Възраждане

Привременен закон за народните горски чети на Г. С. Раковски от 1 януари 1867 г.

Посещения: 283

 

Публикува се по: Текстове и документи по история на България, съставители: Хр. Матанов, Т. Даков, Б. Бобев

Печата се по оригинал: НБКМ-БИА, ф. Ν 1, 1 Б 761; срв. Архив на Г. С. Раковски, т. I, стр. 429-433.

 

Pr zakon RakovskiВърховното народно Българско тайно гражданско начялство, което ся състои за тая година от седем лица: от председателя и от пят върховни съветника, в събранието си подир едно дълго и зряло размешление решява и издава следнии закон:

1. Народните горски чети имат да ся предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под имято войвода и от едного знамянохца (байрактаря), който ште бъди под заповестта на войводата.

2. Войводите ште ся делят на три стьпена, т.е. тии ште бъдат първостепенни, второстъпени и третостъпени, тъй съшто и знамянохците им.

3. Първостъпените и второстъпените войводи штат ся назначява от Върховното народно начялство; а третестъпените, както и знамянохците штат ся назначява от Главното Войвода, кому под управлението штат ся подложени сичките чети, които штат ся отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.

4. Всяκ първостъпен и второстъпен войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, кату ги закълне и им предложи следните святи обвязаности:

Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, трябва да ся с клетва откажи:

1-о) от пиянство;

2-о) от лъжя;

3-о) от кражба между дружината;

4-о) от курварство;

5-о) да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамянахци си;

6-о) да не причини никакво си несъгласи чрез разнородни клюки между дружината;

7-о) да не може на никакъв начин да ся отделе от четата, додето не ги разпусни войводата;

8-о) да ся задоволи на оная заплата, която ште намери за добро да му даде войводата.

Който приемни сичките тия условия и ся обвържи с прописаната клетва за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой некак не ште ся приема. Ако ли же някои си приемни с клетва тия обвязаности и ся съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия святи обязаности, в такъв случай войводата ведно със знамянонохца имат пълна власт и да го накажят тутакси със смърт, като го обличят и докажят пред сичката дружина. Ако ли той подир престъплението си успее да отбягни ненаказан от войводата от знамянонохца си, тогава войводата чрез средствата, да го накажат смъртия. Ако ли же и от тях сичките отбягне ненаказан, тогава остава тая грижа на Върховното народно начялство да изпълни святая си длъжност.

5. Всяκ войвода е длъжен да има списак рядовен на четата, която предвожда, т.е. месторождението му, истинското му имя и презимя, възрастта му, женен ли е или не, както и сичките чърти на личността му.

6. Ни едни инородец и иноверец не ште ся приеме под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

7. Първостъпенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначява войводи третостъпеннаго чина, кату ги подложят под прописаната клетва и под настояштему закону.

8. Сичките войводи са длъжни да следват направленията и наставленията, които ште им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии ште бъдат.

9. Върховното народно начялство ште обуръжи сичките чети и ште им набави сичките нуждни потребности за похода им; както ште им улесни хода и минуването за в Стара планина и обратно; при том ште ся старае и грижи за тяхното безопасно зимовиште.

10. Която друга чета българи би ся появила в Стара планина, ако тя не покаже знака и лузинката, която ште ся раздаде на народните горски чети от Главного войвода, и ако тя друга чета не приемни да ся подложи под настояштий закон, всяка от народните горски чети е длъжна да я удари и разбие; а турските чети въобште ся удрят и разбиват до изтребление.

11. Войводите имат първа власт да казнят смъртия всяко придатълско пристъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било вобште от кого и да е другиго българина.

12. Главний войвода е длъжен да държи непрекъсни приписки с Върховното народно начялство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода си, както и във время потреби и нужди да изпроважда незабавно нарочно чъловеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.

13. В случай смърти (не дай боже!) Главного войвода, второстъпенний първи войвода ште постъпи на негово място и ште следова съштий ход на делата, които е следовал он. На място же второстъпеного войвода ште постъпи знамяносеца бившаго Главного войвода; а знамяносеца второстъпеного войвода ште бъди знамяносец Главного войвода. Ако ли ся прилучи смърт второстъпеному войводу, тогава Главний войвода ште постави на негово място своего знамянонохца, а знамяноносеца второстъпенаго войвода ште момка от между дружината. Ако ли ся прилучи смърт третостъпеному войвода, първостъпений и второстъпений войвода, както имат власт изново да ги съставят и назначяват, тъй и в такъв случай ште имат съштата власт. Нь в такъв случаи прописната клетва трябва да ся подновява.

14. Никой войвода не може да ся върне назад, доде ся не срещне с Главний войвода и доде ся не споразумеят с него за обратното минуване.

15. Сичките войводи да са длъжни на първий позив Главного войвода да притичия незабавно на онова средоточие, дето ги он призове. Ако ли някой си не послуши тойзи позив и не дойде тутакси тамо, таковий ште ся сматра за народен предател и ште ся казни смъртия.

 

Смъртна клетва

 

Обряда на смъртната клетва, с която ште ся кълнат постъпвающите в народните горски чети момци, е следний: Ште ся поставя един стол или друго извишено нешто, според мястото и времято кам изток слънца, пред кого ште ся изправи бъдуштий да ся кълне, гледаюшт кам изток; на стола ште ся полага от дясна стръна кръст, а от лява святое Благовествувание (евангелие), от дясна же от лява стръна кълняюштего са ште стоят двама войводи или двама знамянонохци, или двама избрани момци от дружината с голи ножове, сключени над глава му, дясна му ръка ште бъди положена на кръста, а лявая му на святое Благовествувание; а едно трето лица, стояшто пред него, ште чъте велегласно клетвата и кълняюштий ся ште я изговаря реч по реч:

Закливам ся днес пред бога на чъстний кръст и на святото Благовествувание, че шта удържя синките святи обвязаности, които ми ся съобштиха и четоха в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите си ножове мои казнители в моето пристъпление.

Кату ся изпълни тойзи обряд, заклевшии ся ште ся прекръсти три пъти и ште целуне чъстний кръст и святое Благовествувание, а свидетели на клетвата му шта го поздрави братски и штат го причесли в народните горски чети.

1867. Голям Сечко. I.

16. Ако някои си от дружината дигни ръка против войводата или против знамянонохца или против и кого да е от четата, сички съгласно са длъжни да го накажат тутакси смъртия.