Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI
Житийната литература може да разкрие много за светогледа на средновековните българи. Любопитно е какви са били техните представи за добро и зло, какви са били моралните убеждения и в какви ценности са били възпитавани. Съвсем естествено, подобни представи присъстват в житийната литература, където фокусът е насочен към добродетелния живот на светците. Разказът за светия човек пресъздава положителен образ, към който трябва да се стреми всеки благочестив християнин. Внушават се качествата, които са присъщи на добрите хора и тези, които водят до падение и загуба. Житийните текстове са достигали не само до образованите членове на обществото, които са могли да четат, но са имали и своите слушатели, когато са били четени в църква по повод отбелязване на паметта на светеца.
Доколко написаното в житието на българския патриарх Йоаким І (ХІІІ в.) е достигало до обикновените хора, е трудно да се каже. Фактът, че е запазено в един-единствен препис, открит досега, подсказва, че не е било особено популярно. Въпреки това текстът изразява моралните схващания и представите за добродетелния живот на един български книжовник, живял през втората половина на ХІІІ в. Освен това житието е проложно, което показва, че е написано с цел да се отбелязва паметта на българския църковен глава и е четено на датата, на която е почитан като светец – 18 януари.
Патриарх Йоаким І е получил титлата си с възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г. по време на управлението на цар Иван Асен ІІ (1218–1241). Той е първият търновски патриарх. Сведенията за живота му са оскъдни и се основават предимно на неговото житие, създадено скоро след смъртта му (18 януари 1246 г.) по повод канонизацията му. Запазено е в ръкопис на Празничен миней (№ 23, в библиотеката на БАН), датиран от началото на ХV в., като текстът е непълен и липсва част от него.1 В настоящата работа анализът се опира на превода, направен от Климентина Иванова.2
Проложното житие подчертава българския произход на бъдещия търновски патриарх Йоаким І и че е отгледан от „благоверни родители”. Придава се значение на етническата принадлежност и семейството.3 Някои от моралните ценности и положителни качества се споменават директно, а други се подразбират от извършени определени действия. Същото се отнася и до отрицателните постъпки и качества. Разбира се, текстът е свързан с православната религия и в тази връзка акцентира на християнските ценности.
Младият Йоаким избира да води монашески живот и затова отива в Света гора. За него са присъщи, според житийния текст, всички онези неща, които имат отношение към идеалния монашески образ. Той се подчинява на отците, води чист живот – в молитва, пост и бдение, и проявява дисциплина, като не се поддава на съня, а се моли. Не проявява своенравие – „никога не постъпваше по своя воля”, а послушание. Бил е изпълнителен и когато е имало работа да се върши, я е свършвал без да отказва. Това подсказва, че според създадения му образ, Йоаким е бил работлив и не се е поддавал на мързела. Типичните за светите личности - умиление, сълзи и въздържание, също му се приписват. Споменатото „изтезаваше тялото си”, вероятно е свързано именно с поста и въздържанието от храна и вода, както често се пише и за редица други светци, почитани от българите през Средновековието. Светият патриарх е пример за подражание, но и самият той също е подражавал на светите отци.
Бъдещият български духовен глава се оказва христолюбив и щедър, като изгражда църковен храм, връщайки се на българска земя. Текстът говори за Йоаким, че „изсече пещера над Красен”, както „и изсече малка църквица „Свето Преображение”. Тъй като за монасите е било характерно извършването на ръчен труд, не може да се изключи и неговото пряко участие в „изсичането” на храма. Така се подчертава вярата му към Бога, трудолюбието, щедростта, благочестивостта, както и отношението му към отшелническия живот, далеч от светската суета. Все пак по-нататък в текста става ясно, че в резултат на щедрото дарение в злато на българския цар е изсечена пещера с помощта на наемници и превърната в църква, посветена на св. Архангел Михаил.4 Йоаким създава манастир на това място, събира монаси, учителства, като се сравнява с трудолюбива пчела. Това подсказва, че той е бил и добре образован. Заедно със своите ученици се е придържал към добродетелите, присъщи на монасите, според „Лествицата”, написана от Йоан Синайски. Целта е чрез добродетелния си живот монасите да се доближат до небето, тоест до Бога.
Житийният текст разкрива и добродетелността на българския цар Иван Асен ІІ. Той се сочи като христолюбив, щедър и грижовен към Църквата и нейните представители. Тези качества съвпадат напълно с образа на идеалния православен владетел.5
Житието на светия църковен глава дава израз и на образа на идеалния православен патриарх. Той благославя, поучава и напътства паството си. Спазва закона и разпоредбите както на монашеския, така и на архиерейския устав. Представя се като милостив и щедър към нуждаещите се, съпричастен към съдбата, дори на „онези, що са в тъмница”. Като патриарх, подобно на монашеския си живот, Йоаким продължава да отправя непрестанни молитви. Проявява милост и защитава от гнева на царя, дори осъдени на смърт. По всичко личи, макар и описван като послушен и подчиняващ се на законите, Йоаким в никакъв случай не е бил слабохарактерен. Той е имал куража да се изправи срещу „гнева на царя”, съобразно със собствените си разбирания. Според житийния разказ патриарх Йоаким добре е балансирал, ако се съди по това, че се е справял и с двете кормила (монашеския и архиерейския живот).
Като цяло вниманието е насочено към положителните постъпки и качества и почти отсъстват негативните. Осъжда се „измамата на този свят”, тоест светската суета, в съответствие с гледната точка на човек, посветил живота си на Бога. Но същевременно вниманието не се фокусира към отрицателното. Използва се и глагола „възненавидя” като израз на отношението на Йоаким именно към гореспоменатата измама на този свят, но това чувство не се приема като нещо лошо, тъй като подчертава желанието му да посвети живота си на Бога и да изостави светския начин на живот. Среща се и едно споменаване на гнева на българския цар, който не се осъжда в текста, но по принцип не е характерен за образа на идеалния православен владетел и се възприема като негативно проявление. По подобен начин се разкриват моралните ценности и в житията, посветени на св. Йоан Рилски.6 В проложните текстове за светеца предимно се акцентира на добродетелите, докато в пространните се обръща много повече внимание на лошите черти на хората, вероятно с цел да се подчертае светия живот, поради възможностите да се каже повече в по-дълъг текст и предаде лично отношение. Пространният текст позволява и много повече теми и качества да бъдат засегнати и споменати. Проложният, от своя страна, акцентира на най-важното от живота на светците без да навлиза в детайли в разказа, а това свива възможностите за израз на лично отношение и повече информация за възгледите на книжовниците.
Проложното житие на българския патриарх Йоаким І разкрива основните морални ценности, характерни за образа на идеалния монах, владетел и патриарх. Вниманието почти изцяло е съсредоточено върху положителното и отрицателното присъства само с цел да се подчертаят по-добре добродетелите на светата личност. Доколко реални са били описаните качества е трудно да се каже категорично. Наблюденията показват, че житията, посветени на св. Йоан Рилски са били свързани пряко със средата, в която са били написани и са отговаряли на нуждите на обществото.7 Книжовниците, съзнателно или не, също са оставили отпечатък от своите разбирания за това кое е добро и кое зло. Ако се съди по запазените свидетелства за монашеския живот, изграждането на църкви и прякото споменаване на имена на ученици8 – христолюбието, щедростта и учителстването, за които се говори в житието на патриарх Йоаким І, са несъмнени. А и няма как да е направил впечатление на цар Иван Асен ІІ човек, ако той не е изпъквал над останалите със свои качества. Избирането му за духовен водач подсказва добро образование и лидерски способности. Йоаким е водил монашески живот, затова молитвите, поста и въздържанието са присъствали съвсем естествено в ежедневието му, макар и вероятно не в най-крайните си форми – непрестанно, без сън и почти без храна и вода. Проучванията на пещерната църква край Иваново, посветена на св. Архангел Михаил, показват, че написаното в житийния разказ, има реално потвърждение.9 Затова щедростта на българския цар, боголюбието и благочестието на Йоаким също могат да се приемат за достоверни. Споменатите разкази за посещението в тъмница и милостта към осъдените не е характерен топос за житията и също може да се предположи, че отразяват реална действителност. Това, което остава неясно е дали става дума за милосърдие или определени лични интереси. Така че не може да се каже, че фигурата на първия търновски патриарх е прекалено идеализирана. Книжовникът се е стремял да подчертае всичко положително и ако е имало нещо отрицателно в характера му, в живота му като монах и патриаршестването му, то остава скрито за нас. Акцентирайки на добродетелите и вероятно преувеличавайки в известна степен присъщи на Йоаким качества, авторът на житието ни представя животът на един свят патриарх, достоен за подражание.
1Стара българска литература. Т. ІV. Житиеписни творби. Съст. и ред. КЛ. ИВАНОВА. София, 1986, 528–531.
2Стара българска литература, ІV, 87–88.
3Изтъкването на българския произход на светците е особено характерно за агиографските произведения, създавани по българските земи през ХІІІ в. Израстването на святата личност в благочестиво семейство е често използван топос в агиографията.
4Мястото се свързва с пещерните църкви при Иваново. Смята се, че това е т.нар „Затрупана църква”, посветена на св. Архангел Михаил. – вж. Стара българска литература, ІV, с. 530, бел. 3.
5Аризанова, С. Българите в агиографията от ХІІІ-ХV век. Общество, бит и култура. Пловдив, 2013, 75–117.
6Аризанова, С. Християнските ценности в българските средновековни жития на св. Йоан Рилски. – В: Преславска книжовна школа. Т. 15. Шумен, 2015, 311–321.
7Аризанова, С. Християнските ценности в българските средновековни жития на св. Йоан Рилски, 320-321.
8За реалното и топосите в житието на българския патриарх Йоаким І вж. Б. Николова. Житието на патриарх Йоаким І като исторически извор. – ИПр, 1979, № 6, 122–132; Грудков, В. Проложно житие на патриарх Йоаким І – паметник на старобългарската книжнина. – Проглас, 1993, кн. 1, 32–39.
9Мавродинова, Л. Стенописи от времето на цар Иван Асен ІІ при Иваново. – Изкуство, 1976, кн. 9, 7–13; Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на ХІV век. София, 1995, с. 49.
