Руският посланик в Цариград А. Я. Италиански до външния министър А. А. Чарторийски. 29. VIII. 1804 г.
Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Внешняя политика России XIX и начала XX века. Серия I. Τ. II, стр. 116 — 119.
Сега, когато сърбите повече не заплашват такава важна крепост като Белград и след като Портата си обезпечи владението върху нея1, в османското министерство не биха възникнали някакви подозрения във връзка с моето застъпничество в полза на този народ. При това Портата вече привикна към моите съвети за необходимостта да не притеснява своите християнски поданици и да следва по отношение на тях умерена и справедлива линия на поведение, единствено подходяща да ги накара да не се вслушват в подстрекаванията, към които враговете на Османската империя лесно могат да прибягнат с цел да отслабят властта ѝ и да склонят тези поданици към поддържане на своите замисли. Именно изхождайки от тези съображения, аз я посъветвах да удовлетвори исканията на сърбите, с които те биха се обърнали към нея, с цел да обезпечи своето спокойствие, а не да използва против тях събитието, което върна под непосредствената ѝ власт Белградската крепост. Наред с това аз посочвах, че османското министерство не трябва да изпуска пред вид това, че именно на тяхната самоотверженост и мъжествени усилия то дължи това щастливо обстоятелство, което му позволява да въведе най-съответстващ на интересите на Портата порядък в тази крепост, където вече в течение на няколко години властта му е била нищожна, тъй като дахиите бяха установили там своята власт.
Счетох също така за свой дълг да отбележа, че [Портата] не трябва да забравя, че Кончашлъ, чиито действия предопределиха изгонването и разгрома на дахиите, все пак е един от помощниците на Пазвантоглу и напълно е възможно той само да дава вид, че служи на Портата, а в действителност да се стреми да се възползва от днешното положение, щом му се предостави благоприятен случай. Аз посочих, че е необходимо във всяко отношение османското министерство да удовлетвори интересите на сърбите, че висшите интереси на Портата трябва да я накарат да завоюва любовта на това население, тъй като при тези критически обстоятелства, които могат да възникнат, тяхното съдействие би могло да ѝ бъде твърде полезно.
На мен не са ми известни още точните искания на сърбите; зная само, че още до унищожаването на дахиите Портата беше предоставила на това население правото да има свой представител при белградския паша за защита интересите на страната. Тази мярка без съмнение е недостатъчна...
Портата като че ли не е против да образува от Сърбия едно княжество по подобие на Влашко и Молдова, т. е. да предостави на тази страна някои привилегии и да ѝ даде за княз грък фанариот; изглежда, че някои османски министри биха счели подобно разрешение изгодно; в съвета обаче преобладание получи съображение от висш порядък, което обуслови отхвърлянето на този проект: османското министерство счете, че при такова ново положение на Сърбия за Портата биха могли да възникнат затруднения, подобни на тези, с които тя се сблъсква, поради постановленията, отнасящи се до Влашко и Молдова.
Това съображение определи решението на Портата да не предоставя на Сърбия статут на княжество.
1Става дума за завземането на Белград на 3. VIII. 1804 г. от войските на босненския везир Бекир паша, изпратен от Портата да помири дахиите с въстаналите сърби.
