Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из Славонския урбарий на Мария Терезия. 1756 г.
Печата се по Ф. Чулинович. Крестьянские восстания в Хорватии. Москва, 1959, стр. 56 — 59.
От всеки пълен надел трябва да се дава ежегодно на господин земевладелеца за земята по 3 форинта на два пъти; в деня на св. Георги и на празника на св. Архангел Михаил; освен това в продължение на 24 дни трябва да се работи ангария с два вола от изгрев до залез-слънце... Ако крепостникът няма добитък или пък господарят иска да се извърши пеша ангария, то еднодневната ангария с волове се равнява на два дни пеша ангария... В случай че господарят иска да получи пари за ангарията, то за определените 24 дни ангария с два вола той трябва да получи 50 кройцера, а за 48 дай без впрегатен добитък — 10 кройцера.
Жителите, които имат свой дом, трябва да заплатят на господаря по 1 форинт на година, също така на два пъти, а освен това да изпълняват 12-дневна пеша ангария. Онези, които нямат свой дом, трябва да служат 10 дни...
От един пълен надел... се доставя сажен дърва.
Могат да се изкореняват дървета само с разрешението на господаря, който трябва да бъде известен за това от страна на селянина... След три години свободно ползване на придобитата след изкореняването земя на господаря се заплаща една десета част от урожая... За ползване на разчистена ливада се заплаща за всяка ивица земя 15 кройцера и толкова от един югер сливова градина.
Данъкът от лозята, които не влизат в надела, трябва да се състои... само от един пинт вино и нищо повече... И в селските общини в периода между празниците на св. Михаил и св. Георги се разрешава да се продава свободно вино в кръчмите, макар че в същото време може да търгува със своето вино в кръчмата си и господарят. Между празниците на св. Георги и св. Михаил това може да прави само господарят.
Доходите от месарския дюкян отиват в полза на господаря.
Макар намиращите се на територията на общината гори да принадлежат на господарите, трябва да отделят част от гората за ползване на крепостниците...
Също така за пасене на селския добитък трябва да се отделят безплатно на общините определените места...
На селяните се забранява да събират в горите кестени и плодове от други дървета...
Що се отнася до желъдите, то нека не се забранява на селяните да пасат свинете си; в дъбовите гори, но за пасенето им в продължение на осем седмици се определя такса: за едра свиня 12 кройцера, за средна — 9, за прасе — 6 кройцера. Тази такса е в полза на господаря.
Ежегодно трябва да се заплаща на господаря-земевладелец 1 форинт за воденица, а за всяко водно колело на какво да е съоръжение по реката — 2 форинта...
Правото на лов и риболов принадлежи изключително на господаря и строго се забранява на селяните. Три пъти в годината на господаря-земавладелец се разрешава да устройва лов на диви зверове в сроковете, определени от местните магистрати, а селяните са задължени да участват в него...
Ако някой намери във владенията на господаря рой пчели, длъжен е да го отнесе на господаря...
Никой от селяните на дадено имение няма право да продава на съседни селяни или тайно да им предаде за ползване своята земя.
Под страх от конфискация на имуществото и наказание никой от селяните няма право да държи някакво оръжие и ловджийски кучета...
Из Хърватския урбарий на Мария Терезия. 1780 г.
(пак там, стр. 59 — 60).
Макар че, както беше посочено по-горе, крепостникът не подлежи нито на парично, нито на телесно наказание, когато обаче се изясни, че селянинът е сгрешил със слово или на дело, а и след тридневно наказание с ангария не се е оправил, то такъв селянин трябва да се бие.
Следва обаче да се вземе под внимание, че след посоченото наказание селянинът трябва да е в състояние да работи, затова се разрешава да се наказва виновният, ако е мъж, с не повече от 24 удара с тояга, а ако е жена — толкова пъти с камшик…
Ако виновният е стар и немощен, трябва да бъде затворен в тъмница, а в случай на значително провинение да бъде оставен на хляб и вода. Арестуваният може да бъде откъсван от работа в стопанството си за не повече от два дни, а в краен случай — три, с изключение на особено тежките престъпления, когато справедливият господарски съд ще произнесе по-сурова присъда.
Ако селянинът, хвърлен за престъпленията си в господарската тъмница, е закован в железни вериги, то според съществуващия обичай той е длъжен да заплати на ковача 15 кройцера.
Из урбариалното законодателство от 1836 г.
(пак там, стр. 61 - 62).
Тъй като земята, която се обработва от крепостника, представлява собственост на нейния владелец — феодала, то ще бъде справедливо и полезно, ако селянинът плаща за нейното ползване и плаща повинности.
Всеки, бил той крепостник или жител, който е вписан в урбария, и има свой отделен дом, е длъжен да заплати на господаря ежегодно по 1 форинт...
Относно службата или ангарията се постановява, че всяко пълноценно селско стопанство трябва да дава… в Хърватско за един ден в седмицата един крепостен на кон, следователно в течение на годината 52 конни крепостни, а ако господарят пожелае, вместо един работник на кон — двама пеши... Селянин, който притежава земя повече или по-малко от пълния надел, трябва да изпълнява ангария в зависимост от величината на поземления си участък…
Крепостник, който преднамерено не се е явил на господарска работа, трябва да изпълни дълга си и освен това да заплати глоба: за 1 ден пеша работа — 1 форинт, за 1 ден конна ангария — 2 форинта... В случай на такова провинение трябва да се придържат към следното правило: господарят записва точно обвинението, вика обвиняемия при себе си и в присъствието на двама общински старейшини или на двама поне честни свидетели основно ги разпитва; ако се изясни, че оправданията и аргументите на обвиняемия са несъстоятелни, в присъствието на свидетели се произнася присъдата, която веднага се изпълнява...
Селянин, който е недоволен от решението на господарския съд, има право след изпълнението на присъдата да се оплаче в областния съд...
Феодалните отношения в Хърватско
Петата се по J. Tkalac. Uspomene iz Hrvatske, 1749 — 1823. 1824 – 1834. Zagreb, 1945, s. 219 — 220.
Макар Унгария и Хърватско да са в пълния смисъл на думата земеделски държави, които не могат да съществуват без значително селячество, до управлението на Мария Терезия не се мислеше върху това да се подобри участта на тези, които бяха основата на целия живот в държавата. Селяните бяха оставяни да растат като невежи животни, за да бъдат по-лесно ограбвани и експлоатирани. Селячеството беше наричано „misera contribuens plebs“ — „бедните данъкоплатци“, и отношението на благородническото съсловие към селяните е изразено в изречението, че селяните са най-добри, когато плачат, а най-лоши, когато се смеят — optima flens, pessima ridens. Ето защо за да бъдат селяните в състояние да носят пълната тежест на държавата, трябва да се внимава те винаги да плачат. Отношенията между господаря и неговите крепостни се основава не само на закона, но и на широко приетите обичаи, различни за отделни райони на страната. Крепостникът не беше роб, но беше обвързан със земята и беше подложен на патримониалната юрисдикция на господаря на имението, който можеше да му налага телесни наказания и да го затваря; ако притежаваше ius gladii [право на меча], можеше в присъствието на съдии да го осъди на смърт и да го прати на ешафода. Варварската употреба на патримониалната власт накара Карл VI да ограничи потисничеството на крепостните чрез урбариума за Славения от 1737 г. Тъй като обаче този урбариум не беше закон, никой не го спазваше. През 1754 г. Мария Терезия предложи в парламента да бъде съставена комисия за създаване на един общ закон в същите линии... Урбариалният закон беше издаден през 1767 г., но тъй като не беше конституционно прокаран, представляваше само едно временно разрешение и никой не се придържаше строго към него. Много от господарите, някои от които познавах лично, се отнасяха към крепостните си така, както американските плантатори се държат към черните си роби. За тях като че ли нямаше закон... Едва през 1832 — 1836 г. беше прокаран урбариален закон, който беше малко по-човечен и който значително подобри съдбата на крепостните селяни. Този закон обаче трая много кратко време, защото парламентът от 1847 — 1848 г., който откри нова епоха, унищожи всички права на манориалното законодателство и отне на господарите всички феодални права без възмездие. Освен това той премахна патримониалната юрисдикция и възвърна на селяните гражданските права, които им бяха отнети от хиляда години.
Военната граница. Краят на XVIII в.
Печата се по J. A. Demian. Statistische Beschreibung der Militär-Grenze, Wien. 1806. Bb. I, S. 4 u. w.
Военната граница беше основана за отбрана срещу турското нашествие и е просъществувала двеста години. Тя се простира от Адриатическо море по границата на Хърватско, Славония, Банат1 и Трансилвания до Марамуреш, където е разположено лявото крило на Втория трансилвано-влашки полк.
По протежение на този граничен кордон, дълъг повече от 230 мили и пазен денонощно от 4380 мъже, са разположени тези странни военни земи, чиито жители са едновременно войници и селяни. Тази система не се среща никъде другаде в Европа и създава много трудности на управлението...
Сегашната военна граница на Хърватско беше основана и организирана в отделните райони в различно време. Съобразно с първоначалното си основаване, тя и до днес се разделя на три генералитета — Карлщат [Карловац], Банат2 и Вараждин.
На всеки две години се прави преброяване на жителите на Военната граница. През 1802 г. Карловацкият генералитет е наброявал 182 733 души...
Като правило граничарите обработват само земята или градината, които се намират непосредствено до къщата. Те се наричат „подкучници“ и са засадени с картофи и зеле... Голяма слабост на стопанството е голямата отдалеченост на нивите. Има в генералитета стопанства, чиито ниви са разположени на три до шест часа път от жилището и са раздробени на 4 до 60 парцела, които лежат разхвърляни в различни местности. По такъв начин нивите не могат да се обработват добре, защото и хората, и добитъкът са изтощени още преди да ги достигнат.
1Темешварският Банат.
2Хърватският Банат, източно от Загреб.
Славония в края на ХVIII в.
Печата се по J. A. Demian. Darsteelung der österreichischen Monarchie nach den neuesten statistischen Beziehungen. Wien, 1805. Bd. III. Th. II. S . 441 u. w.
Красивата страна Славония, която в римски времена беше добре обработвана и гъсто населена, се оживи едва в наше време. За повече от 200 години Славония беше театър на непрекъснати военни действия, празна, пустиня, убежище по-скоро за животни, отколкото за хора. След 150 години, раздор тя отново бе присъединена към Унгария по Карловацкия мирен договор. По време на турското робство първоначалните ѝ жители бяха почти напълно изтребени от продължителните войни, но сега страната е наново заселена от чужденци, от илирийци, дошли на тълпи от Турската империя, и от други колонисти от Германия и Унгария...
Броят на славонските благородници е неголям в сравнение с размера на страната. През 1785 г. числото им беше само 314; в Славония само 1 човек на 846 е благороден, докато в Унгария тази пропорция е 21 1/2. Благородничеството с изключение на две немски и едно италианско семейство е отчасти славянско, отчасти унгарско по произход... Почти цялата славонска земя принадлежи на благородниците. Короната владее само две имения.
След благородниците идват бюргерите, които са извънредно малко в Славония. Те живеят в свободния кралски град Пожега и трите военни селища: Петроварадин, Земун и Карловац. Жителите на свободните пазарни градове не се считат за бюргери.
Така болшинството от жителите на Славония принадлежат към класата на селяните... Тъй като славонските селяни сами си изготвят необходимите дрехи и домакински уреди, малкото занаяти и търговия, които съществуват, не могат да получат развитие и занаятчиите и търговците по градовете живеят частично за сметка на земеделието и скотовъдството.
Земун като търговско-занаятчийски център
Печата се по Ignaz Soppron, Monographie von Semlin und Umgebung. Zemun, 1890, p. 363-364, 381 — 384, 469 — 470.
Цеховете, създадени в граничния район, бяха по подобие на онези от австрийските и немските земи и предлагаха на занаятчиите същите привилегии. В Сремско-славонския генералитет всички майстори и занаятчии-наемници образуваха един-единствен привилегирован цех с център в Петроварадин и клонове в другите общини и гарнизони, включително и Земун. Та още в епохата Шьонборн (1705 — 1734) занаятчиите представляваха специално съсловие с председател, когото избираха помежду си... Повечето занаятчии в Земун бяха немци, главно католици, което обяснява защо така ревностно бдяха само на католици да бъде разрешено практикуването на определен занаяти. В продължение на половин век те се придържаха обичая да не приемат никой сърбин за чирак и да не дават работа и майсторска титла на занаятчия от сръбски произход. Естествено имаше и изключения, но само в някои занаяти, като например сапунджийство, ковачество и няколко още занаят; някои занаяти са запазени само за немските майстори, друг са чисто сръбски. Последните включват сапунджиите, обущарите, пекарите, шивачите на национално облекло, кожарите, юрганджиите, шивачите на турски дрехи, чехларите, сладкарите и дърводелците. Властите обаче се стремяха да привличат занаятчии, независимо от това, дали са немци или сърби...
Чуждите търговци бяха предимно гърци, главно турски поданици, избягали, за да станат австрийски поданици... По това време и в Сърбия имаше много гръцки търговци, които разполагаха с огромни налични капитали. Кириак Барбоглу се оплакваше, че през нощта срещу 1 ноември слугите му задигнали 8000 златни дуката; но това обвинение беше направено едва половин месец по-късно, тъй като Кириак преди това не беше забелязал липсата на парите!
По-богатите гръцки търговци се занимаваха не само с търговия с Турция, но вземаха участие и в житната търговия, и в търговията на едро с колониални стоки. Някои от тях бяха банкери и лихвари... Гръцките емигранти бяха прекалено многобройни, за да се ограничат в определените от Пожаревацкия договор занаяти и търговия, и се занимаваха и с други, като ставаха занаятчии и собственици на дюкяни. Някои търгуваха с добитък, главно свине, като например братята Карамат, които бяха измежду първите емигранти. Впоследствие някой заобикаляха постановленията на договора и придобиваха недвижима собственост. Гърците и македонците, които се занимаваха с търговия на добитък, първи изоставяха гръцката си националност и ставаха сърби, докато експедиторите и комисионните агенти здраво се държаха към гръцката си националност без съмнение поради естеството на тяхната работа. Комисионните агенти и търговци на колониални стоки поддържаха непрекъснати връзки с гърците и поради това водеха книгите и кореспонденцията си на гръцки. Търговците на добитък обаче влизаха в съприкосновение със селското население и ако изобщо държаха книги, водеха ги на сръбски, а най-често си служеха с дървен рабош.
Цялото население на Земун през 1801 г. наброяваше 7089, което представлява увеличение от 50% в сравнение с цифрата на населението през 1781 г. — 4559 души. По религия населението се дели на 5642 гърци, 1266 католици, 157 евреи и 24 мюсюлмани… Професиите бяха същите, както и по-рано: 32 търговци, 85 собственици на дюкяни, 396 занаятчии, 95 кръчмари, 559 занаятчии — наемници и слуги, 7 свещеници и 63 централни и местни правителствени чиновници. Временните жители бяха 560, от които 190 чужденци.
Дубровник под австрийска власт
Писмо на властелите до ген. Милутинович, главнокомандващ . австрийската армия в Дубровник. 1814 г.
Печата се по J. К. Vojnović. Pad Dubrovnika, Knjiga druga. (1807 — 1815), Zagreb; 1908, s. 446-448.
От шест месеца, откакто командвате сред нас, Вие дадохте много доказателства за мъдрост и справедливост; това ни даде смелост да си позволим да се обърнем към Вас, за да обясним откровеното си и просто поведение. Тъй като винаги досега то е било изпълнено с най-дълбоко уважение към Н. В. императора и с примирение и спокойствие, ние се надяваме да се убедите, че единствено недоброжелателни личности и врагове на обществения ред са искали да хвърлят тъмни краски върху последните събития, на които сме жертва.
След като видяхме да капитулират французите, които бяха в нашия град заедно със съюзните им сили, и след като страната ни беше окупирана отчасти от победните армии на Н. В. императора, отчасти от англичаните, ние чакахме с примирение да бъде решена съдбата ни от бъдещия конгрес, както беше обявено публично и частно. Същевременно ние не спирахме да се стремим да защитим чрез почтени и известни Вам средства правата, дадени ни от бога и от нашия произход. Господин маркизът Бона беше натоварен да представи нашите скромни възражения и молби в нозете на Н. Величество и на съюзните сили.
В това деликатно и трудно положение, без никакво участие, нито предварително обявяване, ние видяхме муниципалния съвет да се съвещава за изпращането на делегация от името на цялата нация. Всички духове бяха възмутени от това нарушение на принципите, познати сред цивилизованите народи, и направено от съвет, съставен по времето на управлението на Наполеон главно измежду онези, които не се ползват нито с уважението, нито с доверието на нацията и които по органическите закони нямат такава компетентност. Ето защо счетохме за свое задължение по чест и съвест да напомним на муниципалния съвет, че няма правото нито да говори от името на цялата нация, нито да предрешава висшите нареждания, които е наше задължение да очакваме спокойно и да приемем с уважение, тъй като съветът е просто административната магистратура на общината на Рагуза.
Ето единствения смисъл на протеста, подписан от нас и почти цялото благородничество на страната.
Селячеството в Трансилвания. 30-те г. НА XIX в.
Печата се по J. Paget. Hungary and Transilvania. London, 1839. vol. II, p. 311 — 312.
Селяните в Трансилвания бяха в много по-тежко положение и много по-невежи от тези в Унгария. Когато Мария Терезия наложила урбариума на благородничеството в Унгария, тя е публикувала някакви „Регулиращи точки“ върху същите принципи относно управлението на селяните в Трансилвания.
Било защото тези „Точки“ не са били нагодени към условията на страната, било защото страната е отдалечена от централата власт, което позволило на благородниците да избягнат въвеждането им, сигурното е обаче, че те никога не са придобили силата на урбариума...
Сред най-големите злини, от които може да се оплаче трансилванският селянин, е отсъствието на строго определен кодекс от закони, към които той би могъл да се обърне, и в резултат на тази липса той е почти изцяло подложен на произвола на своите господари, срещу които може да се защитава само с обичая. Също и селската земя никога не е била разпределяна тук, както в Унгария, според плодородието си, нито пък е определена големината на селския надел. Ето защо размерът на труда не може да бъде правилно и законно определен съобразно с количеството и качеството на земята. Също и самият труд не е регулиран по-добре. В някои части на страната е обичайно да се работи два дни в неделята; в други, и това е най-често, се изискват три; а в някои господарят изстисква колкото може от полугладните същества, които живеят при него. Тук също камшикът работи с пълна сила; всеки господар може да нареди ядосалият го селянин или слуга да получи 25 удара на място и обикновено това е първото средство, към което прибягва във всякакви спорове за труд или данъци...
Селското стопанство и търговията на Далмация през първата половина на XIX в.
Печата се по J. G. Wilkinson. Dalmatia and Montenegro. London, 1848, vol I, p. 215 — 217, 233 — 234.
Може да се съжалява, че австрийците с целите им бащински грижи са направили толкова малко, за да подобрят положението и развият полезните придобивки на далматинското селячество, което е толкова невежо относно всякаква селскостопанска система и знае толкова за подобряването на почвата, колкото предците му през средните векове. На австрийското правителство наистина трябва да се отдаде дължимото за откриването на училища и след венецианското господство далматинците могат да се радват на една по-мъдра и по-добра система; но е необходимо нещо повече за обучението на селското население, което от ограниченото умение да чете няма да се научи на земеделие или как да подобрява земята, или за значението на нови и полезни култури.
Инструментите им са еднакви с тези, които използват безпросветните жители на Мала Азия, а примитивните каруци, използвани в околността на Книн, ми напомниха онези от долината около планината Ида; земята се обработва като в далечните провинции на Турция, а плуговете често са по-лоши от херцеговинските. Далмация няма и производство, което наистина да заслужава това название. Качеството и боята из простата тъкан, която се използва от селяните, са ужасни. Не се покровителства производството на коприна достатъчно, макар че почвата е подходяща за отглеждането на черници; видях някои огромни от тях около Опузен, близо до Пераст, и Рисан и в Бока Которска. Коноп и други полезни култури също могат да се отглеждат в Далмация. Но дори на голямото водно богатство на реките не се обръща внимание, макар че са толкова подходящи за построяването на воденици. Няма никакви върху бързите потоци на страната освен няколко за смилане на зърно. Някои от водениците са били направени още от турците. Колкото и невероятно да изглежда, но цялото жито от долината на Нарента се изпраща, за да бъде смляно в Херцеговина...
Син има 2000 жители. Дълго време той е бил крепостта на венецианците срещу турците, чиято граница сега е отместена на 7 мили. Два пъти седмично има пазар, в понеделниците и четвъртъците, в едно място, наречено Хан, на около 5 мили от Син, в далматинската територия. От чумата през 1815 г. Хан е определен за приемането на турските кервани които дотогава според договора в Пожаревац са имали правото да отиват до Сплит.
Керваните се съпровождат от войници от Билибриг до Хан и по същия начин се връщат обратно, за да се предотврати контрабандата или избягването на карантинните нареждания. Друг един пазар се провежда на около 4 часа път от Син, във вторниците и петъците; има също и друг, на 6 часа път. По-рано тези пунктове на контакт с Турция са били по-многобройни. Сега търговията минава по други канали; за турците е по-изгодно да изпращат по-голямата част от стоките си направо до Задар, отколкото да снабдяват ограниченото потребление на малките градове във вътрешността на страната.
Дубровник през първата половина на XIX в.
Печата се по A. A. Paton Highlands and Islands of the Adriatic. London, 1849, Book II, p. 256 — 257.
След разрушаването на търговската му флота, в резултат на френската окупация Дубровник престана да има някакво значение като морски фактор в Адриатика. Веднъж изключен от търговията за няколко години и с разпръснат капитал, много трудно е за дадено място да се възстанови отново. Ето един от недостатъците на града, който трудно може да се преодолее: старото пристанище под крепостната стена е било достатъчно за галерите на средновековието, но е неподходящо за кораб предназначени за дълги разстояния. След голямото земетресение беше предложено да се построи нов град при Груж, но солидните, почти незасегнати стени на стария град предопределиха построяването на пристанище на старото място. Тъй като днес величествените сгради в средновековен стил са без всякаква стойност, съжаляват за взетото решение. Груж, който може да побере и най-големите кораби на Адриатика, е отдалечен на разстояние една миля…
Със своя университет и липсата на митническа тарифа, Дубровник, струва ми се, отново може да достигне своя разцвет, ако жителите му вземат съответните мерки и вложат в това цялата си енергия. Уверени в своите сили, бащите им положиха основите на отминалото богатство [на града]. Пак поради тези качества гърците от Херцеговина, които сега са се установили и Дубровник, имат почти пълен монопол върху търговията... Междувременно разпространението на австрийската параходна компания Лойд по източния бряг на Адриатика е от полза за цялото крайбрежие.
Словенското село
Печата се по Bericht des Handels und Gewerb е kammer für das Kronland Krain über den Zustand des Handels und der Industrie im Jahre 1852. Ljubljana, 1853, S. 6 — 7, 10.
Земята в Словения е по-раздробена, отколкото в коя да е друга провинция на австрийската монархия, с изключение на крайбрежния район. Например 229 847 акра обработваема земя са разделени на 609 600 парцела; 1382 акра ливади —на 3250 парцела; 2876 акра пасбища — на 2700 парцела; 2649 акра лозя — на 9108 парцела, докато цялата земя е разпределена - между 73 469 собственици. Тъй като селяните се стремят да отгледат възможно най-много различни култури, те ги засяват върху една малка площ, като ги редуват, при което елдата, която е главната култура в този район, обикновено се засява като втора в стърнището на зимната пшеница и ечемика. Нуждата кара дребния стопанин да отглежда най-голямото възможно количество на една и съща нива, и да използва методи, които не могат да бъдат одобрени при едно по-напреднало едро стопанство...
Главната храна на населението се състои от елда, след това просо, картофи, зеле и ряпа, а в планините дори и овес. В домовете на дребните селяни рядко се яде хляб всеки ден, а понякога няма по цели седмици. По-рано картофи се отглеждаха на много по-голяма площ, но сега са спаднали, защото селяните са уплашени от гниенето, което достигна най-големи размери през 1849 г...
Царевица, просо, фасул и тикви често растат на една и съща нива. Царевицата и фасулът са храна за селянина, тиквата — за прасета, а просото е обменната монета за селянина, защото от него той приготвя метли и по този начин може да спечели достатъчно пари, за да си набави необходимото количество сол...
Позив от 1848 г.
Печата се по V. Bogdanov. Društvene i političke borbe u Hrvatskoj, 1848 — 1849. Zagreb, 1949, s. 129.
Граждани!
Всички народи на Европа вече въстанала, за да се сдобият с правата, които им се полагат. И ние, хърватите, трябва да се постараем, да се вдигнем и докажем по този начин на света, че сме достойни за свобода. Искаме независим от маджарския народен език, неограничена свобода на печата, публична дейност на съдилищата, министерска отговорност, равенство на народа, а не аристократично представителство, народна гвардия за отбрана срещу тиранията. Не изпускайте напразно това благоприятно време, а съберете всичките си сили и покажете, че сте свободен и независим от маджарите и от немците народ. Покажете днес на света кои сте, искате ли да сте роби на банкрутирала Австрия или пък СВОБОДЕН НАРОД!
„Исканията на народа“, приети на Великата народна скупщина в Загреб. 13. III. 1848 г.
Печата се по V. Bogdanov, op. cit., s. 155 — 157.
Ние, славянските народи на Триединното кралство1 желаем, както досега, да останем и занапред под унгарската корона, с която нашите предци са съединили по своя воля короната на кралство Далмация, Хърватско и Славония. По този начин желаем да останем верни на сегашната управляваща династия, поставена на престола на нашето кралство с прагматична санкция, и заедно желаем да удържим целокупността на австрийската монархия и унгарската държава, както и да дадем силна подкрепа на онова велико начинание, което започна за цялата австрийска империя с кървавите и важни дни 12, 13 и 14 март, т. г. в град Виена, и искаме от праведния наш крал следното:
1. Тъй като се намираме в извънредно положение и за да възвърнем законното състояние, необходимо е да имаме законен върховен глава; ето защо избрахме единодушно за бан на Триединното кралство барон Йосип Йелачич Бужински, човек, който се ползва с доверието на целия народ. Беше му дадено името бан, командването на граничните войски и правото да разпуска събранието.
2. Да се свика народно събрание най-късно до 1 май т. г. в главния град Загреб.
3. Здраво и ново съединение във всяко отношение на спадащото към нас по закон и обичай кралство Далмация с кралството на хървати и славонци, а също така и с цялата ни военна граница, що се отнася до политическото управление, както и с всички останали наши земи, изгубени с течение на времето в унгарските жупанства или присъединени към австрийската държава.
4. Нашата национална независимост.
5. Собствен министерски съвет, отговорен пред парламента, съставен от хора, предани на каузата на националното благоденствие и на духа на прогреса и свободата.
6. Въвеждането на родния език във вътрешните и външните дела на нашата държава, както и в училищата от всички степени.
7. Учредяване на университет в Загреб.
8. Политическо и духовно развитие, основано на свободен народен дух.
9. Свобода на пресата, религията, учението и словото.
10. Народното събрание да се свиква ежегодно в различен град.
11. Както на първото предстоящо, така и на всички бъдещи народни събрания представителство на народа на базата на общото равенство, без съсловни различия.
12. Равенство на всички хора пред съда, независимо от съсловие и религия; публичност на съдебните заседания; съд над съдебните заседатели; отговорност на съдиите.
13. Равенство при носенето на тежестите или плащането на данъците без разлика на съсловията; данъкът ще бъде определен от нашето народно събрание.
14. Крепостните да бъдат облекчени в задълженията си, а после освободени.
15. Организиране на национална банка.
16. Връщане на народните пари и капитал, които досега се управляваха в Унгария. Връщане на имотите и финансовите ни средства. Тези пари и капитали могат да се управляват от наше отговорно министерство на финансите.
17. Национална гвардия, с войвода или капитан, който ще бъде избран от нашето събрание по стария обичай и който ще бъде върховен главнокомандващ.
18. Когато няма външна войска, нека всички видове народна войска да останат по домовете си, като им бъде назначен местен командир. Нека заповедите да бъдат издавани на народен език. А по време на сражение и особено в Кордун2, както и при воюването срещу външни неприятели, да получават храна, заплата и облекло. Чуждите войски да напускат страната, а онези народни граничари, които се намират в Италия, веднага да се завърнат по домовете си.
19. Националната армия, от какъвто вид и да е тя, да дава клетва за вярност към конституцията, краля, свободата на народа си и на всички народи на австрийската империя, съобразно с принципите на хуманизма.
20. Всички политически затворници в нашето Триединно кралство и от другите свободни нации на Австрия да бъдат освободени, особено пък славният наш писател и достоен син на родината Никола Томасео.
21. Право на сдружения, събрания и петиции...
22. Нека бъдат премахнати всички митници по границата на нашата страна и славянско-италианско-австрийските земи и да бъде провъзгласено между споменатите държави свободно общуване. А всички пощи на Триединното кралство изцяло да бъдат поставени под ръководството на наше местно министерство.
23. Свободно добиване на морска сол в духа на древните права.
24. Крепостните задължения по военната граница да бъдат премахнати, така както са премахнати и в другите райони, а на граничните общини да бъдат върнати горите и пасбищата им.
25. Капиталът от пограничните доходи, който се управлява от дворцово военно вече, от днес нататък да се ръководи от наше министерство.
26. Всеки граничар да живее като свободен човек, с еднакви права и свободи като останалите жители на Триединното кралство.
27. На границата да бъдат учредени свободни градски и селски общини с право на самоуправление и да си устройват съд.
28. Да се възвърне старото название жупанство и да се уреди по стария начин на новата основа на настоящите права.
29. От днес нататък духовниците и светските лица във всички родни места да бъдат и се чувстват синове на Триединното кралство.
30. Да се унищожи целибатът в църквата и в нея да се въведе родният език според вековните хърватски права и обичаи.
1Съкратено средновековно название на кралство Хърватско, Славония и Далмация. През XIX в., се употребява за Хърватско и Славония.
2Верига от погранични военни постове; област в Хърватско.
Премахване на крепостничеството
Печата се по J. Šidak. Historijska čitanka za hrvatsku povijest. Zagreb, 1952, T. I, s. 228 — 229.
Закон XXVII. Относно премахването на урбариалните земи и задължения. 1848 г.
1. Всички урбариални задължения и налози, които по-рано бяха в сила, са завинаги унищожени. Освен това тук е обявена независимостта както на индивидуалните крепостни, така и на целите общини, които досега са се намирали под властта на господарите.
2. Силата и валидността на хартата на бана, чрез които беше обявено премахването на урбариалните задължения и налози, се потвърждават от този закон.
3. Всички ония, които по-рано бяха крепостни, сега са безспорни собственици на своите урбариални имоти, които те могат да обменят изцяло или на части, да дават под наем или продадат.
4. Тъй наречените iura regalia, т. е. правото на кръчмите, лов, риболов и касапство, ще престанат от днес нататък да бъдат единствена привилегия на господарите:
а) правото да се държи кръчма от деня на св. Михаил до Гергьовден ще принадлежи и за в бъдеще на всяка община. Освен това всяка община ще има същите права на едно място от Гергьовден до деня на св. Михаил;
б) правото да се държи кръчма включва правото да се продават всякакъв вид питиета, т. е. вино, бира и ракия. Тези права принадлежат на цялата община и тя има право да ги раздава за полза на цялата община;
в) на всеки селянин е разрешено да лови риба, да стреля по птици и да коли животни на собствената си земя.
г) ловът също е разрешен освен на земите, които изцяло са в собственост на господаря или са алодиални.1
5. Държавата гарантира компенсация за господарите заради загубата на урбариалните налози и задължения, а така също и поради загубата, която им се нанася чрез продаването на правото за държане на кръчма в общината. Една специална държавна комисия ще определи начина и средствата за тази компенсация и ще направи предложения на следващото събрание на парламента.
6. Всяка община и всеки отделен индивид имат право да приготвят ракия, да горят въглища, да гасят вар и да имат мелница или дърворезница върху собствената си земя, без да плащат такси, а също така в рамките на закона да строят и наследяват. Ако се установи, че някоя мелница работи в ущърб на околната земя, да бъде забранена от местните власти, а не от господаря.
1Алодиални са земите с абсолютна наследствена собственост, които никога не са били подлагани на урбариалното законодателство. В тези имения крепостните не са имали право на аренда.
Възвание на бан Йелачич от 20. XI. 1848 г.
Печата се по Ф. Чулинович. Крестьянские восстания в Хорватии. Москва, 1959, стр. 217 — 218.
Крайно ме огорчи известието, че народът на нашата хърватска родина, особено в Загребската област, се е разбунтувала в резултат на повинностите, свързани с изплащането на горница и чинш и във връзка с ползването на общинските гори, при което даже е употребена сила и се е стигнало до голям безпорядък...
Мой народе! Когато в откритото си банско писмо съобщих за освобождението ти от урбариалните данъци, т. е. от ония данъци, които се събираха от урбариалните имоти, считах, че ти в щастие и доволство ще се ползваш от този дар и мирно ще благославяш времето, което ти донесе толкова блага. Никога, не можех да си представя, че ще приемеш подарената ти свобода като право да посягаш на чуждото. За съжаление обаче това се случи! Хората, неудовлетворени от освобождението им от урбариалните повинности, искат отмяна и даже отхвърлят по насилствен път горницата, господарския десятък, искат да си присвоят общинските гори, да хранят свинете си безплатно в господарските гори, да секат дърва и пр. И макар местните власти нееднократно да са им внушавали, че всяко насилие и своеволие строго се забранява, те съвсем не желаят да се откажат от злите си намерения.
На всички тези злонамерени хора искам да напомня още веднъж, че са ликвидирани само урбариалните налози, т. е. тези повинности, било то горница или десятък, които те са извършвали на урбариалната земя. Не се плаща църковен десятък, който следва обаче да се различава от десятъка, който се полага на свещениците като земеделци. Що се отнася до данъците за господарските земи, лозя, пътища и пр., от които селяните само се ползват, без да бъдат собственици, данъци, които се изплащат частично, като горница, десятък от виното, прасетата и др. и частично, в пари, и то по постановление на Държавния събор те се съхраняват и занапред, като никой няма право да иска от господарите да дават земите си някому за безплатно ползване...
Румънското революционно движение в Трансилвания през 1848 г.
Из речта на Симион Бърнуц (1808 — 1864), ръководен деец на революцията от 1848 г. в Трансилвания, произнесена в Блаж на 14 май 1848 г.
Печата се по Антология из историята на румънската прогресивна мисъл. С., 1965, стр. 146 — 148.
Ако бъде унищожена националната свобода на народа, същевременно се унищожава и неговата култура и щастието му, защото без свобода не е възможна култура....
Народът, който разбере, че светлината на науката и на изкуствата повече не може да бъде притежание само на привилегированите класи, а трябва да стане общо достояние на цялата нация, такъв народ трябва да превърне културата в общо достояние на цялата нация. Като проучим кои са средствата на културата у просветените народи, ще видим, че това са националните училища и институциите за наука и изкуство, а истинското средство за политическа култура са университетите...
В държава, населявана от една-единствена нация, би било не само гнет за цялата нация, но и голяма нелепост възприемането на един мъртъв или чужд език за нуждите на законодателството и управлението (какъвто бе досега случаят с латинския). Такъв именно гнет и нелепост допуска нацията, която се стреми да наложи своя език на другите нации в държава като Унгария, която включва в себе си не само унгарци, но и милиони славяни, румънци и германци. В частност именно законодателството на многоезичната държава принуждава и най-тираничния деспот да публикува заповедите си на всички езици, за да могат да бъдат изпълнявани. Толкова повече трябва да признае свободата на езиците една свободна държава, от която и в това отношение се изисква повече, отколкото от един деспот: последният сам създава законите съобразно със своето желание, неговата воля е закон за всички; в една свободна държава не може да бъде закон онова, което е желание само на един човек или само една нация, а онова, което се желае от целия народ, от всички нации...
Какво да правят прочее германците, унгарците, румънците, славяните, като никой от тях не притежава годен за създаването на закони език? Ще приемат ли те мъртвия латински език или някой чужд език? Това обаче не би било напредък а регрес и угнетение. Здравият разум им подсказва да пристъпят към законодателство на собствените си езици. Нациите трябва да проявяват търпимост една към друга за общото благо на всички, за да управлява всяка себе си; тогава всяка от тях ще намери думи за изразяването на желанията си и политиците също ще разполагат с език, достатъчно годен за създаването на закони. Обаче деспотизмът налага своя език не поради обстоятелството, че останалите езици не са годни да служат за ръководство на обществените дела (ако беше така, би следвало да постъпи тъкмо по обратния начин, т. е. да им даде възможност да се култивират), а защото иска нациите постепенно да забравят и названието на свободата, та в края на краищата у тях да угасне и самото чувство за свобода; затова именно деспотичната нация забранява на останалите да си създават национални училища, като заявява, че напредничавите науки могат да се преподават само на нейния език. Тя не иска да се просветят и другите, а да останат слепи и глухи към всички прояви на нейния егоизъм. Поради това именно тя забранява събранията на национален език и задължава да се правят на нейния език, за да не могат другите нации да се съвещават по въпроси, които биха били в тяхна полза. Затова именно тя създава закони на своя език само за да не могат другите народя да ги разберат и така да бъдат заставени винаги да се допитват до чужденците във връзка със своите искания. Тя назначава чуждестранни администратори, за да не могат другите нации да се разбират с тях, а да бъдат принудени да сноват през девет села в десето, докато намерят някого, който да разбира езика им и да преведе документите им. Не стига, че плащат данъци и осигуряват заплатите на чиновниците, за да могат тези да изпълняват службата и задълженията си, но освен това трябва да заплащат и превеждането на документите, нещо, което би трябвало да бъде вършено от самия чиновник на езика на заинтересования. В действителност такова правителство с подобни мерки ни най-малко не цели да улесни народа; то се ръководи от своето удобство, а не от грижата за доброто на народа, като обаче прикрива този си стремеж под одеждите на общественото благо, за което в същност съвсем нехае. Но като не се осмелява да признае истинските благоприятни за потисника мотиви на тези си действия, то заявява, че самото облекчаване на управлението на държавата изисквало единен език.
Нима не би отговаряло по-добре на нуждите на обществото, на мира и на щастието на съвместно живеещите нации, ако там, където живеят само унгарци, и чиновниците да бъдат само унгарци; където живеят само румънци, и чиновниците да бъдат само румънци; където живеят смесени националности, и чиновниците да бъдат от съответните националности, за да отговарят на нуждите на народа, защото съобразно със здравия разум чиновниците служат на народа, а не народът на чиновниците... Защо отсега нататък да не може да съществуват повече езици в администрацията, щом знаем, че досега в църковните съдилища на страната са в употреба повече езици? Нещастието на страната се дължи не на големия брой езици, а на големия брой привилегии!
Доклад на руския генерал Люднер относно събитията от 1848 г.
Печата се по Е. Poujade. Chrétiens et Turcs. Paris, 1867, p. 305.
Съществува дълбока омраза между австрийците и унгарците, а последните са еднакво ненавиждани от всички останали народи на унгарска територия, саксонци, сърби, хървати и власи. Власите особено имат положението на парии и са най-нещастният народ в Трансилвания. В началото на въстанието именно те подпомогнаха австрийската армия и снабдяваха с провизии руснаците. Ако се беше осъществило в началото, обединението на власите с Унгария можеше да придаде друг характер на бунта. Без провизиите, които намерих в княжествата, и без Янко, водача на власите в Трансилвания, не бих могъл да успея.
Националноосвободителната борба на трансилванските румънци
Из статията „Господството“ (1875 г.) на изтъкнатия румънски публицист, историк и политически деец от Трансилвания Георги Бариц.
Печата се по Антология из историята...., пос. съч., стр, 162 — 164.
Борбата за национално съществуване, която води румънският народ, е обща борба и на много други народи, които без предварително да се споразумеят, започнаха да съзнават и да се убеждават, че тази борба трябва да се води солидарно. У всички тия народи натискът предизвиква съпротивление, тъй както се случва и във физическия свят при допира на еластични тела. Накъдето и да погледнеш, тази борба протича навсякъде и непрестанно, а силите ѝ никнат от земята, също както в легендата за Бриареу. От устието на Искър до Балтийско море — навсякъде установяваш наличието на борба за национално съществуване. В Тирол се бори италианската националност, в Истрия, Каринтия, Карниола се бранят словените, в Моравия и Бохемия чешкият народ се бори с напрегнати сили и с ожесточение, също както в XVII в.; в Полша — поляците и рутените, в Курландия и Финландия — германският елемент, в Унгария — сърбите, словаците, рутените; в Европейска Турция сърбите и българите преминаха от словесната борба към въоръжена борба и кръвопролития, които ще поставят началото на нова епоха в живота на тези народи. Цялата дейност и всички дела на гърците имат една-единствена цел: концентрирането на силите за осигуряване на националното им съществуване, на националния им живот в една национална държава. Хърватите са на път да си осигурят това чрез благоразумие, съпроводено с мъжествена енергия, прилагана на място и навреме.
Примерът на Италия, Гърция и Хърватско упражнява неудържимо влияние върху все още поробените народи...
До 1848 г. в Трансилвания се прилагаше между другото като сигурно средство за денационализация и за установяване на господство лишаването на румънците от всякакво недвижимо имущество, та дори и от движимото им имущество. Но и това не помогна, а тъкмо напротив: това посегателство ускори рухването на страната. Това средство се прилага и днес, с цел да бъде разорен румънският народ... Опит за засилване на господството над румънците бе направен и посредством държането на румънския народ в състояние на невежество и дивачество с надеждата, че много по-лесно е да подкараш, накъдето ти скимне, едно стадо от волове и други говеда, отколкото просветени хора. Но и този начин не им донесе успех. От известно време насам като че ли този метод е изоставен и е налице стремеж за консолидиране на господството посредством училищата, т. е. посредством едно фалшифицирано, противонационално обучение, с помощта на което да бъдат изкоренени националните особености, дадени на румънците от природата и от бога, да бъдат заличени всички исторически възпоминания и всички хилядолетни традиции, включително езикът и неговата литература. Напразни усилия, свързани с непоправима загуба на време и сили!...
Националното потисничество, което винаги е по-отвратително и действа по-бунтуващо върху духовете, отколкото индивидуалното, всякога сее ветрове, за да жъне бури. Дори и самите унгарски вестници признават, че политиката на господство е несправедлива. Следователно би трябвало да стане ясно, че несправедливите действия ще породят неминуемо противодействие, т. е. ще заставят потиснатите да се бранят енергично.
