Хетско царство

Из „Деянията на Шупилулиума“

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 657
 

При Мурсили II през XIV век пр. Хр. били съставени както собствените му летописи, разказващи за военните кампании, така и „Делата на Шупилулиума“, описващи събитията от царуването на баща му - важен паметник на хетската клинописна литература.

H. G. Güterbоck. The deeds of Suppiluliuma as told by his son, Mursili II.— “Journal of Cuneiform Studies“, vol. 10, 1956, Nzs. 2, 3, 4.

ХИДВ, 1997, стр. 209-212.

Превод: Л. Грозданов

 

538px Suppiluliuma I deeds 14th century BC from Hattusa Istanbul Archaeological MuseumНомадските племена дойдоха в несметно множество и през нощта атакуваха армията на моя брат. Тогава бащините ми богове помогнаха на моя брат и той победи номадските войски на неприятеля и уби враговете си. И когато победи номадите, вражеската страна видя силата му и всички области на страните на Арциус и Кархемиш сключиха мир с него, а град Мармурига1 също сключи мир с него.

В страната Кархемиш само самият град Кархемиш не сключи мир с него. И тогава Жрецът - моят брат - остави шестстотин души, и колесниците, и Лупакис, командирът на десетките, в армията, в страната Мармурига, а самият той дойде в Хатусас, за да види баща си. Но баща ми беше в град Уда и извършваше религиозна церемония. Там го срещна.

Но когато хуритите видяха, че жрецът си е отишъл, армиите и колесниците на хуритската страна дойдоха и Такухли, амумикуни2, беше сред тях, и те обкръжиха Мармурига. И те бяха по-многобройни от войниците и колесниците на хетите, които бяха там. А войските и колесниците на Египет дойдоха в страната Кинца3, която баща ми завладя, и нападнаха страната Кинца. 

И те донесоха известие на баща ми: „Хуритите са обкръжили тези войски и колесници, които са в страната Мармурига!" Тогава баща ми събра войски и колесници и отиде в страната на хуритите. И когато стигна до град Тегарама, той прегледа своите войски и колесници в град Талпа. След това изпратил сина си Арнувандас и Цидас, началника на придворните – мешеди4, от Тегарама напред в страната на хуритите. И когато Арнувандас и Цидас дойдоха в страната на хуритите, врагът излезе да ги посрещне. Тогава боговете на баща ми му помогнаха и победиха врага... Когато моят баща дойде в страната на хуритите, той не срещна врагове от хуритската земя. И тогава той слезе в град Кархемиш и го обкръжи от едната и от другата страна.

Когато баща ми беше в страната на град Кархемиш, той изпрати Лупакис и Тархунтацалмас в областта Амка. И те отидоха и нападнаха Амка и доведоха заловените военнопленници, волове и овце при баща ми. Когато хората на Египет чуха за нападението над Амка, те се уплашиха. И освен това техният господар Нибхурурияс5 умря точно по това време, така че царицата на Египет, чието име беше Дахамунзус6, изпрати пратеник до баща ми и му писа така: „Съпругът ми почина. Аз нямам син. А ти, казват, имаш много синове. Ако ми дадеш един от синовете си, той ще стане мой съпруг. Аз никога няма да взема свой поданик7 и да го направя свой съпруг! Боя се от такъв позор!“ Когато баща ми чу това съобщение, той свика Съвета на великите сановници по този повод и им каза: „Досега не ми се е случвало подобно нещо!“ И стана така, че баща ми изпрати Хатусацитис, пазителят на покоите, в Египет, като му каза: „Върви! И ми съобщи за положението там! Да не би да ме мамят? Може би, наистина имат син от господаря си? Върни ми известие за това, което е в действителност!“ 

Междувременно, докато Хатусацитис още не се беше завърнал от Египет, баща ми победи град Кархемиш. Той го обсаждаше седем дни, а на осмия ден даде битка. И в жестоко сражение на осмия ден превзе града. И когато завладя града, тъй като баща ми се страхуваше от боговете, той не позволи на никого да се доближи до изображенията на боговете Кубаба8 и Божеството Покровител и не се приближи до нито един от храмовете на боговете. Не, той дори им се поклони и поднесе приношения. Но той взе военнопленници от долния град, взе сребърни, златни и бронзови предмети и ги изпрати в Хатусас. И военнопленниците, които изпрати в царския дворец, бяха три хиляди триста и тридесет. И нямаше брой това, което хетите взеха със себе си в страната Хати. Тогава той повика сина си Сарикусух и го назначи да управлява страната Кархемиш и град Кархемиш. И го направи отделен цар.

Но след като установи царството  Кархемиш, той се върна в страната  Хати и в страната Хати презимува.

И когато дойде пролетта, Хатусацитис се завърна от Египет а с него пристигна и пратеник на Египет, господинът Хани. Моят баща, когато изпрати Хатусацитис в Египет, му рече така: „Може би имат син от своя господар? Дали не ме мамят? Може би те изобщо не искат синът ми да царува над тях? Затова царицата на Египет написа в отговор на баща ми върху клинописна плочка:

„Защо казваш така: „Мамят ме“? Ако имах син, щях ли да пиша до чужда държава за собственото си унижение и унижението на моята страна? Ти не ми повярва и дори ми каза за това! Този, който ми беше мъж, почина. Аз нямам син. Но никога няма да взема своя поданик и да го направя свой съпруг. Не съм писала до друга държава, писах само на теб. Казват, че имаш много синове. Затова ми дай един от синовете си! Той ще бъде мой съпруг и в Египет ще бъде цар.“

Но баща ми беше милостив, затова се вслуша в думите на жената и започна подготовка за женитбата на сина си.

...Той каза на Хани, египетския посланик: „Бях благосклонен към вас. Но вие внезапно ми причинихте зло. Вие нападнахте човека от Кинц, когото защитих от царя на хуритската страна. Когато чух за това, се ядосах. И изпратих войници, колесници и началници. Те отидоха и нападнаха вашите граници, страната Амка. И когато те нападнаха страната Амка, сигурно сте се изплашили. И затова всички ме молите за сина ми, сякаш съм длъжен да ви го дам. Но той ще бъде заложник при вас и вие никога няма да го провъзгласите за цар.“

Тогава Хани отговори на баща ми: „О, господарю! Това е унижение за страната ни! Ако имахме син от нашия цар, нима щяхме да отидем в чужда страна, нима щяхме да молим господаря да дойде да ни управлява? Този, чието име беше Нибхурурияс, умря и той нямаше син. Вдовицата на господаря ни е самотна. Молим синът на нашия господар да стане цар в Египет, молим го да стане съпруг на жената, нашата господарка. Не сме се свързвали с никоя друга държава. Дойдохме единствено тук. Сега, о, господарю наш, дай ни своя син!” И тогава заради тях баща ми се зае да подготвя женитбата на сина си. Тогава баща ми поиска отново да му бъде дадена клинописна плочка, в която се казваше как преди Богът на бурята взе хората от Курустам9, синовете на Хати, и ги изпрати в Египет и ги направи египтяни; и как Богът на бурята сключил договор между страните Египет и Хати и как те били постоянно в приятелски отношения помежду си. И когато клинописната плочка беше прочетена пред тях, баща ми каза следното: „В предишни времена страната  Хати и Египет бяха приятелски настроени помежду си, а сега между тях също ще се установи съгласие. Нека страната Хати и Египет винаги да са в съгласие помежду си!“

...И когато донесоха глинената плочка, те казаха следното: „Хората на Египет убиха Цананцас.“10 И беше донесено известието: „Цананцас е мъртъв!“ И когато баща ми чу за убийството на Цананцас, той започна да скърби за Цананцас и се обърна към боговете така: „О, богове! Не съм извършил зло, но хората на Египет го направиха и те нападнаха границите на моята страна.“

 
 
1Мармурига - възможно е да се чете Хурмурига.
2Амумикуни е хуритски термин, означаващ висок военен ранг.
3Кинца - Кинза, - гр. Кадеш.
4Мешеди - личната охрана на царя.
5Нибхурурияс - предполага се, че е тронното име на Тутанкамон.
6Дахамунзус - сравнява се с египетската титла „та хемет несу“ („съпругата на царя").
7поданик - букв. „роб“.
8Кубаба – богиня на Кархемиш, по-късно известна като Кибела (Великата майка).
9Курустам, Курустама е град, разположен в горното течение на река Халис.
10Цананцас (Зананза) – син на Шупилулиума I.
 
 
 
X

Right Click

No right click