Трета българска държава

Обявяване независимостта на България (22 септ.) 5 октомври 1908 г.

Посещения: 675

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


589px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceСлед Съединението в 1885 г. България стана фактически независима държава, но формално беше васална на Турция, съгласно Берлинския договор. Използвайки един дипломатически инцидент, когато на тържествена вечеря в Цариград българският дипломатически агент не бил поканен, българското правителство отзова своя представител. На 22 септември (5 октомври) 1908 г. в Търново България бе провъзгласена за независимо царство. Решението на българското правителство бе съгласувано (чрез кн. Фердинанд) с австрийското правителство, което по същото време обяви анексията на Босна и Херцеговина. Острият конфликт между България и Турция във връзка с обявяването на независимостта бе уреден чрез посредничеството на Русия. В Петербург се подписва ad referendum един руско-турски протокол от 3 март 1909 г., който се възприема след това като основа на турско-българския протокол от 6/19 април 1909 г. В преамбюла на турско-българския протокол се казва, че спогодбите между двете страни са уговорени в „изпълнение на руско-турския протокол“.

Според руско-турския протокол България се задължава да заплати на руското правителство 82 милиона франка, в замяна на което руското правителство се отказва от 125 милиона франка, дължими от Турция срещу обезщетението, предвидено в полза на Русия след руско-турската война в 1877–78 г., съгласно Берлинския договор.

 

Турско-Български протокол от 6 (19) април 1909 г.

 

Чл. 1. Българското правителство, като узна постановленията на казания протокол (руско-турския — б. съст.), заяви, че ги приема напълно и се отказва спрямо имперското отоманско правителство от всякаква рекламация по параграф I от член 10 на Берлинския договор относно железницата Русе — Варна.

От своя страна имперското отоманско правителство съгласно член 3 от Петербургския руско-турски протокол се отказва от всякаква материална рекламация спрямо България и Източна Румелия, съществуваща до 22 септември (5 октомври) 1908 г. Обаче най-последното (in fine) постановление на чл. 3 от казания протокол ще спре до думите „чрез Органическия Устав и приложенията му“ и ще се прибави на нов ред следната фраза: Българското правителство. ще плати лихви 5% на четиридесет милиона лева за румелийската дан от 22 септември (5 октомври) 1908 г. до ратификацията на настоящия протокол.

Чл. 2. Приложената тук спогодба относно организацията на мюсюлманските общини и вакъфски имоти съставлява неразделна част от настоящия протокол и ще бъде подписана в същото време. Религиозната свобода и свободното изпълнение на религиозните обреди ще бъдат осигурени на мюсюлманите както досега. Те ще продължават както досега да се ползват от същите граждански и политически права, както жителите на изповядващи други религии. Името на н. и. в. султана като халиф ще продължава да се произнася в публичните молитви на мюсюлманите. Колкото се отнася до особените вакъфи наречени Mustesna, българското правителство ще учреди в срок най-много от три месеца една административна комисия, която ще изучи основателността на рекламациите на заинтересуваните.

Чл. 3. Българското правителство се задължава да плати за рекламациите на отоманското правителство по телеграфо-пощенската служба сто и десет хиляди лева за пощенски марки, материали и прочие.

Чл. 4. За фаровете, намиращи се в България и Източна Румелия, българското правителство ще плати на отоманското правителство сто и осемдесет хиляди и триста и седем лева; по този начин всички рекламации на управлението на фаровете ще се считат също за уредени.

Чл. 5. Българското правителство, като признава основателността на рекламациите на Високата Порта относно санитарната служба, се задължава да ѝ плати четиристотин и петдесет и девет хиляди и деветстотин и тридесет и девет и половина гроша.

Чл. 6. Различните суми, споменати в чл. 3 до 5 на настоящия протокол, ще бъдат платими в Цариград по официалния курс от 4,40 за тези суми, които са определени във франкове, в петнадесет дни, които ще следват ратификациите на настоящия протокол. Лихвите, предвидени в края на член 3 на Руско-турския протокол, ще бъдат платени при същите условия и в същия срок.

Чл. 7. Преките задължения на България спрямо компанията на източните железници, последица от превози, от завзет материал и пр., както и от обезщетението за експлоатацията на заетите линии от 9 (22) септември 1908 г. до уреждането на припадащата се част на казаната компания от четиридесет милиона франка, определени в чл. 5 на Петербургския протокол, ще бъдат уредени по взаимно съгласие между българското правителство и компанията.

Тъй като висящите въпроси между императорското отоманско правителство и българското правителство, определени в чл. 5 на Петербургския протокол, са уредени, както е показано в горните членове на настоящия протокол, имперското отоманско правителство заявява, че признава новото политическо положение на България.

Кесяков, Принос към дипломатическата история на България, т. I, стр. 29;

Генов, Международни актове и договори, засягащи България, стр. 447.

 

 

X

Right Click

No right click