От древността до 681 г.

Съюзен договор между Атина и тракийските царе Берисад, Амадоκ и Керсеблепт

Посещения: 1895

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Надпис, намерен на Акропола в Атина и датиращ от 357 г. пр. н. е. Преводът е направен по текста у М. Tod, G. Η. I., II, № 151.

 

... Да се притекат на помощ... и съюзниците..., ако не се вземе решение..., а пък по отношение на градовете, чиито имена са написани на мраморните стели и плащат данъци на Берисад или на Амадок, или на Керсеблепт, а са длъжни да плащат данъци и на атиняните в случай, че не плащат данъка на атиняните, Берисад, Амадок и Керсеблепт са длъжни да направят всичко възможно.  А ако градовете не плащат данъците на Берисад или на Амадок, или на Керсеблепт, атиняните и лицата, които съответно са на власт, са длъжни да направят всичко възможно.

А гръцките градове в Тракийския Херсонес, които са плащали традиционния данък на Берисад, Амадок и Керсеблепт, а на атиняните са плащали определения им трибут, да бъдат свободни и автономни като съюзници на атиняните и съобразно с това да положат клетва пред Берисад, Амадок и Керсеблепт. А ако някой от градовете въстане срещу атиняните, Берисад, Амадок и Керсеблепт са длъжни да се притекат на помощ веднага щом бъдат предизвестени за това от атиняните; ако ли пък...

 

Приведеният по-горе фрагментарно запазен гръцки надпис, който е бил намерен на Акропола в Атина, е един от най-важните извори както за историята на Тракия, тъй и за политиката на Атина в протоците по времето, когато Филии II Македонски се насочил към източната половина на Балканския полуостров.

След убийството на енергичния и безскрупулен одриски цар Котис I (360 или 359 г. пр. н. е.) той бил наследен от сина си Керсеблепт (Керсоблепт), който управлявал с помощта на гръцкия наемнически командир Харидем. Неговата власт в Тракия обаче били оспорвана от Берисад и Амадок, които несъмнено се родеели с одриската династия. Берисад имал за свой съветник и поддръжник в управлението на своята част от Одриското царство също един гръцки и наемнически командир на име Атенодор, родом от Атина, а при Амадок същата длъжност заемали наемническите командири Симон и Бианор, които също тъй били по произход гърци. При тази подялба на някогашното Одриско царство, която пο-сетне под влияние на атинската дипломация била санкционирана със специален договор, сключен между тримата споменати тракийски базилевси, Керсеблепт получил източната част, докато територията, подвластна на Амадок, се простирала от р. Хеброс (Марица) до Маронея. По всяка вероятност западно от Маронея се простирало царството на Берисад, което по този начин граничело непосредствено с Македония и поради това първо понесло ударите на Филип Македонски.

Гръцките градове, които се намирали на Тракийския Херсонес, са предмет на въпросния договор, който ги поставя в еднакви условия както спрямо Атина, тъй и спрямо тримата тракийски базилевси. По-важни от тези градове били Кардия (по-късно Лизимахия), Калиполис (дн. Галиполи), Сeст, Мадит, Лимне, Алопеконес, Критота и др.

Берисад, който пръв претърпял ударите на Филип II Македонски, умрял най-късно през 356 г. пр. н. е., Амадок преминал на страната на Филип през 352 г., а Керсеблепт, който най-много се страхувал от надмощието на Македония по тези места, потърсил подкрепата на Атина и сключил с нея договор, по силата на който той ѝ отстъпил всички гръцки градове на Тракийския Херсонес с изключение на Кардия, който имал огромно икономическо и стратегическо значение за тракийското царство.

Съдържанието на надписа, колкото и непълно да се е запазил неговият текст, отразява ясно не само слабостта на някогашното силно Одриско царство; то свидетелства не по-малко ясно и за слабостта на тогавашна Атина, която пред надвисналата македонска опасност от т. нар. съюзническа война гледала да запази по пътя на компромиси своите интереси в черноморските протоци и в Тракия.

 

X

Right Click

No right click