Възраждане

Прошение на българските епархии от Одрински и Солунски вилает за присъединяване към Екзархията. 20 декември 1871

Посещения: 412

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

Отпечатано е във в. „Македония“, год. VI, бр. 2 от 10 януари 1872 г.

В. „Македония“, издаван от Π. Р. Славейков, е бил най-влиятелният възрожденски вестник в Турция. Излизал е в продължение на 6 години (3. XII. 1866 - 23. VII. 1872 г.).

 

Ваше Височество,

 

479px Bulgarian Exarchate 1870 1913След много непресекнати праведни оплаквания на българский народ от владичеството на Цариградската патриархия - оплаквания, които изваждаха на бял свят големите злоупотребления и насилия, правени под булото на вярата от гръцкото духовенство във вреда на самото съществувание на българската народност, когато правителството на Н. И. В. султана, убедено в праведността и законността на делото ни, намери за добре да посредства в силата на законното си право, за да ся удовлетворят праведните искания на верноподанний му българский народ; всичките наши съотечественици ся въодушевиха от твърдо вярвание, че тяхното дело е положено в сигурни и силни ръце, от които без никакво съмнение ще излезе един ден тръжествуйъще, и действително след многократни, но безуспешни опити за примирение Ц. правителство в мъдростта си и в отеческите си грижи за благоденствието и спокойствието на всичките си поданици най-после реши българский въпрос чрез В. Ц. фермана.

Ако и не свършено в това, дето това решение отсъждаше щастието само на ония епархии, в които християнското население е цяло или поне повече от две третини българско, а всичките други, на които вишегласието само е такова, оставаше по прежднему, народът ни, напоен с твърдо уверение, че Ц. правителство в благоволението си сякога ще подарява своето високо покровителство на българската народност, както и на другите главни народности в царството, прие това решение с безпределна признателност, на койято доказателство е всеобщото възхищение, с което ся посрещна провъзглашението на Ц. ферман.

Тоя тържествен височайший акт на Н. И. В. султана, Ваше Височество, ся счете и ся счита по правда като котва за спасение на многострадалний и стощенний от толкова морални теглила наш народ; зачтото чрез тоя царски ферман той изведнаж усети преимуществото да е непосредствен поддан народ на османский престол, като виде пред себе отворени вратата на царската милост, на койято досега искаше да минува за посредник едно чуждо духовно началство. От това лесно ся разбира праведното нетерпение, с което чакаха съотечествениците ни да ся тури в изпълнение Ц. ферман, както и голямото удовлетворение, което почувстваха, когато Ц. правителство дозволи да стане в столицата събрание от епархийски представители за изработване Устав за управление на Българската екзархия, според който отпосле да пристъпи към избрание на църковните власти.

По следствие на това дозволение, Ваше Височество, както другите епархии, така и относителните наши епархии побързаха да пратят в столицата покорните Ваши слуги, снабдени с редовни пълномощия и с потребните документи, които доказват законното право на тия епархии да влязат в състава на Българската екзархия. На това неоспоримо право основани, долуподписаните Ваши слуги захванаха местата си в събранието на представителите и заеха законно участие в изработването на Екзархийски устав в имя на относителите им епархии.

Но когато не остаяше вече друго, освен в изпълнение на предписанията на Ц. ферман да ся определят на народат отношенията на екзархията към Цариградската патриархия и ся захванаха за тия цел преговори между двете страни, всички със зачудвание ся научиха, че Гръцката патриархия не взима никак в сметка височайшето решение или по-добре, че тя иска да употреби захванатите преговори като средство да уничтожи чисто и просто правителственото решение. С такава без съмнение цел тя предлага за основа на преговорите едно произволно определение граници на екзархията в съвръшена противоположност на духа на Ц. ферман и същевременно против духа на църковните правила, като не взима за съветник и водител освен само светските интереси на народността, която счита себе си владетелница на вселенский престол. Така например гръцката патриархия иска насилствено да задържи под властта си някои епархии, на които цяло христянското население или поне повече от две третини е българско и като такова единодушно желае да влезе в духовната област на Българската екзархия, други пък такива епархии разцепва на части, като оставя селата на екзархията, а градовете задръжя под властта си, и то само и само зачтото имало някое малко число жители от привилегированата гръцка народност.

И забележително е, че сам Н. Св. патриархът изповедува, че той така прави не защото ся изисква така от църковните правила и от правдата, а зачтото му ся налага това така от някои влиятелни в патриархията лица, и от други разпалени еллинисти, които искат да считат Едрененский и Солунский вилаети като принадлежащи по исторически права на елинский народ.

Такова едно произволно определение граници, Ваше Височество, не може да произведе друго освен едно следствие съвсем противоположно на следствието, което има във вид правителственото решение, зачтото проектът на патриархията ся стреми явно да наруши и уничтожи десятий член от Ц. ферман, в който тъкмо и тъкмо състои решението на българский въпрос. И действително не са някой чисто български епархии вече освободени на дело, които са касае да ся освободят от владичеството на гръцкото духовенство, а тъкмо и тъкмо са ония в съприкосновение с гръци, находящи ся в Едрененский и Солунский вилаети епархии, които ся най-много оплакват и най-много теглят от нападенията на гръцизма и от насилствата и злоупотребленията на гръцкото духовенство, които по следствие имат най-много нужда от помощ от покровителството на Ц. правителство. Ако не ся приспособи десятий член върху всичките прочий, особено върху най-много страждущите епархии, то ще рече, че причините, които са породили българский въпрос, никак не ся отмахват и че следователно той принудително оставя висящ, както е бил.

Затова ний, долуподписаните представители на епархиите в Одринский и Солунский вилаети, умоляваме най-покорно Ваше Височество да благоизволи милостиво да вземе във внимание изразените чрез многочислени жалби по Ц. правителство желания на населението в тия вилаети и да избави епархиите от владичеството на грацкото духовенство, като ги остави чрез изпълнението на Ц. ферман според исканието на съвестта си да ся присъединят на Българската екзархия, за което населението от казаните епархии ще длъжи на Ваше Височество вечна признателност.

Имаме чест да сме на Ваше Височество най-смирени и най-покорни слуги.

 

Цариград, 20 декемврия 1871.