Вавилон

Наказателно право: Съдебен протокол за убийство

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 685
 
Публикува се по: Рифтин А.П. Старовавилонские документы в собраниях СССР. 1937

Превод: Любомир Грозданов

 
LARSA. 2. IV. 29 Г. RIM-SIN1
 

Някой си Idinjatum откраднал роб – шубариец2, но бил заловен и арестуван от пастиря Абум-Раби в една кръчма. В тази кръчма Idinjatum удушил роба. Съдиите назначават процес и призовават на него да се явят пастиря Абум-Раби и ханджията, които клетвено потвърждават, че Idinjatum е удушил роба.

Девет свидетели, включително двама съдии. Печат на един от съдиите.

 
sndt1f90
 
 
 1) aš-šum Iri-ba-am-ì-lí š[u]-b[a-ri- Относно Рибам-или, ш[у]-
  i]m б[арее]цът, 
  ša Ii-din-ḭa-tum ú-sí-pu-šu-ma когото Idinjatum отвел и после 
  iš-ri-ḳu-šu откраднал. 
  Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm Абум-раби, пастиря, 
 5) i-na ḳá-ti-šu iṣ-ba-at в ръцете си го сграбчил.
  a-ša-ar a-bu-um-ra-bi rê’ûm Там, където Abum-rabi, пастир,
  Iri-ba-am-ì-lí šu-ba-ri-a-am Rîbam-ili, шубареецът, 
  ù i-din-ḭa-tum mu-sí-pi-šu и Idinjatum, който го отвел, 
  i-na bît a-ḫu-um awêlsâbîm в дома на Aḫum, ханджията, 
10) i-pa-du арестувал, 
  Ii-din-ḭa-tum Idinjatum 
  Iri-ba-am-ì-lí šu-ba-ri-a-am iḫ-ta-na-aḳ Rîbam-ili, шубареецът, удушил. 
  i-na bâb dnin-mar-ki Пред портата на богинята Ninmarki 
  daḭânûe-ne di-na-am съдиите назначиха 
15) ù-ša-ḫi-zu-ma процес3 и след това 
  Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm Abum-rabi, пастиря, 
  ù a-ḫu-um awêlsâbiâm и Aḫum, ханджията, 
  a-na mamîtim i-di-nu-ú-ma положиха клетва. 
  Ia-bu-um-ra-bi rê’ûm Abum-rabi, пастиря, 
20) ù a-ḫu-um awêlsâbûm и Aḫum, ханджията, 
  i-na bâb dnin-mar(!)-ki пред портата на богинята Ninmarki 
  it-mu-ú-ma се заклеха и 
  Ii-din-ḭa-tum Idinjatum, 
  i-na wardim ḫa-na-ḳí-im ub-ti-ru че е удушил роба (клетвено) подтвърдиха.
25) maḫar ta-ri-bu-um daḭânim Пред Tarîbum, съдия, 
  maḫar nu-úr-damurrim daḭânim пред Nûr-Amurrim, съдия, 
  maḫar dsin-i-ḳí-ša-am pašîšim пред Sin-iḳîšam, свещеник за миропомазване, 
  maḫar ip-ḳú-ša gallâbim пред Ipḳuša, бръснар, 
  maḫar ta-ri-bu-um пред Tarîbum, 
30) maḫar dšamaš-na-ṣir пред Šamaš-nâṣir,
  maḫar la-a-lum пред Lâlum, 
  maḫar ḫa-ṣí-rum пред Ḫaṣirum, 
  maḫar ḫu-na-ba-tum пред Ḫunabatum. 
  waraḫ dûmuzi ûm 2kam Месец dumûzu, ден втори4
35) mu du(g)4-ga Ian den-lil den-ki- Година: по повелята на Ану, Енлил 
  g[a-ta] и Енки 
  du-un-nu-um in-dib-ba (градът) Dunnum той взе. 
 
                                          Печати:
 
 1 nu-úr-damurrim Nûr-Amurrim, 
 2 mâr dsin-li-di-iš син на Sin-lîdiš,
 3 warad damurrim служител Amurru
 
 
1Двадесет и деветата година от царуването на Рим-Син (прибл. 1822/23-1763 г. пр. Хр.) – бел. Админ.
2Шубареи или субареи – древно население, обитавало предимно Северна Месопотамия. Езиковата и етническата им принадлежност е все още неизяснена. Една от хипотезите предполага, че са наследници  на Халафската археологическа култура. – бел. Админ.
3dînam šûḫuzu - "разрешава се съдопроизводство".
4Месец Думузи – юни/юли. – бел. Админ.
 

Пояснения (А. П. Рифтин)

 

Старовавилонските правни документи, публикувани и достъпни за мен, не предоставят почти никакви сведения за наказателното право, познато ни от Кодекса на Хамурапи, и ни лишават от възможността да го проследяваме и да да съдим за него въз основа на живата правна практика от същата епоха. Надеждата на Kohler, че документи за такива материали ще достигнат до нас,1 за съжаление, все още не е реализирана и може би Schorr е прав в твърдението си, че ние никога няма да ги узнаем.2 Трябва да се добави, че писмата от това време също не допринасят почти нищо в областта, която ни интересува.3

От масата публикувани правни документи от тази епоха мога да посоча само два, които се занимават пряко с кражбата. Позовавам се на Thureau-Dangin, LC, № 164 (HG 1196, Schorr, VAB V № 309) и Jean, Contrats de Larsa II, № 245. В първия се съобщава за 5 изчезнали бика, които след това били открити у няколко лица. Полицейските власти дават предписание да изпратят укривателите във Вавилон. Тук изглежда, че се проврежда процес и укривателите трябва да компенсират биковете.4

Другият документ - Jean, CL No 245 - е интересен с това, че се занимава с кражба на одежда от статуя на богинята Ninmarki; той може да бъде причислен към група документи, известни като duppi bûrti;5 този документ гласи следното. Пред помазващите свещеници (pašišûmeš), префекта (rabiânum) и старейшините на града (šibût âlim) четирима души се кълнат, че някой си Идин-Ищар е откраднал мантията на богинята Нинмарки.6 Документът завършва с думите: „На срещата на свещениците - pašišû, префекта и старейшините [на града] Идин-Ищар, син на Етел-пи-Син, за кражба на робата... и лентата за глава от тялото на Нинмарки беше (клетвено) потвърдено“7.  Текстът не казва нищо за по-нататъшната съдба на Идин-Ищар.8

Нашият документ е третият, съобщаващ за кражба, и единственият, от достъпните, който се занимава с кражба и убийство на роб. Това е протокол от процеса, от който следва, че Idinjatum е похитил (ако моят превод е правилен) и е откраднал роб-субареец, но е бил заловен и арестуван от някой си пастир Абум-раби в кръчма, в която е извършил убийство на роба. Кръчмарят Ахум е бил очевидец на последното престъпление на похитителя.

Съдиите разрешават процес и призовават овчаря Абум-раби и кръчмаря Ахум, които се кълнат, че Идинятум е извършил убийство над отвлечения роб. И така, Идинятум извършил двойно престъпление: 1) откраднал роб и 2) го убил. Що се отнася до Абум-раби, той не е посочен в документа като собственик на роба. Очевидно той е надзирател9 или просто външен човек.

Точно както Jean, CL, No. 245, нашият документ не съдържа никакви допълнителни указания за по-нататъшната съдба на Idinjatum.

 
 
1Kohler в предговора към Ḫammurabis Gesetz V.
2Schorr, VAB V, стр. 338.
3Виж писма: Ungnad, VAB VI, № 218 (към това Walther, ABGW, стр. 228 и сл.; Lautner, Richterliche Entscheidung, стр. 49); ibid., No 245 и др.
4Виж Koschaker, RSGH, стр. 74 и сл.
5duppi bûrti – „документ за (клетвено) свидетелство“. Виж Walther, ABGW, 225, 246; Lautner, RE., 15 ex 1443; Koschaker, HG VI, стр. 147 и сл. Самият термин duppi bûrti се среща в Poebel, BE VI 2, № 52, 17, 53, 27, 54, 27; Ungnad, VAB VI, No 192, 22; Poebel, HGT, No 100, IV, 8; Schroeder, VS XVI, № 181, 20: ú-bi-ir-r[u] [d]up-pí bu-úr-ti(!) šu(!)-a-ti na-ši-a-ku(!); 22: dup-pí bu-úr-ti.
6Интересно е показанието на Ili-idinnam, стр. 13-15:
 
13) Iì-Ií-i-din-nam ki-a-am iz-kur um-ma šu-ú-ma
14) ṣubâtparsigu ša ḳá-ḳá-ad dnin-mar-ki
15) Ii-din-ištar a-na suluppi lu-ú id-di-i[n]
 
idinnam се закле така, а именно, казвайки:
„Лентата за глава от главата на Нинмарки
Идин-Ищар наистина беше продал за фурми“
От показанията на другите двама свидетели става ясно, че похитителят сам е облякъл част от облеклото на богинята!
 
7Стр. 29 и сл.: i-na pu-ḫu-ur pašišûmeš 30 ra-bi-a-ni-im ù ši-bu-ut [a-lim] 31 Ii-din-ištar mâr e-tel-pî-[ds]in 32 i-na túgDUGUD ù ṣubâtparsigi 33 ša pa-ga-ar dnin-mar-ki 34 ḫu-mu-ṣi bu-ú-úr.
8Вж. § 6 и § 8 К. H. и Koschaker, RSGH, стр. 74 и сл.
9Ср. Schroeder, VS XVI, № 17, 6 и сл. (ZA XXXII, p. 2 и Kraus, AB, №8): mârīmes subarimki ša ḳât rê’îm – според Kraus.
 
 
 
 
X

Right Click

No right click