Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Анонимен хронограф от 354 г.
Анонимният хронограф е късен римски сборник с разнообразни сведения. В него се съдържа първото писмено упоменаване на името на българите. Превод ма В. Тъпкова-Заимова в ЛИБИ. с. 82, от MGH - АА, IX, Liber gеnerationis.
Зиези [един от синовете на Ноевия син Сем], от когото [произлизат] българите.
Из „История на Армения" от Мойсей Хоренски
Мойсей Хоренски (370—493 г.) е един от най-известните древноарменски историци. Неговата „История на Армения" обхвани периода от най-древни времена до 493 г. Сведенията за българите Мойсей Хоренски е почерпил от сирийския историк Map Абас Катина (IV в.), чието съчинение не е достигнало до нас. Превод на В. Гюзелев по изданието на Н. О. Эмин, История Армении Мойсея Хоренского, М., 1893, с. 55 и 62.
Тези земи [на север от Кавказ] били обезлесени и впоследствие заселени от преселниците на вхидур булгар [уногондурите българи] Вунд [техен предводител], по името на когото тези [земи] са наречени Вананд. Поселищата [им] и досега се наричат по имената на неговите [на Вунд] братя и потомци. В неговите дни [на армейския цар Арташес III, 422 - 428 г.] станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и дълго време се поселили на юг от Кох |Колхида] в плодоносни и хлебородни области.