Османско владичество

Френски пътешественици за кризата в Османската империя в края на XVIII в.

Посещения: 1476

 

Публикувано по:  Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Из „Пътешествие“ на Еспри-Мари Кузинери от 70-те - 90-те г. на XVIII в.

Френският дипломат и изтъкнат пътеписец Кузинери извършва многобройни пътувания из Балканския полуостров и събира множество стари монети и медали. Той оставя точни и сравнително обективни наблюдения и описания на многообразната действителност в обиколените от него райони. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи…, с. 385 — 386. Превод на Б. Цветкова от Е. М. Cousinery, Voyage dans la Macédoine contenant des recherches sur ľhistoire a geographie et Ies antiquités de ce pays. I— II, Paris, 1831.

 

640px Thessaloniki Galerius arch SerrieuПодатните земи от района на Серес, както и в околните райони, са разпределени по добива им между джамии, конници, наречени тимари, и военачалници, наречени заими, и други части. За да се обрисува сегашното положение, би трябвало да се напише подробна история на злоупотребите и скудоумието на турското правителство. В това отношение може де се прегледа безупречното съчинение на Мураджа д᾽Осон. Бея на Серес поддържа тази сложна данъчна система. В това οтношение той упражнява власт на паша, като узурпира за себе си колкото може правата на правителството подобно на предшествениците си. Главното предимство на това му положение е, че той не е зависим от никой паша.

След като се прочете съчинението на Мураджа д᾽Осон, човек би могъл да си състави представа за грабителствата на едрите собственици върху старите военни ленове, превърнати повечето в семейна собственост със служебни задължения, които никога не се изпълняват точно.

Един чиновник, назован войвода, поддържа полицейската власт над раите и деспотично съди всичко, което е под властта му. При него служат военни, има и затвор в жилището си. Той налага и телесни наказания. Но тъй като назначението му зависи от бея, който е управител, той си позволява изстъпления само дотолкова, доколкото началникът му ги търпи и доколкото не предизвикват заплаха от изяви на възмущение от страна на архиепископа и първенците...

 

Из „Пътешествие...“ на Гийом Антоан Оливие от 90-те години на XVIII в.

Френският учен-естественик и доктор по медицина Оливие, натоварен с научна мисия, обикаля редица райони на Османската империя. Между 1793 и 1798 г. той посещава и българските земи. Въпреки реформаторските си настроения спрямо Османската империя Оливие оставя проницателни наблюдения върху обществено-политическия, икономическия и народностен облик на империята, включително и на българските земи. Печата се по Б. Цветкова, Френски пътеписи..., с. 480 — 488. Превод на Л. Генова от G. A. Olivier, Voyage  dans ľEmpire Ottoman, ľEgypte et la Persé, fait par ordre du gouvernement pendant les six preméres années de la Republique Paris, an 9, 1801.

 

Olivier Guillaume Antoine 1756 1814В по-маловажните градове на империята има един обикновен кадия, който съди безапелационно всички спорни дела не само на мюсюлманите, но и тези на евреите и на християните. Често един заместник, наречен наиб, заема мястото на кадия или молла и съди като тях безапелационно. Наибът е мюдюрин и се стреми към съдебна кариера. Той обикновено се назначава кадия на следващата година и се изпраща да заеме друго място. Кадиите запазват този чин и не получават друго повишение, освен по-голямо съдилище, което носи повече доходи. Те стават обаче молли, но от по-долен ранг: такива са тези в Багдад, Филипополис и др.

Но трябва да се признае, че ако процесите са по-редки и по-евтини, отколкото при нас, ако в същия ден, в който се заражда един спор, той се и решава, от това правосъдието не е по-добре раздавано: продаването на всички служби е породило във всички съсловия и във всички класи в тази империя алчността за печалба и такава поквара, че и най-малката любезност и най-малката услуга се получава с подаръци. Купува се решението на съда и показанията на свидетелите, така, както се купува една служба, така както се купува разположението на служителя.

В никоя страна на земното кълбо лъжесвидетелите не са така много и така безсрамни, както в Турция, и рядко се случва един кадия, един молла да бъде толкова смел, че да се противопостави на волята на един паша, и толкова честен, че да пренебрегне златото, което му предлагат просителите.

Мюсюлманите изпитват такова презрение към всички, които изповядват друга религия, че обикновено в дела, които ги засягат, не допускат до показания евреите и християните като противна страна на турските свидетели; ако понякога ги допускат, те толкова малко ги уважават, че десет свидетели от тях не струват, колкото един мюсюлмански свидетел. Същото е и при дела, които не ги засягат: свидетелството на един мюсюлманин не може в никой случай да бъде поставено наравно с това на много евреи или християни.

Ако гражданското и църковното право се намират в ръцете на улемите, пашите съединяват военната и административната власт; те са управители и военни коменданти в техните области; вследствие на твърде пакостно злоупотребление с интересите на населението мнозина от тях са едновременно и главни откупвачи на данъци.

Пашата с три туга е облечен с много голяма власт; както султанът, който представлява, и той има ужасното право да наказва със смърт всички свои служители без друга формалност, освен тази да докладва на султана причините, които са го накарали да вземе такава мярка за възмездие или за назидание. Той поддържа по-малък или по-голям военен щат според положението и приходите на пашалъка и застава начело на въоръжените сили на цялата област, когато получи заповед от владетеля или когато границата е заплашена. Той се грижи за разпределянето на данъците, за поправката и поддържането на обществените сгради, крепостите и пр.

Пашата с два туга няма такава широка власт и такава голяма област: не може да осъди някого на смърт без законна присъда; той е, както другият, началник на въоръжените сили в областта, но когато тръгва на война, той е задължен да присъедини своите знамена към тези на пашата с три туга и да върви под негово началство.

Мютеселимът е заместник-управител — наместник на пашата: в околията си той се ползва с всички права, които му дава изпълнителната власт, той е началник на въоръжените сили, но той е подчинен на пашата, от когото зависи и от когото получава заповедите.

Войводата е управител на някоя малка област или град, който не влиза в пашалъка и понякога е апанаж на някоя султанка, на великия везир, на капитан-пашата или на някой друг висш сановник в империята. Той се ползва с всичките права на паша с два туга, но има по-долен чин. Когато му е наредено да върви начело на въоръжените сили на своята област, той присъединява знамената си към тези на някой паша с три туга. И едните, и другите са длъжни да прилагат в своите области съдебните решения.

В островите на Архипелага мюсюлманинът или гъркът, натоварен от Портата да събира данъци и да пази реда, е наречен също с името войвода.

Едно време управителите на области са се наричали еднакво паша и бейлербей: днес бейлербейове са само пашите на Манастир и на Кютахя; те имат предимство над останалите паши и командват войските по време на война. Манастирският бейлербег командва европейските войски, а кютахийският бейлербег — азиатските. Те обаче се подчиняват на великия везир, когато последният става главнокомандващ...

Турците, след като прогонили гърците от Мала Азия и Европа, постепенно се настанили на тяхната територия, установили една феодална система, от която нашите прадеди толкова дълго трябвало да страдат. Господари според техните обичаи на съдбата, свободата и живота на народите, които били победили, султаните след победата разполагали според волята си със земите, които току-що били присъединили към тяхната империя: раздали за вечно ползване без облагане известни дялове земя, близо до градовете и вътре в тях на офицерите и войниците, които искали да възнаградят за тяхното старание и храброст; определили едно значително количество земя за религиозния култ; запазили една част като апанаж на големите административни и правни длъжности; останалите части превърнали в господарска земя под името заим и тимар, за да я раздават пожизнено като военно възнаграждение и насърчение.

Почти всички богати гърци били лишени от техните владения: по-голямата част от богатите хора били безмилостно избити и техните имущества конфискувани. Що се отнася до земята, разделена на малки дялове, една част станала плячка на завоевателя, другата останала в ръцете на старите собственици с правото за всички да я предават на наследниците си, да я продават или да я заменят; но те били обложени с ежегодни данъци; за сведение една пета от продуктите за раята или неверниците и само една седма от тази, която се паднала на мюсюлманите...

Броят на заимите в Европейска Турция е 914, а този на тимарите е 8356. Приблизително толкова се наброяват и в Азия; заедно с джебелите това прави една войска от повече от 60 хил. души, по-добре обучена и привикнала към войната повече, отколкото спахиите и еничарите. Дълго време тази войска представлявала основната сила на Османската империя...

След смъртта на заим или тимариот султанът трябва да изтегли едногодишен приход от владението, при все това да го отстъпи отново на сина на някой ага, някой спахия или на някой друг военен, на този главно, който се е отличил в някоя битка..

Но откакто султаните предпочитат спокойствието на двореца и удоволствията на харема пред несгодите и опасностите на войната и особено откакто поради долна и глупава алчност се е стигнало до продажбата на службите, които някога са се давали по заслуга, владенията са станали бащиния на богатите и интригантите...

 

X

Right Click

No right click