Индекс на статията
Колосът пред крах
Шамши-Адад V, Шаммурамат, Ададнерари III - експанзията продължава.
Слаби наследници. Издигането на Урарту. Асирия в агония.
Синът на Салманасар III, Шамши–Адад V ("Моето слънце - [бог] Адад) (823-811 г. пр. Хр.) поема властта фактически като вавилонски васал – в замяна на помощта, която им е оказана при потушаване на размириците, на асирийците е наложен унизителен договор, който реално ги превръща в зависими от Вавилония. Външнополитическите обстоятелствата обаче го принуждават поне на първо време да търпи този позорен за Асирия статут.
Тревожно е положението откъм северните граници, където Урарту все повече проявява враждебност и продължава да засилва позициите си в региона. При наследника на Сардури І Ишпуини (825-810 г. пр. Хр.) Урарту постига окончателно обединение, разширява границите си до ез. Урмия и налага властта си над планинския град Мусасир1. Сега урартския цар обръща взор и към земите на манеите2 в Западен Иран. Това предизвиква тревогата на Асирия, тъй като североизточните ѝ граници са поставени под непосредствена заплаха. Шамши – Адад V незабавно потегля на поход, прехвърля войските си през планинските хребети на Загрос и в местността Караллу3 се сблъсква с урартските войски. В разразилата се битка асирийците печелят пълно надмощие, а урартския цар се спасява с бягство. От там Шамши-Адад V нахлува в Мидия и Парсуа4, и след демонстрация на военната си мощ се връща обратно с богата плячка. Затвърдил северните и североизточните граници на империята в победоносната война с Урарту, асирийският цар решава да се разправи с Вавилония. Армията му потегля на юг по течението на Тигър и нахлува в източните територии на страната, като ги подлага на разорение. Макар, че вавилонския цар Мардук-балласу-икби (827-813 г. пр. Хр.) образува коалиция, която включва халдейските княжества и дори Елам, силите му търпят поражение в кръвопролитната битка. Асирия възстановява контрола над Вавилония, който ще продължи неизменно до самия край на империята. Като изключим тези по-сериозни военни действия, управлението на Шамши-Адад V преминава в мир. Асирия е отново неоспорим хегемон в Предна Азия – тя владее цяла Месопотамия, Сирия и Палестина, влиянието ѝ се простира и върху Източна Мала Азия.
Шамши-Адад V умира през 811 г. пр. Хр. , наследен от своя непълнолетен син Ададнерари ІІІ (811-783 г. пр. Хр.). От 811 до 806 г. пр. Хр. – до навършване на пълнолетие на престолонаследника, империята се управлява от Регентски съвет начело с царицата майка Шаммурамат (Семирамида). Това е истински феномен в асирийската история, като имаме предвид принципно безправното положение, което жените заемат в асирийското общество.
От оскъдните данни, които са достигнали до нас за Шаммурамат, се вижда, че тя се оказва достойна продължителка на делото на съпруга си. Застанала начело на една типично „мъжка” държава, тя не отстъпва по амбиция, твърдост и решителност на предшестващите я царе. Още в началото на управлението си царицата – майка подготвя голям поход срещу Мидия. Шаммурамат лично оглавява армията и взема със себе си и престолонаследника. Асирийците извършват рейд дълбоко в териториите на Мидия, след което пресичат Приурмийския район и се завръщат в Асирия. Няма данни за състояли се сражения, което ни кара да заключим, че това е само една демонстрация на имперската мощ. Не са известни други външно – политически прояви на царицата-регент.
Под нейно влияние в Асирия е въведен култът към бога Набу – покровителят на литературата и мъдростта, син на главния бог от вавилонския пантеон – Бел-Мардук.
Много специалисти са на мнение, че царицата-регент Шаммурамат се явява първообраз на гръцките легенди за Семирамида, които пък от своя страна се основават на мидийски източници. Митологичната традиция погрешно свързва Семирамида с легендарните Висящи градини във Вавилон. В действителност това съоръжение, смятано за едно от Седемте чудеса на света е построено от Набукаднесар ІІ (Новуходоносор) - две столетия след царуването на историческата Шаммурамат. Други легенди я представят за съпруга на легендарния асирийски цар Нин – митологическа, а не историческа личност.
След като престолонаследникът навършва пълнолетие, Шаммурамат се оттегля от властта а той се възкачва на асирийския трон под името Ададнерари ІІІ ("Адад, ела на помощ") (806-783 г. пр. Хр.).
Още на следващата година младия цар предприема поход срещу враждебното царство Арпад5, което оглавява антиасирийска коалиция от северно-сирийски царства. Асирийската армия разгромява коалицията, но Арпад не е ликвидиран – Ададнерари го обявява за васално царство и присвоява съкровищата на неговия владетел.
През 804 г. пр. Хр. Ададнерари ІІІ започва голяма военна кампания на запад. Имперската армия достига Средиземно море, подчинява финикийския град Арвад, след което се насочва срещу царство Арам. Ададнерари удържа съвсем лека победа над могъщото някога Дамаско арамейско царство, срещу което дядо му Салманасар ІІІ бе водил толкова упорити войни. Още преди асирийската армия да щурмува Дамаск, неговият цар Мари предлага своето подчинение на империята и плаща огромен данък – 2000 таланта сребро, 100 таланта мед, 2000 таланта желязо, 3200 ленени одежди. Това обаче не укротява асирийците и през 794 г. пр. Хр., те нанасят нов удар по Арам. Царят Мари не се решава да излезе на открито сражение с имперската армия и се затваря в Дамаск. При вида на готвещите се за щурм асирийски полкове смелостта му го напуска и той прекланя глава пред Ададнерари. Мари признава върховната власт на асирийския монарх и заплаща още един огромен трибут – като първия път. Владетелите на Израил, Едом (Едомея), Моав, Филистимското царство също бързат да изразят покорността си пред Ададнерари.
Западната кампания завършва с блестящ успех. Властта на империята е наложена безапелационно над цяла Предна Азия. Ето как Ададнерари ІІІ описва този поход:
„На запад от Ефрат аз покорих земята Хатти, цялата територия на Финикия, Тир, Сидон, Бит-Хумри (Израил), Едом и Филистия нагоре до Морето на Залеза и наложих над тях данъци и такси”.
След усмиряването на запада, Ададнерари ІІІ обръща поглед на изток. Асирийците извършват серия от походи в Мидия и страната на манеите, като достигат и „Морето от което изгрява слънцето” – т.е. Каспийско море.
Но докато асирийските армии кръстосват запада и изтока, страшна заплаха надвисва връз северните граници на империята, от страна на все повече засилващата се държава Урарту. Нейният цар Минуа (810-786 г.пр. Хр.) предприема мощна офанзива и за кратко време откъсва от Асирия провинциите по течението на Горен Ефрат, вкл. областта Алзи6. След това урартската армия пресича областта Мелитена (дн. в Армения) и дори извършва рейд във вътрешните територии на империята. След смъртта на Ададнерари ІІІ трона на Асирия се заема последователно от неговите трима синове - Салманасар IV (782-773 г. пр. Хр.), Ашшурдан III (772-755 г. пр. Хр.) и Ашшурнерари V (754-745 г. пр. Хр.).
В продължение на близо четири десетилетия те са принудени да водят изтощителни войни с могъщата Урарту, която достига върха на мощта си при царуването на сина на Минуа – Аргищи І (786-760 г. пр. Хр.) Асирия бързо губи позициите си на най-влиятелната сила в Предна Азия, нейната роля на хегемон в региона се поема от Урарту. Последната налага контрола си над търговските пътища в горноефратския район, където разполага силни гарнизони. Завладявайки царство Мелитена, Аргищи І обкръжава Асирия от запад и прекъсва връзките ѝ с важните източници на суровини. След това урартския цар се насочва към източните граници на империята, завзема териториите южно от ез. Урмия и от там нахлува в земите на манеите. Урарту слага ръка и върху търговските пътища в Северозападен Иран. Връзките на империята с мидийци и перси са прекъснати. Асирия се оказва в блокада.
Невероятните успехи на Урарту се дължат донякъде на вътрешните проблеми в Асирия. Честите епидемии, граждански бунтове, брожения и недоволства, довеждат непобедимата доскоро империя до крайна степен на изтощение. От друга страна загубата на стопанските ресурси се отразяват значително на военната ѝ мощ и тя не може да се противопостави на експанзията на мощния северен съсед.
Вече става ясно, че е назряла необходимостта от коренни реформи в стопанското, политическото и военното устройство на империята. Положението в Асирия става нетърпимо, асирийското общество е настръхнало, държавата е изправена пред катастрофа.
Дълбоката икономическа криза, породена от прекъснатата търговия, срива обществения порядък. През 746 г. пр. Хр. недоволството се отприщва в масови въстания, които избухват в големите имперски градове. Революцията обхваща и самата столица Калху, като на страната на гражданите застава и армията. Ашшурнерари V е арестуван и екзекутиран заедно с всички членове на царската фамилия.
1Планински град-държава, югоизточно от ез. Ван
2Държава съществувала в периода X-VII в. пр. Хр. на територията на дн. Сев. Иран и Азербайджан
3Област в Северозападен Иран
4Област в Югозападен Иран, провинция Фарс
5Арамейско царство в Северозападна Сирия, северно от дн. гр. Алепо
6Хуритско царство, разположено в долината на река Арцани, Арменския масив. Възниква в началото на ІІ хил. пр. Хр.
