От древността до 681 г.

Географски сведения за Източна Европа от Страбон

Посещения: 1969

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Ранните представи на гърците за черноморските области

 

Map of Europe according to StraboСтрабон, 1, 2, 10 (С. 21)

Съвременниците на Омир  считали изобщо Понта1  за втори океан и затова мислели, че тези, които влизали в него, се отдалечават толкова от света, колкото и онези, които излизали отвъд Херакловите стълбове2. Впрочем Понтът се смятал тогава за най-голямото море от близките до нас морета и затова собствено се наричал изобщо само Понт [морето], тъй както сме свикнали да наричаме Омир само „поетът".

 

Страбон, VII, 3, 6 (С. 298 сл.)

За пафлагонците, които живеят навътре в материка3, Омир се научил от ония, които отивали по сухо в тия места; морският пафлагонски бряг той не познава и това е естествено, защото тогава по това море не могло да се плува и то се наричало „негостоприемно" [Ἄξεινος Πόντος] поради бурите в него и диващината на племената, които живеят наоколо, а особено на скитските племена, които принасят в жертва чужденците, ядат месото им и употребяват черепите им като чаши. После, когато йонийците основавали градове по брега на това море, то се нарекло „гостоприемно [Εὔξεινος].4

 

Кратък преглед на Източна Европа северно и южно от р. Истър

 

Страбон, II, 5, 30 (С. 128)

След Италия идва останалата област на Европа откъм изток, която е разделена на две части от Истър [дн. р. Дунав]. Тази река тече от запад към изток в посока към Евксинския Понт, като оставя наляво цяла Германия, която почва от Рейн, цялата гетска земя5 и земите на тирегетите6, на бастарните7 и на савроматите8 чак до р. Танаис [дн. р. Дон) и Меотидското езеро, а надясно цяла Тракия, Илирия и Македония и най-сетне на последно място Гърция.

 

Земите в Източна Европа

 

Страбон, VII, 1, 1 (С. 28)

Остава ни да говорим за земите на изток, които се простират отвъд Рейн чак до Танаис и до устието на Меотидското езеро, и за всички ония земи, които Истър отделя между Адриатическо море и лявата страна на Понта в южна посока чак до Гърция и Пропонтида. Тази река именно разделя почти цялата току-що спомената земя на две части и бидейки най-голямата река в Европа, тече най-напред към юг, след това се обръща изведнъж от запад към изток и към Понта. Истър води началото си от западните гранични области на Германия и недалеч от вдаването на Адриатическото море, от което отстои на около хиляда стадия, и завършва в Понта немного далеч от устията на Тирас [дн. р. Днестър] и на Бористен, като извива слабо в северна посока... Южно от Истър обаче чак до Гърция живеят илирийските и тракийските племена, както и смесените с тях келтски и други някакви племена.

 

Други сведения за отсамдунавските части на Балканския полуостров

 

Страбон, VII, 5, 12 (С. 318)

5, 12. ... Зад страната на скордиските идва покрай Истър страната на трибалите и мизите, после блатата на т. нар. малка Скития отсам Истър, които също споменахме. Местата над Калатис9, Томи10 и Истър11  се обитават от скитите, кробизите и т. нар. троглодити. После идват народите, които живеят около Хемус и под него чак до Понта, а именно корали, беси, някои от медите и данталетите. Всички тия племена са твърде разбойнически. Особено бесите, които заемат по-голямата част от Хемус и се наричат „разбойници“ от самите разбойници; те живеят в колиби и прекарват оскъдно. Бесите граничат с Родопите, с пеонците и с илирийските автариати и дарданци. Между тях и ардиеите са дасаретите и агрианите и други незначителни племена, чиито селища скордиските опустошавали, докато най-сетне обезлюдили страната им и станали причина тя да обрасне с непроходими гори, простиращи се на няколко дни път.

6, 1. Останалата част от пространството, която се намира между Истър и двете страни на Пеония, заема понтийският бряг, и то от Свещеното устие при р. Истър до планината Хемус и до протока при Византнон.

От Свещеното устие, петстотин стадия надалеч, като се върви вдясно покрай брега, се дохожда до градеца Истър, основан от милетчани; по-нататък, на двеста и петдесет стадия оттам, се намира друг град Томи; след това на двеста и осемдесет стадия — град Калатис, хераклейска колония; по-нататък, на хиляда и триста стадия лежи Аполония, милетска колония; по-голямата част от тоя град е разположена на едно островче, където има светилище на Аполон; от него Марк Лукул12 вдигнал голямата статуя на Аполон, творение на Каламис, и я поставил на Капитолиума. Между Калатис и Аполония се намират Бизона, по-голямата част от която е унищожена от земетресение, Круни13, Одесос, милетска колония, и Навлохос14, месемврийско градче. После идва планината Хемус, която се простира до това море. Следва Месембрия, колония на Мегара, по-рано наричана Менебрия, т. е. град на Мена, понеже основателят ѝ се наричал Мена, а на тракийски език „брия“ значи „град“... После идва Анхиало, градец на аполонийците, и самата Аполония... Пак от Аполония до Кианеите има хиляда и петстотин стадия15; в това пространство се намира Тиниада16, аполонийска област, после Финополис и Андриака в съседство със Салмидес17. Тук понтийският бряг е пуст, каменист, без пристанища и изложен изцяло на северния вятър; дължината му до Кианеите е около седемстотин стадия. Тия, които попаднат на тоя бряг, биват ограбвани от астите, тракийско племе, което живее там. Кианеите са две островчета при устието на Понта, едното от които лежи по-близо до Европа, а другото — по-близо до Азия.

 

1Става дума за Евксинския Понт, т. е. Черно море.
2Дн.. Гибралтар.
3По-точно в Μала Азия.
4Тези сведения Страбон черпи от Аполодор (вж. Известия на Историческото дружество, X, стр. 133 сл.).
5В същност дакийската земя (дн. Румъния без Добруджа).
6Тракийско племе около р. Тирас (дн. Днестър).
7Германско племе на север от дунавските устия.
8Наричани също сармати. Те са заели към 200 г. пр. н. е. степите в Южна Русия, които дотогава били обитавани от скитите.
9Днешният румънски Мангалия в Северна Добруджа.
10Днешното румънско пристанище Констанца (Кюстенджа) в Северна Добруджа.
11Истър (Истрия), значителна милетска колония южно от устието на Дунава при днешното село Караюсуф (Тарнверде) в Северна Добруджа.
12М. Лукул бил римският пълководец, който през 72 г. пр. н. е. ликвидирал Митридатовото влияние но западния бряг на Черно море.
13По-сетнешният Дионисопол и днешният Балчик.
14При днешния Обзор.
15266 км и 400 м.
16Дн. Иниада.
17Селища е неидентифицирано местоположение.

 

X

Right Click

No right click