Родствените връзки, личните отношения между монарсите нямат значение за нациите... Нациите се обединяват от общността на интересите, природата е направила мира и взаимната помощ условия за тяхното благоденствие... Нациите ще се възмутят пред факта, че на едни везни се тегли съдбата на 20 милиона хора и гордостта и самолюбието на отделни личности! Нима ние още сме осъдени да гледаме как доброволното робство на народите поднася човешки жертви пред олтарите на лъжливи земни богове?...
Ключников и Сабанин, I, стр. 11.
Декрет на Френското национално събрание за военнопленниците от 4 май 1792 г.
Националното събрание, като желае в началото на войната, започната за делото на свободата, да уреди върху основата на справедливостта и хуманността режима за неприятелските военнопленници, които колебанията на военния успех ще предадат в ръцете на френската нация; като взема под внимание, че по силата на декларацията за правата трябва да бъде строго забранена със закон всяка жестокост, която отива по-далече от установяване надзор над човека в случаите, когато обществото е принудено да лишава човека от свобода; като признава, че в частност този принцип е приложим към военнопленниците, които, като не се подчиняват доброволно на гражданския правов ред на нацията, остават под особената защита на естественото право на хората и народите...
Националното събрание... постановява следното:
1. Военнопленниците се намират под закрила и защита на нацията.
2. Всякакви жестокости, насилия или издевателства, извършени против военнопленниците, ще се наказват така, както ако тия злоупотреби са извършени против френски граждани.
Чл. 3–10. (Изложени са нареждания за местата за задържане на военнопленниците; за плащане издръжка, отговаряща на заплатата на съответните чинове във френската армия; за правото да се взема от тях честна дума, че не ще бягат; за носене на униформа и за задържането в затвор онези, които нарушат честната дума.)
Чл. 11. Военнопленниците, се ползват от общите права на французите. Те ще имат право да се занимават с всякакви професии, спазвайки предписаните от закона условия. Ще бъдат съдени от обикновени съдилища в случаи на закононарушения, ще бъдат наказани в тия съдилища за бунт и ще получават от тях удовлетворение за оскърбления или щети...
Ключников и Сабанин, I, стр. 11.
Декларация на Френския национален конвент
за принципите на революционната война и окупация и
Възвание на френския народ към народите, освободени от революцията,
приети в заседанието на 15 декември 1792 г. по предложение на депутата П. Камбон
Чл. 1. В страните, които са заети или ще бъдат заети от армии на Френската република, генералите ще обявят незабавно от името на френската нация отменяване на данъците ... десетъка, феодалните права... крепостното право... на дворянството и всички привилегии. Те ще обявят на народа, че му носят мир, безопасност, братство, свобода и равенство.
Чл. 2. Ще провъзгласят суверенността на народа и премахване на всички съществуващи власти. Ще свикат незабавно народа на комунални събрания, за да създадат и организират временно управление. Ще вземат мерки за публикуване, разлепване и превеждане на езика или наречието в страната... на възванието, приложено към настоящия декрет.
Чл. 3. До първите избори всички представители и офицери на старото правителство, както и всички... бивши дворяни... няма да се допускат до административни и съдебни длъжности...
Чл. 4. Генералите ще поставят незабавно под охрана и защита на Френската република всички недвижими и движими имущества, принадлежащи на държавното съкровище, на господаря, на неговите доброволни привърженици, прислужници и сателити... и на светски и духовни организации и дружества.
Чл. 5. Временното управление, назначено от народа, ще има задача да наблюдава и управлява отраслите, поставени под охрана и защита на Френската република... На него ще бъде възложено да урежда и изплаща местните разходи и разходите, които ще бъдат необходими за общата отбрана. То ще има право да определя контрибуции, при условие обаче да не ги понася нуждаещата се и трудещата се част от народа...
Чл. 6. Щом бъде организирано временно управление, Националният конвент ще назначи комисари, избрани от състава му, за побратимяване.
Чл. 9. Временното управление и функциите на националните комисари ще се прекратят, щом жителите провъзгласят суверенитет на народа, свобода и независимост... и организират свободна и общонародна форма на управление.
Възвание
Братя и приятели! Ние извоювахме свобода и ще я запазим...
Предлагаме ви възможност да използвате това неоценимо благо... Ние дойдохме да изгоним вашите тирани... Покажете се като свободни хора и ние ще ви запазим от тяхната мъст...
От този момент Френската република премахва всички ваши граждански и военни управители, всички власти, които са управлявали. Тя отменя всички данъци... в каквато форма да съществуват... и всякакви изобщо данъци и ангарии, с които са ви отрупвали вашите потисници.
Тя унищожава също всички корпорации дворянски, духовни и др., всички противоречащи на равенството прерогативи и привилегии... От този момент всички вие сте братя и приятели, всички сте граждани, всички имате равни права, еднакво сте призвани да защитавате вашето отечество, да го управлявате и да му служите...
Ключников и Сабанин, I, стр. 18, 19
Принципи за присъединяване към Френската република на територии,
чието население се е обърнало към нея с молба за защита и съюз,
формулирани пред Френския национален конвент от Карно
от името на дипломатическия комитет на 14 февруари 1793 г.
Никакво присъединяване, увеличаване, намаляване или изменяне на територията на Републиката не може да става, без да бъде признато:
1) че в това изменение няма нищо, което да противоречи на интересите на държавата; 2) че общините, които се засягат с това изменение, са го искали свободно и формално или че общата сигурност на Републиката го прави необходимо...
Древните и естествени граници на Франция са Рейн, Алпите и Пиренеите. Откъснатите от нея части бяха отделени само чрез заграбване. Затова няма... никаква несправедливост, ако бъдат върнати обратно...
Дипломатическите претенции, основани на старинно владеене, за нас са нищожни... Не може да се отнеме правото на всяка нация да живее отделно, ако това ѝ харесва, или да се съедини с други нации, ако те желаят това за общо благо. Ние французите не познаваме други суверени, освен самите народи. Наша система е не надмощието, а братството. За нас не съществуват ни владетели, ни крале, нито каквито и да са господари. На цялата повърхност на земното кълбо ние виждаме само хора, каквито сме и ние, същества, равни с нас в правата...
(В доклада в съгласие с тия принципи се обосновават по-нататък предложения за присъединяване на княжество Монако и др.)
Ключников и Сабанин, I, стр. 21.
Декрет на Френския национален конвент от 1 март 1793 г.
за анулиране на договорите с неприятелски страни
и за забрана на вноса на стоки от тия страни
Националният конвент... вземайки под внимание, че враждебното поведение на държавите, които встъпиха в коалиция против Републиката, представлява нарушение на сключените по-рано договори, постановява:
1. Всички съюзни или търговски договори, съществуващи между бившите френски правителства и държавите, с които Републиката е във война, се анулират.
2. (Забранява се вносът в Републиката на кадифени, вълнени и ленени изделия, шапки, изделия от стомана и копчета.)
3. (Забранява се вносът във Франция на задгранични стоки, за които няма удостоверение, че изхождат от страна, невоюваща с Франция.)
8. Националният конвент, стремейки се да не остави никакво съмнение за намеренията и лоялността на френската нация, обявява, че се разрешава вносът на незабранени предмети чрез неутрални кораби в пристанищата на Републиката...
Ключников и Сабанин, I, стр. 22.
Конвенция за общи действия на Русия и Англия против Франция,
сключена в Лондон на 14 (25) март 1793 г.
Лицата, изпълняващи правителствената власт във Франция, като хвърлиха своето отечество в най-ужасно бедствие, взеха спрямо другите европейски държави толкова несправедливи, колкото и оскърбителни мерки, като се ръководят в това отношение от правила, несъвместими с безопасността и спокойствието на всички независими държави и дори със съществуването на всякакъв обществен ред, а сега станаха виновници за най-несправедливо и обидно нападение, като наложиха ембарго на всички руски и английски кораби, намиращи се във френските пристанища, което нападение се придружава с обявяване война на негово британско величество и на съюзната му Република на обединените провинции.
Вследствие на това тяхно величество всеруската императрица и кралят на Великобритания сметнаха за свой дълг да се споразумеят относно начините за достатъчно противодействие срещу опасностите, които се пораждат от тези правила, от тия намерения и поведение и които заплашват цяла Европа...
Чл. 1. Техни величества... ще влязат в споразумение за взаимодействие и взаимопомощ в настоящата война...
Чл. 2. …Техни величества... обещават да не слагат оръжие, освен по общо съгласие, докато не постигнат възвръщането на всички завоевания, които Франция е могла да направи за сметка на поменатите величества или на друга приятелска или съюзна... държава...
Чл. 3. Казаните величества се задължават взаимно да затворят всички свои пристанища за френски плавателни съдове, да не разрешават в никакъв случай изнасянето от тези пристанища за Франция на военни или морски запаси, жито, сланина и други хранителни продукти и да вземат всички други... мерки, за да попречат на търговията на Франция и да я принудят по такъв начин да приеме справедливи мирни условия.
Чл. 4. Техни величества се задължават да обединят усилията си, за да попречат на други държави, които не вземат участие в настоящата война, да оказват в това дело от общ интерес за всички цивилизовани държави каквото и да е пряко или косвено, произтичащо от неутралитета им покровителство на търговията или собствеността на французите по моретата или в пристанищата на Франция.
Ключников и Сабанин, I, стр. 23.
Възвание към революционните армии,
действащи против англичаните,
прието от Френския национален конвент на 26 май 1794 г.
(Барер, докладчик на Комитета за обществено спасение, като говори пред конвента за интригите и злодеянията на Англия против революционна Франция, предлага текст на възвание, в което се казва:)
Бойци на свободата! Англия е виновна за всички престъпления против човечността и за всички злодеяния против Републиката. Тя се опълчва против правата на народа и заплашва да унищожи свободата. Докога ще търпите на нашите граници роби на крал Георг, войници на най-глупавия от деспотите и най-жестокия от тираните. Тоя Георг устрои конгреса в Пилниц…; той действа с подкупи... и се опитва да унищожи нашите представителни учреждения; той обрича на глад нашите полета и села...
Когато победата предаде във ваши ръце англичани — поразявайте ги! Нека нито един от тях да не се върне нито в гибелната за свободата територия на Великобритания, нито в свободните земи на Франция. Нека да загинат тия английски роби и тогава Европа ще бъде свободна!...
Ключников и Сабанин, I, стр. 29.
Декрет на Френския национален конвент
за английските военнопленници, приет на 26 май 1794 г.
(Във връзка с единодушно приетото възвание към революционните армии, действащи против Англия, предложено от Барер, конвентът приема следния декрет:)
1. Отсега нататък към нито един английски или хановерски войник не ще се постъпва както с военнопленник.
2. Настоящият декрет и възванието към войниците на Републиката незабавно ще бъдат изпратени на представителите на народа, намиращи се при армиите.
Ключников и Сабанин, I, стр. 29
Тезиси за външната политика на свободния и републикански народ,
формулирани във Френския национален конвент на 9 ноември 1794 г.
1. Системата на съюзи на свободния и републикански народ… трябва да се състои във взаимна защита, в дружба между народите, в облагите на търговията, а не в честолюбивата династическа политика и горделивите интриги на дворците.
2. Самозащитата му: такъв народ е въоръжен от самата природа против всеки тиран, който би пожелал да го завоюва и потисне.
3. Неговият мир и дружба се разпростират върху всички народи, които са приятели на свободата.
4. Враждата към него се предизвиква от неговата славна любов към свободата, която е присъща нему повече, отколкото на друг народ в света.
5. Идеята за световно господство той заменя с идеята за свобода на моретата. Моретата не трябва да имат друг стопанин, освен труда и търговията.
6. Системата на политическо равновесие за него се състои в това, да бъде в братство и равенство с всички народи.
7. Неговата дейност в международно отношение се състои в разпространяване благата на труда и стопанството му, на изкуствата и произведенията на неговата земя.
8. Неговата територия е открита за всички преследвани, както за хората, така и за науката и изкуствата.
9. Неговите договори трябва да се сключват с народа, а не с двама-трима придворни. Те не трябва да бъдат тайни. Тайната е присъща само на порока и сърцето на тираните.
10. Неговата дипломация се състои в откритост, справедливост и равенство.
11. Неговите посланици са скромни хора, които ще донесат мир на освободените народи, а на дворците — несъкрушимата воля на 25-милионен народ, ако кралете се осмелят да посегнат на свободата му.
12. Неговите средства за запазване на независимостта и за отблъсване на националните обиди се основават на неговото уважение към нерушимостта на международните договори, увереността в правотата на своето дело и в силата на собственото си оръжие.
Ключников и Сабанин, I, стр. 29.
Руско-английски съюзен договор,
подписан в Санкт-Петербург на 7 (18) февруари 1795 г.
Чл. 1. (Заявява се, че се сключва тесен съюз между двете страни.)
Чл. 2. (Уговаря се взаимно задължение на двете страни да си оказват помощ по суша и по море.)
Чл. 4. (Установява се задължение на Англия при настъпване на обстоятелства, посочени в чл. 2, да оказва помощ на Русия чрез изпращане на ескадра и задължение на Русия в подобен случай да оказва помощ на Англия чрез изпращане на експедиционен корпус.)
Чл. 5. (Предвижда се възможност за едната и другата страна да заменят помощта, определена в чл. 4, с ежегодна субсидия от 500 000 рубли.)
Чл. 15. Този съюзен договор не се отнася за война, която може да се открие между н. в. руската императрица и азиатски държави и народи...
Също така... н. в. руската императрица не е длъжна да дава определената в договора помощ в друг случай, освен при нападение от страна на някоя европейска държава в която и да е част на света срещу правата и владенията на н. великобрит. величество.
Чл. 16. ...Войската, която... н. в. всеруската императрица трябва да изпраща за защита на негово имп. величество, няма да се използува в Испания, Португалия и Италия, а още по-малко вън от Европа...
Чл. 22. ...Високите договарящи страни сключват този съюз за срок 8 години...
Отделен таен член 1. Макар настоящата война с тъй наречения национален френски конвент, в която н. имп. всеруско величество... взе... пряко участие, съдействайки с всички... средства за прекратяване на анархията в това нещастно кралство, не може... да бъде предмет на особено задължение в сега сключения договор, понеже съгласно приетото при съставянето на подобни договори общо правило от сключваните задължения се изключват миналите събития... все пак нейно имп. величество... дава съгласие да даде... в замяна на помощта в сухопътни войски... ескадра... която да се присъедини към английската флота... и военните действия... против общия враг в Ламанш и в океана, но да не ги следва в Средиземно море и още по-малко в неевропейски морета.
...Нейно имп. всеруско величество, за да съдействува... на желанията на негово брит. величество да сложи край на лъжливата и непозволена търговия, която водят неутралните държави в полза на френските бунтовници... и за да обуздае намеренията на онези държави, които обслужват мнимия национален френски конвент, се задължава с настоящето да влезе в споразумение относно... мерките за постигане на тези цели с помощта на флотите...
Отделен таен член 2. Негово брит. величество... като е съгласен от своя страна да приеме в случай на съюз всяка отбранителна война, която нейно имп. всеруско величество ще води против Отоманската порта, се задължава да съдейства на н. имп. в., като приема руски ескадри в своите пристанища... и задържа други държави, които биха пожелали да пречат на операциите на флотата на н. имп. величество както с решително действие срещу тях, така и с действителни демонстрации.
...Ако в течение... на войната между Русия и Портата една или няколко други държави... нападнат Русия, в такъв случай негово брит. величество ще бъде длъжен да окаже помощта, предвидена в съюзния договор.
Ключников и Сабанин, I, стр. 33.
Декларация на Австрия за присъединяването ѝ
към Руско-английския съюзен договор от 7 (18) февруари 1795 г.,
подписана в Санкт-Петербург на 17 (28) септември 1795 г.
Като имат предвид, че н. вел. римският император (австрийският — б. съст.) поднови... с договор... от 20 май т. г... приятелските и близки отношения, които го свързват с н. в. великобританския крал, и че се намира в също такива отношения с н. в. руската императрица, която... е сключила с краля на Великобритания... съюзен договор... на 7 (18) февруари същата година, трите високи договарящи страни, като се уведомиха взаимно за тях (договорите), намериха за добре да съединят тези договори в една обща система на тристранен съюз и да го изградят на здрави начала за развиване на най-тясна дружба и пълно съгласие и единство... за взаимна... защита, за възстановяване и поддържане на общия мир в Европа на сигурни и трайни основи...
Ключников и Сабанин, I, стр. 40.
Френско-пруски договор,
сключен в Базел на 5 април 1795 г.
Чл. 1. (Провъзгласява се мир, дружба и добро разбирателство между двете страни.)
Чл. 2. (Изказва се съгласие за прекратяване на враждебните действия между страните. Нито една от страните не може да прави военни доставки на трета държава, която се намира във война с другата страна.)
Чл. 3. Нито една от договарящите държави не може да разрешава преминаването през своя територия на войски, които са неприятелски за другата.
Чл. 4. Предвижда се Франция да опразни пруската територия на десния бряг на Рейн.)
Чл. 5. Войските на Френската република ще продължават да заемат част от владенията на пруския крал, разположени на левия бряг на Рейн. Окончателното разрешаване на въпроса за тези провинции ще бъде отложено до общото примирие между Франция и Германската империя.
Чл. 11. (Франция се съгласява да приеме добрите услуги на Прусия по отношение онези части на Германската империя, които биха пожелали да влязат в преговори с Франция.)
Отделни и тайни членове
Чл. 1. Н. в. пруският крал няма да започне никакви враждебни действия срещу Обединените провинции или други страни, заети от френските войски.
Чл. 2. Ако при общото примирие между Германската империя и Франция левият бряг на Рейн остане на Франция, н. в. пруският крал ще се споразумее с Френската република относно начина на отстъпване на пруските владения, намиращи се на левия бряг на тази река, срещу съответно териториално обезщетение.
Чл. 3. (Франция изказва съгласие да не извършва военни операции на изток от линията Емс, Рейн, Некар, Франкония, Горен Палатинат и Бохемия.)
Чл. 6. Положенията на чл. 11 от договора не могат да се отнасят за владенията на австрийския дом.
Ключников и Сабанин, I, стр. 35
Австро-английски съюзен договор,
сключен във Виена на 20 май 1795 г.
Чл. 1. Между н. имп. величество и н. в. великобританския крал.. ще съществува пълно и искрено съгласие, дружба и отбранителен съюз...
Чл. 3. ...Ако една от двете високи договарящи страни бъде нападната... другата страна ще употреби всички усилия да даде помощ на своя съюзник...
Чл. 4. (Договарящите страни си гарантират взаимно „своите държави, територии, градове, права, преимущества и свободи, каквито притежават в момента“.)
Чл. 5. (Изказва се съгласие, че предвидената в чл. 3 помощ на нападната страна ще се изрази в изпращане на спомагателни войски, които могат да бъдат заменени с пари по сметка: 10000 гулдена на месец за 1000 души пехота и 30 000 гулдена за 1000 души кавалерия…
Ключников и Сабанин, I, стр. 37
Френско-австрийски мирен договор,
сключен в Кампо-Формио на 17 октомври 1797 г.
Чл. 3. Н. в. (римският император) се отказва... в полза на Френската република от всички свои права и титли върху бившите белгийски провинции, известни под името Австрийска Холандия...
Чл. 5. Н. в. императорът... се съгласява Френската република да владее... бившите венециански острови:... Корфу, Занте, Кефалония, Мауре, Чериго и други... и изобщо всички бивши венециански търговски колонии в Албания...
Чл. 6. Френската република се съгласява н. в. императорът и крал да владее...: Истрия, Далмация, бившите венециански острови в Адриатика, Боко ди Катаро, града Венеция и линията... (Тирол, езерото Гардо, Еч, р. Тартаро, левия бряг на По).
Чл. 8. Н. в. императорът признава Цизалпийската република за независима държава (определя се, че в състава на тази република влизат: Австрийска Ломбардия Мантуа, Пескиера, непреминалите към Австрия венециански владения, Модена и Болонското, Ферарското и Романското легатства...
Чл. 20. В Райхщад ще бъде свикан конгрес, съставен единствено от пълномощници на Германската империя и на Френската република, за установяване на мир между тези две държави...
Тайни членове
Чл. 1. (Изказва се съгласие на императора да окаже добри услуги за да може при сключването на мир с Германската империя левият бряг на Рейн от Базел до сливането му с р. Нетц да се предаде на Франция. В случай на отказ от страна на Германската империя императорът се задължава да не ѝ помага.)
Чл. 2. (Императорът се съгласява да се обяви корабоплаването по Рейн, Маас и Мозел свободно.)
Чл. 9. Френската република не вижда пречки да се върнат на пруския крал владенията му на левия бряг на Рейн. В съответствие с това не възниква въпрос за нови придобивки за пруския крал, което двете договарящи страни гарантират взаимно.
Ключников и Сабанин, I, стр. 46-47
Руско-английски съюзен договор,
сключен в Санкт-Петербург на 18 (29) декември 1798 г.
Н. в. всеруският император и н. в. великобританският крал, желаейки да се споразумеят относно мерките, с които може да се съдейства за спиране по-нататъшните успехи на френското оръжие и разширяване на безначалието, за сключване на траен мир и възстановяване на европейското равновесие, счетоха, че са нужни най-сериозно внимание и грижи да бъде принудена Франция да се върне в границите, които е имала до революцията...
Чл. 1. Двете договарящи страни, възнамерявайки да поканят пруския крал да вземе дейно участие във войната против общия враг, смятат да използват всички средства за постигането на тази цел...
Чл. 3. За да не бъде затруднен н. в. руският император в средствата за... дейно участие в настоящата война с французите, н. в. кралят на Великобритания се задължава да достави парични помощи изброени подробно по-долу...
Чл. 4. (Задължава се Англия да изплати на Русия в случай на влизане на нейните войски в съвместни действия заедно с пруските войски 225 000 лири стерлинги в три срока и освен това по 75 000 лири месечно през цялото време на операциите.)
Чл. 5. Двете високи договарящи страни се задължават да не сключват нито мир, нито примирие отделно една от друга...
Съюзен и отбранителен договор,
сключен между Русия и Турция в Цариград на 23 декември 1798 г.
(В преамбюла се изразява решението на двете страни да разширят връзките си със сключване на съюзен отбранителен договор.)
Чл. 1. Да пребъдат мир, дружба и добро съгласие между н. в. руския император и н. в. отоманския император, техните империи и поданици, по суша и вода и вследствие на това отбранителният съюз да се прилага с такава искреност, че приятелите на едната страна да бъдат приятели и на другата страна, а неприятелите на едната да се считат такива и на другата; затова те си обещават във всички дела, които засягат общото им спокойствие и сигурност, откровено да се съвещават и да предприемат съвместни мерки против всяко тревожно и враждебно на тях намерение за запазване по този начин на общото спокойствие.
Чл. (Яшкият договор от 29 декември 1799 г. се потвърждава напълно.)
Чл. 3. За да има пълна сила и действие този договор, двете високи договарящи страни си гарантират взаимно всички владени от тях земи...
Чл. 4. Макар двете договарящи страни да си запазват пълно право да влизат в преговори с други държави и да сключват с тях... договори... те се задължават да не се съдържат в тия договори условия, които биха нанесли вреда или ущърб на другия.
Чл. 5. Ако се проявят някакви намерения или действия, нанасящи вреда на договарящите страни или на една от тях, и положените от тях старания се окажат безсилни да отклонят враждебните намерения, в такъв случай страните са задължени да си окажат взаимно помощ със сухопътни и морски сили... или с пари...
Чл. 6. Изборът на помощта... зависи от нападнатата страна и в случай на поискване... войските или ескадрата ще бъдат изпратени не по-късно от 3 месеца от поискването; ако пък споразумението е за парична помощ, тя ще се счита от деня на обявяване война от нападащата държава... и ще продължава до сключване на мира.
Чл. 7. (Задължение на страните да не сключват сепаративно примирие или мир.)
Чл. 8. В случай на нужда от съвместно действие с всички сили... двата съюзника се задължават да си съобщават взаимно с пълна искреност плановете на военните си действия и с всички средства да помагат за тяхното осъществяване, а също (да си съобщават — б. съст.) намеренията за прекратяване на войната или мирните условия и след това да се споразумяват, като се ръководят от дух на миролюбие и умереност.
Чл. 10. Помощната ескадра от деня на идването ѝ в Канала (Босфора — б. съст.) и докато пребивава там и действа против общия неприятел, ще бъде снабдявана от държавата, която получава помощта, с необходимите провизии, а също в случай на нужда всичко необходимо за поправки ще бъде отпускано незабавно... от арсеналите или складовете на държавата, получаваща помощта... Военните и транспортните съдове на двете съюзни държави през цялото време на общата война ще могат да влизат свободно и безпрепятствено в пристанищата и да престояват там през зимата или за поправка.
Чл. 12. (Страните се споразумяват да поканят римския император (австрийския — б. съст.), кралете на Великобритания и на Прусия и други владетели да се присъединят към договора.)
Ключников и Сабанин, I, стр. 53.
1Титла в дореволюционна Франция на най-големия от братята на краля; в случая — бъдещия Луи XVIII.
2Другият брат на Луи XVI — бъдещият Шарл X.
3Право на краля да придобие наследството на ненатурализиран чужденец.
