Цицерон, Първа реч против Катилина, 2—7
(Със съкращения)
Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
2. ... По силата на това постановление на сената трябваше веднага да бъдеш убит, Катилина. А ти все още живееш и при това живееш не за да намалиш своята дързост, но за да я увеличиш. Аз желая, сенатори, да бъда снизходителен, желая при такава голяма опасност за държавата да не изглеждам нехаен, но вече сам се упреквам в бездействие и негодност. Има един стан в Италия, разположен в теснините на Етрурия, против римския народ; расте от ден на ден броят на неприятелите, а вие виждате повелителя на този стан и вожда на неприятелите да крои ежедневно вътре в града и дори в сената гибелта на държавата. Ако вече заповядам, Катилина, да те хванат и убият, то навярно ще трябва да се боя да не би по-скоро всички добри граждани да считат тази моя постъпка за твърде закъсняла, отколкото някой да каже, че е твърде жестока. Обаче аз по известна причина все още не се решавам да направя това, което отдавна трябваше да бъде извършено. Тогава най-сетне ще бъдеш убит, когато вече не ще може да се намери никой толкова долен, толкова покварен и толкова подобен на тебе, който да не признае, че това е станало справедливо. Докато има някой, който ще се осмелява да те защищава, ти ще живееш, но ще живееш така, както сега живееш, обкръжен от моите многобройни и верни стражи, та да не можеш да се разбунтуваш против държавата. А също ушите и очите на мнозина ще те наблюдават и подслушват, без да забележиш, както са правили досега.
3. И наистина, Катилина, на какво ли ще можеш да се надяваш, ако не е в състояние нито нощта да забули в своя мрак твоите престъпни събрания, нито частният дом да задържи в своите стени гласовете на заговорниците, ако всичко си пробива път навън? Промени своя начин на мислене, повярвай ми: забрави убийствата и пожарите! Отвред си хванат: за нас са по-ясни от светлината всички твои замисли, които ти можеш да си припомниш заедно с мене. Помниш ли, че на 21 октомври заявих в сената, че Гай Манлий, проводник и служител на твоите престъпления, ще вдигне оръжие в определен ден, който щял да бъде 27 октомври? Нима се излъгах, Катилина, не само в тази толкова значителна работа, толкова страшна и толкова невероятна, но и в самия ден — нещо, което е много по за чудене? Аз също казах в сената, че ти си определил да бъдат избити оптимати на 28 октомври, в който ден много видни граждани побягнаха от Рим не толкова за да се спасят, колкото за да осуетят твоите замисли. Нима можеш да откажеш, че ти, обкръжен от моята стража и бдителност, не можа да се опълчиш против държавата на самия този ден, когато заявяваше, че ти въпреки заминаването на останалите все пак си доволен, че ще убиеш нас, които бяхме останали в града? А когато се надяваше, че на 1 ноември ще завземеш чрез нощно нападение Пренесте, не забеляза ли, че тази колония бе защитена по моя заповед, с моя стража и с мои караули и патрули? Ти нищо не можеш да извършиш, нищо не можеш да предприемеш, нищо да замислиш, което аз не само да не чуя, но и да не видя и проумея.
4. Спомни си най-сетне заедно с мене онази по-предишна нощ и вече ще разбереш, че аз бдя много по-ревностно за благото на държавата, отколкото ти за нейната гибел. Аз твърдя, че предната нощ си ходил в улицата на железарите — не ще говоря със заобикалки — в дома на Марк Лека и че на същото това място са се събрали мнозина съучастници в същото това безумие и престъпление. Нима смееш да отречеш? Защо мълчиш? Ще те изоблича, ако отречеш; защото аз виждам тук в сената неколцина, които са били заедно с тебе. О, безсмъртни богове! Де се намираме ние? В какъв град живеем? Каква държава имаме? Тук, тук са в нашата среда, сенатори, в това най-свещено и най-авторитетно за целия свят съвещателно тяло онези, които мислят за избиването на всички ни и за гибелта на Рим и дори на целия свят. И аз, консулът, продължавам да ги гледам и питам за мнението им по държавни работи и тези, които трябваше да бъдат сечени с меч, не съм ги накърнил даже с дума. И тъй, Катилина, ти си бил тази нощ у Лека; разделил си Италия на части, определил си къде трябва всеки да замине; избрал си кои да оставиш в Рим, кои да отведеш със себе си; разпределил си града на части за опожаряване; заявил си, че и ти вече си решил да напуснеш града, обаче си казал, че заминаването ти и сега щяло да се забави за малко време, защото аз съм бил жив. И намериха се двама римски конници, които, за да те освободят от тази грижа, ти обещаха, че през същата тази нощ, малко преди разсъмване, ще ме убият в леглото ми. Щом като вашето събрание бе разпуснато, аз узнах всичко това: добре осигурих своя дом с още по-голяма охрана и отстраних тези, които ти бе изпратил рано заранта при мене, за да ме поздравят, когато дойдоха онези същите, за които бях вече казал предварително на мнозина знатни мъже, че ще дойдат около това време при мене.
5. Понеже това е тъй, довърши, Катилина, онова, което си започнал! Напусни най-сетне града! Вратите са отворени: тръгни! Отдавна вече те чака оня твой Манлиев стан за свой повелител. Изведи със себе си и всички свои съмишленици — ако не всички, то колкото може повече: очисти града! Ти ще ме освободиш от голям страх, стига само между мене и тебе да е градската стена. Ти не можеш повече да живееш с нас: това не ще търпя, не ще позволя, не ще допусна. Трябва да въздадем голяма благодарност на безсмъртните богове и на този самия спасител Юпитер, най-древния пазител на този град, загдето толкова пъти вече избягнахме от тази толкова отвратителна, толкова страшна и толкова грозна напаст за държавата. Заради един човек не бива повече да се излага на опасност върховното благо на държавата. Докато ти, Катилина, устройваше засада на мене, избран за бъдещ консул, аз се защитавах не с държавна охрана, а посредством личната си бдителност. Когато пък през последните консулски избори поиска да убиеш на Марсово поле мене, консула, и съперниците си, аз осуетих твоите престъпни опити с помощта на средствата на приятелите си, без да се обяви официално извънредно положение. Най-сетне колкото и пъти да си ме нападал, с мои средства съм ти се противопоставял, макар и да виждах, че моята гибел е свързана с голямо нещастие за държавата. Но сега вече открито нападаш цялата държава; ти обричаш на гибел и разорение храмовете на безсмъртните богове, градските домове, живота на всички граждани и цяла Италия. И тъй понеже още не се осмелявам да извърша това, което би трябвало да стои на първо място и което е свойствено на консулската власт и наредбите на предците, ще направя онова, което откъм строгост е по-снизходително, но за общото благо е полезно. Защото ако заповядам да те убият, ще остане в държавата останалата шайка от заговорници, ако ли пък напуснеш града, към което отдавна вече те подбуждам — ще се махне от града този голям и гибелен за държавата измет от твои другари. Какво мислиш, Катилина? Нима се колебаеш да направиш по моя заповед това, което вече се опитваше да направиш доброволно? Консулът заповядва на неприятеля да напусне града. Питаш ме: нима на заточение? Не ти заповядвам, но ако се допитваш до мене, такъв съвет ти давам.
6. Наистина, Катилина, какво ще може да те радва в нашия град, в който извън тази твоя заговорническа шайка от покварени хора няма никой, който да не се страхува от тебе, никой, който да не те мрази? Кой белег на семеен позор не е жигосан върху твоя живот? За какво ли безчестие от частен характер не се говори? Кое ли необуздано желание за наслада е било далеч от твоите очи, кое ли престъпление е било далеч някога от твоите ръце и кое позорно деяние — от цялото ти тяло? На кой ли юноша, когото си вплел в своите подмамки на покварата, не си поднасял меч, който да го одързости към престъпление, или факла, която да му осветява пътя на сладострастието? А неотдавна, когато с убийството на по-предишната си жена опразни своя дом за нов брак, не увеличи ли това престъпление и с друго невероятно престъпление? Но аз го отминавам и с удоволствие се съгласявам да се премълчи, за да не се разбере някога, че толкова голямо престъпление се е извършило в нашата държава или че е останало ненаказано. Аз отминавам разоряването на целия ти имот, което, както ще почувстваш в най-близките дни, те заплашва, и преминавам направо към това, което не засяга нито частния ти живот, опозорен от пороците ти, нито твоите лични парични затруднения и безчестия, а се отнася до съществуването на държавата и до живота и благото на всички ни. Може ли да ти бъде приятна светлината, която ни озарява, или въздухът, който дишаме, когато си уверен, че всред тук присъстващите няма нито един, който да не знае, че на 31 декември в консулстването на Лепид и Тул си стоял с оръжие на мястото, предназначено за събрание, че си приготвил шайка за убиване на консулите и първенците на държавата и че на твоето престъпление се е противопоставило не някакво опомняне или стрясване, а щастието на римския народ? Аз не се спирам върху тия стари твои престъпления, и то защото са добре известни и много други такива отсетне са извършени от тебе: колко пъти си се опитвал да ме убиеш като народен избраник, колко пъти пък — като консул! От колко твои нападения, тъй скроени, че да не могат да се избягнат, едва се отървавах с някакво малко отдръпване на тялото, както може да се каже! Нищо не ти се удава да извършиш и постигнеш и все пак не преставаш да се опитваш и да се стремиш към своята цел! Колко пъти ти е била изтръгната камата от ръцете ти! Колко пъти тя по някаква случайност се е изплъзвала и падала! Не зная с какви обреди тя е осветена и на кое божество е обречена, та ти се струва, че е необходимо да я забиваш в тялото на консула.
7. Но какъв е твоят живот сега? Аз впрочем така ще говоря с тебе, та да не изглежда, че съм подбуден от омраза, каквато заслужаваш, а от състрадание, каквото ни най-малко не заслужаваш. Ти влезе преди малко в сената. Кой те поздрави от толкова голямо множество, от толкова многото ти приятели и близки? Ако това не се е случвало на никого открай време, нима очакваш обидна реч, когато си потиснат от най-тежка присъда на мълчанието? Как смяташ, че трябва да понесеш това, че с твоето идване тези банки се опразниха и че всички бивши консули, чийто живот твърде често си заплашвал със смърт, щом седна, оставиха тази част от банките незаета и празна? Наистина, ако моите роби се бояха от мене по същия начин, както се боят от тебе всички твои съграждани, бих преценил, че трябва да напусна собствения си дом. А ти не считаш ли за необходимо да напуснеш града? Дори ако бях видял, че незаслужено съм тъй тежко заподозрян и намразен от съгражданите си, бих предпочел да се махна от погледите на съгражданите си, отколкото да бъда гледан с враждебни очи от всички. А ти, макар и да признаваш в своето престъпно съзнание, че омразата на всички към тебе е справедлива и отдавна заслужена, все още се колебаеш да избегнеш погледите и присъствието на тези, чиито мисли и чувство си наранил. Ако родителите ти се бяха бояли от тебе и биха те мразили, а ти не би могъл по никой начин да ги умилостивиш, мисля, би се махнал някъде от очите им. А сега родината, която е общ родител на всички ни, те мрази и се бои, и присъжда, че ти от дълго време насам не мислиш за нищо друго освен за отцеубийство. Не ще ли зачетеш нейното мнение? Не ще ли се подчиниш на нейната присъда? Не ще ли се стреснеш от нейната сила? Тя се обръща към теб, Катилина, и някак си мълчаливо ти говори: „От няколко години вече не е станало без твоето съдействие никакво престъпление и без твое участие никакво позорно деяние, само за теб е било безнаказано и свободно избиването на мнозина граждани, изтезаването и ограбването на съюзниците, ти единствен си бил в състояние не само да пренебрегнеш законите и съдебните следствия, но даже и да ги изопачаваш и отменяш. По-предишните твои дела, макар и да не бяха поносими, все пак ги понасях, доколкото можех. Сега обаче не трябва да се допуска да ме е страх изцяло само от тебе; каквото и да се случи, да се боя все от Катилина и да смятам, че не може да се подеме срещу мене никакъв замисъл, който да е чужд на твоята престъпност. Затова напусни града и ме освободи от този страх, ако е истински, за да не се притеснявам; ако ли пък е лъжлив, да престана най-сетне да се боя!“