Публикува се по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III
Из доклад на Петър Богдан Бакшев до
Конгрегация за пропаганда на вярата при Римската църква от 1640 г.
Печата се по И. Дуйчев, Описание на България от 1640 г. на архиепископ Петър Богдан, АПП, II, 2, 1939/40, с. 201. Превод на Ив. Дуйчев от АВЕ, р. 100 — 101.
30 октомври 1640 г. Посетих селището Кипровец [Чипровец] (не искам да кажа град), за да не каже някой, че го наричам град, понеже съм роден там; но все пак е град, защото досега над селището на планинско възвишение стоят стените [гдето е бил старият град], разположен под планината Хемус, в долините. Тези планини са високи и големи; покрити с гори и дъбрави, украсени с треви и цветя, напоени с води и бистри потоци, богати с всякакви рудници: златни, сребърни, медни, оловни, стоманени и железни. Всички тези планини са изкопани и издълбани, но сега не се вади нищо друго, освен желязо и стомана. Сребро и други неща не се намират толкова, както по-рано и затова турците не искат да се вади; [те] взимат само десета част и затова не излизаха разноските на турците, които купуваха тези места. Това селище Кипровец плаща годишно на султана около шест товара пари данък и други неща. Тази планина Хемус отгоре е покрита с трева и равна, но по върховете няма гори, но има пасища за овце, където през лятото пасат толкова стада овце, че управителят може да взема всяка година около 500 ескуди само за пасенето на овцете, които идват от Загора. Аз не бих искал да имам други доходи, би ми била достатъчна тази планина, ако би била във властта на католиците. По мое време на това място имаше големи къщи с колела и други уреди над водата, гдето се обработваше среброто. Но сега няма никакви, само онези, в които се обработва желязо и стомана. Има воденици, но малки, защото водата не се увеличава, и имат малък доход, защото не идват други [люде], освен на това място, а има 60 воденици само от едно селище. Има много лозя и виното се продава евтино, понеже всички тези хълмове и планини са пълни с лозя. Нашите не сеят жито, понеже всички са търговци и занаятчии, но всички го купуват. Намират се всякакви плодове. От Дунава, който е близо около 30 мили [носят] риба. Това място от всички страни е обградено с планини и може да се дойде с кола само от едната страна. Житото идва с коли на пазара от селата, а нашите, всички, си служат с коне и не държат друг добитък освен крави. Има много поля, където се коси сено, и с него изобилства нашата област. Горите са пълни с диви животни, но малцина са онези, които се занимават с лов. Понеже всички са потиснати от тегобите на потисника и не мислят за лов и други неща. По реката има риба, назована от италианците пъстърва...