Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Печата се по Евлия челеби. Пътепис. Прев., съст. и ред. Стр. Димитров. С., 1972, стр. 175–206.
Град Солун много стотици пъти минавал от една държава под друга, докато най-сетне през 792 г.1 бил отнет от ръцете на гръцките неверници с храбрата ръка на Гази Евренос бей, един от везирите на Гази Худавендигяр, т. е. султан Мурад хан I, син на Орхан Гази от Османовата династия. Сега според описанието на Сюлейман хан Гази е седалище на самостоятелен санджак-бей в Румелийски еялет. Но понастоящем неговият бей не отива на поход с румелийския везир, а участва в походите с капудан пашата, везира на Джезаир. Той е задължен да участва в морските походи, водейки със себе си три галери. На солунския паша от страна на падишаха е даден хас от 280 832 акчета. Има всичко 36 зиамета и 262 тимара. Зиаметът на бея на оджака на солунските юруци набира 400 души. Притежателите на зиамети и тимари, войската на бея на юрушкия оджак и войската на санджакбея по време на поход съобразно със закона трябва да съставляват заедно с джебелиите всичко 6000 души боеспособни, напълно въоръжени отбрани войници. Но освен тези войскови групи този санджак има подготвени за поход цели 12 000 души юрушки и читашки войни.
Съдии в установения от пророка съд. Той е седалище на един молла със заплата 500 акчета... Над всички стои моллата. Пашата и мютеселимът не смеят нищо да кажат пред моллата... Под юрисдикцията на моллата се намират казата Касандра, казата Сидерокапса и казата Айнероз (Света гора), която каза се намира на морския бряг, разположена на един нос, приличен на остров. В нея има всичко 360 манастира.
В самия град Солун също така има съдебни наместничества на четири места... Но има също така и граждански управители. Най-напред е спахийският местен старейшина, еничарският сердар, идващият от страна на еничарския оджак за събиране на еничарска чоха солунски ага, има баш чауш, диван ефендиси, малък чауш, една ода еничари, джебеджибашия, топчибашия, които идват с една одая войски от Цариград и защитават града... Впрочем поради това, че се е породил страх и безпокойство от флотата на венецианските неверници, както и от флотата на малтийските, на папските и на неверниците на Дука, в този град Солун се намираха 40 хиляди войници.
Възхвала на пристанищния град. Пред пристанищната врата е известната Египетска чаршия, в която има 500 дюкяна. В този султански пазар се намират всички стоки на египетското море — лен, къна, захар, ориз, кафе и всички египетски стоки. Има всичко 300 оживени търговски депа. Всичките 50 дюкяна за дървен строителен материал са тук. На това място са и всички сто кожарски работилници — на брега на морето пред крепостната стена има големи кожарски работилници, а има и една джамия на кожарите...
Забележителности на чаршията и безистена. В целия град има 4400 дюкяна на еснафлии и занаятчии. Всички професии, всички лица, които владеят някое от изкуствата на Джемшид2, са представени в този град. Ако започнем да описваме макар и най-отгоре заслужаващите похвали изделия на всеки един занаят, ще стане много дълга приказка и ще се попречи за описване на пътешествието ни. В този град има един безистен, изграден от камък и приличен на крепост, напълно уреден и благоустроен, с железни врата и покрити с олово куполи. На хората, които влязат в това заведение, чак мозъкът им се напарфюмирва от благовонията, издавани от намиращите се в него мускус, амбра и други ароматни стоки. Това е безистен с много видни търговци и продавачи, които притежават много египетски хазни, които не могат да изброят жълтиците и грошовете си и човек остава вцепенен и втрещен, ако ги види по време, когато ги броят. В безистена има такава навалица от купувачи и продавачи, каквато не може да се опише. Всичко е уредено.
В този град има 300 големи улици — частни и обществени, и всяка улица е определена за пазар на чаршията на даден еснаф. От всички най-оживени са пазарът под крепостта, намиращата се извън крепостта Египетска чаршия, вътре в крепостта пазарът на килимарите, пазарът на обущарите, дърварската чаршия, чаршиите на текеджиите, на каукчиите...
Всички кръчмари и гостилничари, т. е. чаршиите на кръчмарите и бозаджиите, са разположени в друг район. Последният е интересно и удивително място за посещение. Заведенията с опияняващо вино са винаги открити от ранни зори и всички неверници, безпътници и заслужаващи порицание кръчмарски клиенти са вече тук. Има всичко 300 продаващи вино кръчми. Във всяка една от тях отсядат по сто-двеста пътници-конници, пият и си отминават. За оставащите да гостуват те са и хан, и виночерпница. Неверниците — стопани на заведенията, безсрамно продават вино и печелят. Удивително място е и в нито една област няма такива приличащи на кервансараи механи, в които търгуващите неверници заедно с децата си и жените си прислужват на гостуващите им и навъртащи се там любители на виното. Но макар че това е така, когато някой човек се напие, нито си протяга ръцете, нито си отпуска езика пред децата и жените на стопанина на кръчмата. Извънредно здрав и сдържан град е! Идващите от всички села и градове и донасящи стоки хора и други минаващи и заминаващи люде отсядат в тези пивници и всеки изпива по няколко купи вино, след което си отиват.
Има всичко 20 бозаджийници и 17 оживени, уредени и обзаведени кафенета, във всяко от които се намират свирачи на саз, разказвачи на приказки, певци и декламатори на епични и лирични песни, смехотворци и имитатори - комедианти. Всички обичащи изтънченото поети, пътешественици и хора на знанието се събират в тези кафенета и денем, и нощем водят хубави разговори.
Изява на имената на мюсюлманските махали. Общото им количество е 28 махали на правоверни. От всички най-прочути са махалата „Йеди куле", махалата „Калемария", Вардарската махала, махалата „Хуртадж", махалата „Касъм паша", махалата „Ая София". Това са известните махали. Има общо десет махали на безнравствените неверници. В тези махали са включени арменските, гръцките, френските, сръбските, българските и латинските неверници. Те също имат красиви проклети къщи. Разположени са по-долу от мюсюлманските махали в друг район, на равно място около портата на крепостта Калемария. Има всичко 56 еврейски махали. Те живеят до гърба на крепостната стена на пристанищната порта. Боже, опази, но са наистина едни проклети чифутски домове; на най-избраното място на чаршийските пазари на града са, но има нечисти места.
Според списъците, намиращи се в кадийските регистри, и според казаното ми от градския емин и от градския представител всички домове на този град Солун — било мюсюлмански или пък гръцки, еврейски или на други неверници, според регистъра за аваризките ханета всички къщи имат 33 060 стаи с пушещи комини. И всички те са наредени една над друга каменни сгради с по три-четири балкона, покрити с рубиненочервени керемиди дворци и други бележити домове. Това са големи като странноприемници къщи и на всяка от тях фасадите, балконите, скамейките, пейките и чардаците на лунните веранди са обърнати в посока към Мека, на изток или на юг, гледат към морето на Солунския залив. В много стотици дворци има лозя, градини, розови градини, водоскоци и фонтани, големи чешми, които ги правят широки, приятно украсени и създаващи радост дворци.
В окръга на този санджакски център според описанието, направено от Екмекчи-заде Ахмед паша, са описани 500 хиляди човешки същества, а казват, че понастоящем са повече, отколкото били според тогавашното преброяване. Казват, че и от количеството на ежедневно продавания на фурната хляб става ясно, че сега има повече хора, отколкото тогава. Прочее колкото различни вери и езици има на този божи свят — християнски и други същества, всички са представени в този град. Има френски баили и консули, цигански бейове, юрушки бейове и твари от много най-различни вери. Вярно се казва, че този град Солун е един малък Цариград. В него има около сто хиляди евреи, които казват за Солун „нашият Солун".
Градски постройки за показ. Онова, което преди всичко трябва да се види, е барутчийската работилница, в която всички чаркове се въртят от коне и в която и денем, и нощем се произвежда черен барут. Забележителни са тези чаркове, въртящи се като небесния чарк. Техният гръмотевичен грохот се чува от много далечно разстояние. В него има до 300 души (работници), един довереник-надзорник и аги.
Описание на мелниците за брашно. В този град има всичко 170 водни мелници, в някои от които има заслужаващи одобрение френски механизми. В никоя друга област няма такива мелници за брашно. Едно невинно детенце да се докосне до механизмите на тези мелници и те се завъртат като въртележка и се получава чисто пшенично брашно.
Форма на облеклото на мъжете. Всички видни първенци се обличат с атлазени кафтани, дрехи от разноцветно памучно платно и самурени кюркове, завиват на главите си разновидни, украсени със злато дестари. Които са най-състоятелни, носят контоши от лондонско сукно и кафтани от драмско платно. Някои от младите смелчаци носят самурени калпаци.
Облеклото на благонравните обични дъщери. Всички госпожи и робините им обличат чохени фереджета. Богатите обличат шикарни халати от бархет, брокат и шнурове; на главата си завързват бели покриващи забрадки, прикриват лицата си с благочестиви покривала и така, благонравно облечени, се разхождат.
Свойственият особен диалект на агите. Повечето от хората му говорят думи на четири езика, но знаят чист и красноречив турски език. Знаят също гръцки и български. Особено много знаят еврейски език, защото денем и нощем работата им и печалбите им са свързани с евреите, сред които има много известни търговци.
Удостоени да им се отнеме разумът и превърнати в съкровище хора. В този град има много непълноумни, душевно успокоени стожери, знатни, благородни и упрекващи хора, които са в състояние на общуване с хората от отвъдния свят...
Безславните манастири на поповете-монаси. Има всичко 12 гръко-православни, арменски и френски църкви и манастири, а също така 20 еврейски равински дома, наричани синагоги — непременно ще ги стигне злото.
Препитанията на занаятчийския му народ. Всеки еснаф си има свои прочути изделия, но болшинството от населението са отлични търговци, които с божието съизволение търгуват и печелят. Повечето от тях по море отиват в Египет, а търгуват също и с европейските страни. Част от жителите му са прислужници, друга част — учащи, трета — еснафи и четвърта — хора на молитвата.
Заслужаващи възхвала занаятчийски изделия. Всички изделия на жителите му са прочути. Обаче всички евреи работят разнообразни пъстроцветни солунски кечета и ги правят очарователни изделия — за показ на света. Четиридесетте хиляди еничари на Османовата династия се обличат със солунска синя и зелена водонепропускаща чоха. Изработва се чоха, подобна на лондонската. Работят се сини кърпи от коприна с червени ресни, които се наричат четиридесет калема. Различните пищимали и малки килимчета за Балканите, арабските страни и Крим се изпращат от Солун.
11389 — 1390 г.
2Джемшид — легендарен ковач — цар в персийските предания, който на учил хората на различни занаяти.
