РЕЛИГИИ

 

Публикува се по ГИБИ, т. VII, С., 1968
Увод: Г. Цанкова-Петкова
Превод: Г. Цанкова-Петкова, П. Тивчев, В. Тъпкова-Заимова

 

Григорий Бакуриани, грузинец по произход, бил един от близките и доверени хора на Алексий I Комнин (1081 - 1118). Той бил удостоен от императора с титлата севаст и велик доместик на Запада. В 1083 г. Бакуриани основал в околността на с. Петрич (дн. Бачково, Асеновградско) манастир, наречен от него „Св. Богородица", който съществува и до днес под името Бачковски манастир. Бакуриани надарил основания от него манастир с обширни поземлени имоти в областите на Филипопол, Воден, Мосинопол и др. и сам съставил типика на манастира на три езика — гръцки, арменски и грузински. Този типик е един от най-ценните и достоверни документални паметници за аграрните и социално-икономическите отношения в българските земи през XI — XII в. В него се съдържат важни сведения за феодалните владения на манастира, за организацията на манастирското стопанство, за изпадането на селячеството в зависимост и за положението на отделните категории зависими селяни. Освен това в Бакуриановия типик се срещат и ценни топонимични данни.

РЪКОПИС: Cod. Bucurest. bibl. Acad, gr. № 694 (XVIII s.). - Cod. Chios, gr. bibl. Korais, 1599 (XVIII s.).

ИЗДАНИЯ: Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Petritzos (Bačkovo) en Bulgarie, ed. L. Petit. Приложение № 1 към BBp., т. XI (1904), стр. 1-63. Дадените откъси са направени по това издание.— Typicon Gregorii Pacuriani, edidit S. Kauchtschischvili, Georgica, t. V, Thbilisiis, 1963.

КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 315, 317. - Ν. Α. Βέης, Εἰς τὐ  τυπικόν   Γρηγορἰον Πακουριάνον πρὺς τὴν παῤ αντοῦ κτισϑεῖσαν μυνὴν τῆς Πετριτζονιτίσσης, BBp., 20 (1913), III, 61-62. - Κ. Amantos, Β' γειρογράϕα τῆς μονῆς τοῦ Γρηγορἰον Πακουριάνον, Θρακικά, 10 (1938), pp. 232-252.-Йорд. Иванов, Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир, ИБАД, II (1912), стр. 191-230.  - Ив. Γошев, Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир, ГСУбф, т. VIII, 1930-1931, стр. 341 и сл. - М. Tarchnišvili. Typicon Gregorii Pacuriani, Corpus Scriptorum Christianorum orientalium (143-144), Louvain, 1954. - Jdem, Les récentes découvertes épigraphiques et litteraire en géorgien. Muséon, 63 (1950), pp. 249-260. - Kp. Миятев, Манастирът св. Богородица Петричка при Бачково, БИБ, кн. I (1942), стр. 68-76. - Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 551-552. - А. Шанидзе, Страница из историята на грузино-българските културни взаимоотношения, ИПр., XIV (1958), кн. 4, стр. 98-104, - Γ. Г. Латаврин, Болгария и Византия в XI — XII вв., М., 1960, стр. 98-99, - Г. Цанкова-Петкова, Феодалното земевладение в южните и югозападните български земи под византийско владичество, ИИИ, VIII (1960), стр. 286-288. - П. Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във Византия през XII в., ИИИ, IX (1960), стр. 215 и сл. - Д. Ангелов, История на Византия, т. II, София, 1963, стр. 166. - Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България XI — XIII в., София, 1964, стр, 36 — 41.

 

TYPICON BACURIANI

ТИПИК НА БАКУРИАНИ

 

1. Типик, съставен от Григорий Бакуриани, велик доместик на Запада, за основания от него манастир на пресвета Богородица Петрицонитиса

С помощта на благодатта на създалата и обхващаща всичко на света животворна Троица, на началния Отец и съизначалния негов Син и Слово и на животворящия и единосъщен негов Дух, [които са] от едно божество и сила, [в която] сме кръстени и на която служим открай време, като се уповаваме с надежда и вяра на нейната крепкост, ще почнем да излагаме и пишем относно предстоящото ни желано и въжделено дело, сиреч относно устройството на наскоро основания от нас манастир, както ще се покаже в по-нататъшното изложение: за броя и числото на монасите в него, за устава и закона, по който те ще се управляват за слава и чест на пресветата наша владичица Богородица. Всички монаси, които знаят иверийско писмо и четмо, бяха събрани и наредени в манастира в землището на крепостта, наречена Петрич¹, който манастир бе построен с промишлението и помощта на бога на всички от мене, Григорий², по божие благоволение севаст³ и велик доместик⁴ на целия Запад, роден син на блаженопаметния Бакуриани — който беше и се славеше като архонт на архонтите⁵, — произхождащ от източните области от преславното племе на иверийците, а добавям -- и Ктитор на този богооснован и новосъздаден манастир и гробница за моите тленни останки, наречен в чест и слава на майката на Христа, нашия бог, а също и на този славен и прекрасен свет храм и на издигнатата в него прекрасна божия скиния за укрепване, очищение и спасение мое и на блажения мой брат великия Абазий.

 

Глава I

2. Как е бал основан пресветият манастир на иверийците

——— и тъй поради всички тези неща аз, често споменаваният Григорий, севаст и велик доместик, многогрешен и недостоен раб Христов, който от младини и до сегашните стари години съм свободен и лишен от всякакво добро деяние, но до края на живота си съм запазил християнската истинска и православна вяра, според традицията на грузинския народ, който е единодушен и съгласен с всички установени догми на всеправославния ромейски народ и с великата му божия църква, аз прочее още отрано, когато бях на Изток, съм се стремил — и обзет от това желание, аз дойдох в западните области, а го нося и досега — да основа един прекрасен храм и около него убежище за монаси и в него гробница за успокояване на грешните ми кости. Поради многото извършени от мене страшни грехове и поради светска суета и непостоянство и странстването ми от място на място, поради любовта ми към мирския живот не успях да осъществя желанието на сърцето си. ———

От все сърце и с голямо желание, с много труд и много средства построих църковния имот и към него дом на божията слава — прекрасен и величествен, за прослава и чест на споменатата по-горе преславна Троица — според силите си и според условията на времето в северната част на тема Филипопол при неспокойния народ⁶, който живее там край една буйна планинска река⁷. [Този дом] е разположен на границата на селото, което се нарича Петрич от местните жители, а носи и прозвището Василикис⁸. То ни бе подарено с благочестив и досточтим хрисовул от нашите могъщи и свети императори⁹ заради многото мои и големи бойни подвизи и дела, която извърших от ранни младини чак до сегашната си напреднала възраст, като никога не пощадих кръвта си, нито тази на придружаващите ме родственици, нито пък тази на голямото множество мои подчинени в полза на могъществото на неговото царство. Тогава бях изпращан в източните и западните области в помощ на ромейската държава, така че често бях залавян в опасен плен с немалко мои родственици и верни и прелюбими мои хора, които всички заедно с мене попадаха в ръцете на чужди народи. Прочее, ако кажа, че рядко някои от тия, които ми са близки по род, и тия, които ми служат с преданост и любов, е умрял в своето легло от собствена смърт, не ще сгреша никак. Защото кръвта на всички бе пролята от меча и ръката на враговете на божия кръст и на Романия. А сега бог ме удостои да изпълня желанието на сърцето си и бяха построени със собствени мои и много различни средства светите църкви заедно със съградения около тях манастир, както и килиите в него. Прочее осмелявам се да кажа, че това е направено не с някакви чужди пари или неправди, или чрез ангария, или с насилвания, или с извънредни изземвания от париците ми, като съм ги принуждавал да теглят за постройките на светите църкви или за постройката на манастира около тях, а с мой честен собствен труд и извършени от мене усилия.

 

Глава II

3. За даровете и посвещенията, дадени от нас на нашата света църква, за която става дума

Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени ни с благочестиви хрисовули като бащино владение в неотнимаемо и пълно господство и истинска собственост, които, бидейки отчислени¹⁰, бяха потвърдени с благочестиви хрисовули. От тях първият и главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, с намиращите се под него полски имоти, т. е. местността, наречена Яново¹¹, в която сега бе построен манастирът, местността Бачково¹², местността Добролонг¹³, местността Добростан¹⁴, местността Бурсей¹⁵, местността Лалково¹⁶ заедно с така нареченото Аврово¹⁷. Всички тези места [се даряват] с гореспоменатата крепост и с цялата им околност и определено землище, със старите им граници и с всички привилегии и доходи съобразно със съдържанието на предишното очертание на границите им. Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Стенимахос, заедно с построените там от мене две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица¹⁸ и местността, наречена Света Варвара¹⁹, съседна на Пренези²⁰, със скитовете ѝ Свети Никола²¹, Свети Илия²², Свети Георги, който се намира нагоре²³ а също и Свети Георги, който е долу, близо до селото.²⁴ И тях също подарих изцяло с цялата им околност и землище според определената от мене граница между тях и крепостта ми Воден.²⁵ Освен тях дадох и крепостта, наречена Ваниста²⁶, с извора и останалите ѝ земи и имоти, а също и планинските пасища с целия им обхват и старо землище. Също дадох и в Тополница²⁷ общината, именувана село Гелово²⁸, с целия ѝ обхват и землище. Подарих още на споменатия наш манастир и на неговите църкви проастия, именуван Зауца²⁹, заедно с целия му обхват и старо землище, който се намира в тема Волерон³⁰, в територията на бандон³¹ Мосинопол³²; [подарих] и купените от мене в крепостта Мосинопол дворни места и построените в тях на мои собствени разноски къщи, освен това и купените с наши средства от нашия човек и проноит³³ Вардан къщи, които също са в крепостта Мосинопол, заедно с манастира вън от нея, въздигнат на името и в чест на свети Георги³⁴ на планината Папикий³⁵, и с неговите лозя и ниви и всичките му земи и градини и всички негови останали недвижими имоти и метоха, който се намира вътре в крепостта Мосинопол. В същата тема, в околия Перитеорион³⁶, дадох също и намиращия се там проастий³⁷, наречен Мина³⁸, и принадлежащите му ниви и различни места, както ясно е упоменато за тях в практика за предаването. [Подарих] и двора³⁹, намиращ се вътре в крепостта Перитеорион, който се владее от Абазий, брата на Асхартан, известния топарх и наш зет, а също и всичките постройки и целия обхват на този двор. Подаряваме занапред на храма на пресвета Богородица Петрицонитиса в иверийския ми манастир всички тези имоти, чиито имена бяха написани по-горе, заедно с цялата им стара обиколка и обхват и всичките им недвижими имоти, освен това и работния добитък в тях заедно с всичките им посеви и всички останали движими и самодвижими имущества и изобщо и всичките припадащи им се доходи и права.

Блаженопочившият мой роден брат магистър⁴⁰ Абазий, умирайки, написа завещанието: „Брат ми Григорий, където реши да построи своя църква и манастир, а и гробница, в която да бъде положен, там да погребе и моето тяло.“ Към това и към другите неща, които беше написал, той определи за спасение на душата си своето село, наречено Прилонкион⁴¹, намиращо се в Солунската тема, при войводството⁴², наречено Стефаниана. То му беше подарено с благочестиво златопечатно писмо в замяна на имотите, които беше оставил във Велика Антиохия.⁴³ И така беше написал той в споменатото си завещание: „Ако брат ми не успее да построи църква и манастир, където се погребе тялото ми, там да бъде дадено моето село Прилонкий.“ И тъй като ние с божия помощ издигнахме казаната света църква и манастира, постъпихме според желанието и нареждането му -- донесохме саркофага с тялото му в църквата, която се намира в манастира, положихме го в нашата гробница и го погребахме, както подобава, с палещата болка и скръб от това, че той си отива оттук. Направихме всичко, каквото подобава, достойно и почтително, като проявихме всичкото си уважение, всичката си мъка, която имахме за него, и като извършихме много старателно всяко нещо за успокоение на душата му. Всичко, което той беше определил за душевното си спасение, ние го раздадохме със собствените си ръце, като го взехме от нашите съкровищници и богатства и добре и справедливо извършихме всичко още когато бяхме в Теодосиупол⁴⁴. И тъй, като отидохме, в западните области, според неговото нареждане дадохме казаното негово село Прилонкион на често споменаваната наша църква и на гробницата в нея, в която бе погребано прелюбимото ми негово тяло, и наредихме да се извършват за него постоянни и непрекъснати молитви и ежедневни свещени литургии, както той, отивайки си, завеща. А това село Прилонкион бе дадено заедно с неговите крепости и припадащите му се полски имоти, странноприемници, заедно с цялата му околност, старо землище и всичките му недвижими имоти.

Освен това блаженопочившият ми брат добави и това в завещанието си, предоставяйки ми като на пълномощник селото, наречено Здравикий, от подарените му чрез благочестив хрисовул места заедно с намиращия се в тема Серес Кесаропол⁴⁵, на територията на бандон Завалта⁴⁶, заедно с неговото езеро, рибни ловища и припадащия му се полски имот, наречен Гелавнон⁴⁷, и ме направи господар, наследник и постоянен началник на тази крепост и на селото. А аз поради неизразимата си мъка по него и понеже нямах нужда от средства за живот (защото с милостта на бога и по благоволението на неговата доброта и поради милостта на нашите могъщи и свети императори и поради чрезмерно усърдие от нищо не се нуждаех, както споменах), дадох заради душевното му спасение казаната крепост и селото — на което той ме остави като пълномощник — на споменатия наш манастир и на църквата в него и на гробницата, в която е погребан. А всичките имена на всички споменати по-горе крепости, села и имения, подарени на светата наша църква и на иверийския манастир, наречен Петрицос, са споменати в благочестивия и досточтим хрисовул, който бе издаден на манастира. Блаженопочившият ми брат каза и нареди да бъдат разпределени от моите ръце за душевното му спасение и много други от неговите имоти и богатства — от номизмите и всички видове неподпечатани монети, дрехи и всякакъв вид припаси, а също и добитък (защото по божия милост той беше богат с всичко и не бе лишен от каквито и да било блага). А аз не взех обратно дори и собствените си имущества и номизми, които той държеше като пълномощник. Едни от тях той беше получил направо от ръцете ми, а други — когато бях назначен за дук на Теодосиупол и заминавайки за Изток, го оставих да поеме грижата за управлението на всичките ми имоти. Той събираше и държеше у себе си приходите от тях през всичките години, докато аз бях на Изток. Защото аз нямах по-доверен и по-близък човек от него, който да се грижи за мене, както и той пък нямаше другиго освен мене. Всичко това той държеше у себе си като пълномощник, както и приходите от имотите ми: стари монети⁴⁸, монети от император Роман⁴⁹, грапави монети, монети от Константин Мономах⁵⁰, от Константин X Дука⁵¹, монети с изображение на скиптродържец, монети от Михаил Дука⁵². Когато след смъртта на брат си аз се върнах от Изток, не намерих изобщо нищо от всички тези неща, дори и от това, което той беше определил да се раздаде за душата му. Тези имоти, чиито имена съобщих в настоящия устав, са подарени от мене на споменатия манастир заедно с всичко, което те притежават, а именно впрегатен господарски добитък, парици и принадлежащите им всякакви домашни животни, всякакъв вид земя, гори и полски имоти, планински места, пасища, орна земя, всякакви плодни и други дървета, воденици, движени с вода, езера със земята наоколо, крепости с всякакви постройки, с животни и всякакви неща в тях, приходи от недвижимите, движимите и самодвижимите имоти в тях и извън тях. Подарих освен това и честни икони, изобразяващи Спасителя Христос и всички светии, както и честни кръстове и частици от животворния и божествен кръст, а също и свети евангелия на гръцки и иверийски език, които имат твърде скъпи украси от различни скъпоценни камъни, бисери и злато. Също така подарих и сребърни съдове на светата църква, дискоси и потири, различни сребърни полилеи и всякакви кандила, както и пречестни царски одежди, пазени в храма. Подарих още и подарените ми от могъщия и свет наш император и господин Алексий одежди, с които той обличаше преблагородното си и пречестно тяло по времето, когато благодарение на голямата крепкост и сила на божествената му десница и благодарение на сполуката и щастието на нашия свет император аз разбих и сразих неговите много страшни и дръзки врагове печенегите,⁵³ които се бяха опълчили не само срещу Романия, но и срещу целия християнски род. Извънредно трудно е да се опише изцяло как бяха сразени те и напълно унищожени. Аз съм убеден, че много години след смъртта ми извършеното тогава чудо на всемогъщия бог няма да се забрави по някакъв начин. Към тези дарения прибавих и царствени скъпи одежди, които ми подари великият и благ наш господар, когато се върнах от пленяването на куманите,⁵⁴ както и одеждите, които ми подари тогава прещастливият му брат севастократорът⁵⁵. Подарих и немалко други ценни неушити платове и всякакви други различни вещи, които допринасят за украсата и достолепието на църквата, дървени икони с безброй прекрасни образи на разни светии, медни полилеи и немалко свещници. Тези неща подробно се изброяват по вид в настоящата книга, а що се отнася до всички движими и самодвижими имоти, подарени от нас на светата ни църква, то и техният брой ще бъде ясно означен в твърде подробния списък, приложен тук.

 

Глава III

4. За освобождаването на основания от нас свет манастир от всякакъв данък

След всичко това постановяваме светите църкви и техните пресвети подслони и отшелнически килии, в които скромно и честно прекарва живота си братството на обреклите се на безбрачие монаси, да бъдат във всяко отношение независими и неприкосновени заедно с всички [имоти], за които писахме по-горе. Също така определихме и за подарените на често споменавания манастир недвижими, движими и самодвижещи се имущества да бъдат свободни и напълно независими заедно с него като самостоятелен, самовластен, сам господар на себе си, неподчинен на никакъв вид данък, нито императорски, нито патриаршески, нито пък на някои от боголюбивите митрополити или епископи или на някакви други, или на каквито и да било други църковни или граждански лица, или на някои от нашите собствени родственици, или на някои по-далечни; и особено да не изпита вредителската ръка на пловдивския митрополит, нито пък да бъде подвластен нему в нещо, нито той да бъде споменаван по име в литургията на светата църква, но и той да се споменава общо, с останалите архиепископи, когато се казва: „Всяко епископство православно, правоправящо слово твоя истини.“ Също така манастирът [не трябва да плаща] данък и на никое светско началническо и управляващо лице, от големите до малките, както са изброени всички в благочестивия хрисовул.

 

Γлава VI

5. За числото и броя на монасите, за който бе наредено от нас да бъде постоянен, и че измежду тях трябва да има такива, които работят и помагат

———От споменатия брой — петдесет и един — единият е игуменът, който трябва да бъде изпълнен с всякакво знание, разсъдливост, добродетел и със страх и любов към бога. Други двама от тях трябва да бъдат епитропи⁵⁶ — единият във Филипополската област, а другият — в пределите на Мосинопол и разположените в съседство с него земи.

 

Глава VIII

6. За приготвянето на трапезата и за благоприятното държане и мълчанието, което трябва да пазят прислужващите

Приготовлението на трапезата и държането на ония, които прислужват, трябва да бъде благопристойно. И както определихме мярка при храненето и пиенето и според онова, което се извършва там, в следващия разказ ще изясним всичко относно тия, които се обслужват, и ония, които обслужват — относно седналите да се хранят и тези, които стоят, за да прислужват, а също и относно тези, които наблюдават и се разпореждат и за тяхната благочинност и поведение. Тези, които стоят прави и шетат около трапезата, трябва да пристъпват безшумно, а ония, които са седнали да ядат, да приемат храната си благоприлично, така че всичко да става за слава божия, като е приготвено, както трябва. ——

Хлябът, виното и обикновените всекидневни ястия да не се променят и да не се сменят определените от мене неща поради скъперничество от страна на настоятелите или под предлог, че са дошли на гости някои монаси, но установеното от мене ядене трябва да се поднася неотменно, а именно: сиренето да не липсва през четирите дни от седмицата освен през 40-те дни на постите, а да не липсват и по четири чаши вино за всеки брат, като определяме също на масата да се слагат ястия три пъти дневно, направени от това, което божието провидение ни е дало. На самия Великден, след като братята са изморени и огладнели от непрекъснатото бдение, трапезата да бъде по-богата. Освен това от този светъл празник до светата Петдесетница и през дванадесетте дни да се слага четири пъти ядене на трапезата. За обеда през тези петдесет дни, за които говорихме, и за другите дванадесет да има на трапезата сирене и всичко друго, което божието провидение даде, като се прибавят и по две чаши вино на всекиго. Обаче разрешава се, когато се наложи, да се поднесе още нещо на трапезата, тогавашният игумен да има това право, та да пресече по този начин лакомията на някои. Каквото и да се донесе за ядене в манастира било от приходите на именията, било от стадата или пък дадено от някой или друг християнин, или от роднина или приятел на игумена, или се случи да се поднесе като дар от някой друг брат за подкрепа на братята, икономът⁵⁷ да го приеме и да го добави на трапезата, когато подобава. Освен това трябва да ви обърна внимание и на следното: когато отнякъде някои хора дойдат в този свет манастир било при игумена, било при някой от братята като приятели или роднини, такъв човек не бива да се изпраща гладен, но ако неговото пристигане стане по време на храненето, братът, при когото е дошъл, да го вземе със себе си. Ако е минал часът, когато братята обядват, или ако гостенинът бърза да си отиде и не иска да чака часа за ядене, икономът да вземе обичайната грижа за неговото посрещане, както подобава. Но не е позволено на брата да нагости приятеля си в килията си и така да му окаже уважение. Ако приятелят е монах, редно е да остане три дни, а на четвъртия да му дадат припаси за из пътя и така да се изпрати. А ако се случи да заболее, трябва да бъде задържан още и да се полагат грижи за него, докато оздравее съвсем. Ако пък умре в манастира, трябва да се погребе с псалми, химни и молитви. Така ще спечелите награда за него от всевишния бог.

 

Глава IX

7. За това, как игуменът трябва да разпределя дрехите на братята и парите за тях, а също така и за обувките

След това си поставих за цел да се погрижа и за пари за дрехи, а също така и за обувки и за всички останали нужди. То ще става чрез даване на заплата, при все че разходът ще стане може би твърде голям. Най-добре ни се видя тя да се дава всяка година на всеки един според собствения му разред, за да не се дава повод на братята да излизат от манастира поради нужда от подобни неща. Те не трябва да влизат у обущарите или у други такива било да си купят нещо, било пък, за да си набавят сандали, и така под такъв предлог да навличат беда на душата си. Но трябва непрестанно да бъдат на молитвите, на песнопенията и на останалите служби на светата църква и да изпълняват всичко необходимо. И тъй, ако ние можехме да раздаваме дрехите според установения по-рано ред на пресветата обител Панагия⁵⁸, това би било най-доброто и най-редното. Но поради времената и неспокойното положение ние определяме това да става по начина, който ще ви кажем. Братята да се разделят на три групи и да получават заплати: игуменът на манастира - тридесет и шест номизми, а служещите свещеници заедно с двамата настоятели, еклесиархът⁵⁹, икономът и които братя са избрани и равни на този така, че всички те да бъдат петнадесет на брой, които ще бъдат смятани първи разред — всеки от тях да взема по двадесет номизми. Вторият разред да бъдат също петнадесет души и всеки от тях да взема по петнадесет номизми. А третият разред да бъдат двадесет души и да получава всеки от тях по десет номизми. Цялата сума на заплатата им да бъде в корубести номизми. И ако евентуално всички приходи от всякакъв вид се съберат през месец септември и постъпят взиманията и тогава е трябвало братята да получат парите за облеклото си, но поради това, за да не бъдат принудени братята да отиват по-далеч и да се отдалечават от манастира под предлог, че ще си купуват дрехи и ще пазаруват, и така да изостават от задължението си и молитвата, определихме да получават самата своя спомената заплата или парите за дрехите си на светлото възкресение на господа наш Исус Христос — на великата неделя на пасхата. Тогава е определено да става панаир при пресветия манастир, за да си купуват всичко, което им е потребно. Защото всичко необходимо те лесно ще намерят на този панаир.

 

Глава XVIII

8. Нашият манастир трябва да бъде освободен от всякакво административно и насилническо посегателство и от всякакъв вид данък

Искам настоящият наш пресвет манастир да бъде освободен от всички хора, които искат да сложат върху него вредителска ръка, било че са чужди или наши роднини, настоящи или бъдещи, а също и от наши упълномощени управители и всякакви други лица. Никой да няма право частично или изцяло да безпокои манастира по какъвто и да било начин, нито да отнеме насилствено от имотите, определени за светата наша църква, нито на тия, които живеят в тях, по какъвто и да било начин и дори най-малкото нещо. Но ако някой от роднините ми остане без дарение поради забрава от моя страна или поради друга някоя такава причина и ако той се пристрасти да вземе някаква част, искаме този човек да не предприема такова злонамерено начинание, а определяме нашите настоятели да му дадат само 12 фолиса⁶⁰ във вид на дарение и така да прекратят тази алчност на безсрамника. Защото аз имам постоянен и установен наследник в лицето на светата църква и на пресветия манастир около нея, както ясно и подробно съм означил това в по-горните нареждания. Този пресвет манастир с всичките му земи аз поднесох заради себе си и заради греховната си душа в дар на бога, който прави и държи всичко в ръцете си. Манастирът трябва да бъде независим и свободен от всяка и всякаква ръка на наши близки или на чужди хора или изобщо на каквото и да е лице, нито пък да се разхищава или ограбва със знанието на неговите игумени или чрез измама и предателство на някой от неговите монаси — чак до най-малкия, — които са подчинени на властта на този свет манастир; нито пък монасите в този манастир да се подчиняват на някое друго приближено или родствено нам или пък чуждо лице и да не му дават възможност да има власт над каквото и да е нещо в него. Аз искам само игуменът и останалите братя да управляват и да имат власт в него, както казах по-горе и както изясняват хрисовулите, и всеки да прекарва в собствения си разред, както нарежда настоящият типик, и да се моли за нашите благочестиви и могъщи свети императори, за христолюбивата войска и за моята грешна душа и за нейното спасение. Прочее да не се допусне някой да има власт, нито да сложи вредителска ръка върху работите в светия манастир, нито монасите да се подчинят някому. Защото определям този свет манастир за поселище, пребиваване и отдих за монасите и искам той да бъде завинаги самовластен и независим от всички по-горе споменати лица, като съответните игумени имат грижата за управлението и уредбата му.⁶¹ Защото ние не направихме и не ще определим, както някои, които основават манастири или някое друго свето дело и го дават във властта на роднините си, които да го наследят след смъртта на ктитора. Дано да не се случи ние да направим, нито изобщо да помислим това, та да дава повод за спорове и разпри между роднините, да предизвика вражда между тях и да бъде повод те да се съдят, като всеки, който е получил отказ, се нарича собственик и господар на манастирските работи, както често сме виждали такива хора да се съдят в съдилищата и такива неща постепенно отиват към по-лошо. Защото често недостойните имат предимство пред достойните в решенията на съда и несправедливите се предпочитат пред справедливите. Затова не искам мястото, което съм посветил на бога, да бъде подарено отново на роднините ми или на някой друг. Ако някои от истинските ми роднини или от тези, които се наричат така, или пък от нашите хора бъде забелязан, че иска да се противопостави по някакъв начин на църквата ми или на манастира, или на неговите села, или на крепостите и полските имоти, или пък построи къща или така наречен подслон или прибежище в крепостите и да живее там, или пък да забогатее от някои от приходите от тези места и да спечели по нечестен начин от някаква голяма или малка сделка, или им навреди само с думи или намерение, той да бъде най-напред прокълнат от 318-те богоносни отци, които са били събрани в Никея, да бъде анатемосан от християнската вяра и участта му да бъде като на Юда Искариотски. А какъвто имот му е даден от мене, движим, недвижим или самодвижим, светата ми църква и манастирът при нея имат право да му го отнемат и да си го вземат. Но ако се намери някой от игумените на този манастир или от монасите в него да наруши нещо от наредбите на настоящия устав и да спечели с хитрост или със съдействието на някои от моите роднини, или на чужди хора, или да ограби нещо от даренията на този наш манастир, или да му стане господар и изобщо да сложи крак в него, като си навлече същото проклятие,  да бъде осъден и изгонен от него като предател и нарушител на писаното в настоящия наш устав. Но аз моля да не се намери такъв неблагодарник от моите близки, защото аз ги облагодетелствах всичките, отхраних ги и им създадох положение не защото съм бил принуден или защото някой от тях е имал основателна причина, а само по божие повеление и поради естествената ми обич към тях. Блаженопочившият ни баща, който умря много отдавна, ни остави съвсем малки и невръстни и майка ни по женски обичай даде цялото негово имущество за нуждите на дъщерите си, нашите сестри, в зестра и ни остави голи и лишени от всякакви бащини имоти, както и от нейните, т. е. майчините ни имоти. Сестрите ни отидоха със зестрите си при мъжете си в различни земи. А аз обикалях из Армения, Иверия, Сирия, бях и из Романия, като търсех сполука. Прекарах извънредно много време и спечелих всичко това, както пари, така и имоти и длъжности, с помощта на бога и със светите молитви на моите родители. Това стана чрез мои трудове и изпитания, които понесох, и чрез много усилия и проливане на кръвта си, а не с помощта и застъпничеството на някой друг. Освен това и всичките ми роднини, и хората ми се издигнаха и бяха облагодетелствани чрез моя труд и служба, както и благодарение на благоразположението и щедростта на нашите благочестиви императори към мене. Освен това аз им дадох дарение от собствените см имоти или тепърва ще им дам. Всичко, което е било дадено от мене на светата църква, и всичко, което ще бъде дадено, е също придобито лично от мене и на които съм го дал, всичко дадох за душата си. И освен това, ако съм направил някакво добро на живите си близки или на умрелите, не съм го направил от някои други имоти или приходи. Поради всички тези неща поисках светият мой честен манастир да бъде сега, а и в бъдеще да бъде съвсем освободен от нашите, чуждите и всякакви други хора, а също и от страна на императора⁶² и патриарха⁶³, както беше определено по-горе чрез благочестивите и почитаеми хрисовули. И тъй не ми трябваше да взема друг благочестив хрисовул за различните ми имоти, тъй като тези, които бяха издадени по-рано, потвърждаваха съответно онова, което е необходимо за тях. Но поради това аз отправих към всемогъщия наш император гореща и настоятелна молба да запази докрай ненарушими, ненакърними, твърди и сигурни установените и наредените от мене неща относно този свет манастир.

 

Глава XXI

9. Нареждане, дадено от нас на братята, относно моя и на близките ни помен, за яденето и угощението, което им се дава в деня на помена, за раздаването на жълтици на братята в Христа и за това, че трябва да се оказва на тях всякаква помощ

И тъй сега определям поменът за блаженопочившия и блаженопаметен наш брат Абазий да се извършва в деня на смъртта му - на двадесети септември, в който се тачи всечестното мъченичество на светия великомъченик Евстатий и на неговите сподвижници. Тогава да се приготви изобилна и разкошна трапеза, изпълнена с всякакви хубави ястия, които бог ни е дал, и на всеки брат да се прибавят още по две чаши вино освен тези, които братята обикновено получават. А които от братята служат в манастира или в отшелническите килии, а освен това и в селата, проастиите, крепостите и целия обхват на нашия свет манастир, в онзи ден да поднасят за него дарове на бога. Същия ден да се раздават седемдесет и две номизми на братята в Христа, а след пускането на утринната и на светата литургия да се раздадат и четири жълтици на братята в Христа и на другите чужди хора, които се случат на помена му. ———

В деня, когато по божие благоволение се случи смъртта ми, на мене, Григорий, да ми се прави помен и да се раздават на братята в Христа седемдесет и две номизми. За утешение на братята да се дава и твърде обилна и богата трапеза с ядене и пиене, а след пускане на утринната и на светата литургия да се раздадат двадесет и четири жълтици на всички, които са дошли на споменатия наш помен. А ако остане нещо от определените номизми или нещо друго от храните, и това да се раздаде на нуждаещите се. А освен това, ако остане нещо от целия приход на този свет манастир, също така половината от всички видове храни да се раздаде за душевното спасение в деня на нашия помен на благочестивите братя в Христа, на бедните, на служещите в този манастир мистии и на париците. Игумените и икономите да разпределят всичко със страх от бога, с чиста съвест и безпристрастно, като знаят, че е бил осъден ковчежникът, който присвоява това, което се носи, и който поради кражба е бил изобличен като крадец и предател, а още повече в старо време Гиезий е бил обречен на проказа поради сребролюбие. Искам всичко това да се пази непроменено, твърдо и сигурно и да не остане под никакъв предлог нищо от казаните неща. Ако се съберат номизми от приношенията на братята или на някои други, излишъкът от тях да не се раздава на бедните заради нас, а да се пази за тези, които са направили даренията. А нашият помен да се прави от прихода на светия манастир. ———

А на светия и почитан ден велики четвъртък да се прави помен за блаженопочившия славен наш баща Бакуриани, архонт на архонтите, със света литургия и с разкошна трапеза. Същия ден да се раздават на бедните двадесет и четири номизми.

 

Глава XXIV

10. За това, че не бива да се допуска презвитер или монах ромей в моя манастир и по каква причина

Препоръчвам на всички в манастира и нареждам с непоколебимо решение да не се приема в моя свет манастир презвитер или монах ромей освен само някой нотарий, който знае да пише и довежда до знанието на местните управници решението на игумена и бива изпращан от него да отива при тях и да урежда необходимите за манастира неща. Заради това давам тази препоръка, за да се осигуря, щото да не би някои, които са насилници, хитри и алчни, да извършат някаква вреда и щета на манастира или да поставят някой противник на това място, който би се стремил да господства, да заграби за себе си игуменството или да си присвои манастира под някакъв друг благовиден предлог. Знаем, че това често се е случвало поради наивност и простодушие в нашето племе. Ако не беше така, ние бихме следвали ромеите като учители във вярата и бихме се подчинявали на техните решения.

 

Глава XXV

11. За съплеменниците иверийци и наши хора, които са достигнали или ще достигнат до монашески чин, как трябва да се приемат

Ако има някои от нашите съплеменници, които са ни близки по кръв и удостоени с чин и които преживяват по монашески ред, известни с опитността и разсъдливостта си, и които са годни и са в състояние да [допринесат] полза за светия манастир, смятам за необходимо и полезно те да бъдат предпочетени пред чуждите и външни хора. А ако са далеч от свещеническия чин и от добродетелния живот и не само са неспособни за него, но изобщо са негодни и чужди на благоприличието и благопристойността и се покажат, че служат не от цялото си сърце на тези свети наредби, нека да не им се поверява власт. Аз искам да се определи такава обител на монасите, че както често се каза, да бъде напълно свободна от чужденци и от наши по-близки съплеменници, и постановяваме тя да не бъде подчинена на никой друг, но да бъде винаги самовластна и напълно самостоятелна. Ако има някой от казаните наши родственици или от нашите хора или някой друг от иверийците, който се подстриже, и определеното число на монасите остане непопълнено, трябва те да се предпочитат, да се въвеждат в манастира и да се оставят за попълване на определения брой на местата на липсващите. Те трябва да живеят според установения за този манастир ред, да живеят в съгласие с монашеското братство и да се подчиняват на игумена. А определеният брой на монасите никога да не се намалява.

 

Глава XXVI

12. Икономът и останалите дякони да дават сметка пред игумена, а игуменът да дава сметка пред цялото братство

Необходимо и редно е главният иконом на речения наш манастир през годината със страх от бога да иска сметка от помощник-икономите и от ония, на които са поверени различни дяконски служби, веднъж през месец септември и втори път на Великден. И ако те биха имали някакъв недостиг, да го получи от тях и да им даде документ. Главният иконом да дава сметка пред игумена и след като му даде сметка, да получи от него документ. А игуменът със страх от бога със знанието на останалите братя да харчи за нуждите на църквата и манастира и това, което остава неизразходвано, да предаде на дохиария⁶⁴ за потребност и полза на манастира и да получи от него документ. И всяка година по Великден игуменът да дава сметка пред икономите, дохиария и братството. Също така и дохиарият да дава сметка два пъти през годината пред игумена и братството. И ако някой от тях се е обогатил или е изразходвал неуместно и напразно църковните пари, трябва отново да попълни и да набави липсващите и изразходвани пари, а той да се отстрани от службата, която заема. Ако от църковния приход остане излишък след определените от нас разходи и други справедливи дарения, какъвто и да е той, да бъде за полза на църквата и да се пази за нейна потребност, така че в случай на нужда да се намери и да се изразходва за полза на църквата, както се каза. Нареждаме и това — винаги да има в манастира сума до десет литри, така че в случай на нужда да задоволи потребностите на манастира. Излишъците над десет литри да се дават за покупка на имот, а имотът да стане собственост на манастира.

 

Глава XXIX

13. Какво постановяваме за трите основани от мене лествици⁶⁵ наречени, от нас странноприемници

Под селото, наречено Станимака, над двата пътя, бе построена странноприемница. Нареждам и определям там да се раздава всеки божи ден на пътниците и на бедните два модия⁶⁶ жито и две мери вино от приходите на казаното село Станимака, а също и за суха храна или готвено, каквото божията милост даде, например зърнени храни и зеленчуци. Постанових и една от господарските воденици, които се намират в Станимака, да мели това мливо и определих един парик от това село да бъде свободен от всяка тегоба и служба, на които подлежи цялото това село, и да служи само на тази странноприемница: да носи дърва и вода и да изпълнява всякаква необходима за странноприемниците работа. Чрез него да се върши и снабдяването на бедните и пътниците. Прочее той да върши добросъвестно и със страх от бога тия неща и да разпределя безпристрастно даваните припаси, като получава заедно с другите братя от манастира падащата му се заплата като брат от трети разред. И ако бъдат поставени в тази странноприемница много легла, да има пещ и огнище в нея и двете да горят, та когато дойде гост в студени дни, да се стопли в тази странноприемница, да се подслони и да си почине. И ако някой от пристигащите тук пътници и приятели заболее от някаква болест, той трябва да прекара три дни. А след тези три дни да се изпрати. Ако пък е много слаб и отпаднал и не може да върви, той трябва да се държи и да почива, докато оздравее напълно. Близо до странноприемницата, на височината, трябва да се изгради една кула и ако се случи там някаква опасност, да се запазят в кулата, та ако дойде някой насилник, ръката му да не успее.⁶⁷ В странноприемницата, наречена Мармарион, която е близо до моста⁶⁸, както и в другата странноприемница, която е край морето и при нашия манастир Свети Никола⁶⁹ - тези две странноприемници аз построих и учредих за душевното спасение на блаженопочившия си брат, — също така да се поставят в услуга на пътниците и на бедните някои избрани монаси, един в едната и друг в другата, и да получават и те заплата като онзи в Станимака. Да се дава всеки ден на странноприемницата Мармарион по един модий жито и по една мера вино от приходите на селото Правикий⁷⁰ и да се освободи един парик, за да мели мливото, да носи дърва и да изпълнява всякаква друга работа, нужна за тази странноприемница. А също и за странноприемницата Свети Никола да се дават всеки ден по един модий жито, една мера вино и за готвене, каквото божието провидение даде и предвиди — било бобови растения, било зеленчуци от приходите на село Прилонкион. И оттам пак да се освободи един парик като воденичар, да носи дърва и вода и да изпълнява останалите работи при странноприемницата. И заклевам онези, които бъдат след нас игумени на светия този манастир, щото тези странноприемници никога да не понасят каквото и да било частично или пълно лишение от определените за тях припаси, и вярвам, че с благодатта на бога и със застъпничеството на неговите светци всичко наредено и постановено [от мене] ще се запази непокътнато навеки от всяка щета и домогване, ако не относно всичко друго, то поне само за тези странноприемници. А ако по божи промисъл доходът на нашия манастир стане по-голям и по-изобилен, нека също така и уредбата на странноприемницата да се подобрява и разширява. Във всеки случай определените от нас постъпления за странноприемниците да бъдат ненарушими и неотменими. А ако някой от нашите потомци поиска да лиши или ограби това определено от нас убежище за странници, нека това му се смята за голям грях и да бъде той съпричастник на нашите прегрешения.

 

Глава ΧΧΧII

14. За отчуждаване или продаване на ниви или имоти на лица от манастира

Забраняваме отсега нататък и нареждаме според устава на манастирите на Изтока и на Запада игуменът на нашия манастир да няма никаква възможност изобщо да дава на някой брат от имотите на нашия манастир нито паричко място⁷¹, нито друга земя, нито градина или лозе, нито нещо друго от притежанията на речения манастир, за да не се наруши прекрасното съгласие и единодушие на братството, нито пък да ги продава или да ги отчуждава на някои лица. Прочее така настоятелно и неотменимо нареждам и завещавам да не се допусне не само да бъде извършено, но дори и да се помисли да бъде отчуждено каквото и да било от имуществото на манастира, на което и да било лице освен само на париците, които служат на манастира.

 

Глава XXXIII

15. Настоящият текст на манастирския устав на често споменавания новооснован с божия помощ наш пресвет манастир да се пази сигурно и нищо от съдържащите се в него [наредби], както са издадени от нас, да не се променя или отстранява или да се обезсилва

Заклевам в господа бога игумените и останалите братя, които след мене ще имат грижата за този манастир, и тези, които са около тях и подвластни тям, че ги предпазвам посредством църковни наказания, за да не се осмеляват да променят нещо от нареденото от мене в нашия манастир или да извършат по някакъв начин осуетяване или намаляване на припадащите и принадлежащите нему имущества, или пък да изопачават нашите разпореждания, или да ги тълкуват частично по тяхно усмотрение, за да заблуждават и останалите. Освен това, ако някой поиска или да промени в нещо настоящия типик, или да го преиначи, или да заличи дори една сричка от него, или се опита изцяло да го унищожи или открадне и да го отстрани от този манастир и да лиши манастира от нашите разпоредби, този човек да бъде осъден от господа бога вседържител и да бъде отлъчен от всички божи светии. Такъв човек да понесе нашето негодувание и греховност и да отговаря за нашите прегрешения пред лицето на Христа в деня на страшния съд, в който дано всички ние не бъдем подложени на осъждане и наказание и да бъдем съпричастни във вечните блага и във вечно общение с Исуса Христа господа наш, комуто да бъде слава во веки веков, амин.

16. За свещените съкровища и честните свети икони и всички останали, дарения, определени, посветени и предадени на споменатия наш свет манастир, а също така и за неговия товарен, добитък и останалите четириноги

Две икони от златна сплав, които имат отвън късчета от честния кръст. Голяма икона от златна сплав - Преображението. Голяма осмоъгълна икона от златна сплав със скъпоценни камъни. Малка икона от златна сплав с прозорчета - Богородица. Голям честен кръст от златна сплав със скъпоценни камъни на светата трапеза. Сребърен военачалнически кръст с червени камъни. Дървен кръст, обкован със злато и с пет тъмновиолетови камъка. Икона на Разпятието със скъпоценни камъни, с прозорчета. Икона на свети Георги, изписана на дърво, със сребърна обковка по края. Икони, изписани на дърво, на брой двадесет и седем, с листа и един иконостас, имащ дванадесет [изображения] на празници. Икона на свети Георги и на свети Теодор от мед със сребърна обковка по края.

Сребърни позлатени чаши с поднос, със скъпоценни камъни, една двойка, на които липсват дванадесет камъка. Дискос от сплав с яспис и позлата. Сребърни чаши и подноси, три двойки. Лъжица, сребърна, една. Кадилници, сребърни, три. Един сребърен съд. Сребърно сандъче или кивот за светите мощи. Сребърни полилеи, два, заедно със своите верижки, една от които позлатена.

Гръцко евангелие със скъпоценни камъни със злато и златна сплав. Грузинско четвероевангелие, сребърно, позлатено. Друго малко четвероевангелие с малки сребърни скоби. Друго четвероевангелие със сребърни скоби. Евангелие за всеки ден, сребърно, с позлата. Друго евангелие за всеки ден, без украса.

Книга, съдържаща тълкуването на евангелието от Йоан. Книга на Богослов⁷². Книга, която съдържа Етиката на свети Василий. Книга, която съдържа избрани места от чудесата на свети Симеон. Две книги на свети Максим, Две книги Лествици. Други две книги на Богородица. Книга на Студит⁷³.

Месецослови - три. Осмогласник - един. Синаксар - един. Молитвеник - един. Апостоли -- два. Псалтир - един. Друг молитвеник със сребърни скоби. Четиригласник. Требник - един. Книга на свети Исак. Друг месецослов с избрани места - един.

Царски нагръдници, тъмночервени - четири, - един от които златен. Четири дрехи със златни букви. Тъмночервени копринени покривки - две. Тежки скарамангии⁷⁴ - пет. Тъмновиолетова покривка - една. Трицветна копринена покривка - една. Друг скарамангий - един.

Калъф за светата трапеза, тъмновиолетов, с всичките си приспособления — един. Други два калъфа за светите трапези на другите две църкви, напълно стъкмени. Друг калъф на светата трапеза от бяла сърма, който има изображение на Богородица с бисери. Свещенически одежди. Три омофора⁷⁵, един от които има изображение с бисери. Друг омофор от сърма. Други три омофора, копринени.

Големи медни ръчни свещници - дванадесет. Други малки - два. Свещник на иконостаса, напълно стъкмен, заедно с места за свещите - един. Други два малки заедно с дръжките им. Сандъчета, ръчни - две. Девет хоругви заедно с ремъците им. Други десет хоругви без ремъци, Полилеи - седемнадесет, - с верижките им. Блюдо със слънца, малко - едно. Кошница - една. Кован купел и седло - едно. Чаши, черни - седемнадесет. Още един купел. Също и едно блюдо. Друг купел за разхлаждане. Друг купел, зеленясал, наречен мина. Други стъклени чаши. Различни кандила.

17. За добитъка

Коне и кобили заедно с малките им - общо сто и десет. Магарета, мъжки и женски, заедно с малките им - петнадесет. Биволици, дойни - четири. Телета - две. Волове, работни, във всички имоти на манастира - четиридесет и седем чифта. Пасищни говеда и бикове - седемдесет и два. Овце, дойни - двеста тридесет и осем. Овни - деветдесет и четири. Кози - петдесет и две.

18. За хрисовулите, които се пазят в Цариград в църквата Света София

Три хрисовула за нашите имоти на Изток, сиреч един за областта Ани, другият - за Таис, и третият - за Цурмери. Два хрисовула за имотите ми в тема Армениак. Единият за имотите в Лавака, а другият - за Арнасакий и Мартисапао. Хрисовул в манастирите на госпожа Ефросина за село Ливадион⁷⁶. Три хрисовула на господин Михаил⁷⁷ за имотите ми в Мосинопол. Четири хрисовула за имотите ми във Филипопол. Хрисовули за изпълнение на службата ми в Каре. Два хрисовула за изпълнение на службата ми в Теодосиупол. Друг хрисовул за екскусия на имотите ми във Филипопол и Мосинопол. Хрисовул за селото Ксантея. Хрисовул на Маргон, книжен, който държа като залог.

Два описа, единият за селото Евдоким, а другият - за селото Котрес⁷⁸. Решение от господин Михаил⁷⁹ за повдигнатата  тогава тъжба от Бацинак⁸⁰. Друго такова разрешително от същия за [имуществото] на филипополския митрополит. Друго разрешително от Вотаниат⁸¹ за имотите във Филипопол. Императорски питакии⁸², заверени в различни служби, и други питакии за различни случки - шестдесет и пет. Имам и копията на трите хрисовула за имотите ми в Изтока.

19. За хрисовулите, които се намират и пазят в нашия манастир

Два хрисовула за изпълнение на службата ми на велик доместик. Един хрисовул за крепостта Ваниста и селото Червен⁸³. Хрисовул за подобренията в имотите ми, за постройка на крепости, села и манастири. Друг хрисовул за същото имущество и че ако приходът от нашите имоти бъде извънредно голям, аз и тези, които са след мене, да бъдат обезпечени. Хрисовул за нашия Петрички манастир, за господството и самовластието и пълната свобода на същия манастир и за предоставените нему мои имоти. Хрисовул за Спасма и Панкалица⁸⁴.

Два хрисовула, с които да сме оправдани и отчетени за императорските пари, които изразходвахме при наемането на куманите.⁸⁵ Хрисовул за отчитане на Смоленската тема. Два хрисовула за имотите ми в Ахрида⁸⁶ — селото Сиконий⁸⁷ и селото Хапетикий⁸⁸.

Хрисовул за имуществото на свещениците на пресветия манастир Хаху⁸⁹. Хрисовул, който ми дава право да прехвърлям имотите си, където искам, и на моите родственици и хора, дори и да са от арменско вероизповедание.

Копие от хрисовула за имотите ми във Волерон и Мосинопол. Друго копие от хрисовул за имотите ми във Филипопол. Други три копия от хрисовули за имотите ми във Филипопол. Копие от хрисовула за службата ми в Теодосиупол. Императорски питакий за отчисляването на всичките ми имоти. Други три питакия за освобождаването от данъци. Друг питакий за Смоленската тема⁹⁰. Разписка за възнаграждението от три кентинария⁹¹, което франките⁹² получиха, и питакий за тях. Други различни разписки. Разписка на хартофилакса⁹³ и питакий до темния съдия за сведение и удостоверяване на нашите хрисовули и останалите документи, които се намират в Света София⁹⁴.

Копие от данъчния опис на Правикий⁹⁵ и свидетелства на жителите на същото село.

Копие от данъчния опис на село Прилонкион. Документи за купените от Вардан двор в Мосинопол и манастир Свети Георги в Папикий. Разписки за сумата, която бе внесена за изземането на Смоленската тема. Практик и описание на границите на имотите ми във Филипопол. Практик и описание на границите на имотите ми в Мосинопол, както и разписки на иконома за описа на държавното съкровище. Отчислителен питакий за имотите ми в Мосинопол. Практик за предаване на Лавакас⁹⁶. Свидетелства и удостоверение на ония, които правят панаири от Станимака, и разпоредбата, която направи Месопотамит по императорска заповед за Воден и селото Захариу⁹⁷.

***

Настоящият типик на нашия преблагочестив манастир на пресвета Богородица Петрицонитиса бе написан през месец декември, седми индикт, 6592 г.⁹⁸, на гръцки, грузински и арменски; и бе подписан от самия мене, севаст Григорий и велик доместик на Запада Бакуриани, с арменски писмена и от светейшия патриарх на Ерусалим господин Евтимий за утвърждаване и удостоверяване на всичко, което се съдържа в типика. Патриархът се случи там, понеже пребиваваше в Солун по нареждане на могъщия и свет наш император за усмиряване на дръзкия франк⁹⁹, и отново се върна и пристигна с нас в именията ми във Филипопол. А бе написан на гръцки, грузински и арменски, понеже монасите на този манастир са грузинци и не знаят гръцко писмо, но трябваше този типик да се преведе на грузинско и арменско писмо. Обаче нареждаме да бъде в сила целият гръцки текст, който е тук, понеже под него бяха поставени подписи. Бе направено и копие от него и също така бе подписано и бе оставено на съхранение в преблагочестивия манастир на света Богородица, който се намира в богохранимия град, за да се намира завинаги и да се пази в този манастир. И ако - дано да не става това - някой от игумените на споменатия наш свет манастир или някой от монасите се надигне да ощетява него и имуществата му или се опита да наруши изложеното в настоящия типик и действа за неговото унищожение и погибел, ще бъде показан оставеният в споменатия манастир на света Богородица типик и ще изобличи онзи, който е дръзнал да извърши такова непозволено нещо. Този ще бъде наказан, както подобава, и ще бъде изискано онова, което е прегрешил, а освен това и ще бъде изгонен от манастира. След това този типик пак да бъде оставен по същия начин в споменатия манастир на Богородица. Защото ние никак не искаме той да бъде препращан или пазен извън манастира или града. Заклеваме в самата всесвета Богоматер и наша Богородица игумените в този манастир и останалите братя за това, щото настоящото наше желание да бъде в сила и да се пази в него типикът на нашия манастир и най-вече, ако някои хора вън от манастира, които спорят върху нещо от типика, оставен в нашия манастир, се нуждаят от него, то трябва да бъде преписано, да получи заверка от игумена и братята и да им бъде изпратено, като първообразът, както се каза, никога не се изнася от манастира.

(Григорий Бакуриани, севаст и велик доместик на Запада, подписах саморъчно настоящия типик на светия ми манастир Пресвета Богородица Петрицонитиса).

Евтимий, по божия милост патриарх на Ерусалим, град на светото възкресение на нашия бог Христос, подписах собственоръчно настоящия типик на грузинския манастир Пресвета Богородица Петрицонитиса на севаста и великия доместик на Запада господин Григорий Бакуриани.

 

¹Крепостта Πετριτζός се отъждествява от Иречек отначало със Станимашката крепост (Die Heersirasse von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpässe, Prag, 1877, p. 97), а след това — c днешното село Петрич в Панагюрско (Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 343). Йорд. Иванов, Асеновата крепост и Бачковският манастир, стр. 193—195, 205, привежда убедителни доказателства за днешното отъждествяване с крепостта при Станимака. Името на тази крепост е запазено в названието на един дол (Петрич) югоизточно от манастира.
²Григорий Бакуриани и неговият брат Абазий се издигнали като висши сановници и едри земевладелци още преди управлението на Алексий I Комнин. Когато на византийския престол дошли Комнините, положението на двамата братя се укрепило чрез дарения и привилегии от страна на императора.
³Севаст е висша почетна титла, давана обикновено на членове от императорското семейство или на приближени на императора лица.
⁴Велик доместик на Запада — върховен началник на всички войски в европейските владения на империята.
⁵Титлата архонт на архонтите, давана от Византия на грузински князе, вероятно отговаряла на титлата куропалат.
⁶Под „неспокоен народ“ тук очевидно се има пред вид българският народ, който непрекъснато вдигал бунтове и въстания. Както е известно, самият Григорий Бакуриани няколко години след основаването на Бачковския манастир (1086) загинал в борбата срещу въстаналите павликяни и техните съюзници печенегите някъде около Пловдив (в крепостта Белятово).
⁷Става дума за Чепеларската река (Чая).
⁸Името Василикис вероятно е запазено в названието Василица. Така се нарича днес един рид и прелез югозападно от Асеновград.
⁹Някои от хрисовулите са били дадени на Бакуриани от предшествениците на Алексий I Комнин — Михаил VII Дука, Никифор III Вотаниат и др.
¹⁰Подразбира се отчисляването на тия имоти от държавните кадастри и освобождаването им от данъци.
¹¹Яново — днес има Янова падина при с. Забърдо, Асеновградско.
¹²Името на това място се е предало на с. Бачково, което възникнало по-късно.
¹³Доболонг – сегашното село Добралък, Асеновградско.
¹⁴Добростан – вероятно старото име на дн. С. Чаушово.
¹⁵Бурсей — това име може да се сравни по всяка вероятност с Борцето, име на колиби в Широка лъка в Родопите.
¹⁶Лалково — името на тази местност вероятно е запазено в названието на днешното село Лилково, Пловдивско.
¹⁷Аврово — днешното село Яворово, Асеновградско.
¹⁸Липица — това име е запазено днес в названието на р. Липча, ляв приток на Чая при с. Бачково.
¹⁹Тази местност се намира над с. Бачково, където има черквица „Св. Варвара".
²⁰Пренези — това място не е отъждествено с положителност.
²¹Днес има оброк „Св. Никола" между Асеновград и Бачково.
²²Свети Илия — днес оброк по р. Липча над с. Бачково.
²³Горни свети Георги— днес има стар параклис със същото име недалеч от костницата при манастира.
²⁴Долни свети Георги — къде се е намирал точно този параклис, не е известно. От текста се вижда, че той бил близо до манастира.
²⁵Воден — днес има две села — Горни и Долни Воден — в Асеновградско.
²⁶Ваниста (Банища). Тази крепост може би се е намирала към Нареченските бани, защото днес има рид Бянище между Наречен и връх Бяла черква, южно от Асеновград, или пък трябва да се търси при махалата Банища, до с. Куклен, западно от Асеновград.
²⁷Тополница — вероятно днешното село Тополово, Асеновградско.
²⁸Гелово — вероятно отговаря на днешното село Гело в общината на Широка лъка, Асеновградско.
²⁹Зауца — тази местност се е намирала при Мосинопол.
³⁰Волерон — област между долното течение на реките Струма и Места, подчинена административно на Солунската тема.
³¹Бандон — административна единица, част от тема.
³²Мосинопол - дн. Месинкалеси до Гюмюрджина.
³³Проноитът бил управител на имотите на едър светски или духовен феодален владетел. Той се грижел за стопанисването на имотите, за събирането на рентата. Феодалът му делегирал част от своите права.
³⁴Не е известно къде точно се е намирал този манастир.
³⁵Пл. Папикий вероятно е дн. Пеперуда планина, една от югоизточните предпланини на Родопите в околността на Гюмюрджина.
³⁶Перитеорион - крепост при дн. Бурукалеси на ез. Тахино.
³⁷Проастият, както и агридият съставляват части от феодалното имение, без да спадат административно към съседното село или град.
³⁸Св. Мина —  тази местност не е отъждествена с по-голяма точност. Днес в църквата при манастира се пази икона с лика на св. Мина.
³⁹С двор обикновено се означава едно стопанство с намиращите се около него селскостопански постройки, градини и пр.
⁴⁰Магистър — дворцова титла, давана на висши сановници. В двореца имало няколко магистри. Тази титла била давана като наследствена и на някои васални на Византия владетели.
⁴¹Селото Прилонкион се намирало във войводството Стефаниана. Днес има село Стефаниана в Лъгадинско, край Солун.
⁴²Войводство — военно-административна област, управлявана от архонти. След 1018 г. архонти, наричани понякога стратези, заели мястото на бившите български местни воеводи.
⁴³Бакуриани получил няколко села в замяна на имотите, които притежавал в Антиохия. Тази смяна била направена с държавното съкровище. Имотите на Абазий били свободни от данъци и целия приход от тях вземал той.
⁴⁴Теодосиупол – гр. Ерзерум.
⁴⁵Кесаропол се намирал между планината Кушница или Пангей и езерото Тахино.
⁴⁶Завалта — името трябва да се свърже с днешното селищно име Семалто.
⁴⁷Гелавнон – намирало се близо до ез. Тахино.
⁴⁸Λογάριον — общо наименование на различни видове византийски монети.
⁴⁹Роман III Аргир.
⁵⁰Константин IX Мономах (1042 - 1054).
⁵¹Константин X Лука (1059 - 1067).
⁵²Михаил VII Дука (1071 - 1078).
⁵³Тук вероятно авторът има пред вид частичните успехи, които Алексий Комнин пожънал в борбата срещу печенегите. Той обаче преувеличава значението на тия успехи, тъй като на печенегите били нанесени тежки поражения едва няколко години по-късно (през 1087, 1088 и особено през 1091 г.), когато самият Григорий Бакуриани не бил вече между живите.
⁵⁴Не е известно с положителност за какви сражения между Григорий Бакуриани и куманите става дума тук.
⁵⁵Става дума за севастократор Исак Комнин, брата на Алексий I Комнин.
⁵⁶Епитропите са църковни настоятели, архиерейски наместници или, най-общо казано, опекуни, настойници. В случая двамата епитропи били представители на манастирската управа в споменатите области и по всяка вероятност имали за задача да защитават интересите на манастира.
⁵⁷Икономът се грижел за уредбата на манастирското стопанство, общо за манастирското имущество, за прибирането на реколтата, за облеклото на монасите и т. н. Освен икономи към манастирите, имало и икономи към епископската църква. Те имали за задача да пазят църковното имущество, да се грижат за уреждането на благотворителни учреждения и др.
⁵⁸Манастирът „Пресвета Богородица" в Цариград.
⁵⁹Еклесиарх - църковна длъжност. Еклесиархът имал най-различни задължения - грижел се за чистотата в църквата, за осветлението, участвал в литургията и др. Освен обикновените еклесиарси, имало и велик еклесиарх при цариградския патриарх.
⁶⁰Фолис — дребна византийска монета, 1/288 част от номизмата.
⁶¹Манастирът бил освободен от плащане на данъци, т. е. имал финансов имунитет.
⁶²Алексий I Комнин.
⁶³Цариградският патриарх Евстратий Гарида (1081 —1084).
⁶⁴Дохиарият се грижел за склада с хранителни припаси в манастира и разпределял продуктите между монасите.
⁶⁵Лествици, т. е. стълби. Думата се употребява в преносен смисъл. Чрез тия „стълби“, с които Григорий Бакуриани означава трите странноприемници, той смятал, че ще постигне „царството небесно“.
⁶⁶Един модий като мярка за зърнени храни се равнявал на около 8,5 кг.
⁶⁷Авторът на типика взема предохранителни мерки срещу евентуални нападения.
⁶⁸Мармарион — днес има село Мармор. Посочването, че странноприемницата се намирала близо до места, е дало основание на Л. Пети да предполага, че това място е било близо до р. Вардар, между Солун и Пела, където в древността имало станция.
⁶⁹Точното местоположение на манастира „Св. Никола" не е известно. От текста на типика може да се предположи, че той се е намирал при с. Прилонкион (на брега на Бяло море, край Орфанския залив), от чиито приходи се издържала странноприемницата на същия манастир.
⁷⁰Сравикий или Правикий съществува и днес под името Здравик или Здравики в Зъхненско, близо до езерото Тахино.
⁷¹Паричко място — земя, владяна от зависимите селяни, смятана за тяхна собственост и предавана от тях в наследство.
⁷²Става дума за Йоан Богослов.
⁷³Т. е. книгата на известния богослов от края на VIII и началото на IX в. Теодор Студит, автор на редица полемични творби, насочени срещу иконоборството. В началото на IX в. направил опит да реформира монашеския институт и за целта написал устав на Студийския манастир в Цариград. В него се предвиждало за монасите освен молитви да преписват стари книги и др. По-късно този устав се разпространил и служел като образец при съставянето на типиците на други манастири.
⁷⁴Скарамангият бил връхна дреха, употребявана от военните при лошо време. Имало и официални скарамангии за дворцови приеми, които се отличавали от обикновения скарамангий по цвят, материя и пр. В случая се имат предвид скъпи църковни одежди.
⁷⁵Омофор — част от одеждите на висшите църковни служители. Той се състоял от две тесни, немного дълги парчета плат, които се спускали отпред и отзад през раменете. Първоначално омофорът служел за украшение на източноримските императори; постепенно и патриарсите на Източната църква започнали да носят омофор като признак на висша църковна власт. Омофорите били правени от скъпи материи и богато украсявани.
⁷⁶Ливадион — с името Ливади днес се нарича една равнина с ниви над Наречен.
⁷⁷Михаил VII Дука.
⁷⁸Котреш или Котрес - селото не е отъждествено.
⁷⁹Вероятно пак император Михаил VII Дука.
⁸⁰Бацинак – лично име, или пък става думи за някакъв печенег.
⁸¹Никифор III Вотаниат.
⁸²Питакий — вид императорска грамота, която се отличава от хрисовула главно по това, че не е снабдена със златен печат. С императорски питакии се правели по-ограничени разпоредби.
⁸³Червен — днешното село Червен, югоизточно от Асеновград.
⁸⁴Спасма и Панкалица—неотъждествени.
⁸⁵Става дума за средства, изразходвани като заплата за набиране на куманска наемна войска. По всяка вероятност в случая се имат пред вид кумански отреди, привлечени от Алексий I Комнин за борбата му срещу норманите.
⁸⁶Ахрида — тази област се намирала в Родопите, по долината на Средна и Долна Арда.
⁸⁷Сиконий — село в Ахридската област, неуточнено.
⁸⁸Хапетикий — това село не е отъждествено.
⁸⁹Манастирът Хаху — неотьждествен.
⁹⁰Смоленската тема се намирала източно от Серската тема. Точните ѝ граници не са определени.
⁹¹Кентинарият се равнявал на 100 златни литри, а една литра — на 72 номизми.
⁹²Т. е. норманите. Тук се има пред вид Боемунд, синът на норманския владетел Роберт Гискар, който предвождал норманските войски, нахлули в Епир, Македония и Тесалия. Ерусалимският патриарх Евтимий бил изпратен от Алексий I Комнин да преговаря за мир с него.
⁹³Хартофилаксът бил един от най-важните помощници на патриарха. Той съхранявал патриаршеският архив и библиотеката, завеждал канцеларията на патриарха, притежавал власт при избирането и одобряването на епископите и другите висши църковни лица, имал съдебни функции и др. За изпълнението на многобройните и разнообразни задължения хартофилаксът разполагал със значителен административен апарат.
⁹⁴Църквата „Св. София“ в Цариград.
⁹⁵Правикий е вероятно вариант в предаването на споменатото име Зравикий.
⁹⁸Лавакас — неотъждествено.
⁹⁷Захариу = Захариево — това село е отъждествено сравнително с по- голяма точност.
⁹⁸6592 г. отговаря на 1083 г.
⁹⁹Т. е. Боемунд Тарентски.